Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стивън Матучек (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Operation Chaos, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване (глави 21–35)
hammster (2006)
Сканиране и разпознаване (глави 1–20)
pechkov (2006)
Корекция
Mandor (2006)

Издание:

Автор: Пол Андерсън

Заглавие: Операция „Хаос“

Преводач: Весела Петрова

Година на превод: 1991

Издание: първо

Издател: СД „Орфия“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „Георги Димитров“ — София

Редактор: Росица Панайотова

Технически редактор: Йордан Игов

Художник: Николай Кондев

Коректор: Марина Христова

ISBN: 954-444-002-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11570

 

 

Издание:

Автор: Пол Андерсън

Заглавие: Операция „Хаос“

Преводач: Весела Петрова

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СД „Орфия“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДП „Георги Димитров“ — София

Редактор: Росица Панайотова

Технически редактор: Спас Железаров

Художник: Николай Кондев

Коректор: Марина Христова

ISBN: 954-444-003-8 (многотомно изд.); 954-444-004-6 (кн. 2)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11576

История

  1. — Корекция

Двадесет и четвърта глава

Няма да бъде съвсем точно, ако кажа, че се оказахме под домашен арест. Поставеният да ни надзирава добре възпитан млад мъж се грижеше за нашата безопасност. Но ясно ни даде да разберем, че ако се опитаме да излезем от стаята или да предадем някому някаква вест, той внезапно ще открие, че сме замислили заговор срещу Общоамериканската комисия по търговията, и макар да съжалява, ще се наложи да ни арестува.

Младежът имаше добра магьосническа подготовка. Всеки агент на ФБР трябва да има научна степен в някой клон на вълшебството или магията, без да смятаме точните науки, като например математиката. Шефовете му биха искали да са уверени, че няма да прибегнем до отчаяни стъпки. Джини обаче успя да измъкне от него интересуващата ни информация. Не мога да разбера как го направи. Не мисля, че е приложила някакво чародейство (имам предвид Изкуството). Нейното чародейство бе по-скоро от друга област и срещу него не можеше да устои нито един мъж с нормално функциониращи жлези с вътрешна секреция.

Едно нещо обаче и до днес ми се струва невъзможно: Джини се усмихваше, разговаряше, разиграваше някаква умилкваща се, женствена и строго премерена тъга, осветявайки я с искрите на остроумието си. С всяко махване на миглите си тя го караше все повече да разказва за миналите си подвизи… А в същото това време всички кътчета в къщата крещяха, че Валерия я няма.

Казахме, че сме уморени, и се оттеглихме рано в спалнята си. Наистина бяхме много изморени и съсипани до крайност.

— Той има добра подготовка — ми прошепна жена ми в мрака на нашата спалня, — но не в практическата магия. Ще се помъчим да го преметнем. Вземи си пелерината.

Разбрах намеренията й. Часовете на затворничеството свършиха, в мен заклокочи зла радост. Смъкнах дрехите си, облякох вълчия си костюм и отново ги навлякох отгоре. Изнамерих шапката-невидимка (всъщност не шапка, а пелерина невидимка), която от години стоеше забутана, без да се употребява. Сувенир от войната…

Джини силно се притисна до мен. „Любими мой, бъди внимателен“ — гласът й трепереше, усетих солен вкус на устните й.

Тя трябваше да остане, за да отклонява подозренията. Пак на нея й предстоеше да действа, ако внезапно се получи искане за откуп. На нея се падаше по-трудната част от задачата.

Облякох пелерината, дръпнах качулката върху лицето си — усетих дъх на плесен. Дупките от молците си личаха по малките петна видимост. Нямаше да е лесно да избягам от къщи, пък отгоре на това и се надявахме, че ще имам възможност да се върна. В наши дни шапката-невидимка вече не става за сериозна работа — твърде много средства измислиха срещу нея: и детективи, работещи с инфрачервени лъчи, и кутии с боя, които се пръскат, ако стъпиш невнимателно, и т.н. У нашите дружелюбни съседи сигурно също са поставили уреди, които ще вдигнат тревога, щом открият, че около тях полето на невидимостта се е променило.

Джини полугласно мърмореше заклинания и още нещо. През деня беше донесла в спалнята всичко необходимо. Обясни, че иска по-сигурно да ни запази от враждебни попълзновения. Фебереецът изрази горещото си одобрение. Например докато действаше магията, фактически не можеха да ме открият със свръхестествени средства.

Следващата точка от програмата ни също беше проста.

Свръхестествените сигнали действат, докато земният магнетизъм не е много голям. Но силата на магнитното поле на Земята е постоянна. Ето защо обикновено магическите уреди за издирване не са предназначени за откриване на малки количествени изменения. Джини измисли една хитрост. Слабото поле на шапката-невидимка постепенно увеличаваше интензивността си, докато стане двойно. А когато ще се отдалечавам от къщата, интензивността пак постепенно ще пада до първоначалната си стойност. Като се върна, Джини напълно ще унищожи следите от този номер.

На теория всичко беше лесно. Ала на практика… Джини откри, че в къщата вероятно са монтирани уреди за вдигане на тревога. Ще бъде необходимо цялото й умение, за да не се включат.

Нашето клето старичко ФБР! То и хабер си нямаше какво означава да си имаш работа с Джини и с нейния талант!

Моята вещица даде знак и аз се измъкнах през прозореца. Нощният въздух бе влажен и мразовит. Росата върху цветята в лехата пред къщата блестеше от сиянието на уличните фенери. Чух лай и ръмжене на куче — вероятно бе подушило пелерината ми. Сигурно целият квартал се намираше под наблюдение… Магьосническото ми зрение тутакси откри някакъв мъж, който се криеше отсреща в сянката от фенера на Свети Елм. Стараех се да крача колкото се може по-бързо и по-тихо. Вървях по средата на улицата — така вероятността да ме засече часовоят или да се включи релето-пазач бе по-малка.

Минах няколко квартала и стигнах до местното училище. Вече бях на безопасно разстояние. Завих зад ъгъла и скрих пелерината невидимка в купчината боклук недалеч от спортната площадка. Можех да не се крия — бях съвсем обикновен, спазващ законите гражданин, който е тръгнал да си върши работата. Нощта свършваше, затова трябваше да внимавам да не ме познае някой минувач. От първата срещната телефонна будка се обадих в дома на Барни Сторласон. Той ми каза веднага да отивам у него. Предпочетох да взема маршрутен килим вместо такси, защото бе по-лесно да остана незабелязан, като се смеся с тълпата пътници.

Вратата ми отвори Барни. В антрето светеше, жълтата светлина падаше върху широките му плещи. Той тихо подсвирна:

— Като те гледам, разбирам, че днес е по-добре да си стоиш вкъщи и да подстригваш живия плет. Но, Стийв, изглеждаш тъй, сякаш е настъпил краят на света. Какво се е случило?

— Домашните ти не бива да чуят — рекох.

Той тутакси се завъртя на токове и ме заведе в кабинета си. Бутна ме в едно тапицирано с кожа кресло, затвори вратата, наля две солидни порции уиски и най-сетне се отпусна в креслото срещу мен.

— И тъй?

Разказах му. Никога досега не съм забелязвал такава болка върху лицето му.

— Не, не — шепнеше той.

После се разкърши като мечка, която се готви да се хвърли в атака, и запита:

— Какво мога да направя за вас?

— Преди всичко дай ми метлата си — помолих го.

— Почакай малко — рече той. — Чувствам, че действаш прибързано. Къде си намислил да идеш?

— Смятам да отида в Силоам и да се докопам до нужната информация.

— Така си и мислех — Барни се размърда, креслото изскърца под тежестта му. — Стийв, това не е шега. Насила да влезеш в катедралата на йоанитите… Сигурно ще се опиташ да измъкнеш признание от някой свещеник… Не, само ще навлечеш нови нещастия върху вашите глави. И то когато Джини има нужда от всяка частица от твоите сили и възможности. Нека ФБР води следствието. Там работят професионалисти. Да допуснем, че улики действително съществуват. В старанието си да ги откриеш ти най-вероятно чисто и просто ще ги заличиш. Замисли се върху фактите и също ще стигнеш до това заключение… — Барни внимателно ме погледна. — Прибави и моралните съображения. Вчера не беше съгласен с тълпата, когато тя настояваше за правото си да прокарва свои собствени закони. А сега претендираш, че ти имаш същото право.

Отпих малка глътка и се вглъбих в усещанията си — уискито приятно опари гърлото ми.

— Ние с Джини имахме време да обмислим всичко — рекох. — Знаехме, че няма да се съгласиш, но поне не ни пречи. Ще ги науча аз тях. Може би ще ти прозвучи мелодраматично, но нима може да ни се случи нещо по-лошо?! Ако към безкрайност прибавиш което и да било число — спрях, за да глътна още една глътка, — ще получиш пак безкрайност. А що се отнася до ФБР, че имало повече възможности… Ние не се каним да се мятаме насам-натам като бик на арена, само за да вършим нещо… Съгласи се, че и ние имаме мозъци. Бюрото сигурно отдавна разполага с агенти сред йоанитите, досиета на вождовете им и т.н., всичко, което се полага в такива случаи. Но си спомни резултатите от съдебното разследване преди няколко години срещу престъпленията на една друга църква. Помниш ли инициалите й? ХСУА. В обвинителното заключение на генералния прокурор нямаше нито едно сериозно доказателство. Като се има предвид, че те открито отричаха и традициите, и законите на Америка.

— Йоанитите проповядват възгледите си масово — каза Барни. — Дявол да го вземе, и аз самият съм съгласен с някои техни твърдения! Обществото ни стана твърде светско, твърде привързано към жизнените блага! Всички са увлечени в гонитбата за долари и за наслаждения. Всички правят секс, а никой няма време за любов. Загрубелите безсърдечни хора не обръщат никакво внимание на бедните…

— Барни! — креснах му. — Опитваш се да ме отвлечеш, да ме охладиш, но номерът ти няма да мине. Или веднага ще ми помогнеш, или аз пак ще получа каквото ми е нужно, но от друго място.

Той въздъхна, извади лулата от джоба на туидената си жилетка и започна да я пълни.

— Окей, продължавай. Щом приятелят ми не е защитен от незаконните… от гибелните действия на йоанитите, нима това не е доказателство, че йерарсите служат на дявола? Или може би те не знаят нищо?

— Гностиците се хвалят, че притежават сили и знания, неподвластни на никого другиго — казах аз. — По някакъв начин те привличат все повече хора на своя страна и все повече приближават държавата към социални трусове, които ще доведат до… Стига. Главното е: кой друг освен тях може да има връзка със случилото се? Дори е възможно тяхното участие да е случайно. Предполагам, че е тъкмо така. Но имат връзка с онова, което се случи.

Наведох се към него.

— Чуй ме, Барни. Блестящия нож си призна, че няма да бърза с разследването. А Вашингтон държи юлара на глутницата му още по-изкъсо, отколкото на Ножа му се иска. Безспорно утре ще изпрати агентите си да разпитат йоанитите. И както обикновено, нищо няма да узнае. За да получи заповед за обиск на църквата, трябва да има много сериозни доказателства. Особено щом толкова хора вярват, че тази църква ги дарява с истинското божие слово. Пък и особено щом храмът представлява лабиринт, чиито тайни знаят само посветените. Дори ако някой успее да извърши обиск, какво ще открие? Това не ти е фасулска задача — като обикновените тестове за некромантия[1]. Например аз, ако бях някакъв върховен адепт, щях сам да извикам феберейците — нека си пъхат носа, където искат, навсякъде, където е допустимо от религиозна гледна точка. Какво ще ми коства?

— А какво смяташ, че можеш да постигнеш? — с въпрос на въпроса ми отговори Барни.

— Вероятно нищо — отвърнах. — Но мисля да действам сега, а не след седмица. И нито законите, нито общественото мнение ще ме спрат. Имам известни способности и известен опит в борбата с тъмните сили. Освен това те не ме очакват. Ако там се крие нещо, най-добри шансове да го намеря притежавам аз.

Барни ме гледаше намръщено.

— Що се отнася до моралната страна — рекох, — може би си прав. Само че аз не съм някакъв мним детектив със специална задача, нито пък суперагент 007, а освен това не обичам насилието. И въпреки страховете на Блестящия нож, честно казано, нямам представа как бих могъл да стана причина за сериозна атака от страна на Долния свят. Това би предизвикало намесата на Всевишния, а Врагът не желае открита схватка. Кое е по-лошо, Барни: незаконно навлизане в чужди владения… може би оскверняване на светини… или… или детето в ада?

Барни тръшна чашата си върху масата.

— Прав си — отрони той и учудено замига: — Май счупих дъното на чашата.

— Край — казах. — Време е да тръгвам. — Станахме едновременно.

— Нужно ли ти е оръжие? — попита ме Барни.

Поклатих глава.

— Нека не се забъркваме в криминални истории. Срещу онова, с което ще ми се наложи да се сблъскам, оръжието навярно не ще ми помогне. — Стори ми се, че не е необходимо да му обяснявам: в пазвата си съм скрил нож, а когато се превърна във вълк, ще имам пълна уста с оръжие. — Ах, да, да се разберем отсега: идвал съм при теб. Това безспорно може да бъде установено, ако се разровят. Но след като съм взел метлата ти, отново съм изчезнал, неизвестно къде.

Барни кимна, после рече:

— Вярвам, че ще имаш успех. Метлата ми не е толкова бърза като спортните модели, но лети почти безшумно. Вчера съм я регулирал — постоя един миг замислен. През прозореца нахлуваха тишина и мрак. — Междувременно аз също ще започна издирване. Вим Харди… Янис Вендел (той работи в библиотеката)… Хм, можем да привлечем и твоя доктор Ашман. А какво мислиш за професор Грисуълд от университета? Ще намеря и още хора, които умеят да си държат езика зад зъбите, готови с радост да ни помогнат и да поемат всякаква отговорност! Най-малкото ще съберем всички незасекретени данни за Долния континуум. Може да се доберем и до някоя от тайните им. Ще съпоставим уравненията и ще отделим сведенията, които вероятно се отнасят до решаването на нашия проблем. После ще вложим всички данни в изчислителната машина и ще отсеем негодните идеи. Веднага започвам.

Какво можеш да кажеш на такъв човек? Само благодаря.

Бележки

[1] Некромантия (гр.) — призоваване на духовете на мъртвите, за да се узнава от тях бъдещето. — Бел.прев.