Иван Стоянов
История на Българското възраждане (39)

Социална структура на българското общество през 50-70-те години на XIX век

Стопанските процеси и промени след Кримската война дават своето отражение върху социалната структура на българското общество. Властното проникване на буржоазния начин на производство във всички области на стопанския живот довежда до още по-ясно разграничаване на различните социални групировки сред населението. Разбира се, когато се говори за по-ясно разграничаване, трябва да се има предвид сравнението със социалната картина на предходния, вече разгледан период. Що се отнася до по-пълна яснота на социалната структура, в сравнение с някои класически буржоазни общества, то трудностите по категоризацията и характеристиката на отделните групи по социален признак си остават същите, както при изясняването на този проблем до войната. Това е така, защото новите отношения, наложили се сред българите, се сблъскват с непреодолими прегради, издигнати от господстващата феодална система. Трудностите в преодоляването на тези прегради налагат търсене на обходни пътища, замъгляване на действителната същност на подетото начинание и превратно представяне на господстващата ситуация, и всичко това с една-единствена цел — да се прокара новото в условията на старото.

И сега най-труден се оказва въпросът с разграничаването на различните групи сред буржоазията. Наистина структурата на българското общество в предходния период бе определена като структура на едно слабо развито буржоазно общество, но без наличието на един точен критерий е много трудно разделянето на това общество на съставящите го социални групи.

И все пак, като се използва вече възприетият критерий за употреба на по-условни категории при изясняването на този проблем, трябва да се подчертае, че най-ясно се откроява групата на едрата българска буржоазия. В нея влизат едрите търговци и търговски посредници, едри манифактуристи и фабриканти, едри земевладелци. Въпреки оживяването на промишленото производство през разглеждания период обаче не може да се говори за наличието на самостоятелна промишлена буржоазия. Едрата българска буржоазия си остава и сега търговско-посредническа, но вече оперира с много по-големи капитали в сравнение с предходния период.

Към кръга на средната българска буржоазия, освен споменатите вече категории, се причисляват и замогнали се и забогатели селски стопани. Колкото и ограничен да е техният брой, има сведения за хора, притежаващи по 500 и повече декара земя. Редовете на средната буржоазия се попълват от позабогатели занаятчии, собственици на по-малки манифактурни предприятия и др. Това е тази част от българското възрожденско общество, която има най-голям дял в налагането на новото и в отстояването на това ново. Тя има решаващо значение във всички сфери на обществения живот на българското общество.

Дребната буржоазия обхваща мнозинството от българите. Макар и многобройна, тя е сравнително лабилна, тъй като границата между нея и стоящата по-надолу група на наемниците твърде често е доста условна. Това е така, защото една част от селските стопани, които нямат достатъчно количество плодородна земя, изпращат своите синове и дъщери като постоянни или сезонни наемни работници. Твърде разпространено през този период е временното мигриране на населението от планинските и полупланинските райони към равнинните области, най-вече в Добруджа и Тракия, по време на жетва и вършитба. Това означава, че част от селското население не е в състояние да задоволи своите нужди единствено от земята, която притежава.

Значителна по численост е и онази част от българското общество, която изкарва препитанието си с наемен труд. С развитието на буржоазните отношения и с тяхното укрепване след войната тази категория хора постоянно се увеличава, но и тя е твърде разнородна, тъй като включва както изцяло безимотни хора, така и хора, които имат недостатъчно количество земя или други средства за живот. През този период се запазват все още изполичарите и кесимджиите, работещи в чифлиците, но заедно с тях в тези стопанства все повече и повече започва да се използва наемният труд.

Българската интелигенция след войната има изключително важно място в обществото. Най-изявените й представители диктуват „модата“ във всички области от интелектуалния живот на българите. Тя търси простор за своята изява и се обявява решително срещу сковаващите я норми на турския феодализъм.

През 50-70-те години на XIX век цялото българско общество е обладано от идеята за извоюване на политическа независимост. Османският феодален ред пречи за нормалното развитие на всички споменати социални групи. Ето защо всяка една от тях, в зависимост от своите разбирания, дава своя принос в борбата за свобода.