Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Amazonia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 158 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
crecre (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

Оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов, 2002

ISBN 954-585-395-6

 

William Morrow, New York, 2002

История

  1. — Добавяне

19.
Среднощно нападение

23:48 ч.

Амазонската джунгла

 

Очите на Кели бяха пълни със сълзи. Тъй като ръцете й бяха вързани зад гърба, не можеше да ги избърше. Бе вързана за един от коловете на навес от палмови листа, който ги пазеше от започналото ръмене. От небето се бяха спуснали гъсти облаци, което устройваше напълно бандитите.

— Колкото е по-тъмно, толкова по-добре за нас — прецени Фавр. Движеха се по разписание и сега се намираха в гъстите джунгли на юг от тресавището.

Въпреки гъстия мрак и голямото разстояние можеха да видят как северният хоризонт гореше в огненочервен цвят, сякаш слънцето се опитваше да се появи оттам. Експлозиите осветиха ярко околното пространство и всички видяха как в небето се издигна огромно огнено кълбо, последвано от безброй горящи предмети.

Това уби всякаква надежда у нея. Другарите й бяха мъртви.

След експлозиите Фавр ускори темпото. Бе сигурен, че не след дълго към пламъците щяха да се устремят правителствени хеликоптери. Засега обаче бе чисто. Не се чуваше бръмченето на военни летателни средства. Фавр не престана да наблюдава небето. Там не се появи нищо. Може би Олин все пак не бе успял да подаде сигнала. А може би хеликоптерите все още бяха далеч.

Така или иначе бе решил да не рискува. Пътуваха на тъмно, единствено с помощта на очилата за нощно виждане. Кели естествено не получи такива очила. Цялото й тяло бе ожулено и издраскано от безброя препъвания в мрака. Нещо, което забавляваше пазачите й. Тъй като не можеше да омекотява паданията с ръце, разкървави коленете си. Краката я боляха. Раните й привлякоха комари и мухи, които тя не можеше дори да отпъди.

Зарадва се на дъждеца. Също и на едночасовата почивка. Погледна още веднъж северния хоризонт и се помоли приятелите й да не бяха пострадали.

Наемническата шайка бе започнала да празнува победата си. Бутилки с алкохол преминаваха от ръка на ръка, вдигаха се весели наздравици и се коментираше как ще бъдат похарчени спечелените пари, главно за проститутки, Фавр се разхождаше сред групата, като позволяваше на хората си да се веселят, но следеше това да се прави с мярка. От мястото на срещата с моторните лодки все още ги деляха километри.

В момента Кели се радваше на относително спокойствие. Франк се намираше в средата на лагера. Тук единствената й компания бе нейният охранител. Маската, помощникът на Фавр с обезобразеното лице. Разговаряше с друг наемник, с когото си деляха бутилка.

Отнякъде се появи силует. Бе Цуи, индианската любовница на Фавр. Все още бе гола и дъждът очевидно не и правеше впечатление. Вече не носеше главата на ефрейтор Де Мартини на шията си. Навярно се бои да не намокри зловещото си колие, помисли си мрачно Кели.

Събеседникът на Маската си тръгна, след като видя жената. Подобна бе реакцията и на повечето от останалите наемници при среща с нея. Дори Маската отстъпи няколко крачки.

Индианката приклекна до Кели. В едната си ръка държеше раница. Седна на земята и започна да се рови в нея. След малко измъкна оттам малко глинено гърне и повдигна капака.

В гърнето имаше гъст восъчен мехлем. Вещицата отгреба с пръст от него и протегна ръка към Кели.

Тя се отдръпна.

Индианката улови Кели за коляното. Хватката й бе желязна. Разтри мехлема върху разранените й колене. Болката веднага затихна. Кели престана да се дърпа и позволи на жената да я лекува.

— Благодаря — каза Кели, макар да не бе сигурна за какво точно я лекуват. За нейно добро ли, или за да се уверят, че ще е по силите й да извърви останалата част от пътя. Така или иначе почувства се по-добре.

Индианката бръкна отново в раницата си и извади оттам къс ленена тъкан. Внимателно го разстла върху мократа пръст. В малки джобчета, ушити върху тъканта, имаше различни инструменти. Едни бяха от неръждаема стомана, други, от жълта кост. Цуи измъкна дълъг нож със сърповидна форма. Имаше още пет като него. С нож в ръка се приведе към Кели.

Кели отново се отдръпна, но жената я хвана за косата. Индианката бе изключително силна.

— Какво правиш?

Цуи не отговори. Допря кривото острие на ножа до челото на Кели, точно на мястото, където започваше косата й. След това го върна на мястото му, извади друг крив нож и го опря на тила и.

Кели съобрази какво прави тя и се ужаси. Взима ми мерките! Вещицата подбираше сечивата, с които най-лесно да и свали скалпа. Индианката продължи заниманието си, като допираше различни остри инструменти до нейната брадичка, бузи и нос.

Започна да подрежда необходимите инструменти до коляното си. Броят им нарасна: дълги ножове, остри шила, криви костни сечива.

Чу се шум. Някой се изкашля и привлече вниманието на двете жени.

Индианката пусна главата на Кели. Тя се изви и започна да се отмества с крака. Опита се да се отдалечи колкото се може повече от вещицата. Инструментите се разпиляха по земята.

Пред тях бе застанал Фавр.

— Виждам, че Цуи се грижи да не скучаете, госпожице О’Брайън. — Намести се под навеса. — Опитах се да получа от брат ви малко информация за ЦРУ. Информация, която да ни бъде от полза както за сегашното ни изтегляне, така и за бъдещи мисии. Информацията е поначало важна стока и не вярвам от „Сен Савен“ да ми се разсърдят, ако се опитам да си набавя малко от нея от техния пациент. Не мога обаче да си позволя да причиня и най-малкото неудобство на Франк. Моите благодетели не биха се отнесли безразлично към подобно нещо. В края на краищата плащат ми добри пари за доставката само на здраво морско свинче. — Фавр коленичи до Кели. — С вас обаче, мила моя, нещата стоят иначе. Боя се, че ще трябва да демонстрирам на брат ви уменията на Цуи. Не се притеснявайте. Нека Франк чуе вашите писъци, при което ви моля да не проявявате сдържаност. Сигурен съм, че когато Цуи му подаде вашето ухо, ще стане по-отзивчив и разговорлив. А сега ви моля да ме извините. Самият аз не обичам да наблюдавам подобни неща. — Фавр й се поклони и изчезна в дъждовния мрак.

Кръвта на Кели се вледени. Не разполагаше с много време. В ръцете си бе стиснала малък нож. Бе един от инструментите, които преди малко бе разпиляла по земята. Започна да реже с него въжетата, стягащи ръцете зад гърба й.

Цуи започна да подрежда нещата си и дори извади парче бинт. Очевидно, за да превърже остатъка от ампутираното ухо на Кели. Без съмнение щяха да я изтезават, докато измъкнат от брат и цялата възможна информация. След това да я захвърлят като непотребен багаж.

Кели реши да не позволи това да стане. Бързата смърт бе за предпочитане пред мъчителната. Ако можеше да вярва на Фавр, никой нямаше да стори зло на Франк поне преди да бъде предаден на специалистите от „Сен Савен“.

Продължи да реже усърдно въжетата. За да прикрие движенията си, мяташе се и стенеше. Стоновете й бяха престорени само наполовина.

Цуи се доближи до нея с крив нож в ръка. Кели все още не бе прерязала въжето. Вещицата се надвеси над нея, хвана я за косата и отметна главата й назад. Вдигна ножа си. Кели започна да движи още по-усърдно своя нож. От очите й потекоха сълзи.

Нощта бе разкъсана от сърцераздирателен вой. Котешки вой, изпълнен с мъка и гняв.

Цуи застина, опряла ножа до ухото на Кели. Рязко отмести поглед към тъмната гора. Кели нямаше как да пропусне тази възможност. С рязко движение сряза последните нишки на въжето, притискащо китките й.

Когато Цуи се извърна към нея, Кели със замах заби ножа в рамото на вещицата. Тя изпищя изненадано и залитна назад.

Кели рязко се изправи и се затича към гората. Затича се с все сили, но се сблъска с човешка фигура, която се подаде иззад едно дърво.

Ръцете на човека я стиснаха. Тя погледна нагоре и видя ухиленото и изкривено лице на Маската. Разсеяна, за миг бе забравила за пазача. Опита се да окаже съпротива, но не разполагаше с оръжие. Маската я отлепи от земята и стисна гърлото й с ръка. След това я понесе отново към откритото пространство.

Цуи, коленичила в пръстта, превързваше раненото си рамо с бинта, предназначен за ухото на Кели. Погледът й бе изпепеляващ.

Кели престана да рита.

Тогава се случи нещо много странно. Маската трепна и я пусна. Изненадана, Кели падна на колене. Видя как мускулестият наемник се сгромоляса с лице върху земята.

В задната част на черепа му нещо засия. Нещо, което се бе забило дълбоко в него. Мъничък сребърен диск.

Кели веднага го разпозна. Обърна поглед към гората и чу как внезапно целият лагер се изпълни с писъци. Видя как върху земята се свличаха изправени или седнали мъже. От вратовете и гърдите им стърчаха стрели с накрайници от перца. Някои от телата започнаха да се гърчат. Стрелите бяха отровни.

Погледна отново неподвижното тяло на доскорошния помощник на Фавр. Погледна и сребърния диск. Сърцето й се изпълни с надежда.

Мили Боже, останалите бяха живи!

Извърна се и видя, че Цуи бе изчезнала. Вероятно бягаше с все сили към центъра на лагера, при Фавр, на мястото, където държаха брат и в плен. В лагера настъпи пълен хаос. Чуха се изстрели и заповеди, но никой от нападателите не се появи. Сякаш ги бяха нападнали призраци.

Наемниците продължиха да се свличат на земята.

Кели измъкна пистолета на Маската. Не знаеше дали приятелите й щяха да пристигнат навреме при брат й. Затича се към него.

 

Натан видя Кели да тича с пистолет в ръка. Явно, отиваше при брат си. Не можеха да изчакват повече. Даде знак на редник Карера. Чу се изсвирване, последвано от вой, издаван от индиански гърла. Бе звук, смразяващ кръвта. Натан вече се бе изправил на крака. Всички бяха боядисали телата си в черно.

Щурмуваха групово лагера, въоръжени само с лъкове, отровни стрели и костни ножове. Тези, които умееха да боравят със съвременни оръжия, ги взеха от мъртвите наемници.

Костос откри огън с автомат АК — 47. От дясната му страна Карера включи дискомета на автоматичен режим и изпрати към бандитите смъртоносен полумесец. След като изпразни пълнителя, захвърли оръжието и грабна лежаща на земята карабина М-16, очевидно плячкосана от рейнджърите.

Натан измъкна пистолет от мъртвите пръсти на наемник и се затича към центъра на лагера. Наемниците бяха все още в плен на суматохата и едва сега започнаха да образуват нещо като отбранителна линия. Реши да се промъкне през редиците им, преди да успеят да се организират.

Бе забелязан от уплашен мъж, криещ се зад храст. Явно не бе въоръжен. Когато видя пистолета на Натан, падна на колене и постави ръце зад главата си. Даде ясно да се разбере, че се предава.

Натан обаче не се спря. Имаше една-единствена цел — да открие Кели и брат й, преди да им се е случило нещо лошо.

 

От другата страна на лагера напредваха Коуве, Дакий и други индианци. Коуве се приведе за миг, за да повдигне мачете, лежащо до един труп. Подхвърли го на индианеца, като задържа пушката на убития за себе си.

Професорът обаче внезапно забави ход. Неговият инстинкт току-що му бе подсказал нещо. Извърна се и видя индианка, измъкваща се иззад храст. Кожата й бе боядисана в черно, досущ като техните.

Коуве, израсъл сред амазонските племена, не можеше да бъде лесно измамен. Тя се бе пребоядисала, за да заприлича на тях, но опитно око като неговото нямаше как да не забележи шуарските и черти.

Повдигна пушката си и я насочи към жената.

— Не мърдай, вещице!

Любовницата на Фавр се опитваше да се промъкне през редиците им и да се скрие в гората. Коуве не смяташе да допусне това. Не бе забравил съдбата на ефрейтор Де Мартини.

Жената застина и бавно се извърна към него. Дакий за миг спря, но Коуве му даде знак да продължи. Битката още не бе завършила. Дакий и хората му затичаха напред.

Коуве остана сам в компанията на тази жена и на мъртъвците. Знаеше, че най-разумното нещо щеше да бъде да я застреля веднага. Вещицата бе не по-малко опасна, отколкото красива. Коуве обаче се поколеба.

— На колене! — заповяда и на испански. — Горе ръцете!

Тя се подчини, като коленичи бавно и изящно с гъвкавостта на змия. Погледна го изпод тежките си клепачи. Бе наистина прелъстителна…

Когато тя го нападна, Коуве реагира недостатъчно бързо. Натисна спусъка, но пушката просто изщрака. Нямаше патрони.

Жената се нахвърли върху него с ножове в ръцете си. Намазани с отрова, не ще и дума.

 

Кели погледна двата автомата „Мини-Узи“ в ръцете на Фавр. Единият бе насочен към главата на Франк, другият, към гърдите й.

— Пуснете този пистолет, госпожице! В противен случай и двамата ще умрете!

— Бягай, Кели! — извика Франк.

Фавр приклекна зад носилката. Използваше тялото на брат й като щит.

Тя нямаше избор. Не можеше да остави брат си насаме с безумеца. Отпусна ръка и захвърли пистолета. Фавр бързо отиде до нея. Остави единия автомат и притисна другия в гърба и.

— Ще се измъкнем оттук! — изсъска и грабна една раница. — Тук има резервна мъзга, специално за подобни случаи!

Метна раницата на рамо и хвана Кели за ризата. Зад тях се чу вик.

— Пусни я!

И двамата се извърнаха. Фавр я издърпа пред себе си. Пред тях бе Натан. Гол до кръста и само по боксерки. Целият боядисан в черно.

— И вие ли станахте туземец, господин Ранд? Натан насочи пистолет към тях.

— Не можете да избягате. Пуснете оръжието си и ще останете жив.

Около тях трещяха изстрели. Въздухът бе изпълнен с викове и писъци.

— Ще ме оставите жив? — отвърна Фавр презрително. — За да отида в затвора? Това предложение не ми допада. Предпочитам свободата.

Единичният изстрел от упор я изненада. По-скоро пукотът, отколкото болката. Видя как Натан полетя назад, улучен в бедрото, и изпусна оръжието си. След това усети как самата тя се свлича на колене. Почувства болката по-скоро като шок. Погледна стомаха си. Блузата и бе напоена с кръв. От раната и излизаше дим.

Фавр бе стрелял през тялото й, за да улучи Натан. Бруталността на това действие я ужаси повече от самия изстрел, повече от кръвта.

Кели погледна Натан и погледите им за миг се срещнаха. И двамата, останали без сила, не можаха да промълвят и дума. После тя се свлече на земята и целият свят потъна в мрак.

 

Коуве успя да избие единия нож от ръката на вещицата с пушката си, но тя бе много бърза. Той падна на гръб под тежестта на тялото й, когато тя се хвърли върху него. Падна лошо и удари главата си, но успя да я улови за китката. Вторият нож започна да се доближава до лицето му. Той се опита да я отхвърли от себе си, но тя се бе вкопчила здраво в него. Бе увила крака около тялото му, подобно страстна любовница. Свободната й ръка започна да го дращи по бузата и да търси очите му. Той изви главата си. Ножът започна да се приближава към гърлото му. Тя бе силна и млада.

Коуве обаче познаваше добре шуарите. Знаеше, че върху себе си носят цял таен арсенал от оръжия: в косата, в набедрениците, дори като украшения. Знаеше също така къде шуарските жени крият допълнителен нож за защита срещу изнасилване — обичайно действие във войните между шуарските племена.

Със свободната си ръка бръкна между краката й. Бе му удобно да стори това, тъй като тя бе отгоре му. Пръстите му се размърдаха и след миг докоснаха малката грапава ръкохватка на нож, все още носещ топлината на тялото й. Измъкна го от тайната му кожена ножница. Тя изрева от бяс, когато той отне ножа от скривалището й. Зъбите й се оголиха. Опита се да се изтърколи встрани, но Коуве не изпускаше китката й. Силните й движения му помогнаха да се изправи на крака, без да пуска желязната си хватка върху ръката й. Погледите им се срещнаха и той съзря в очите й страх.

— Милост — прошепна жаловито тя. — Милост, моля те! Коуве се опита да си представи броя на жертвите, които я бяха молили за милост. Той обаче не бе чудовище.

— Милост ли, казваш? Добре, ще бъда милостив към теб. Тя съвсем леко се отпусна. Като използва този момент, той с рязко движение я придърпа към себе си. Ножът му се заби между гърдите й до дръжката. Тя изохка от болка и изненада.

— Бързата смърт е проява на милост — поясни Коуве. Отровата бе бързодействаща. Вещицата потрепери, сякаш бе докоснала оголен електрически кабел. Той я отблъсна от себе си тъкмо в момента, когато от устата й излезе задавен вопъл. Бе мъртва още преди да се свлече на земята.

— А и това е повече, отколкото заслужаваш — каза Коуве, докато захвърляше отровния нож.

Наоколо вече се раздаваха само отделни изстрели. Луи трябваше да се измъкне веднага със съкровището си, докато все още имаше някаква възможност да се отбранява. Докато повдигаше втория автомат от земята, видя как Натан със свирепо изражение на лицето се опитваше да се повдигне на лакти. Луи го поздрави и се извърна. И застина.

На няколко метра зад себе си видя картина, която нямаше как да е реална. На едно дърво се бе подпряла бледа и мършава фигура.

— Луи…

Обзет от ужас, той отстъпи крачка. Призрак…

— Татко, махни се оттам! — извика Натан с изпълнен с болка глас.

Луи се опита да се съвземе. Разбира се, че това не бе призрак. Карл Ранд. Жив. Що за чудо? Що за късмет?

Насочи своя узи към човека.

Мършавата фигура повдигна ръка и посочи нещо, намиращо се откъм лявата му страна.

Луи погледна натам.

Под един храст се бе спотаил ягуар със златисти петна и настръхнали мускули. Ягуарът скочи.

Луи стреля с автомата си по посока на летящата котка. След миг разбра, че е с лице, опряно на земята, и дъвче пръст и листа. Веднага му бе нанесен удар от другата страна. Бе разтърсен, повдигнат на няколко метра и захвърлен отново върху земята. Започна да плюе пръст. Нещо тежко го бе затиснало. Какво… Що… Той изви врат. Лицето му се оказа в непосредствена близост до черно котешко лице. Ръмжащо. В гърба му се врязаха нокти. Болката бе много силна. Боже мой! Пред очите му се стрелна първият ягуар, целият изпълнен с ненавист. Луи се опита да го застреля с автоматичния си пистолет и повдигна ръка. Преди да натисне спусъка, усети неописуема болка. Нечии зъби бяха отгризали ръката му при рамото. Чу отчетливо хрущенето на отчупената кост. Луи започна да пищи.

 

Натан погледна двете котки.

— Добър апетит!

Отказа се да наблюдава сцената докрай. Някога бе гледал документален филм, в който кашалоти си играеха с тюлен, преди да го изядат. Подхвърляха го като топка във въздуха, отхапваха късове от него и после пак го подхвърляха. Правеха това по един едновременно жесток и естествен начин.

Същото се случи и сега. Двата ягуара се заеха с убиването на Луи Фавр с чисто котешка настървеност. Сякаш бяха решили да му отмъстят, преди да се нахранят с него.

Натан имаше по-неотложни грижи. Започна да се влачи към Кели, като се придвижваше с ръце и с помощта на здравия си крак. Болката бе убийствена и зрението му се размъти. Бе длъжен обаче да стигне до нея.

Кели лежеше неподвижно и от нея струеше кръв. Той най-после я достигна.

— Кели…

Тя помръдна, когато чу гласа му.

Той се придвижи по-близо и се притисна до нея.

— Успяхме, нали? — прошепна едва доловимо тя. — Лекарството…

— Да, Кели, ще го дадем на света… И на Джеси… Баща му с бавни крачки се придвижи до тях и коленичи.

— Дръжте се. Скоро ще дойде помощ.

Натан видя с изненада, че до баща му бе застанала редник Карера.

— Сержант Костос откри радиостанцията на наемниците. Хеликоптерите ще са тук до половин час.

Натан кимна и притисна Кели към себе си. Тя вече бе затворила очи. И пред неговия поглед започна да се спуска мрак. Някъде отдалеч се чу гласът на Франк:

— Кели! Кели добре ли е?