Димчо Дебелянов
Рози

Злокобни сенки в пътища неради,

отминати, далеч остават те —

и ден из ден, с по-светли изненади

на щастието приливът расте.

 

Кристалното небе на любовта ни,

знам, няма бурята да помрачи

и кът един дори не ще остане

в сърце ми, непрепълнен със лъчи.

 

В градини пролет радостна полъхна —

слана и преспи ли ще ги смутят? —

Възкръсна моя ден, нощта издъхна

и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят.