Джеймс Ролинс
Амазония (23)

Епилог

В тропическите лесове на Амазония природата живее свой живот. Недостъпен и необезпокояван от никого.

Петнистият ягуар подбутваше с муцуна своите мяучещи малки в бърлогата си. Чернокожата му партньорка още не се е завърнала. Той подуши въздуха. Долови леко ухание на мускус и започна нетърпеливо да се разхожда.

От сенките на джунглата се измъкна силует и безшумно запристъпва към него. Той отиде да посрещне по-едрата си другарка и двамата започнаха да се отриват един о друг. Усети, че козината й е просмукана от лошата миризма. Миризмата на пламъци, пожари и писъци. Възприе тази миризма като предупреждение. Козината му настръхна и той започна да ръмжи.

Женската се насочи към другия край на поляната и изкопа дълбока дупка. Пусна в нея грапав орех и с помощта на задните си крака запълни дупката с пръст.

След като приключи с това занимание, отиде при малките. Едни са черни, други, петнисти. Тя ги подуши. Те искаха мляко и започнаха да се боричкат помежду си.

После тя отново се отри в мъжкаря и се обърна с гръб към дупката. Забравила е ореха, който преди малко посади. Той вече не е нейна грижа. Време е да се отправи на път. Привика малките и партньора си и цялата група навлезе в безкрайните пространства на джунглата.

Разкопаната земя започна да изсъхва под лъчите на следобедното слънце.

Непроницаема и необезпокоявана от никого.

Сама със себе си.