Христо Калчев
Последно причастие (10)

Десета глава

В обвинителната реч на процеса срещу Милошевич се споменаваше наемният убиец на УТБА Перо Пора, но в България на никого и през ум не му минаваше, че това е Константин Дарделев или Косьо Македонеца, както бяха започнали да го наричат момчетата на Козела от бившия Ескадрон на смъртта. И слава Богу. София беше на един куршум път от родната му Битоля и едновременно и Родина, и чужбина, където никой не го търсеше. София беше благословен град за нелегалния бизнес, а по-малките градове — направо рай на земята.. Опасностите за гангстера бяха еднакви по цял свят, но тук властите се меняха бързо като сезоните и колкото повече правителства провеждаха реформи в наказателните и правни структури, толкова повече ги разбиваха. От рухването на комунизма осем „премиери“, както ги наричаха тук, преебаваха методично структурите — едни умишлено, други от невежество. Днес ескадронистите бяха оставени на мира, досиетата — потънали в прах, изгорени или прочистени. Бившите офицери със статут „законно право да убиват“, които от някои правителства бяха обявени „извън закона“, се бяха превърнали в редови данъкоплатци, от които никой не се интересуваше. Те боготворяха Козела и му вярваха безрезервно. Бившият им шеф ги правеше заможни хора и продължаваше да ги управлява като с телевизионно дистанционно устройство.

Перо Пора попадна в естествена среда като бацил в блато и заживя сред приятели. Богато и спокойно. От време на време рисковано, но без риск — абсурдно! Професията му на македонски историк не се котираше в България, дори повече — презираше се и беше наивно да я афишира.

Заживя в „Слатина“, сравнително нов квартал, плащаше наема с парите на Козела, караше „Крайслер-игьл“, подарък от него, живееше лудо влюбен с жена му… И работеше за него. Що за човек беше Козела? Някои подробности знаеше от него самия, други — от ескадронистите, трети — от Габи, но това бяха щрихи от биография и абсолютно негодни да разкрият личността му. Цели нощи беше лежал буден с непосилната цел да проникне в душата на тази загадка. А знаеше кой е, какъв е бил, в какъв митичен ужас се е превърнал. Но нищо за подбудите му, целта, емоциите, а именно те биха разкрили личността. Странна птица. С едната ръка убива, с другата спасява дете. Безмилостен към някакви религиозни фанатици, които не го застрашаваха пряко, а великодушен към него, Перо Пора, който отне жена му, влуден от любов към нея. Не само му беше простил, а беше му осигурил и средства, и условия да заживее с лудостта си. Козела обичаше Габи. Иначе щеше ли да сече като зелки чеченци, талибани, шиптъри и кой знае какви още, за да я изтръгва от плен два пъти…

Косьо Македонеца разтърси глава като прогонващ кошмари, като куче, излязло от вода. Спря крайслера и излезе.

Аман, Пор! Не се старай да откриеш философския камък. Ще откачиш, момче!

Ескадронистите бяха на заплата едновременно при Козела и при оръжейния император Виктор Бут, чието име за жалост беше започнало да се промъква и в българската преса.

— Боговете са свирепи, пичове — започна Лазар Аса. — Идеологиите умряха, но религиите — не! Не забравяйте, че ще работим с талибани.

— Исламболи не е талибан — обади се Перо Пора. — Козела не играе с Ал Кайда.

— Забрави този прякор, Македонец. Генерала! Запомни го — натърти „Плешивата певица“.

— Тук сме сами…

— Без значение. Този прякор е способен да изкара цялата репресивна машина. Дори в помислите си не го споменавай — Андрей Консулов, наречен Плешивата певица, беше пенсиониран подполковник от закрития Ескадрон на смъртта и в отсъствие на Козела един от тримата му заместници. Другият, Орлин Гочов — Орлето, беше в апартамента, третият беше мъртъв. Останалите присъстващи бяха връстници на Константин Дарделев, наричаха ги Гофи и Кост, но се казваха Иван Георгиев и Георги Костурков, и бяха лично подбрани от Козела в свръх-секретния отряд.

— Не са талибани, но ислямисти и гангстери. И вярата, и професията им са смъртно опасни. Трябва да внимаваме, Маке.

— Не ни е за пръв път.

Аса кимна.

— Сигурно няма да е и за последен. Какъв е инструктажът?

— Козе… — Пора млъкна ядосан, преглътна слюнката си. — Генерала се появява два пъти чрез поставени лица. На Капъкуле приемам пратката, в Капитан Андреево я предавам на господин Консулов и хуквам на запад. В Харманли застъпва Орлето, в Пловдив Костта сменя колите и чака във Велинград, докато му се обадя да тръгва за Самоков. Там поема Гофи, заобикаля София и в Годеч се разменят с Аса. Аз го чакам в Балинци. Взимам опела и минавам в Сърбия, той с моя „Крайслер“ се връща в София. Последната размяна става на деветнайсети февруари. Срещата ни тук е на двайсет и първи, в деветнайсет часа.

— Да не стане трийсет и първи февруари, Македонец — заплашително прозвуча Плешивата певица, а и изражението беше не по-малко заплашително.

Константин Дарделев, Перо Пора или Коста Македонеца, както беше известен сред убийците на Козела, имаше непобедим коз и сега беше моментът да го удари в масата.

— Чувал съм за трийсет и пети май, господин Плешива певица, но за трийсет и първи февруари никога. За вас — все в гъза — Пора извади пет бели плика и ги положи внимателно върху плота. — Хонорарът предварително, пичове. По десет хиляди гущера според уговорката. Ще се видим на двайсет и първи. И помнете, Генерала твърди, че това няма да бъде последната ни среща. А аз му вярвам безрезервно, господа!

Това, което ескадронистите не знаеха и никога нямаше да научат от него, беше, че по целия път ще ги конвоират хората на Виктор Бут.

* * *

Според Флора Американският протестантски колеж „Уудро Уилсън“ трябваше да приеме Осип в четвърти клас според източноевропейските стандарти, но директорът Джейсън беше на друго мнение. Можеше да започне нулев клас с усилено изучаване на езика, да продължи през лятото с частни учители и ако през септември издържи изпита, да влезе в така наречения „джуниър кърс“, което се равняваше на трети клас.

— Ще загуби две години, но ще живее като свободен човек. Не роб като майка си — трепереща от вълнение каза Флора. Беше толкова щастлива, че заекваше.

Тогава една идея мина като мълния през главата на Козела.

— Бихте ли ми препоръчал частен учител, господин директор? Ще приема всякаква цена. Искам да наема педагог за жена ми, а през летните месеци — и за нея, и за сина ми.

Директорът му препоръча мис Хелън Барнс, която наистина щеше да се превърне в част от сакатата му фамилия.