Пенчо Славейков
В незнаен кът, далеко в родний край…

В незнаен кът, далеко в родний край,

понякога за мене тя мечтай —

ни ази ней, ни тя на мене знайна.

Другарката на мой другар, в писмата,

от нея ми изпраща поздрав мил…

С какво ли съм сърце й умилил?…

И ето ме, към онзи кът незнаен

и аз във блян унесен — и потаен

като да счувам шепот от уста.

Нашепвайки несбъдната мечна,

дали, в минута на усамотене,

тя не лети към чуждий край, при мене?

Кат есен лъх две капнали листца

мечта потайна родни две сърца

в замая носи и си с тях играе.

За що копней едното? Що желае

в блян другото?… Вей есенният лъх…

На поздрав мил отвръщам със въздъх.