Мартин Скот
Траксас (20)

20.

Облещих се разгневено в чинийката с кюрая. Виждах миниатюрно изображение на Приказното езеро. В началото си помислих, че някой се подиграва с мен. Да прекарам цял час в транс и подготовка за сеанса само за да получа изображение на мястото, където бившата ми ясена се забавлява с начеващ магьосник! Мислех, че всичко това е минало, но изглежда, подсъзнанието ми още не беше приключило с вълненията около тази история. За съжаление онова, което ни тежи на душата, нерядко може да окаже въздействие върху крайния резултат. Чираците магьосници най-често извикват образите на любимите си актриси. Както и по-старите магьосници, впрочем.

Това бяха последните ми запаси от кюрая. Тъкмо бях готов да се откажа, когато романтичният изглед на зелени поляни и цъфнали цветя бе заменен от мрак, от който бавно изплува злобно лице. Опитах се да прекъсна връзката, но вече беше късно и се оказах пленен, или може би не ми достигаха сили, за да се освободя.

— Лоша грешка, Траксас — изръмжа зловещото изображение. — Не биваше да се забъркваш с мен.

— И кой си ти, мътните те взели?

— Аз съм Хорм Мъртвешки.

Полазиха ме тръпки. Бях скован от страх, но стоически се опитвах да го скрия.

— Ами, добра среща, Хорм. Само че имам друга работа и сега трябва да…

Хорм промърмори някакво зловещо заклинание и стаята сякаш изригна. Бях заслепен от пронизваща светлина и отлетях към стената. Масичката се прекатури и ме удари в гърдите, а по лицето ми се посипаха ситни парченца натрошено стъкло. Чула грохота, Макри дотича и ме откри да лежа безпомощно на пода. Избута масичката встрани и ми помогна да се изправя.

— Какво стана?

Трябваше ми известно време, за да си поема дъх.

— Получих съобщение… — успях да отвърна. — От Хорм Мъртвешки.

Макри измъкна сабята и се огледа.

— Не е тука. В чинийката. Прати ми заклинание.

— И ти ли го можеш това?

— Не — отвърнах честно. — Не съм чак толкоз учен. Хорм е израснал на запад, където знаят много повече номера.

Изведнъж Макри се разсмя.

— Кое е смешното?

— Целият си оцапан.

— Макри, току-що преживях нападение от най-опасния магьосник на света. Не виждам нищо смешно в това.

Но думите ми само я разсмяха повече.

— Не биваше да залагаш щастливия си амулет. И защо Хорм се опитва да те убие?

Виж, това и аз не знаех. Май пак бях пропуснал нещо важно. Но ако Хорм бе този, дето ми изтърбушваше стаята, значи интересите ни се преплитаха някъде.

Дори Макри бе слушала истории за ужасяващата мощ на Хорм Мъртвешки.

— Не те ли чух веднъж да се кълнеш, че никога не би се изправил срещу него?

Повдигнах рамене и се престорих, че не ми пука. Тя ми изнесе кратка лекция за това докъде може да ме доведе подобна глупост.

— Вече дори не знаеш защо се опитват да те убият!

— Нали ти казах, че ми трябват пари.

— Не трябваше да задлъжняваш към Братството.

— Мислиш, че не го зная ли? Не можеш ли да свършиш някоя полезна работа вместо да ми изнасяш нравоучителни беседи?

Истината е, че мразя да си имам работа с могъщи магьосници. Май трябваше да си гледам бракоразводните случаи.

Когато видя стаята, Гурд изпадна в бяс. Нов рекорд — съсипана три пъти за три дни. Заяви ми, че ще си намери друг наемател, който да се грижи повече за мебелите, и за да го успокоя, се помъчих да насоча разговора към Танроуз и кипящата му страст към нея. Бедата беше, че нямах никакво време за губене.

Едва по-късно разказах на Макри за разговора с Церий и опита за покушение с арбалет.

— Използвах последните си запаси от кюрая, за да надникна в миналото, и всичко, което получих, бе гледка от Приказното езеро.

— И как изглежда?

— Като локва черно мастило.

— Не кюраята бе, идиот. Приказното езеро.

— О, аха. Много идилична картина, особено за измъчената ми душа. Навсякъде се носят феи и из горичките скитосват еднорози, нимфи и дриади свирят вълшебна музика, цъфтят красиви цветя и ромолят поточета. Макри, трябва да идеш там. Ще ти хареса.

— Може би. Ще ми дойде добре след живота в този вонящ град. Но Гурд каза, че там не допускали същества с оркска кръв.

Истина е. Приказното езеро се намира дълбоко в гората, много далеч от града, и е защитено с цял куп естествени вълшебства, едно от което е възбраната за проникване на орки.

— Но ти си орк само една четвърт. Освен това една четвърт си елф, а феите много обичат елфи. Може пък да те пуснат.

Макри заяви, че е получила достатъчно обиди от хората, за да търпи подобно отношение и от феи, нимфи и дриади.

Зачудих се къде ли са отишли бившата ми съпруга и нейният млад любовник, след като преди няколко години бяха избягали при Приказното езеро. Едва ли бяха останали дълго там. Всъщност нито едно човешко същество не може да прекара там нощта. Сънят те оборва дори да му се съпротивляваш, а сънищата могат направо да те подлудят. В буквалния смисъл. Всяка година по няколко романтични души се престрашават да опитат това и резултатът е все един и същ — намират ги да скитосват из гората с обезумели погледи или да просят по улиците на Тюрай. Приказното езеро е само за дневни посещения.

Макри ми разказа, че навсякъде из града имало групички, които слушали какви ли не оратори, и че дори видяла няколко въоръжени стълкновения.

— Избори — обясних аз. — Започва борбата за поста заместник-консул.

— Защо?

— Ама ти нищо ли не знаеш за града, в който живееш? — Нищо.

Спомних си, че Макри не бе живяла в града достатъчно дълго, за да е присъствала на предишните избори, та се наложи да й обясня, че заместник-консулът е вторият по власт след консула, който пък е втори след краля, и че изборите за този пост се провеждат на всеки две години.

— Традиционалистите, които поддържат краля, държат този пост открай време, но на последните избори спечелиха популарите с Ритий. Оттогава партията на Лодий набира сили, а кралската фамилия губи власт и почва под краката. Цизерий се опитва да възвърне миналата слава на традиционалистите.

— Но защо трябва да се бият?

— Ами това са си политически боричкания. Нито едни избори не се печелят без подкупи и заплахи. Обикновено за силовите мерки традиционалистите се опират на Братството, а популарите използват Приятелския кръг.

Макри попита дали ще й разрешат да гласува и аз поклатих глава. Жените нямат право на глас, но и да имаха, по мое мнение нито една от съперничещите фракции не си заслужаваше усилието.

— Дори популарите? Няма ли да ни дойде добре малко демокрация?

— Може би — признах. — Но няма да я получим от тях — не и докато ги води Лодий. Този човек е болезнено амбициозен, а в сделките е студен като оркско сърце. А това, което иска, е власт, повече власт за него и партията му. Кралят трябваше да нареди да го убият още преди години.

— И защо не го е направил?

— Изпусна момента, а сега го е страх. Зад гърба на Лодий стоят могъщи хора — богати търговци, разочаровани аристократи, амбициозни генерали и прочее. Казвам ти, Макри, не си заслужава да се забъркваш.

После играхме на ниарит. Аз спечелих, а Макри се вкисна.

— Какво е това? — попита тя, като вдигна късче хартия.

— От една кесия с грозде. Но гроздето го изядох.

— Тук пише нещо.

— Пише ли? — повторих и се наведох над безсмислените знаци.

— Ти не знаеш ли долнооркски?

— Не. Какво е това?

— Езикът на нисшата оркска каста. Диалект, който използват в пущинаците. Говорят го в гладиаторските тунели.

— И какво пише?

— „Стоката… или тайната пратка… на място с вълшебна трева.“ Това пък какво значи — място с вълшебна трева?

Въздъхнах. Вече знаех какво означава.

— Предполагам, че „място с вълшебна трева“ е долнооркското название на Приказното езеро. Май ще имаш честа да го зърнеш по-скоро, отколкото предполагаш.

Макри попита защо Церий, преторският син, ще носи със себе си оркска бележка.

— И аз се питам същото. Ако Керк е прав, а принцът и Церий наистина се занимават с внос на дуа, не разбирам какво общо имат с това орките. Освен ако бележката не е на Хорм… което би обяснило защо ми пращаше предупреждения. Това също би обяснило мълчанието на Церий — Хорм е страшен съдружник. Дори аз се боя от него.

— Този Хорм също ли е търговец на дуа?

— Възможно е. От нея се печели добре.

— В края на бележката има две букви — продължи Макри. — „С“ и „Б“, струва ми се. Да ти напомнят нещо?

Поклатих глава.

Макри имаше свободен следобед и отиде на лекция по теоложка философия, четена от Саманатий, един от водещите тюрайски мислители. Какво пък, и аз съм мислител, рекох си, докато обръщах няколко бири долу в кръчмата.

По някое време пристигна поредният пратеник на Братството и ми каза:

— Юбакс почва да губи търпение.

— Остават ми още два дни — отвърнах и го разкарах. — Кажи му, че ще си получи парите.

Поободрен от храбрата си постъпка, реших да се върна върху разсъжденията си за изчезналия Воал. Предполагах, че съм съвсем близо до истината. Освен това ми се струваше, че намеря ли го, ще мога да оневиня принцесата.

Издокаран в синята си тога, в кръчмата влезе претор Цизерий и предизвика всеобщ смут сред сутрешните пияници. Те се облещиха изненадано, докато той пресичаше помещението, за да ме поздрави. Никак не беше зле за репутацията ми — самият претор да ми дойде на крака. Сега вече тези тъпанари щяха да ме гледат с повече уважение.

Качихме се в моята стая и преторът ми съобщи някои неприятни новини.

— Следователят Типарий е узнал, че принц Фрисен Акански финансира Хорм Мъртвешки, за да внася дуа в Тюрай. На всичко отгоре при последното плащане принцът пратил кредитно писмо. Ако това стане достояние на обществото, часовете на правителството са преброени. — Преторът поклати тъжно глава. — Синът ми е замесен в търговия с наркотици между един зъл магьосник и принца. Това е по-лошо от най-страшните ми кошмари. Как ще обясня всичко на консула Калий? Представи си какви ужасни последствия може да има! Не стига, че популарите търсят всякакви начини да ме дискредитират… ако принцът бъде забъркан в подобна афера, шансовете на традиционалистите да спечелят изборите не струват и пукната пара.

Цизерий продължаваше да твърди, че не е загрижен за собствените си перспективи на предстоящите избори, а само за добруването на града. Колкото и да ви се стори странно, аз му вярвах. Той настоя да узнае какво възнамерявам да предприема.

— А какво ще прави Типарий? — попитах на свой ред.

— Нищо. След като ми предаде тази информация, са го убили — на улицата, докато се прибирал. Със стрела от арбалет — право в гърлото.

— Преторе, това разследване не ми изглежда особено привлекателно. Какво ще кажете да повикаме Градската стража?

— Това е немислимо. Много от стражите са хора, верни на Ритий. Не бива да рискуваме този скандал да стане обществено достояние. От теб се иска да вземеш кредитното писмо и да се погрижиш името на принца да не бъде забърквано в аферата.

Цизерий забеляза моята липса на ентусиазъм и попита какво ме безпокои. Казах му, че всеки си има своя предел. Дори аз.

— Ако в конкретния случай са замесени Хорм Мъртвешки, Гликсий Драконоубиеца и принц Фрисен Акански, нищо чудно, че синът ви е изплашен до смърт. Да си призная, и на мен ми се разтреперват краката. Вижте само какво стана с Типарий. Както и да е, какво всъщност очаквате от мен? С тази работа трябва да се заемат държавните органи, а те къде гледат? Половината от тях са на издръжка на мошениците. Ако искате да попречите на Гликсий Драконоубиеца да внася дуа от Хорм Мъртвешки, намерете някой друг да свърши тази работа.

— Но аз не искам от теб да направиш това — отвърна Цизерий. — Искам само синът ми да не попада под подобни обвинения. Името на принца също трябва да остане в сянка.

— Това ще е трудно, като се има предвид, че единственият начин синът ви да се откачи е да съобщи името на принца.

Цизерий ме фиксира със стоманения си поглед и ме попита дали си давам сметка колко важен е този въпрос.

— Да. Защото най-вероятно аз ще съм следващата жертва.

— В този град има и по-важни неща от твоя живот — отвърна той. — И от моя също. Ако заместник-консулът Ритий изправи Церий пред съда и дискредитира кралското семейство, той ще спечели изборите. Ако Ритий бъде преизбран, други сенатори също ще напуснат партията на Лодий. Тогава популарите може да получат мнозинство в Сената и Тюрай ще бъде разпокъсан между враждуващите сили. Единственото, за което жадува Лодий, е да свали монархията, и няма да се спре пред нищо, за да го постигне. Досега успяваше да си осигури поддръжка, като обещаваше нови демократични реформи, но крайната му цел е да сложи ръка на властта.

Както вече споменах, интересът ми към тюрайската политика се простираше дотам, докъдето засягаше личните ми дела. Мнозина поддържаха популарите на сенатора Лодий с надеждата той да промени нещата към по-добро. Най-бедната част от градското население нямаше никакви представители в Сената. Сред аристокрацията също се ширеше недоволство заради големите данъци, налагани с цел издръжката на кралската фамилия. Не по-малко бе данъчното бреме и върху плещите на търговците, а те също бяха лишени от свои представители във властта. Всичко това естествено пораждаше недоволство сред най-активната част от населението. Някога верни служители на краля, сега благородниците и членовете на гилдии се бяха превърнали в негови недоволни противници. Може силата им и да не беше достатъчна, за да смъкнат краля от власт, но стигаше, за да създават несигурност. Лодий умело подклаждаше нарастващата вълна от недоволство. Да си призная, понякога се улавях, че изпитвам симпатия към него. Тюрай отдавна не бе онзи могъщ и процъфтяващ град, какъвто беше бил едно време.

За съжаление Цизерий разполагаше с още един коз.

— Известно ли ти е, че точно в този момент заместник-консулът Ритий изготвя списък на хората, на които ще бъде забранено да упражняват професията си в пределите на града? Твоето име също фигурира в този списък. Ако го преизберат, ще изгубиш разрешителното си за работа.

Не бях съвсем сигурен дали казва истината. Но може и да беше така.

— Добре, претор Цизерий. Ще видя какво мога да направя. Но първо искам да ми напишете пропуск.

— Какъв пропуск?

— За принц Фрисен Акански. Искам да говоря с него. Не се безпокойте. Обещавам да се държа възпитано.

 

 

Обърнах няколко бири и тръгнах да търся капитан Рали. Открих го без особени усилия — надзираваше товаренето на няколко пресни трупа в дъното на една малка уличка.

— Пак ли нападение на Приятелския кръг?

Той кимна. Май наистина везните в борбата срещу Братството се накланяха на тяхна страна.

— Проклетият убиец с арбалета. За последните два дни повали четирима от шефовете на Братството.

Капитанът ми съобщи, че „ангелският хор“ буквално залива улиците. Вървял дори по-евтино от дуа.

— Само че няма да е евтин още дълго. Само толкова, колкото да зарибят достатъчно нещастници.

Споменах името на Хорм Мъртвешки. Капитанът прояви вял интерес, но каза, че всичко, което става извън пределите на града, е извън неговата власт. И че нито една държава не разполага с контрол над Пущинаците.

— Приятелският кръг завладява целия пазар. Скоро обаче Братството ще е принудено да се бори със зъби и нокти. Тъй че нещата ще се влошават, пък и нали се задават избори…

— Но защо допускат Приятелския кръг да спечели надмощие?

Капитанът вдигна рамене. Висшето офицерство от Градската стража е достатъчно корумпирано. Също както и градските чиновници. Когато разговаря с началниците си, капитанът не е сигурен дали тъкмо те не са най-едрите търговци на наркотици. Всичко, което е по силите на един служител, е да се старае на улицата да цари относително спокойствие.

— А този Гликсий Драконоубиеца все още ли работи за Приятелския кръг?

— Няма никакви доказателства, че някога е работел за тях.

— Да де, ама беше на тяхна служба, когато се гонехме из каналите.

Капитанът отново вдигна рамене. Гликсий Драконоубиеца не беше в нито един списък на издирвани престъпници, нито беше обвиняван в каквито и да било прегрешения спрямо закона. Запитах се кого ли е подкупил.

— Извинявай — рече капитанът. — Имам работа. Някаква банда обрала поклонниците при гробницата на свети Кватиний. От няколко години не се беше случвало. Хората забравиха какво е морал. Но какво да се прави, като половината град смърка дуа.

Пристигна конен вестоносец на Градската стража и предаде, че викат отряда спешно в Кушни, където отново имало въоръжен сблъсък между две враждуващи банди. Войниците тръгнаха веднага. Малко след това видях от „Русалката“ да излизат въоръжени главорези от Братството, което поеха в същата посока. Капитан Рали можеше да се окаже прав. Всичко се обръщаше наопаки. Освен това жегата ставаше все по-непоносима.

 

 

Макри се върна изпълнена с ентусиазъм от лекцията на Саманатий и възкликна:

— Велик човек!

Шията й лъщеше от пот и докато ми разказваше за лекцията, тя поля раменете си със студена вода. Беше толкова развълнувана, че поля и мен.

— Попитах го нещо и той отговори мигновено — продължи тя. — Дори не ме погледна надменно. А, сетих се на кого може да са инициалите „СБ.“

— Моля?

— „СБ.“ Оркските букви върху кесията със странния надпис. Може да е Сарина Безпощадната.

Разсмях се.

— Какво ти е толкова смешно?

— Сарина Безпощадната. По-скоро Сарина Безпомощната. Нали ти разказах как я изгоних от града преди няколко години? Тя е кръгла нула. Ако е най-доброто, което може да си позволи Хорм, значи и той здравата го е загазил. Наградата ми е в кърпа вързана. А сега отивам да се срещна с принца.