Пол Дохърти
Убиецът в зелената гора (15)

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Битката при Куртре, както е описана в този роман, била тежко поражение за Филип IV, предшественик на големите разгроми от XIV век, когато рицарски отряди били побеждавали от дисциплинирани, добре въоръжени и смели селяни-пехотинци.

Тайната дипломатическа война, която я предхождала, също е описана тук. Проучването на документите в националния архив, особено тези от категории С.47 и С.49, доказва нарастващото подозрение към французите у Едуард I и неговите военачалници по онова време. Едуард бил обвързан от договора си с Филип и не можел открито да помогне на фламандците. Облекчението му от поражението на френския крал ясно личи от кореспонденцията му след битката при Куртре.

Използването на шифри по онова време също е интересна тема. Някои от тях още не са разгадани; други, като използвания от Едуард III през 1330 г. в кореспонденцията му с Папата, били разбрани едва когато историците получили достъп до ватиканските архиви.

Нотингам също е описан достоверно — построен от норманите град около крепостта, под която съществуват тайни проходи и тунели. През 1330 г., когато младият Едуард III решил да свали от власт собствената си майка заедно с любовника й Роджър Мортимър, той успял да се промъкне в замъка, съпроводен от отряд рицари, точно по един от тези тунели и да осъществи плана си.

Легендата за Робин Худ е една от най-известните в западноевропейския фолклор, но дали той е съществувал? Моята теория, че Робин е историческа личност и че е подкрепил Симон дьо Монфор, се основава на една любопитна поема, писана на латински, във Фолио 103 от Registe Prernonstraten.se (Допълнителен ръкопис М.55 4934 — 5 в Британската библиотека), която сочи, че Робин Худ бил известен още през 1304 година.

В своя труд „Истинската хроника на Шотландия“, писан през 1420 г., Андрю Уинтоун, шотландски летописец, отбелязва: „Малкия Джон и Робин Худ тогава бяха живи и водеха война срещу шерифа в Шъруудската гора“.

Още по-рано, през 1341 г. Джон Фордуен, каноник от Абърдийн, включил в своите „Шотландски хроники“ за 1266 година следното твърдение: „По това време измежду лишените от собственост (т.е., онези, които са се били на страната на Монфор) и поставени извън закона се появили прочутите Робин Худ и Малкия Джон с техните другари. Те живеели като разбойници в гората.“

„Убиецът в зелената гора“ се основава на теорията, че Робин Худ е живял при управлението на Едуард I и според споменатите по-горе доказателства, е бил помилван от краля. Използвал съм и други препратки — че Малкия Джон е бил прислужник на шерифа, свирепата вражда между Робин Худ и Гай Гизбърн и обречената му любов с девойката Мериън. Смъртта на разбойника в Кърклийс може и да е настъпила, както е описана — изследователите от XVIII век описват неговата гробница, на която тогава имало надпис, включващ не само Робин Худ, но и „Уилям Голдбърг и мъж на име Томас“.

Постът на шериф в средновековна Англия е бил такъв, какъвто е описан тук. Много шерифи са влизали в таен съюз с разбойнически банди (като Котърелс в Лестършър в средата на XIV век, които дори имали дързостта да заловят главния съдия на краля). Бренууд би бил на мястото си сред тези мъже. В крайна сметка обаче историята за Робин Худ е смесица от множество легенди и този роман може да се приема просто като една от техните интерпретации.