Димчо Дебелянов
Светла вяра

За старий свят настават сетни дни;

разкъсват се верига след верига —

и над самите му развалини

на правдата олтарът се въздига.

 

Отлита непрогледна тъмнина,

огрява слънце сънни небосклони.

И гордо вее свойте знамена

безбройна рат, безбройни легиони.

 

В очите утренни лъчи горят,

не ги смущава страх от тъмни срещи,

че пред сдружената им сила мрат

нагнет и мъка сенките зловещи.

 

Намериха те търсения брод

и виждат бряг във пурпурна позлата…

О, светла вяра в новия живот,

как сгряваш и повдигаш ти сърцата!