Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (25)

Мястото на гладния дявол

Още в началото на разговора Кетсун Зангпо каза:

— Недалеч от Кайлас е Мястото на гладния дявол. Не ходете там!

— Защо?

— Там вилнеят особени, черни сили.

— Как се проявяват те?

— Няма да повярвате — усмихна се ламата, — там всички лоши мисли се превръщат в реалност, а добрите — не.

— Как така? — ококорих се аз.

— Каквото и лошо да си помисли човек, то се случва. Например, ако някой поиска врагът му да умре, той ще загине. Пожелае ли съперникът му да се разболее, той наистина заболява. Поиска ли да избухне пожар, той — лумва. Ние, тибетците, смятаме, че това място е омагьосано.

— От кого?

— Кайлас го е омагьосал, за да накаже древните хора, живели там в разпри помежду си. Говори се, че те умеели да използват великата тантрическа сила, но започнали да я употребяват за лоши цели. Едно време градът на древните е бил голям и красив, а сега… сега там живее гладният дявол.

— Какво разбирате под израза „гладен дявол“?

— Гладният дявол е живо същество, но е невидимо — без колебание отговори ламата.

Погледнах го с недоверие, но не му възразих. Нямах основания да съм скептично настроен към фантастичното твърдение на ламата. Та нали той черпеше сведения от тибетските текстове, отразяващи съхранените от хилядолетия знания на предишните цивилизации. А и съвременните ни познания за земните форми на живот са твърде ограничени.

— Кайлас е заселил на това място гладния дявол — потвърди той. — И знаете ли защо?

— Защо?

— За да могат хората, попаднали там, да разберат какво е зло и да осъзнаят, че злонамереността е най-страшното нещо. Гладният дявол превръща лошите мисли в реалност и човек със собствените си очи вижда последиците. Хората са склонни да вярват, че никой не е способен да ги прочете. Някои цял живот са изпълнени с ненавист и злоба, готови са да унищожат всичко заради един свой каприз. И само страхът пред наказанието ги спира. Ние, тибетците, дълбоко почитаме страха. Бог е създал това чувство, за да озаптява човешките лошотии, предупреждавайки ни за възмездието. Страхът ни подсеща не само за възможното наказание на този свят, но най-вече — за предстоящото възмездие на Оня свят, което е далеч по-страшно. Страхът за нас е свято чувство. Във всяка от тибетските религии съществуват ритуали, чрез които се отдава почит на страха.

„Ние, тибетците, дълбоко почитаме страха…“

— Кажете, уважаеми лама, в Мястото на гладния дявол страхът у хората изчезва ли?

— Там страхът от възмездието е притъпен, а при хората, лишени от съвест, съвсем изчезва. На тях им се струва, че лошите мисли са нещо приятно и почтено. Гладният дявол сякаш ги изтегля от човека и ги пуска в действие. Казват, че той се храни с тях. Винаги е гладен, затова иска лошото у хората да е все повече и повече. Тибетците се страхуват да ходят там по двама, по трима или на групи. Обикновено отиват сами.

— Защо?

— На това място и най-близкият ти приятел може да стане опасен.

— Имате предвид, че дори той дълбоко в душата си би могъл да ти завижда и да ти желае злото, за което изобщо не подозираш. А на това място мислите изплуват и могат да те погубят. Това ли имате предвид, уважаеми лама?

— Точно така. Мястото на гладния дявол трябва да се посещава насаме. Не бива да се доверяваш и най-близкия си приятел. Дори той може да те предаде и унищожи.

— А майката може ли да извърши предателство?

— Майката ли? — ламата ме погледна втренчено. — Никога. Но… синът или дъщерята могат. Така е! По-добре е там да си сам.

— Кажете, как лошите мисли стават реалност? Какъв е механизмът?

— Най-често един човек убива друг без видими причини. Случва се хора да полудяват, да се борят с невидим враг, да крещят и да се мятат, а когато силите им секнат, те стенат и молят гладния дявол да ги вкамени.

— Да ги вкамени?

— Има тибетска легенда, според която на това място са се вкаменили представители на древния свят. В града, потънал в междуособици и разпри, тези хора били най-изявените и напредничави и използвали тантрическата сила на Кайлас. В знак на протест срещу раздора те призовали могъщите му сили, седнали в позата на Буда и се вкаменили. Каменните им тела и досега се намират там. После Кайлас омагьосал древния град и изпратил безтелесния гладен дявол. Тогава всички лоши мисли на жителите започнали да се реализират и те се унищожили един друг.

— Интересна легенда — пророних аз.

— Това е свято, но твърде опасно място. Не ходете там — добави Кетсун Зангпо. — Има и свещен извор, камъните в него са с формата на топчета.

— Вие ходил ли сте там?

— Не, не съм. Но някои тибетски лами са ходили… насаме. Ще мине известно време и аз, изтощен от високите планини и с болки в стомаха, съвсем сам ще стоя на един връх и отдалеч ще съзерцавам Мястото на гладния дявол. Ще успея все пак да открия това омагьосано късче земя.