Мартин Скот
Траксас (23)

23.

Над мен се беше навел елф. Познах го — беше Калис. Размахваше пред носа ми листенце лесада. Вероятно правилно бе предположил, че съм се напил. Взех листенцето, сдъвках го и се изправих. Макри все още спеше на тревата. Джарис бе уловил конете ни и ги водеше за юздите.

— Какво стана? — попита Калис и приклекна до Макри. Не отвърнах. Калис ми обясни, че когато се появили на сцената, някаква висока жена товарела нещо на коня си.

— После си тръгна. Да не е бил Воалът? — попита той.

— Не. Друго е, но е свързано с вашия случай — добавих, за да не си помисли, че съм ги забравил. Изругах мислено. Сега вече всичко се беше объркало още повече. Сарина Безпощадната държеше писмото и пратката. Добре че елфите се бяха появили навреме, иначе тя сигурно щеше да се поупражнява върху тялото ми с арбалета. Едва сега се зачудих какво всъщност търсят тук елфите. Попитах ги.

— Ами… теб търсехме — обясни Калис. — Гурд, кръчмарят от „Възмездяващата секира“, ни каза, че си тръгнал да търсиш Хорм Мъртвешки, и ние решихме да ти помогнем. Дори в Земите на елфите Хорм се слави с лошата си репутация.

Макри внезапно се събуди и скочи с гневно ръмжене и със сабя в ръка. После се огледа сконфузено, учудена, че не вижда врага. Осъзна какво е станало и това само я разяри още повече. Елфите зяпаха втрещено, докато тя ме обсипваше с обвинения заради глупавата ми постъпка — да поваля нея, а не Сарина с единственото заклинание, на което съм способен.

Не знаех какво да кажа в своя защита, така че бях принуден да я слушам, докато разказваше как първо съм се напил, а после съм се показал колкото глупав, толкова и некомпетентен.

— Срещала съм в гладиаторските тунели троли, но дори те са по-умни от теб! Бил си първа колесница, а? Сарина щеше да те направи на решето, ако не бяха се появили елфите. От теб има толкова полза, колкото от еднокрак гладиатор. Да ме приспиш пред лицето на врага! Никога няма да го преживея! Свършена съм, да знаеш! Следващия път, когато ти трябва помощ, не ме търси, защото за теб съм заета!

След тези думи се метна на коня си и отпраши, без да каже и думичка на двамата елфи. Те ме погледнаха въпросително.

— Много избухлив характер — обясних и махнах безгрижно с ръка. — Приема дребните несполуки прекалено навътре.

Върнах се в Тюрай с елфите. Бяха доста учудени, че един прочут магьосник-следовател като мен може да обърка заклинанията и да приспи по погрешка спътницата си, но след като обясних, че Сарина е могъща магьосница и че вероятно е променила посоката на заклинанието ми, изглежда, се успокоиха.

 

 

На следващата сутрин се събудих в прегръдката на най-ужасния махмурлук, който бях изпитвал. На всичко отгоре биячите на Братството отново чукаха на вратата за пари, а в града кипяха размирици. Отвратителен начин да се започне денят.

— Утре е последният срок за парите — припомни ми Карлокс.

— Хубаво — изръмжах. — Ще ги имате. Стига дотогава да не ви смачка Приятелският кръг.

Карлокс се озъби — това хич не му се хареса.

— Ще им видим сметката. И на теб също. Не платиш ли утре, кажи си молитвата.

Затръшнах вратата.

Вярно, че не си бях казал сутрешната молитва, но това не попречи на Дерлекс да ме навести веднага щом сутрешните улични стълкновения поутихнаха. Слънцето печеше яростно и нещастникът целият бе плувнал в пот под дебелото си расо. Ала въпреки това отказа предложението ми да го почерпя с бира. Обясни ми, че всяка сутрин тръгвал на обиколка при заблудените овци. Макри дойде откъм кухнята и тъкмо щеше да каже нещо по мой адрес, когато го видя и изчезна. Дерлекс се намръщи.

— Отпусни се, отче. Няма нужда да се измъчваш всеки път, когато видиш Макри.

Той се извини малко сконфузено, но все пак призна, че Макри го карала да се чувства неудобно.

— Сигурно е заради оркската кръв.

— Тя има и човешка кръв. И елфическа също. Много интересна душа. Защо не опиташ да я вкараш в Правата вяра?

Той ме погледна смутено.

— Не мисля, че имам право да се опитвам. Богохулство е да се преподава Правата вяра на орки… макар и само четвъртина… Това си е чиста ерес.

Изсмях се и го посъветвах да не се безпокои. Макри не гореше от желание да бъде приобщена към вярата. Поприказвахме си още малко и той си тръгна.

Станах и отидох да търся Макри. Намерих я в коридора — тъкмо отиваше да подхване първата смяна. Попитах я какво е искала от мен преди малко.

— Исках да ти кажа, че не желая повече да говоря с теб. Вече не съществувам за тебе, Траксас.

— Макри…

Тя ме заобиколи с вирната глава. Изглежда, все още не ми бе простила за вчерашното.

— На всеки може да се случи! — викнах след нея. После поклатих глава. За какво мислех? Май беше нещо важно. Църквата на Правата вяра. Да, но какво?

Взех си халба бира и парче сушено месо и седнах да обмисля въпроса. Защо всъщност бе дошъл Дерлекс? В Тюрай имаше много хора, които се нуждаеха от помощта му много повече. Всъщност през последните дни той наистина бе зачестил да ме навестява. А преди го зървах най-много веднъж в годината. Защо Църквата изведнъж проявяваше такъв интерес към мен?

В паметта ми изникна нещо, което, макар и подсъзнателно, не ми бе давало покой. Пазаз, пазачът на дракона. Той бе споменал, че не е говорил с никого освен с епископ Гзекий. Според Пазаз Гзекий правел опити да го обърне в Правата вяра.

— Но това е невъзможно! — промърморих. — Дерлекс току-що ми каза, че да се проповядва Правата вяра на орк е равносилно на богохулство и ерес. Значи не това е правил там епископът. Едва ли би се изложил на обвинения в ерес само за да проповядва на някакъв си пазач на дракони. Другите епископи нямаше да му го простят.

Скочих и ударих с юмрук по масата. Макри ме изгледа с леден поглед.

— Това е! Точно затова Дерлекс се навърта наоколо. Епископът го е пратил да ме шпионира. Защото Гзекий търси Воала! Не само той, но и Църквата! Кралската фамилия е присъствала на някаква специална церемония, когато са изкормили дракона. Което означава, че епископът е знаел съвсем точно момента, когато зоопаркът ще бъде празен. Малко преди това е разговарял с пазача. Не се е опитвал да го обърне в Правата вяра, а е търсел информация. Точно както Дерлекс слухти около мен. В онзи ден Дерлекс беше в двореца, нали заедно се возихме на омнибуса. Вероятно дори е носел Воала. Всъщност, когато се върнах в къщата на Атилан, там също се навърташе един млад свещеник. Може точно той е да е откраднал пергамента със заклинанието.

Макри ме гледаше ококорено. Слушаше ме внимателно, ала все още отказваше да говори с мен.

Един въпрос не ми даваше мира. За какво й беше на Църквата Воалът? Всъщност имаше цял куп причини. Може би просто щяха да го продадат. Или пък епископ Гзекий щеше да го използва по някакъв начин, за да надвие съперниците си. Гзекий беше амбициозен служител, а и му беше време да става архиепископ. Май всичко си пасваше чудесно. Ако бях прав, Червеният елфически воал бе в ръцете на църковните служители.

— Нищо чудно да е в църквичката на Дерлекс. Да, там е, и аз ще го открия! Свободна ли си довечера?

— Не — сопна се Макри. — Ще уча. Разчитай само на себе си.

После сграбчи парцала и се захвана яростно да търка масите. Появи се Танроуз — носеше голям бут за вечерното меню. Оплаках й се, че Макри ми е сърдита, но тя вече знаеше.

— Ядосана ти е като трол със зъбобол — рече. — Но ще й мине.

— Довечера ми трябва помощта й. Да знаеш какво мога да направя, за да си върна благоволението й?

— Подари й цветя — каза тя.

Това ми се стори повече от странно.

— Цветя ли? Защо?

— За да й се извиниш, разбира се.

— Да се извинявам с цветя? На Макри? Искаш да кажеш, че трябва да изляза, да купя цветя и да ги дам на Макри? И да кажа, че съжалявам?

— Точно така.

— Ама ние за една и съща Макри ли говорим? За онази със секирата?

— Това, че умее да върти секира, не означава, че не би се зарадвала на един хубав букет.

— Току-виж ме фраснала с букета.

— Бих се изненадала — отвърна Танроуз и отиде да реже бута.

Помислих, че си е изгубила ума. Цветя за Макри, как ли пък не! От тази мисъл направо ме заболя главата. Точно в този момент се появи претор Цизерий, придружен от самия консул Калий. Виж ти. Напоследък висшето общество бе извърнало светлия си лик към мен.

Цизерий се оплака, че в града царял хаос. Съперничеството между Братството и Приятелския кръг нараствало, а Градската стража губела контрол.

— Посъветвах краля да въведе извънредно положение — рече Калий. — И да заповяда намесата на армията.

Предположих, че кралят не е харесал предложението. Популарите само това чакаха, за да дадат знак за начало на революция. Част от генералите се подозираха в симпатии към Лодий, така че не се знаеше на чия страна ще се намеси армията.

— Изправени сме пред пълна анархия — оплака се Цизерий. — В този съдбовен момент традиционалистите са длъжни да поемат властта в свои ръце и да спасят града. Успя ли да вземеш писмото?

Признах, че съм се провалил. Не го приеха добре. Предадох накратко събитията от предния ден, но не обясних по какъв начин у Сарина Безпощадната са се озовали и писмото, и пратката дуа. Въпреки това Цизерий и Калий се ядосаха и стовариха върху нещастната ми глава вината за провала. Консулът дори заяви, че съм бил измислил цялата история за дракона в Приказното езеро само за да замажа положението, и изрази съмнение, че може би аз самият съм продал пратката.

Главата ме болеше, беше ми горещо и ми се спеше. Затова посочих с пръст вратата и им предложих да си вървят. Консулът беше потресен. Беше висш тюрайски чиновник и не беше свикнал да го гонят.

— Как смееш?! — кресна той.

— Защо не? Аз съм свободен човек. Освен това не обичам да ме наричат лъжец. Най-вече когато ме цепи главата. И ще ви кажа, че наистина се постарах. Дадох всичко от себе си, но не беше достатъчно. А сега си вървете.

Цизерий размаха ръце.

— Сега не е време за дребни ежби. Ако Приятелският кръг успее да…

Спрях го с жест. Не ми беше до речи.

— Зная. Принцът и вашият син ще бъдат дискредитирани, вие ще изгубите изборите, популарите ще спечелят и Лодий ще дойде на власт. Това е сценарият според вас. Какво всъщност очаквате от мен?

— Да откриеш писмото! — каза преторът.

— Вече се провалих.

— Тогава опитай пак. Не забравяй, че синът ми е твой клиент. Това писмо ще го прати право в затвора.

Намръщих се. Не ми харесваше начинът, по който Цизерий ми напомняше, че съм бил „длъжен пред своя клиент“. Щеше ми се никога да не бях чувал за този проклет клиент. Беше ми твърде горещо, за да мога да мисля ясно. Какво щеше да прави Сарина Безпощадната с това писмо? Едва ли щеше да го използва с политически цели. От друга страна, навярно си даваше сметка колко е ценно то за опонентите на краля. Най-вероятното решение бе да го продаде на популарите, а това нямаше да е особено трудно, като се имаше предвид, че сенаторът Лодий бе подкрепян от Приятелския кръг, а сподвижникът на Сарина Гликсий беше тясно свързан с Кръга. Нищо чудно двамата да работеха заедно.

— Все още бихме могли да го откупим, но ще ви струва скъпичко. По-добре да се опитаме да го откраднем. Дали вашите магьосници не биха могли да открият Сарина по аурата? Тя носеше шест чувалчета с дуа.

— Тас от Източната светкавица провери града, но не откри нищо.

Тас от Източната светкавица бе приел поста на убития Мирий Ездача на орли. Силен магьосник. Щом той не беше успял, никой нямаше да се справи.

Откъм улиците отекна призивът за молитва. С видимо неудоволствие преторът и консулът коленичиха насред таверната и се захванаха да изпълняват религиозните си задължения. Наложи се да се присъединя към тях. Зачудих се дали молитвите ми няма да се сдобият с допълнителна сила благодарение на тази високопоставена компания. Когато приключихме, обсъдихме още някои въпроси и аз им дадох съгласието си отново да потърся Сарина. Тръгнаха си, като тупаха праха от коленете си.

Появи се Макри и почна да мете. Отправих апел към добросърдечната й натура, като заявих, че тази вечер наистина се нуждая от помощта й. Тя не отговори и едва не ме измете. Забелязах, че Танроуз ни наблюдава.

— О, по дяволите! — изсумтях и излязох. Баксос, продавачът на цветя, както винаги бе подредил стоката си на ъгъла на „Квинтесенция“. Помислих си, че поне от двайсет години не съм спирал пред сергията му. Направо зяпна от почуда, когато му казах, че искам букет.

— Ей, Рокс — извика той на търговеца на риба от съседната сергия. — Траксас купува цветя!

— Сигур си има приятелка значи — отвърна Рокс достатъчно силно, за да чуе цялата улица.

— А бе още има хляб в теб, Траксас! — обади се Бирикс, една от най-работливите проститутки в Дванайсет морета.

Сграбчих букета, метнах няколко монети на Баксос и побързах да изчезна от сцената, преследван от хихикания и подигравателни подмятания. Бях в отвратително настроение и възнамерявах хубаво да си поприказвам с тази идиотка Танроуз.

Когато влязох във „Възмездяващата секира“, едва не се препънах в Макри и метлата й. Тикнах букета в ръцете й с намерението час по-скоро да се отърва от него.

— Извинявай задето те приспах пред Сарина — успях да смутолевя. — Тези цветя са за теб.

Макри се ококори, а аз я заобиколих и си налях бира. Усетих, че някой ме тупа по рамото. Беше Макри — и изпълни няколко странни номера. Първо ме прегърна, после избухна в сълзи и накрая избяга от стаята.

— Какво става пък сега? — Огледах се объркано.

— Извинението ти мина — обясни доволно Танроуз.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна.

— Всичко това е толкова шантаво, че…

— Траксас, сега вече разбирам защо жена ти те е напуснала — дълбокомислено поклати глава Танроуз.