Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (32)

32. Никой друг освен нас, роботите

До първото десетилетие на новия век огромната руина и останките край нея бяха стояли непроменени, макар и не непокътнати. Сега, с приближаването на 2010, дъното на океана се бе превърнало в арена на събитията, или по-точно — в две арени на разстояние 1000 метра една от друга.

Скелето около носа беше почти завършено, а Къртицата бе успяла да прокара двадесет и пет от масивните ремъци под кораба; оставаха още пет. Повечето от калната маса, натрупала се около кораба при забиването му в дъното, беше разбита с мощни водни струи, а огромните котви не бяха вече полузаровени в тинята.

Бяха осигурени повече от двадесет хиляди тона товароподемност от точно толкова кубически метра пакети стъклени топчета, стратегически разположени край подпорите на скелето и на няколко места вътре в самия кораб, където конструкцията можеше да издържи на натоварването. Но „Титаник“ не бе помръднал от лобното си място, нито пък някой очакваше подобно нещо. Нужни бяха още десет хиляди тона тяга, за да започне изравянето му от тинята и бавното му издигане на повърхността.

Колкото до разбитата кърма, тя вече бе изчезнала под бавно нарастващия леден блок. Средствата за масова информация често цитираха Харди: „В призрачните тихи далнини растеше Айсбергът“, макар че поетът надали си е представял именно такава употреба на стиховете си.

Предпоследният стих също се цитираше нашироко и точно толкова извън контекста. Както „Паркинсън“, така и „Нипон-Търнър“ се изтощиха да слушат, че

„Те бяха тръгнали

по общи пътища

като две половини от едно величествено събитие.“

Надяваха се събитието наистина да бъде „величествено“, но в никакъв случай, доколкото зависеше от тях, „общо“.

Почти всички операции върху двете половини от кораба се извършваха с дистанционно управление от повърхността; единствено в критични ситуации се налагаше присъствието на хора долу. През последното десетилетие подводната роботна техника бе отишла значително по-напред от забележителните постижения в областта на строителството на платформи за нефтодобива от миналия век. Приходите от операцията щяха да бъдат огромни, макар че — както често кисело отбелязваше Рупърт Паркинсън — голяма част от тях щяха да минат в ръцете на други хора.

Разбира се, имаше много проблеми, несполуки и дори аварии, макар и без жертви. По време на една силна зимна буря „Иксплорър“ бе принуден да напусне площадката, за неудоволствие на капитана му, който възприе събитието за професионална обида. Повръщащите пасажери обаче като цяло не споделиха гледната му точка.

Дори тази проява на Североатлатническа ярост не прекрати операциите по кърмата. На двеста метра под водата демобилизираните ядрени подводници, прекръстени вече на имената на един пионер-океанограф и един прочут корабостроител, „Матю Фонтейн Мори“ и „Петър Велики“, дори не подозираха за разразилата се на повърхността буря. Техните реактори продължиха да изсипват неуморно мегават след мегават слаботокова електроенергия към дъното, създавайки издигащ се стълб топла вода при изпомпването на топлината от руината.

Тези изкуствено произведени подводни гейзери предизвикаха неочакван от никого благоприятен ефект, като изхвърлиха към повърхността хранителните вещества, които иначе щяха да останат на дъното на океана. Невероятната реколта от планктон, която се роди в резултат на това, зарадва популацията от риба и доведе до рекорден улов на треска. Правителството на Нюфаундленд официално помоли подводниците да останат на дъното, когато двата съда изпълниха задълженията си по договора с „Нипон-Търнър“.

Съвсем отделно от тази дейност на хиляди километри разстояние се влагаха с еднакво усърдие голямо количество пари и усилия. Във Флорида, недалеч от ракетните площадки, които бяха изпратили човек на Луната, а сега наблюдаваха приготовленията на друг екипаж за Марс, трескаво се строеше подводният музей „Титаник“. А от другата страна на земното кълбо Токио подготвяше още по-изумителен подводен изложбен салон с прозрачни коридори за посетителите и разбира се, зала за непрекъснати прожекции на филма, който се очакваше да бъде наистина зрелищен.

Огромни суми се влагаха и навсякъде другаде по света, и по-специално в страната, която някога беше известна като Русия. Благодарение на „Петър Велики“ акциите от операциите по изваждането на „Титаник“ бяха особено популярни на Московската фондова борса.