Артър Кларк
Призракът от големите плитчини (27)

27. Предписание

Член 1

Използване на термините и обхват

1. За целите на настоящата Конвенция:

(1) „Територията“ означава морското дъно и дъното на океана, както и почвата под тях.

(2) „Организацията“ означава Международната организация за морското дъно.

Член 145

Защита на морската среда

В съгласие с настоящата Конвенция ще бъдат взети необходимите мерки спрямо дейностите на територията за осигуряване защитата на морската среда от вредни въздействия, които биха могли да произтичат от подобни дейности. За целта Организацията ще приеме съответстващи разпоредби и мерки за, inter alia^[1]:

(а) предпазване, намаляване и контрол на замърсяването и други вредни ефекти на морската среда, като се обръща особено внимание на защитата от вредните влияния от такива дейности като пускането на сонди, драгирането, изхвърлянето на отпадъци, построяването и действието или поддръжката на инсталации, тръбопроводи и други съоръжения, свързани с подобни дейности.

(Конвенция на Организацията на обединените нации върху Морския закон, 1982 г.)

— Лошо ни се пише — каза Като от своя кабинет в Токио, — и то не на шега.

— Какъв е проблемът? — запита Доналд Крейг, излегнал се в градината на замъка. От време на време обичаше да даде на очите си възможността да гледат неща на повече от половин метър разстояние, а днес беше един необичайно топъл и слънчев ден за ранна пролет.

— Ония от „Блупийс“. Внесли са нов протест в МОМД и този път се боя, че имат основателна причина.

— Мислех, че всичко е уредено.

— Така си мислехме и ние; в правния отдел хвърчат глави. Можем да направим абсолютно всичко, което сме планирали, освен да извадим „Титаник“.

— Не откривате ли малко късничко? Освен това още не си ми казал как смятате да получите допълнителната товароподемност. Разбира се, никога не съм приемал на сериозно тази шегичка за ракетите.

— Извинявай за това… водихме преговори с „Дюпон“, с „Тиокол“, „Юниън Карбайд“ и с още десетина други фирми… не исках да ти казвам, преди да сме съвсем сигурни в доставчика.

— На какво?

— На хидразин. Ракетно двигателно гориво. Така че не съм ти спестявал истината.

— Хидразин. Ами да, разбира се! Точно така извади кораба Къслър в „Издигнете «Титаник»!“

— Трябва да ти кажа, че идеята е чудесна. Веществото се разлага на чист азот и водород, отделяйки огромна енергия. Но на Къслър не му е идвало до главата да се оправя с „Блупийс“. Отнякъде са научили какво правим — давам мило и драго да разбера откъде! — и сега твърдят, че хидразинът е опасна отрова, че несъмнено ще я разпилеем, колкото и да внимаваме, и т.н., и т.н.

— А той отрова ли е?

— Е, във всеки случай не бих го пил. Мирише на концентриран амоняк, а вероятно на вкус е още по-отвратителен.

— И какво ще правиш сега?

— Ще се боря, разбира се. И ще мисля за други варианти. Парки ще се скъса от смях.