Димчо Дебелянов
Аз горд напусках твойта мирна стряха…

Аз горд напусках твойта мирна стряха

и тръгнах в нови пътища световни,

че нови сили в моя дух изгряха —

за теб размирни, смели и греховни.

 

Теб блазнеха те къшеи оскъдни

на жалка корист жалките услади,

мен — светлината на победи бъдни

и трепета на сили вечно млади.

 

Без дом — аз срещам бурята с тревога,

но свято пазя своите скрижали.

И да се върна пак при теб не мога,

че ний едва ли бихме се разбрали.

 

Спи, тихо спи в забрава безметежна

и опрости ми, вест дочул за мене,

тъй както съннатаскала прибрежна

на свойте чайки светло окрилени.