Филип Хосе Фармър
Вратите на съзиданието (13)

13

Намираше се върху огромен метален сив цилиндър, който бързо се въртеше. Над него, както и от двете му страни, а също така изплуващи пред погледа му с въртенето на цилиндъра, се виждаха други сиви цилиндри. Небето над тях беше бледорозово.

Цилиндрите бяха свързани с по три виолетови лъча. Те започваха на около десет стъпки от центъра на плоските им основи. Отвреме-навреме по дължината на лъчите пробягваха светлинни импулси. Червени, оранжеви, черни, бели, пурпурни — те се носеха по лъчите сякаш подскачащи по обтегнато въже. Когато наближаваха до към дванайсет стъпки от цилиндрите, те ярко проблясваха и бързо изчезваха.

Улф затвори очи, за да се пребори със замайването и повдигането. Когато отново ги отвори видя, че и другите бяха минали през вратата. Аристон и Тармас паднаха на повърхността на цилиндъра и се притиснаха към нея с всичка сила. Теотормон седна сякаш се страхуваше, че въртенето може да го плъзне по повърхността или дори да го запрати в пространството между цилиндрите. Само Вейла беше запазила присъствие на духа. Тя се усмихваше, но това можеше да бъде само демонстративна проява на смелост.

Дори и в този случай тя заслужаваше възхищение.

Улф се опита да разгледа обстановката, в която бяха попаднали, колкото може по-добре. Цилиндрите бяха с големината на небостъргачи.

Не разбираше защо центробежната сила не ги бе изхвърлила до момента. Беше очевидно, че тези тела имаха незначителна сила на притегляне.

Но изглежда все пак не можеше да бъде пренебрегната.

Може би — всъщност, можеше ли да става дума за „може би“ когато бе намесен Уризен? — Тук беше налице много прецизен баланс на силите, за да могат тела с подобни гравитационни полета да се преместват в пространството на толкова близки разстояния без да падат едно върху друго. И дали цветните импулси пробягващи по лъчите не бяха проявления на механизмите за постоянна пренастройка на динамиката на тези странни обекти.

Единственото, което Улф знаеше с увереност бе, че науката, наследена от Повелителите, надхвърляше невъобразимо много онова, което земляните знаеха.

Цилиндрите може да бяха стотици, ако не и хиляди. Намираха се на около миля един от друг, въртяха се около осите си и бавно променяха взаимното си разположение в строен и сложен танц.

Улф се помисли, че от голямо разстояние тази система от движещи се тела сигурно би изглеждала като единствен твърд обект. Нищо чудно това да бе една от планетите, които бе наблюдавал от водния свят.

Трудната ситуацията, в която бяха попаднали предполагаше едно-единствено предимство за тях: едва ли щеше да се наложи да търсят далече за да намерят следващите врати. И все пак от Уризен не можеше да се очаква, че ще направи живота им прекалено лесен.

Улф отстъпи към вратата и се опита да мине през нея. Естествено, озова се от другата страна на рамката, но пак върху цилиндъра. Обърна се и изпробва минаване в обратна посока, но ефектът беше същият. След това тръгна на обиколка по околната повърхност на цилиндъра с надеждата да намери следващия комплект врати. И преди още да бе изминал и половината обиколка, той видя двата шестоъгълника.

Те се намираха в края на цилиндъра и висяха на няколко инча над повърхността. През междината от долната част на рамката и цилиндъра се виждаше ивица от бледорозовото небе. Следван от другите, той се отправи към вратите. Опитваше се да гледа само към тях и да не обръща внимание на въртящите се около него тела.

Понеже водеше групата, той първи забеляза неочакваното поведение на двойката врати. Когато се приближиха на петдесетина стъпки, те започнаха да се отдръпват. Той ускори ход, те също се дръпнаха по-бързо, но все пак разстоянието помежду им се скъси. Спря и вратите също спряха да се движат. Скочи към тях, но те се дръпнаха едновременно със скока му. Отново ускори ход и отново скъси с малко разделящото ги разстояние.

Другите Повелители се движеха зад него. Краката им шляпаха по металната повърхност, а пъшкането им отекваше в атмосферата. Улф отново спря. Вратите замръзнаха. Останалите с изключение на Вейла го наобиколиха и заговориха едновременно.

— Лос! Първо иска да умрем от глад, а след това иска да ни умори от ходене.

Улф изчака да възстанови дишането си и ги прекъсна:

— Мисля, че можем да ги настигнем. Когато аз ускоря ход, те малко се забавят. Зависимостта е обратно пропорционална. Но не мисля, че бих могъл да вървя достатъчно бързо и достатъчно дълго, за да се доберем до тях. Кой тук е най-бързият?

Обади се Лува:

— Винаги съм ви побеждавал на дълго ходене. Но сега съм толкова слаб и изморен…

— Опитай! — настоя Улф.

Лува неуверено му се усмихна и пристъпи към вратите. Те плавно се отдръпнаха. Той спринтира напред и след малко кривината на цилиндъра го скри от погледите им. Улф се обърна и се затича в обратна посока. Вейла тръгна след него. Замайващо близкият хоризонт сякаш скочи върху им. След малко видя Лува и вратите. Лува беше скъсил дистанцията на десетина стъпки, но вече забавяше ход. Краката му отказваха да се движат толкова бързо, колкото той изискваше от тях, дишането му със свистене излизаше от гърдите. Вратите бавно се отдалечаваха от него.

Улф застана зад тях. Когато се оказа на същото разстояние както Лува, те се изплъзнаха странично като влажен сапун, стиснат между дланите. Вейла се приближаваше под ъгъл, но те отбягнаха и нея. Задъханите Повелители спряха, застанали в трите ъгъла на квадрат, а вратите се установиха в четвъртия.

— Къде са другите? — попита Улф.

Лува направи жест с палец. Улф се обърна и ги видя да се влачат по повърхността на миниатюрния свят. Извика им и гласът му прозвуча странно в не по-малко странната атмосфера. Лува понечи да тръгне напред, но Улф го спря.

Аристон, Тармас, Ринтра и Теотормон се разгърнаха в редица. Под указанията на Улф, те застанаха по ъглите на петоъгълник, а вратите останаха в края на две от страните на фигурата. Всички едновременно започнаха да затварят кръга около целта си. Поддържаха разстоянието между тях еднакво и се придвижваха с една и съща скорост. Вратите потрепваха напред-назад, но не опитаха да се изплъзнат.

След две минути бавно и търпеливо скъсяване на разстоянието, Повелителите най-сетне успяха да заклещят едната врата. Улф си спести ритуала да пита Вейла през коя врата да мине. Пред него беше лявата и той мина през нея.

Другите го последваха по петите и изумлението на лицата им беше точно отражение на неговото. Намираха се на друг цилиндър, в края на който се виждаше друга двойка шестоъгълници.

Последва повторение на уморителната процедура по заграждането на вратите. Отново минаха през едната, този път дясната. И отново се прехвърлиха на нов цилиндър.

Направиха това общо пет пъти. Спогледаха се: лицата им бяха почервенели, а очите — хлътнали от изтощение. Краката им трепереха, гърдите ги боляха. Кожата им беше плувнала в пот, но отвътре се чувстваха пресъхнали като вятър в пустиня.

— Не можем да продължаваме по същия начин — въздъхна Ринтра.

— Не говори очевидни неща — сряза го Вейла. — Опитай поне веднъж да кажеш нещо оригинално.

— Добре: толкова съм жаден, че мога да изпия кръвта ти. И като нищо ще го направя, ако скоро не пийна глътка вода.

— Ако се приближиш до мен, ще те промуша с меча — изсмя се Вейла. — Кръвта ти може да е рядка и воняща, но поне е достатъчно мокра.

Улф ги прекъсна:

— Не знам как, но досега винаги минавахме през врата, която водеше къде ли не, само не при Уризен. Защо този път не се разделим? Така поне някои от нас ще имат шанса да попаднат при него.

Другите започнаха да спорят и само Вейла и Лува се въздържаха. Накрая Улф отсече:

— Аз минавам през едната с Вейла и Лува. Останалите минавате през другата. Толкова!

— Защо точно с Вейла и Лува? — подозрително попита Теотормон. Гласът му прозвуча леко жалостиво: — Защо с тях? Да ни би вие тримата да знаете нещо, което не ни е известно? Сигурно планирате да ни изоставите!

— Взимам Лува, защото той е единственият на когото имам доверие… поне така мисля — обясни избора си Улф. — А Вейла, както самата на няколко пъти изтъква изтъкна, е най-добрият мъж измежду вас.

Остави ги да се карат и мина със сестра си и Лува през лявата врата. Няколко минути по-късно се появиха и останалите. Те изглеждаха също толкова озадачени да видят пред себе си Улф, Вейла и Лува.

— Но ние минахме през дясната врата — оплака се Ринтра.

Вейла се засмя и каза:

— Татко отново ни извъртя мръсен номер. И двете врати извеждат на един и същи цилиндър. Подозирам, че това се отнася до всички двойки.

— Той не играе честно! — извика Аристон. При тези думи Улф и Лува се засмяха, а миг по-късно към тях се присъединиха и останалите. Без Аристон.

Когато истеричният им смях, в който се долавяше нотка на отчаяние, пресъхна, Улф каза:

— Може и да бъркам. Но мисля, че на всеки един от хилядите цилиндри в този странен свят има комплект врати. Ако продължим по същия начин, ще минем през всяка една от тях. Само че ще умрем преди да сме изминали и част от целия път. Трябва да сменим стратегията с нещо ново.

Настъпи мълчание. Те седяха или лежаха на твърдата сива повърхност, въртяха се и наблюдаваха другите цилиндри, които също се въртяха в мълчалива сарабанда. Шестоъгълниците в края висяха във въздуха и сякаш им се присмиваха.

Накрая Вейла се обади:

— Не мисля, че сме захвърлени тук без шанс да се измъкнем. Не е в стила на баща ни да спре играта, докато в гърдите поне на един от нас има глътка въздух и желание за борба. Той би желал да продължи агонията ни, докато не ни пречупи напълно. И съм убеден, че планира да ни позволи накрая на попаднем на онази врата, която ще ни изведе в неговата крепост. Сигурно ни е подготвил специално посрещане и ще бъде разочарован приготовленията му да останат напразни… Изводът е, че не сме използвали главите си достатъчно. Явно тези врати водят към други врати на други цилиндри. Така е, ако продължим да минаваме в същата посока — откъм страната, инкрустирана със скъпоценни камъни. Ами ако вратите са биполярни? Защо да не допуснем, че минаването в другата посока ще ни изведе където искаме?

— Аз минах в другата посока още когато пристигнахме тук — съобщи й Улф.

— Да, но си опитал само вратата, през която дойдохме. И не си изпробвал какво ще стане с някоя от останалите, нали?

— Изтощението и жаждата са ми взели ума — въздъхна Улф и поклати глава. — Трябваше сам да се сетя. Така или иначе, това е единственото, което ни остава.

— Тогава да ставаме и да пробваме — предложи Вейла. — Съберете силите си, това може да напускането на този проклет свят.

За пореден път те заградиха двойката врати. Вейла мина първа през неукрасената страна на рамката. Тялото й изчезна и Улф я последва. Когато преходът беше извършен и той видя, че пак е на повърхността на цилиндър, изживя огромно разочарование. Но в следващия миг видя вратата на края и разбра, че бяха направили верния ход.

Пред тях имаше единствен златен цилиндър. Той също плуваше на няколко инча над повърхността. Но се въртеше около оста си и правеше един оборот за около секунда и половина.

Другите се присъединиха към тях и ругатните им ясно показваха какво изживяват при гледката на поредния цилиндър. Но когато зърнаха въртящата се врата, лицата на едни просветнаха, а на други посърнаха при мисълта за поредната опасност.

— Защо се върти? — попита със слаб треперещ глас Аристон.

— Наистина не бих могъл да ти отговоря, братко — каза Вейла. — Все пак, познавайки баща ни, бих заподозряла, че тази врата има само една-единствена безопасна страна. Искам да кажа, че ако я улучим, ще минем без да ни се случи нищо лошо. Но ако изберем лошата страна… Нали забелязваш, че и двете страни не са украсени, голи са. Значи няма никакъв начин да отличим едната от другата.

— Толкова съм изморен, че изобщо не ми пука — въздъхна Аристон. — Дори бих предпочел смъртта. Да заспя завинаги, освободен от бремето на тази душевна и телесна агония — това е всичко, което искам.

— Ако наистина чувстваш това — каза му Вейла, — тогава ти трябва да минеш пръв.

Улф не каза нищо, но останалите се присъединиха към подканянето на Вейла. Сега обаче Аристон не изглеждаше преизпълнен с желание да прегърне смъртта — той протестираше и заявяваше, че не е чак такъв глупак, че да загине заради другите.

— Не само си слабак, ами си и страхливец, братко — заяви му Вейла. — Добре тогава, аз ще мина първа.

Ужилен от думите й, Аристон се отправи към въртящия се шестоъгълник, но спря на няколко крачки от него. Загледа се без да помръдва, докато Вейла му се присмиваше. Накрая тя го блъсна настрана с такава сила, че той падна върху сивата повърхност. Тя приклекна пред златната рамка и остана известно време в тази поза, разглеждайки я напрегнато. Изведнъж се хвърли към нея и скочи с главата напред. Вратата се завъртя, а тя изчезна.

Аристон стана без да поглежда останалите и без да реагира на насмешливите им подвиквания. Пристъпи до вратата, приклекна и скочи в нея.

И падна от другата страна.

Улф първи стигна до него и го обърна по лице.

Челюстта на Аристон беше провиснала, погледът в очите му беше застинал, кожата на лицето му бе посивяла.

Улф се изправи и се обърна към останалите.

— Не улучи правилната страна. Сега вече знаем що за врата е тази.

— Онази кучка Вейла пак имаше късмет! — изсъска Теотормон. — Забеляза ли някой през коя страна мина тя?

Улф поклати глава. Той заби поглед върху въртящата се в розовия полумрак златна рамка. Липсата на каквито и да е било белези по нея правеше невъзможно да се направи разлика между двете й страни. Той се обърна към Лува и двамата хванаха тялото на Аристон за краката и раменете. Засилиха го с няколко разклащания и по сигнал на Улф го запратиха през вратата. Трупът мина през рамката и тупна от другата страна.

Улф и Лува заобиколиха и отново хвърлиха тялото през рамката. Този път то изчезна.

— Броиш ли? — обърна се Улф към Ринтра.

Ринтра кимна. Улф му каза:

— Повдигни пръст и когато правилната страна се завърти към теб, посочи я. Но го направи бързо!

Ринтра изчака за сигурност два оборота и посочи с пръст. Улф се хвърли през рамката, надявайки се Ринтра да не беше направил грешка. Приземи се върху тялото на Аристон. Чуваше се шума на разбиващи се вълни, а над главите им се простираше пурпурно небе. Вейла стоеше наблизо и тихо се смееше, сякаш наистина се наслаждаваше на шегата на баща им.

Бяха се върнали на един от островите на водния свят.