Димчо Дебелянов
Назад, през сънища стъмени…

Назад, през сънища стъмени,

аз впивам взор неутолен —

неутолен и блед пред мене

въстава моя минал ден.

 

И нечий глас през сълзи пита:

защо меда е неизпит,

защо е скръбна Афродита,

а в прах покитен твоя щит?

 

Нима затуй над теб звучаха

тръби на свят и светъл грях

и ти бе ту невинност плаха,

ту лих борец, ту строг монах,

 

та днес пред самата провала,

да разумееш с горка жал,

че аз в Живота съм те звала,

а ти си сам Смъртта избрал…