Би ми било много интересно да чуя по кои критерии смешните аргументи представени „преди няколко мнения“ са обективни (няма дори да коментирам колко са разумни или смислени, защото ще изпадна в откровение да ги нарека каквото са си, а именно абсолютни измишльотини). Да споря с някой като вас обаче е лишено от смисъл и това е последният ми коментар по въпроса. Ако Ви е приятно, мислете си колко съм „туш“, мен това не ме притеснява.
„На изток от Рая“ Е една от най-добрите книги писани някога, а Стайнбек е един от най-добрите писатели. Ако ви трябват повече обективни или не аргументи, попрочетете малко повече.
И да, дори Стайнбек е въпрос на вкус. Това дали ще ни хареса някоя книга често е дори до момент, в който я четем ние самите. По отношение на обективността и това как тя определяла една наистина велика книга също няма да се съглася, доколкото обективност е несъществуващо понятие така или иначе. В литературата съвсем. Няма да навлизам и в това. Просто прочетете хубавата притча, която е пуснал atman, много е вярна.
За хората, които все пак не са прочели книгата и се чудят, мога само да добавя този цитат. Той не е мой, но е част от един много хубав коментар точно за „На изток от Рая“:
„Правото на избор е това, което ни прави хора и определя съдбата ни:
«Много е лесно от ленност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано!“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято.»
Въпреки мрачните моменти и бездните, в които изпадат героите, Стайнбек вярва докрай в доброто у човека и неговата победа, което оставя и един оптимистичен привкус след прочита.“
Та, моят избор в случая е да ви кажа да си четете каквото Ви душа иска. Всеки си има глава на раменете, ако може да види — вижда.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.