Димчо Дебелянов
Непозната

Нощ ледена властно се стеле над мен,

        и в жажда за радост и ден,

аз чезна по нейните тъмни крила.

        — Ела, възжелана, ела!

 

Рой вихри бездомници глухо тънтят —

        пред мене ни завет, ни път, —

на щастие минало призрака блед

        покриват забрава и лед.

 

Ела, възмечтана, и вожд ми бъди,

        към светли дни ме поведи —

и песен за вяра и бодрост запей,

        страха ми, скръбта ми развей!

 

Аз с тебе ще тръгна — и бодър, и смел —

        към онзи незнаен предел,

да търся всевечни мощни зари —

        далеч зад моря и гори.

 

Ще бъдем ний там възвисени орли

        над стръмни гранитни скали —

с огрени от златното слънце чела…

        Ела, непозната, ела!