Рафаел Сабатини
Морският ястреб (11)

ГЛАВА ТРЕТА
НА ПЪТ ЗА РОДИНАТА

Същата вечер Джаспър Ли се намери срещу Сакр-ел-Бар в кабината на пленения испански кораб, където бе доведен от огромните нубийци на корсаря.

Сакр-ел-Бар още не беше изявил намеренията си по отношение на дребничкия пиратски капитан и мастър Ли, осъзнал напълно подлостта си, се боеше от най-лошото и беше прекарал няколко мъчителни часа на предната палуба в очакване на участта, която смяташе за предрешена.

— Ние си разменихме местата след последния ни разговор в корабна кабина, капитан Ли — бе загадъчният поздрав на вероотстъпника.

— Вярно — съгласи се капитан Ли. — Ала надявам се да не сте забравили, че в споменатия случай аз бях ваш приятел.

— Срещу известна цена — напомни му Сакр-ел-Бар. — А днес срещу известна цена може и аз да постъпя като ваш приятел.

Сърцето на негодника капитан подскочи от надежда.

— Посочете цената, сър Оливър! — отговори той разпалено. — Стига тя да е по нещастните ми сили, кълна се, не ще се поколебая да ви я дам. Стига толкова робия! — продължи той с плачевен глас. — Цели пет години, четири от тях, прекарани на испански галери, и нито ден, в който да не съм се молил да умра. Само да знаете какво съм изстрадал!

— Никога страданието не е било по-достойно, наказанието по-подходящо, справедливостта по-поетична — промълви Сакр-ел-Бар с глас, от който кръвта на капитана се смрази. — Вие бяхте готов да продадете мене, човека, който не беше ви причинил никакво зло, всъщност човека, който ви бе приятел, готов бяхте да ме продадете в робство за някакви си двеста лири…

— Не, не! — извика уплашено Ли. — Бог ми е свидетел, че не съм имал подобно намерение! Нима сте забравили моите думи, предложението ми да ви закарам обратно у дома?

— Да, срещу известна цена, вярно — повтори Сакр-ел-Бар. — И трябва да се радвате, че днес ще можете да платите тази цена, която ще попречи на мръсния ви врат да се запознае с въжето. Имам нужда от навигатор — добави той за обяснение — и онова, което преди пет години щяхте да извършите срещу двеста лири, днес ще го сторите, за да си спасите живота. Е, какво: ще управлявате ли този кораб за мене?

— Сър — провикна се Джаспър Ли, който не можеше да повярва, че това бе всичко, което се искаше от него, — заповядайте ми, и ще го откарам и в ада!

— Този път не отивам в Испания — отвърна Сакр-ел-Бар. — Ще ме закарате точно както трябваше да го направите преди пет години, до устието на Фал и там ще ме свалите на брега. Съгласен ли сте?

— Да, с радост! — отвърна мастър Ли, без да се замисли нито за миг.

— Срещу това ще ви помилвам живота и ще ви върна свободата — обясни Сакр-ел-Бар. — Но не си мислете, че с пристигането в Англия ще ви освободя. Ще трябва да ни докарате обратно и чак след това ще намеря начин да ви изпратя у дома, ако пожелаете, а може да има и известна награда, ако сте ми служили вярно. Опитате ли се да последвате навиците на целия си живот и да ме изиграете, това ще бъде вашият край. За постоянни телохранители ще имате тия две лилии на пустинята. — И той посочи исполинските нубийци, които щяха да бъдат невидими в сянката, ако не беше блясъкът на зъбите и бялото на очите им. — Те ще ви пазят и ще бдят да не ви сполети нищо лошо, докато бъдете почтен спрямо мене, и ще ви удушат при първия признак за измяна. Можете да си вървите. Ще бъдете свободен на кораба, но нямате право да го напускате нито тук, нито някъде другаде освен по изричното ми нареждане.

Джаспър Ли залитна навън с чувството, че късметът му надминава неговите очаквания и заслуги, а нубийците тръгнаха подире му и от този час го следваха неотстъпно, като някаква огромна двойна сянка.

Сега при Сакр-ел-Бар влезе Бускен с доклад за заграбената плячка. Но освен пленниците и самия кораб, който не беше пострадал в битката, нямаше друг ценен товар. Както беше потеглил на далечно плаване, не можеше и да се очаква, че ще се открият някакви ценности в неговия трюм. Намерили бяха голямо количество бойни припаси и барут и малко пари, но нищо друго, което да заслужава вниманието на корсарите.

Сакр-ел-Бар накратко даде изненадващите си нареждания:

— Ще преместиш пленниците на борда на една от галерите, Бускен, и ще ги отведеш лично в Алжир, да бъдат продадени. Всичко друго ще оставиш тук на борда, а освен това двеста избрани корсари, които ще дойдат с мене на далечно пътуване, хора, които ще действуват и като моряци, и като бойци.

— Нима няма да се върнеш в Алжир, о, Сакр-ел-Бар?

— Още не. Отивам на по-дълъг път. Предай верноподаническите ми чувства на Асад-ед-Дин — да го пази и закриля аллах — и му кажи да ме очаква след около шест седмици.

Това неочаквано решение на Оливър-реис породи голямо възбуждение на галерите. Корсарите не разбираха нищо от управление на кораб в открито море, никой от тях не беше плавал отвъд Средиземно море, повечето не бяха стигали на запад дори до нос Спартел и надали биха последвали друг предводител в опасностите на открития Атлантически океан. Ала Сакр-ел-Бар, любимецът на съдбата, закриляният от аллаха, досега бе ги водил само към победи и достатъчно беше да ги повика, за да го последват, да тръгнат след него, където и да сметнеше за добре да ги поведе. Затова сега не беше трудно да се намерят двестата мюсюлмани, които искаше за кораба си. По-скоро мъчно беше да се ограничи в посочените от него предели броят на желаещите да участвуват в приключението.

Не бива да мислите, че във всичко това Сакр-ел-Бар действуваше по предварително обмислен план. Докато беше лежал на височините и наблюдавал този чудесен кораб да върви срещу вятъра, беше си помислил колко прекрасно приключение ще е да отиде с такъв кораб в Англия, да се стовари внезапно като гръм от ясно небе на оня корнуолски бряг и да поиска сметка от страхливия си и подъл брат. Беше се залъгвал с това хрумване почти тъй мечтателно, както хората строят въздушни замъци. После във вихъра на боя то беше съвсем изчезнало от ума му, за да възкръсне отново като решение, когато се намери лице срещу лице с Джаспър Ли.

Капитанът и корабът, взети заедно, му даваха всичко необходимо за осъществяване на бленуваната мечта. Нямаше кой да се възпротиви на неговата воля, нямаше причина, която да попречи на жестокото му хрумване. А може би щеше да види и Розамунд, да я накара да изслуша истината от него. Пък и сър Джон Килигрю! Не беше успял да установи дали сър Джон е бил негов приятел или враг в миналото, но тъй като сър Джон е бил главният виновник Лайонел да бъде поставен на мястото на сър Оливър, като убедил съда да приеме, че сър Оливър е мъртъв, понеже всеки вероотстъпник е мъртъв пред закона, и тъй като сър Джон е бил онзи, който е замислил женитбата между Лайонел и Розамунд, разбира се, сър Джон също трябваше да бъде посетен и осведомен за точното естество на извършеното от него.

Както разполагаше с въоръжена сила в тези дни на пълното си господство над живота и смъртта на африканското крайбрежие, да замисли нещо, за Оливър-реис беше равнозначно да пристъпи към изпълнението му. Беше се сраснал с навика бързо да осъществява всяко свое желание и този навик сега го водеше по неговия път.

Той бързо извърши приготовленията си и на другата сутрин испанският кораб — доскоро носил името „Нуестра Сеньора де лас Лягас“, сега грижливо заличено от носа му — опъна платна и се насочи към открития Атлантически океан, управляван от капитан Джаспър Ли. Трите галери под водачеството на Бускен-ел-Борак бавно запълзяха на изток, към родния Алжир, без да се отдалечават от брега, според обичая на корсарите.

Вятърът тъй благоприятствуваше на Оливър, че само десет дни след като заобиколи нос Сан Висенти, той зърна Лизард.