Радой Ралин
Настроение

Когато здрач кафявоален

засипе този чезнещ град,

той се превръща в нереален,

за миг забравил своя глад.

 

Навлиза в улицата главна,

напук на свойта нищета

и всеки опит е сподавен

за малко женска красота.

 

Безпомощните електрики

пак симулират тържество.

Но всеки вече тук е свикнал

да бъде тъжно същество.

 

И аз с приятели се скитам,

налучквам техния кураж,

опитвам да обхвана в ритъм

звука на вялия пейзаж.

 

Накрая всичко свършва в скука.

Един часовник градски бий.

Понесъл по невинна клюка

се връща всеки, за да спи.

 

И в този мрак провинциален

аз лягам в тесния креват,

със сън наивно-социален

насищам младия си глад.

 

1941