Мартин Скот
Траксас (18)

18.

Едно ми харесваше в Цизерий — че когато въпросът опреше до работа, говореше малко и по същество. Първо се извини, задето по-рано ми е отказал, след това добави, че вероятно аз съм най-подходящият за този случай.

— Както вече знаеш, синът ми Церий бе обвинен, че разпространява дуа.

Навремето подобна информация би ме изненадала. Навремето…

— Действайки прибързано и въз основа на непотвърдени факти, заместник-консулът Ритий издал заповед за арестуване. На всичко отгоре дошли да претърсват къщата, когато ме е нямало, и открили запаси от дуа в стаята на сина ми.

— Колко големи запаси?

— Два имперски фунта.

— Уха! Множко са за лична употреба. На кого е щял да ги продава?

Цизерий ме изгледа обидено.

— Отказвам да повярвам, че синът ми се занимава с продажба на дуа.

Посочих кротко, че в последно време подобни случаи се срещат и в най-добрите семейства, но Цизерий внезапно изгуби прочутото си хладнокръвие и се хвърли да ме разубеждава.

— Добре де, какво всъщност искате от мен? — прекъснах го и отпих от бирата.

— Да узнаеш истината. Както навярно ти е известно, двамата с Ритий сме стари съперници за поста заместник-консул. Мисля, че използва този случай само за да ме дискредитира. Ако Ритий победи и запази поста си, този град не го чака нищо хубаво.

Като бастион на традиционалистите Цизерий не би допуснал популарите на Лодий да укрепят още повече завладените напоследък позиции. Не че ме интересуваше, тъй като не давах пукната пара за политическите им боричкалия.

— Ами, бих казал, че вече ви е дискредитирал достатъчно.

— Не съвсем. Консулът Калий не желае синът ми да гние в затвора. Нито да позволи на популарите да окалят един толкова уважаван човек като мен. Като се има предвид нестабилното положение в града, смятам, че е жизненоважно сенаторът Лодий да не увеличава влиянието си.

— Значи консулът е готов да потули цялата работа? Тогава аз за какво съм ви нужен?

— Консулът няма да потули цялата работа — възрази раздразнено Цизерий. — В Тюрай всички са равни пред закона. Но той ще се постарае случаят да не стига до съда, ако Церий назове имената на хората, от които е закупувал дуа, и за кого е била предназначена пратката. Такава е стандартната практика.

Наистина — много дребни търговци на дуа се измъкваха от ударите на закона, като предаваха по-едрите си партньори в престъплението.

— За съжаление Церий категорично отказва да говори. Не мога да го разбера. Той не мисли ли, че трябва да пази моята репутация и тази на семейството?

Горкият Цизерий. Да прекараш целия си живот като един от най-уважаваните политици в Тюрай и накрая да арестуват отрочето ти за търговия с наркотици. Още един пример за това, че синята тога вече не може да гарантира щастие в живота.

— Цизерий, вие сте най-добрият адвокат в Тюрай. Виждал съм ви да разпердушинвате лъжесвидетели в съда с умението си да водите кръстосан разпит. Ако вие не можете да измъкнете сина си, какво ви кара да смятате, че аз ще успея?

Цизерий пак ме погледна обидено. Изглежда, събитията от последните часове му бяха дошли твърде много. След това сподели, че според него в случая със сина му съдебните процедури едва ли ще са ефективни.

— Освен това аз нямам кой знае какъв опит в тези въпроси. Дори в нашето време на упадък ми е трудно да повярвам, че Церий е един от онези, които разпространяват дуа. Веднага помолих със случая да се заеме Типарий, но той не можа да измъкне нищо от сина ми.

Типарий. Един от най-прочутите следователи. Никога не бях го обичал, но той беше добър професионалист, сравнен с останалите, които работеха в двореца.

— Че той на служба ли е още?

Цизерий кимна. Е, нищо чудно, Типарий също нямаше особен опит в търговията с дуа. Нито достатъчно контакти с плебеи като мен.

— Дори и да не узнаеш нищо от Церий — продължи преторът, — очаквам поне да научиш откъде се е снабдявал с дуа и за кого е била предназначена. Щом тази информация стигне до консула, Церий ще бъде освободен от затвора. А спасим ли го от дело, обществото няма да узнае нищо.

— Ритий ще ви следва по петите като зла прокоба. Няма да изпусне кокала.

Цизерий вдигна вежди и ме погледна надменно, с което навярно искаше да каже, че все още има достатъчно влияние, за да се безпокои от подобни неща.

— С колко време разполагам?

— Обикновено определят едноседмичен период до предварителния разпит. Но тогава ще е твърде късно.

Отбелязах, че съм твърде зает с друго, не по-маловажно разследване. Цизерий заяви, че един публичен скандал ще се равнява на предаване на изборната победа в ръцете на Ритий. Което нямало да е добре за мен. Съгласих се. Може да не обичам политиката, но един вражески настроен заместник-консул би могъл да ми почерни животеца. Виж, ако помогнех на Цизерий да се изкачи на поста, той щеше да ми е длъжник. Почувствах лек прилив на ентусиазъм. Току-виж се открил отново пътят към двореца.

Вярно, два подобни случая щяха да са ми твърде много, ала от друга страна, не биваше да забравям дълга си към Братството. Не ме беше страх от Карлокс, но едва ли щях да мога да преборя всички.

— Добре, поемам случая.

Поисках стандартната сума плюс добавка за разходи и обещах да се захвана за работа още на сутринта. Преторът си тръгна, а Макри, която слушаше разговора от тъмната стаичка, дойде и заяви, че съм глупак.

— Сега вече на главата ти тежат три трудни разследвания. Накрая ще объркаш всичко.

— Трябват ми пари. Останаха два дни до разплащането с Юбакс. Не мога да отказвам на изгодни предложения. И не ми чети лекции за пристрастеността ми към хазарта, защото ми е писнало да го чувам.

Почистих боклуците от леглото и се проснах на мръсното одеяло.

Събуди ме Керк — изрита вратата. Имал важна информация за продан и спешно му трябвали пари за дуа. Бях в мрачно настроение заради недоспиването.

— Давай бързо — сопнах му се аз.

— Ухилен си като дракон с главобол — каза Керк и се засмя идиотски. — Разполагам с известна информация за принц Фрисен Акански.

Намръщих се. Беше ми дошло до гуша от членовете на кралската фамилия.

— И каква по-точно?

— Той внася дуа.

Едва не се задавих от смях. Това, че наследникът на трона е замесен в търговията с дуа, бе съвсем показателно за падението на този град.

— Каква работа ми върши това?

— Той е приятел на Церий.

Едва сега взех да схващам. Излишно бе да питам Керк откъде знае за Церий. Обикновено беше доста добре информиран за сделките с дуа в нашия град.

— Е, и?

— Церий му е дължал пари за последната пратка.

Сбърчих вежди. Нямаше да е никак лесно да измъкна Церий, ако в тази история бе забъркан човек от ранга на принца. Цизерий нямаше да се зарадва, като узнаеше истината.

Пуснах една дребна монета в шепата на Керк, но той я погледна презрително — очакваше нещо повече.

— Инак няма да ти кажа още кой е замесен.

Наложи се да се разделя с втора монета. Ръцете на нещастника трепереха. Беше на голям зор за дуа.

— Гликсий Драконоубиеца.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Той отговаря за цялата операция в мащабите на града. Работи с Приятелския кръг. Принцът осигурява финансирането. Те докараха „ангелския хор“. Страхотно нещо. Силно! И евтино.

Настоях да узная откъде е почерпил информацията си.

— Просто — отвърна той. — Церий ми каза. Понякога дърдори като изкуфял старец.

Той се разсмя, което заплашваше да натроши на парчета съсухреното му тяло. Попитах го кой доставя „ангелския хор“, но Керк отвърна, че не знае. Очевидно едва го свърташе на едно място. Протегна ръка, бутнах му още малко пари и той изфиряса.

Пак се изтегнах в леглото. Нямах никакво желание да обмислям на уморена глава чутото, но в стаята вече беше твърде горещо за да заспя. Станах и открехнах прозореца. Отвън най-ранобудните търговци вече викаха зад сергиите. Затворих отвратен прозореца. Няма начин да се спасиш от жегата в Дванайсет морета. Мразя това място.

Двамата ми елфически клиенти избраха тъкмо този момент, за да ме навестят. Когато отворих вратата, търговците отвън вече се караха на висок глас за това кой къде да разпъне сергията си.

— Не им обръщайте внимание — посъветвах новодошлите и ги поканих да влязат. Те огледаха с почуда бъркотията.

— Тъкмо оправям — успокоих ги и сритах останките от мебелите в ъгъла. За нещастие точно тогава през вратата нахлу младата Кейби, стиснала в прегръдки своя приятел Палакс. Нещастникът повърна на килима.

— Надрусал се е до козирката — каза тя. — Прекали с дозата. Помогнете му!

Отвън долитаха невъздържаните крясъци на търговците. В стаята беше горещо като във фурната на Минарикса. Непрестанно се спъвах в останки от натрошени мебели. Лицето на Палакс бе посиняло. Дотича Макри със сабя в ръка, за да провери каква е тази врява. Елфите бяха готови да избягат панически.

— Е, как ви харесва нашето малко спокойно градче? — попитах ги и им предложих бира.