Ан Маккафри
Полетът на дракона (6)

Уер-пазачо, уер-пазачо,

скрит в своята дупка,

пази добре, уер-пазачо,

да не влезе враг тука!

— Уер-пазачът крие нещо — каза Ф’лар на Ф’нор, докато разговаряха в набързо разчистената голяма стая. Стаята грижливо съхраняваше зимния мраз, въпреки че в огнището гореше нелош огън.

— Той само бърбореше, когато Кант се обърна към него — отбеляза Ф’нор. Той се беше опрял на решетката и се обръщаше от страна на страна, за да събере повече топлина. Водачът на ятото му крачеше нетърпеливо.

— Мнемет го успокоява — отговори Ф’лар. — Той може да успее да разсее кошмарите му. Старостта вече може да е изпила разума му, но…

— Съмнявам се — съгласи се Ф’нор и огледа с разбиране покрития с паяжини таван. Беше сигурен, че е намерил повечето пълзящи насекоми, но жилата им не му харесваха. Особено след целия дискомфорт, който беше изпитал в това изоставено Хранилище. Ако нощта се очертаеше мека, той смяташе да я прекара заедно с Кант по височините. — Това би било по-смислено предположение, отколкото Факс или Надзирателят му направиха.

— Хмммм — измърмори смръщено Ф’лар към кафявия ездач.

— Добре де, направо е невероятно Руата да изпадне до такова състояние само за десет Оборота. Всички дракони уловиха усещането за сила, и е очевидно, че уер-пазачът е манипулиран. Това предполага доста добър контрол.

— От някой от Рода — напомни му Ф’лар.

Ф’нор хвърли бърз поглед към водача на ятото, чудейки се дали той може да бъде сериозен при наличието на толкова доказателства за обратното.

— Гарантирам ти, че тук има сила, Ф’лар — отстъпи Ф’нор. — Но тя може спокойно да бъде и някое укрито незаконно дете — момче от стария Род. А ние имаме нужда от жена. И Факс се постара да разберем, по неговия си недвусмислен начин, че не е оставил нито един жив от Рода в това Хранилище още в деня, когато го е превзел. Жени, деца, всички. Не, не — Кафявият ездач поклати глава, като че ли можеше да разсее недоверието към любопитната увереност на водача им, че Търсенето ще открие в Руата някой от Руатския род.

— Този уер-пазач крие нещо, и само някой от Рода на неговото Хранилище може да го накара да го извади, кафяви ездачо — каза Ф’лар съчувствено и обиколи с ръка стаята и прозореца. — Руата е била завладяна. Но тя се съпротивлява… потайно. Смятам, че това говори за стария Род и за сила. Не само за сила.

Упоритото изражение в очите на Ф’лар и стиснатата му челюст подсказваха на Ф’нор, че е по-добре да смени темата.

— Ще поразгледам наоколо из падналата Руата — измърмори той и напусна стаята.

Дамата, която Факс любезно беше прикрепил към Ф’лар, му доскуча здравата. Тя неспирно се смееше и непрестанно кихаше. Размахваше наоколо, но дори без да го доближи до носа си, парче плат с дължина, достатъчна да се избърше човек след миене. Излъчваше неприятна миризма, комбинация от пот, мазнина и прегоряла храна. Освен това беше и бременна от Факс. Това не си личеше външно, но тя го беше доверила на Ф’лар, или от желание да обиди драконовия ездач, или по нареждане на господаря й. Ф’лар внимателно игнорираше темата и, освен когато присъствието й беше задължително при пътуването около Търсенето, я игнорираше напълно.

Леди Тела нервно дърдореше нещо относно ужасното състояние на стаите в които бяха настанени леди Гема и другите дами от съпровода на Господаря.

— Прозорците са били отворени цяла зима, и двата, и трябваше да видите боклука по пода. Накрая хванахме двама работници да го натъпчат в огнището. След това обаче то задимя така, че се наложи да изпратим човек горе. — Леди Тела се изхили. — Той откри, че коминът е запушен от тухла, паднала в него. Останалите част от комина обаче беше в добро състояние.

Тя размаха кърпичката си. Ф’лар задържа дъх, тъй като жестът отвя неприятния мирис в негова посока.

Той погледна през залата към вратата на вътрешното Хранилище и видя леди Гема бавно и внимателно да се спуска по стълбите. Някаква скрита разлика от обичайната й походка привлече вниманието му, и той се вгледа, опитвайки се да я идентифицира.

— О, да, бедната леди Гема — мелеше леди Тела, въздишайки дълбоко. — Толкова сме загрижени. Никак не мога да разбера защо нашият Господар Факс настоя тя да дойде. Още не й е времето, но въпреки това… — Плиткоумната й загриженост звучеше искрено.

Надигащата се омраза на Ф’лар към Факс и неговата бруталност внезапно узря. Той остави партньорката си да приказва на стените и учтиво протегна ръка на леди Гема, за да й помогне да слезе по стъпалата и да дойде до масата. Само краткото свиване на пръстите й около неговата ръка издаде благодарността й. Лицето й беше много бяло и напрегнато, бръчките около устата и очите й се бяха впили дълбоко, издавайки усилието от нейна страна.

— Виждам, че са положени известни усилия да се внесе малко ред в Залата — отбеляза тя с разговорен тон.

— Някои — потвърди сухо Ф’лар, обикаляйки с поглед големите мащаби на Залата. Грубите й стени бяха замрежени от паяжини, стари много Обороти. Обитателите на тези дантелени гнезда от време на време падаха с леко тупване по пода, по масите и в посудата. На местата, от които бяха махнати знамената на Руатския род, се виждаха голите кафяви каменни стени. Новите рогозки само подчертаваха мръсотията по каменните плочи. Сглобяемите маси изглеждаха наскоро изтъркани с пясък и рендосани, и посудата проблясваше мътно на светлината на напълнените отново светилници. С тях обаче беше допусната грешка: яркостта им твърде добре разкриваше сцената, която би била по-уютна при по-слабо осветление.

— Някога това беше толкова красива зала — промърмори леди Гема така, че само Ф’лар да я чуе.

— Техен приятел ли бяхте? — попита той вежливо.

— Да, когато бях млада. — Гласът й изразително затихна на последната дума, извиквайки у Ф’лар представата за щастливо моминство. — Това беше благороден род!

— Смятате ли, че някой може да е убягнал на мечовете?

Леди Гема му метна озадачен поглед, след това бързо си наложи спокоен израз, да не би промяната да бъде забелязана. Тя едва забележимо поклати глава и внимателно се наклони, за да заеме мястото си на масата. След това грациозно наклони глава към Ф’лар, едновременно знак на освобождаване и на благодарност.

Той се върна към партньорката си и я постави на масата от лявата си страна. Като единствените благородни личности, които щяха да вечерят в Руата тази нощ, леди Гема седеше от дясната му страна; Факс щеше да бъде от другата й страна. Драконовите ездачи и войниците на Факс щяха да седят на по-ниските маси. Представителите на гилдиите от Руата не бяха поканени.

Факс пристигна едва тогава с партньорката си за момента и двама заместници. Надзирателят ги въведе в Залата с енергични поклони. Ф’лар забеляза, че той се държи на прилично разстояние от своя владетел — както би могло да се предполага за Надзирател, надзираваното от когото е в такова лошо състояние. Ф’лар бръсна някакво пълзящо насекомо настрана и забеляза с крайчеца на окото си, че леди Гема потрепера погнусена.

Факс дотропа до почетната маса. Лицето му беше почерняло от подтиснатия гняв. Той дръпна стола си назад грубо, блъсвайки го в този на леди Гема, преди да седне. След това го дръпна обратно към масата с такава сила, че рискуваше да събори нестабилния плот на масата от поддържащите го крака. Ръмжейки, той огледа бокала и чинията си, готов да ги запрати настрана, ако не му харесат.

— Печено, господарю Факс, и пресен хляб, господарю Факс, и каквито плодове и корени са останали.

— Останали? Останали? Ти каза, че не сте събрали никаква реколта.

Очите на надзирателя се опулиха и той преглътна, задавяйки се. — Нищо като за изпращане. Нищо достатъчно добро, за да бъде изпратено. Нищо. Ако знаех, че се готвите да пристигнете, щях да пратя човек до Кром…

— Да пратиш до Кром? — изръмжа Факс, удряйки подноса, който разглеждаше, в масата с такава сила, че той се огъна в ръцете му. Надзирателят се присви, сякаш беше ударен той.

— За добра храна, Господарю — потрепери гласът му.

— Дойде ли ден някое от моите Хранилища да не може да издържа себе си или да посрещне законния си владетел, ще се откажа от него.

Леди Гема пое дълбоко въздух. Драконите отвън избоботиха едновременно. Ф’лар усети поток от сила, който не можеше да бъде сбъркан с нищо друго. Очите му инстинктивно потърсиха Ф’нор на по-ниската маса. И кафявият ездач, и всички останали ездачи бяха усетили неописуемия удар на тържество.

— Какво не е наред, драконови ездачи? — изсъска Факс.

Ф’лар, изразявайки разсеяност, почеса крака под масата и зае отпусната поза в тежкия стол.

— Не наред?

— Драконите!

— О, нищо. Те често ръмжат… при залез, по прелитащи ята уерови птици, по време на хранене — усмихна се почтително Ф’лар към Господаря на Високите склонове. Зад него съседката му по маса лекичко изписка.

— Време на хранене? Не са ли нахранени?

— О, да. Преди пет дни.

— Преди пет… дни? И гладни ли са те… сега? — Гласът й се снижи до ужасен шепот, очите й се окръглиха.

— Ще огладнеят след няколко дни — успокои я Ф’лар. Под прикритието на непредубедено удивление той огледа Залата. Тази вълна беше дошла от близко разстояние. Или отвътре от Залата, или от някъде много близо. Беше дошла толкова точно с думите на Факс, че казаното от него можеше да я е отпушило. Войниците на Факс можеха да бъдат изключени, хората на Надзирателя — също. И тази сила носеше определен женски оттенък.

Някоя от жените на Факс? Изглеждаше малко вероятно за Ф’лар. Мнемет беше бил близо до всички тях, и нито една не беше показала нито следа от сила, нито пък — с изключение на леди Гема — от интелигиентност.

Някоя от жените в Залата? До момента той беше видял единствено тъжни работнички и старите баби, които Надзирателят държеше като домакинки. Неговата жена? Трябваше да провери дали той изобщо има такава. Някоя от жените на стражата на Хранилището? Факс подтисна силното желание да стане и да започне претърсване.

— Поддържате ли стража тук?

— В Руата? Двойна! — Твърдият и стегнат глас излизаше сякаш някъде отдълбоко от гърдите на Факс.

— Тук? — Ф’лар едва не се разсмя на глас, посочвайки тъжно изглеждащата зала.

— Тук! — Факс смени субекта с изръмжаване. — Храна!

Петима работници, две от тях жени, облечени в такива мръсни кафяво-сиви парцали, че Ф’лар се надяваше те да не са имали участие в приготвянето на яденето, довлякоха подноса с печеното животно. Никой дори със следа от уважение към себе си не би паднал толкова ниско, освен ако…

Миризмата, която достигна до него, когато подносът беше поставен на масата, отвлече мислите му. Носеше се дим от опушени кости и изгоряло месо. Дори пренесената покрай него купа клах миришеше на лошо. Надзирателят прибързано остреше инструментите си, като че ли дори най-наточеното острие можеше да отреже прилична порция от костеливото животно.

Леди Гема отново задържа дъх, и Ф’лар забеляза как дланите й се свиват около ръкохватките. Той забеляза конвулсивното движение на гърлото й, когато тя преглътна. И на него не му се гледаше тази трапеза.

Работниците се появиха отново с дървени подноси с хляб. Изгорелите кори бяха остъргани и изрязани от хлябовете преди сервирането. Когато бяха внесени и другите подноси, Ф’лар се опита да разгледа лицата на сервитьорите. Сплъстената коса прикриваше лицето на тази, която предложи на леди Гема чиния бобови шушулки, плуващи в мазна течност. Отвратен, Ф’лар разрови шушулките, за да намери по-добре приготвени за леди Гема. Тя ги отблъсна. Лицето й не прикриваше особено добре нейния дискомфорт.

В момента, в който се обръщаше да сервира на леди Тела, Ф’лар забеляза как ръцете на леди Гема стиснаха конвулсивно дръжките на стола. Той разбра, че тя не само е отвратена от неапетитно изглеждащата храна, но и въвлечена в напредващи родилни спазми.

Ф’лар погледна към Факс. Владетелят мрачно гледаше как Надзирателят се опитва да намери годни за ядене порции месо, за да ги сервира.

Ф’лар докосна ръцете на леди Гема. Тя обърна лице към него точно толкова, колкото да може да го вижда с крайчеца на окото си, и съчини приемлива усмивка.

— Не смея да изляза точно сега, Господарю Ф’лар. Той винаги е опасен в Руата. А пък и това може да са само лъжливи болки… на моята възраст.

Ф’лар се усъмни, когато нов спазъм премина през тялото й. Тази жена щеше да стане отлична Стопанка на Уейра, мислеше си той със съчувствие, ако беше по-млада.

Надзирателят поднесе с треперещи ръце на Факс нарязаното месо, парчета прегоряла плът, порции почти годно за ядене месо, но не по много нито от едното, нито от другото.

Един бесен замах на тежкия юмрук на Факс, и подносът, месото и сосът полетяха право в лицето на Надзирателя. Въпреки собствения му интерес, отбеляза Ф’лар, тъй като това несъмнено бяха единствените годни за ядене части от цялото животно.

— И ти наричаш това храна? Ти наричаш това храна? — изрева Факс. Гласът му отекна между голите стени и тавана, събаряйки паяците от мрежите им и разкъсвайки деликатните им нишки. — Млък! Млък!

Ф’лар бързо отръска паяците от леди Гема, която беше безпомощна в хватката на много силен спазъм.

— Това е всичко, което имаме при толкова слаба реколта — изквича Надзирателят. Кръв и сос течаха по лицето му. Факс запрати бокала по него, и виното се разля по гърдите на човека. Последва чинията с димяща чорба от корени, и човекът извика, когато горещата течност се плисна върху него.

— Господарю, Господарю, не знаех!

— Очевидно Руата не може да посрещне Господаря си както подобава. Трябва да се откажеш от нея — чу се да казва Ф’лар.

Той бе шокиран да чуе тези думи от собствената си уста не по-малко от всички останали в залата. Настана тишина, нарушавана единствено от падането на насекоми от тавана и капенето на супата от корени от раменете на Надзирателя по плочите. Изскърцването на тока на ботуша на Факс се чу отлично, когато той се завъртя около себе си към бронзовия ездач.

Ф’лар успя да подтисне собствената си изненада и да се опита да предвиди какво би последвало по-нататък. Забеляза как Ф’нор бавно се надигна с ръка на дръжката на ножа.

— Не ви чух добре? — запита Факс. Лицето му беше безизразно, очите примигваха.

Неспособен да си обясни как е изтърсил такова дразнещо предизвикателство, Ф’лар зае ленива поза и произнесе с маниерна забавеност:

— Вие споменахте, Господарю, че ако някое от вашите Хранилища не може да издържа себе си и да посрещне законния си владетел, ще се откажете от него.

Факс върна погледа си на Ф’лар. Лицето му отрази поток от бързо подтиснати емоции, доминирани от блясък на триумф. Ф’лар, с лице все още беше вкаменено в израз на безразличие, бързо обмисляше случилото се. В името на Яйцето, беше ли загубил той всякакво чувство за прикритост?

Демонстрирайки пълна разсеяност, той набоде някакви зеленчуци на ножа си и започна да ги глозга. Докато до правеше, забеляза Ф’нор бързо да оглежда залата, изучавайки всекиго. Внезапно Ф’лар разбра какво се е случило. Чрез изказването на това твърдение той беше се подчинил по някакъв начин на прикрита употреба на силата. Ф’лар, бронзовият ездач, щеше да бъде поставен в ситуация, в която щеше да му се наложи да се бие с Факс. Защо? Поради каква нужда? За да накара Факс да се откаже от Хранилището? Невероятно! Такава промяна в хода на събитията можеше да има само едно обяснение. У него се надигна тържествуване, остро като болка, той едва успя да запази позата си на скучно безразличие. Всичко, което можеше да направи, беше да насочи вниманието си към отклоняване на Факс, ако той започне да настоява за дуел. Един дуел не би бил от полза за никого. Той, Ф’лар, нямаше време за губене.

Леди Гема изпусна стон, който пресече впитите един в друг погледи на двамата противници. Факс погледна раздразнено към нея със свит юмрук, готов да я удари за нахалството да прекъсне своя владетел и господар. Спазъмът, стягащ подутия корем, беше също така очевиден, както и болката на жената. Ф’лар не гледаше към нея, но си мислеше дали не е изстенала нарочно, за да отвлече напрежението.

За учудване на всички, Факс се разсмя. Отметна назад глава, показвайки големи, пожълтели зъби, и изръмжа.

— Добре, отказвам се в полза на чадото й, ако е момче… и ако оживее! — изграчи той, смеейки се пресипнало.

— Чуто и потвърдено! — изстреля Ф’лар, като скочи на крака и посочи към своите ездачи. В миг те също бяха на крака и повториха: — Чуто и потвърдено! — в стила на традицията.

След това движение всеки започна да дърдори като отпускане на нервите. Другите жени, всяка реагирайки по свой начин на наближаващото раждане, крещяха нареждания към слугите и съвети една към друга. Те се събраха около леди Гема, заобикаляйки нерешително обсега на Факс като глупави уерови птици, подплашени в леговищата си. Очевидно беше, че се разкъсват между страха от Господаря си и желанието да се доближат до раждащата жена.

Той стоеше в центъра както на вниманието им, така и на неприязънта им. Внезапно блъсна стола си назад със смях, отиде до подноса с печеното и започна да кълца с ножа си парчета месо, пъхайки ги, без да обръща внимание на капещата мазнина, в устата си, без да престава да се смее грубо.

Когато Ф’лар се наклони над леди Гема, за да й помогне да стане от стола си, тя предупредително го хвана за ръката. Очите им се срещнаха, нейните бяха замъглени от болката. Тя го придърпа по-близо.

— Той смята да те убие, бронзов ездачо. Той обича да убива — прошепна тя.

— Драконовите ездачи не се убиват лесно, смела леди. Благодаря ви.

— Не искам да бъдеш убит — каза тя меко, прехапвайки устни. — Останали са толкова малко бронзови ездачи.

Ф’лар я изгледа удивен. Наистина ли тя, дамата на Факс, вярваше в Старите Закони? Той нареди на двама от хората на Надзирателя да я отнесат в Хранилището. След това хвана за ръката леди Тела, която постоянно подтичваше след него.

— Какво ви е нужно?

— Ох, ох! — възкликна тя. Лицето й беше изкривено от паниката и тя отвлечено тръскаше ръце. — Вода, топла, чиста. Плат. И акушерка. О, да, трябва да имаме акушерка.

Ф’лар се огледа за някоя от жените от Хранилището, погледът му се плъзна по първата неугледна фигура, която беше започнала да чисти разпиляната по пода храна. Вместо това той повика с жест Надзирателя и му нареди да повикат акушерката. Надзирателят замахна да ритне наведената над пода фигура.

— Хей… хей, ти, както там ти е името! Бягай да я повикаш от работилниците. Трябва да знаеш коя е.

С пъргавина, странна за престарялата й външност на полуинвалид, работничката избягна ритника, предназначен от Надзирателя за нея. Тя заситни надолу през Залата и се измъкна през кухненската врата.

Факс режеше и кълцаше месото, изпускайки от време на време хохот когато мислите му го развеселяваха. Ф’лар се приближи, без да бърза, до печеното, и без да чака покана от домакина си започна също да си реже по-добри парчета месо, канейки хората си да се присъединят. Войниците на Факс обаче изчакаха докато техният господар се нахрани докрай.

Владетелю, Хранилището твое сигурно е само

В стени от камък, порти от метал и зеленина щом няма.

Лесса хукна от Залата да търси акушерката. Умът й гореше от разочарование. Толкова близо! Толкова близо! Как така беше почти успяла да нареди всичко, и се беше провалила? Факс трябваше да предизвика драконовия ездач. А той беше млад и силен, лицето му беше лице на боец, строго и издаващо добър контрол. Не биваше да се забави. Беше ли умряло и последното чувство за чест у Факс, погребано под зелената трева?

И защо, ох, защо леди Гема избра точно този момент, за да започне да ражда? Ако стонът й не беше отвлякъл Факс, боят щеше да започне, и дори Факс, с целия си доказан опит на лукав боец, щеше да отстъпи пред драконов ездач, подкрепян от Лесса. Хранилището трябваше да бъде върнато на законния му Род! Факс не биваше да напусне Руата жив.

Над нея, на Високата Кула, големият бронзов дракон издаде странно изръмжаване. Многофасетните му очи блестяха в настъпващата тъмнина.

Несъзнателно тя го накара да замълчи, както би накарала уер-пазача. Ах, този уер-пазач. Той не беше се показал от дупката си, докато тя минаваше. Тя го чуваше как дърдори в паниката си. Драконите щяха да го докарат до смърт от ужас.

Наклонът на пътя в посока работилниците придаде скорост на летящите й стъпала, и тя трябваше да спре с плъзгане пред каменното жилище на акушерката. Почука по затворената врата. Отвътре се чу уплашено и учудено възклицание.

— Раждане. Раждане в Хранилището — извика Лесса между две поемания на въздух.

— Раждане? — чу се приглушен вик, и резетата на вратата бяха дръпнати. — В Хранилището?

— Дамата на Факс, и ако цениш живота си, бързай. Защото, ако е момче, ще бъде бъдещият собствен господар на Руата.

Това трябва да я подтикне към действие, помисли си Лесса, и в този момент вратата беше отворена от стопанина на жилището. Лесса виждаше иззад него как акушерката бързо събира нещата си, пъхайки ги в шала. Тя избута жената навън и нагоре по пътя, водещ нагоре по наклонения път към Хранилището, под вратата на Кулата, и я удържа да не побегне при вида на гледащия надолу към нея дракон. След това я въведе в двора и я избута, въпреки съпротивата й, в Залата.

Жената се запъна на вътрешната врата, спряна от зрелището. Господарят Факс, с крака, вдигнати на сглобяемата маса, чистеше ноктите си с острието на ножа, все още подсмивайки се. Драконовите ездачи в уеровите си туники тихо се хранеха около един поднос, докато стражите на Факс се бяха събрали около печеното.

Бронзовият ездач забеляза влизането им и предупредително посочи към вътрешното Хранилище. Акушерката изглеждаше замръзнала на място. Лесса напразно я теглеше за ръката, молейки я да пресече Залата. За нейна изненада, бронзовият ездач тръгна към тях.

— Върви бързо, жено, леди Гема ще ражда преждевременно — каза той и посочи повелително към входа на Хранилището. Видът му беше намръщен и загрижен. Той я хвана за рамото и я поведе, въпреки нежеланието й, към стъпалата. Лесса я дърпаше за другата ръка.

Когато стигнаха до стълбите той отпусна хватката си, кимвайки на Лесса да я изпрати по останалата част от пътя. Едва когато достигнаха до вътрешната врата, Лесса забеляза колко внимателно ги наблюдава драконовият ездач. Гледаше дланта й върху ръката на акушерката. Лесса погледна внимателно към ръката си и я видя, като че ли принадлежеше на странник — дългите пръсти, добре оформени въпреки мръсотията и изпочупените нокти, малка длан с деликатни кости, поставена грациозно въпреки силата на хватката. Тя я замъгли.

Леди Гема наистина раждаше трудно, и не всичко беше наред. Когато Лесса се опита да се измъкне от стаята, акушерката я погледна с такъв ужас, че тя покорно остана. Очевидно беше, че другите дами на Факс са безполезни. Те се бяха насъбрали от едната страна на високото легло, въртяха ръце и разговаряха с пискливи и възхитени гласове. Наложи се Лесса и акушерката да съблекат леди Гема, да я успокоят и да държат ръцете й по време на спазмите.

От красотата на лицето на бременната жена беше останало много малко. Тя се потеше силно, кожата й беше посивяла. Гълташе въздух с усилие и хапеше устните си, за да не извика.

— Нещо не върви добре — измърмори полугласно акушерката. — Хей, ти, спри да се мотаеш — нареди тя, обръщайки се към една от покрякващата групичка. Нерешителността й беше изчезнала, когато новите й задължения временно й даваха права над високопоставените. — Донеси ми топла вода. Подай тези парцали отгоре. Намери нещо топло за бебето. Ако се роди живо, ще трябва да се пази от течение и студ.

Убедени от тираничния й тон, жените спряха да дърдорят и й се подчиниха.

Ако то оживее, отекнаха отново думите в главата на Лесса. Ако оцелее, ще бъде господар на Руата. Подчинен на Факс? Намерението й не беше точно такова…

Леди Гема сляпо потърси ръцете на Лесса, и, въпреки желанието си, Лесса й отвърна с такова успокоение, каквото можеше да предостави здравата хватка на родилката.

— Кърви твърде много — промърмори акушерката. — Повече парцали.

Жените започнаха отново да шумят, изпускайки леки писъци на страх и протест.

— Тя не трябваше да пътува толкова далече.

— И двамата ще умрат.

— Ох, толкова много кръв!

Твърде много кръв, мислеше си Лесса. Между нея и мен няма вражда. И детето идва твърде рано. То ще умре. Тя погледна надолу към измъченото лице и окървавената долна устна. Ако тя не вика сега, защо извика тогава? Лесса беше обхваната от бяс. Тази жена поради някаква скрита причина беше разсеяла Факс и Ф’лар умишлено точно в ключовия момент. Тя почти смачка ръцете на леди Гема в своите.

Болката от това неочаквано действие изтръгна Гема от краткия й отдих между разтърсващите я спазми, които я стягаха на все по-кратки и по-кратки интервали. Мигайки, за да отърси от очите си потта, тя ги фокусира отчаяно върху лицето на Лесса.

— Какво съм ти направила? — изхърка тя.

— Какво ли? Руата вече почти беше в ръцете ми, когато ти издаде тоя фалшив стон — каза Лесса с наведена глава, така че дори акушерката при краката на леглото да не може да я чуе. Беше толкова ядосана, че се е разкрила, че не я интересуваше, че жената е близо до смъртта.

Очите на леди Гема се разшириха. — Но… драконовият ездач… Факс не бива да убие драконовия ездач. Останали са толкова малко бронзови ездачи. Те са нужни всички. И старите легенди… звездата… звездата… — Разтърси я силен спазъм и тя не можа да продължи. Тежките пръстени на ръцете й се впиха в ръцете на Лесса, когато тя се хвана за момичето.

— Какво имаш предвид? — запита Лесса с неравен шепот.

Но агонията на жената беше толкова интензивна, че тя едва можеше да диша. Очите й сякаш щяха да изпаднат от очниците. Лесса беше ожесточена, въпреки че в нея се въртяха всякакви емоции освен отмъстителност. Беше шокирана от дълбоко женския инстинкт да облекчи болката на жена в тежко положение. Дори и в това състояние думите на леди Гема отекваха в главата й. Значи жената се беше опитала да защити не Факс, а драконовия ездач. Звездата? Червената звезда ли имаше предвид? Какви стари легенди?

Акушерката постави двете си ръце на корема на Гема, натискайки надолу и напявайки съвети на жената, потънала в болката прекалено много, за да може да чува. Гърчещото се тяло се изви в конвулсия, повдигайки се от леглото. Когато Лесса се опита да я подхване, леди Гема отвори очи широко. Изражението й беше на безкрайно облекчение. Тя рухна в ръцете на Лесса и остана неподвижна.

— Тя е мъртва! — изпищя една от жените и избяга, пищейки, от стаята. Гласът й отекваше надолу от каменните стени. — Мъртва… ъртва… тва… ааааа — отекна назад към поразените жени, които стояха неподвижни в шок.

Лесса положи жената обратно на леглото, гледайки изумена странно триумфалната усмивка на лицето на Гема. Отдръпна се в сянката, потресена повече от когото и да било. Тя, която никога не се беше спирала пред нищо, което би отблъснало Факс или би съсипало още повече Руата, трепереше от угризения на съвестта. Тя беше забравила в еднопосочното си увлечение, че може да има и други мотивирани от омраза към Факс. Леди Гема беше една от тях, и тя беше изпитала много повече пряка бруталност и унижения, отколкото Лесса. А Лесса беше мразела леди Гема, и беше изляла тази омраза върху жена, която заслужаваше уважението и поддръжката й много повече, отколкото порицанието й.

Лесса разтърси глава, за да разсее аурата на трагедия и отвращение от себе си, която заплашваше да я залее. Нямаше време за съжаление или разкаяние. Не сега. Не когато, довеждайки до смъртта на Факс, тя можеше да отмъсти не само за своите страдания, но и за тези на Гема!

Така трябваше. И тя разполагаше с необходимия лост. Детето… да, детето. Щеше да каже, че е живо. И че е мъжко. Драконовият ездач щеше да трябва да се бие. Той беше чул и потвърдил клетвата на Факс.

Усмивка, подобна на тази на лицето на мъртвата жена, прекоси това на Лесса, докато тя бързаше надолу по коридорите към Залата.

Тя вече почти влизаше в Залата, когато усети, че е позволила на предусещането за триумф да наруши самодисциплината й. Лесса спря на входа и бавно пое дълбоко въздух. След това отпусна рамене и слезе по стълбите, превърнала се отново в неугледна слугиня.

Носителката на вестта за смъртта хлипаше в краката на Факс.

Лесса изскърца със зъби, за да подтисне удвоената омраза към владетеля. Той беше щастлив, че леди Гема е починала, раждайки неговото дете. Дори в момента той нареждаше на истеричната жена да предаде на последната му фаворитка да се присъедини към него, без съмнение за да я обяви за своя първа дама.

— Детето е живо — извика Лесса с променен от гнева и омразата глас. — Момче е.

Факс скочи на крака, ритвайки настрана плачещата жена, и зловещо се озъби към Лесса.

— Какво казваш, жено?

— Детето е живо. Момче е — повтори тя, спускайки се по стълбите. Беше удоволствие да се види недоверието и яда на Факс. Хората на Надзирателя прекъснаха нестройните си наздравици.

— Руата има нов Господар. —

Драконите изръмжаха.

Желанието й да постигне целта си беше толкова силно, че тя пропусна да забележи реакцията на останалите в залата, както и безпричинното изръмжаване на драконите.

Факс се хвърли в действие. Той скочи през разделящото ги място, изревавайки че не приема новините. Преди Лесса да успее да се отдръпне, юмрукът му се стовари върху лицето й. Тя беше съборена встрани от стълбите, падна тежко на каменния под и остана да лежи там неподвижна като купчинка мръсни парцали.

— Спри, Факс! — преряза тишината гласът на Ф’лар, когато Господарят на Високите склонове вдигна крак да ритне неподвижното тяло.

Факс се завъртя. Ръката му автоматично се сви около дръжката на ножа.

— Беше чуто и потвърдено, Факс, — предупреди го Ф’лар с ръка, протегната в предупредителен жест, от драконови ездачи. Спазвай дадената и потвърдена клетва!

— Потвърдена? От драконови ездачи? — изкрещя Факс с ироничен смях. — Искаш да кажеш, от драконови баби — изсъска той. Очите му блестяха предизвикателно и той направи презрителен жест към тях.

Той моментално бе стреснат от скоростта, с която ножът на бронзовия ездач се появи в ръката му.

— Драконови баби? — запита Ф’лар. Присвитите му устни откриваха зъбите, в гласа му се таеше опасна мекота. Светлината на светилниците пробляскваше по кръжащото острие, докато той приближаваше към Факс.

— Баби! Паразити върху Перн. Край на силата на Уейра! Край, за добро — изръмжа Факс, скачайки напред към бойното поле.

Двамата противници усещаха суетенето зад тях, грубото разбутване на таблите, за да се освободи място за дуелиращите се. Ф’лар не можеше да си позволи да погледне към неподвижното тяло на работничката, но беше сигурен, съзнателно и инстинктивно, че тя е източникът на силата. Беше го усетил, когато тя влезе в стаята. Ръмженето на драконите го потвърди. Ако това падане я беше убило… Той се приближи към Факс, отскачайки настрани, за да избегне замаха на острието, когато Факс насочи атаката си в мощен удар.

Ф’лар лесно избягна удара, отбелязвайки обхвата на противника си, и реши, че има тук леко предимущество. Той остро си каза, че предимуществото не е особено голямо. Факс имаше несравнимо повече опит в убиването в ръкопашен бой, отколкото той, чиито дуели в тренировъчната зала винаги свършваха с първата кръв. Ф’лар реши, че трябва да избягва близкия бой с масивния Господар. Мъжът беше широкоплещест и опасен дори само с масата си. Ф’лар трябваше да използува бързина, а не груба сила.

Факс финтираше, опитвайки се да намери слаби или неприкрити места у Ф’лар. Двамата се присвиха, гледайки се от шест фута разстояние. Ръцете с ножовете се размахваха, свободните ръце разперваха пръсти, готови да сграбчат.

Факс отново нападна. Ф’лар му позволи да се доближи точно толкова, за да се отклони от удара му и да замахне с отметнатата назад ръка. Усети как платът се разкъсва под върха на ножа му и чу как Факс изръмжа. Владетелят скочи на крака по-бързо, отколкото изглеждаше способно туловището му, и Ф’лар трябваше да му убягва втори път, усещайки одраскването на ножа на Факс по тежката му уерова куртка.

Двамата обикаляха мрачно, дебнейки се един друг да открият пробиви в защитата си. Факс се метна напред, опитвайки се да превърне тежестта си в предимство срещу по-лекия и по-бърз противник, като го притисне между вдигнатата платформа и стената.

Ф’лар контрира, привеждайки се под удрящата ръка на Факс и замахвайки косо към хълбока му. Владетелят го сграбчи, дърпайки жестоко, и Ф’лар беше притиснат до другия му хълбок, напъвайки се отчаяно да удържи с лявата си ръка ръката с ножа далече. Ф’лар рязко вдигна коляно и едновременно се присви, за да подчертае удара. След това това отскочи, когато Факс изхърка и се присви от болката в слабините. Ф’лар се плъзна назад. Острото парене в лявото му рамо му сочеше, че не се е измъкнал недокоснат.

Лицето на Факс почервеня от гняв, и той изхърка от болката и шока. Но Ф’лар нямаше време да се възползува от моментното предимство, тъй като побеснелият Господар се изправи и атакува. Ф’лар трябваше бързо да се дръпне настрани, преди Факс да се сблъска с него. Ф’лар дръпна масата с месото между тях, обикаляйки я внимателно и свивайки рамото си, за да определи дълбочината на раната. Усещането беше като от изгаряне от въглен. Движенията бяха болезнени, но ръката можеше да бъде използувана.

Внезапно Факс грабна шепа парчета месо от един поднос и ги запрати по Ф’лар. Драконовият ездач отскочи, и Факс заобиколи масата със скок. Инстинктът подсказа на Ф’лар да се хвърли настрани, докато блестящото острие на ножа мина на инчове от корема му. Собственият му нож се впи в ръката на Факс. В миг те отново бяха отново лице в лице, но лявата ръка на Факс висеше неподвижно.

Ф’лар нападаше, използувайки предимството си, докато Господарят на Високите склонове отстъпваше. Но драконовият ездач подцени състоянието на противника си и получи страхотен ритник отстрани, когато се опитваше да се гмурне под финтиращия нож. Присвит от болка, Ф’лар панически се изтъркаля настрана от атакуващия го враг. Факс подскачаше напред, опитвайки се да падне върху него и да притисне по-лекия драконов ездач към пода, за да може да нанесе финален удар. Ф’лар някак си се изправи на крака, опитвайки се да се стегне и да посрещне страхотния замах на Факс. Единствено позицията му го запази. Факс се протегна твърде надалеч и изгуби равновесие. Ф’лар замахна отгоре с цялата сила, която можеше да събере, и острието на ножа му прониза незащитения гръб на Факс така, че върхът му се заби в нагръдната плоча.

Победеният Господар падна неподвижно на плочите. Силата на рухването му изби ножа от гръдната плоча, така че около инч от кървавото острие се показа обратно от гърба.

Тихичък вой проникна през мъглата на болката и облекчението. Ф’лар погледна нагоре и видя през замъглените си от потта очи жените, струпали се пред вратата към вътрешното Хранилище. Една от тях държеше добре увит предмет в ръце. Ф’лар не можа да разбере веднага значението на тази жива картина. Единственото, което се сещаше, беше че е много важно да проясни мислите си.

Той погледна надолу към мъртвеца. В убиването на човек нямаше никакво удоволствие, единствено облекчението, че той самият е останал жив. Той избърса чело с ръкав и се насили да се изправи. Хълбокът му още болеше от последния ритник, лявото му рамо гореше. Тръгна към работничката, която все още лежеше където беше паднала.

Той я обърна внимателно, забелязвайки огромната подутина на бузата й под мръсната кожа. Чу как Ф’нор да издава команди към бъркотията в залата.

Драконовият ездач положи ръка, трепереща въпреки усилието да се контролира, на гърдите й, за да провери бие ли сърцето… Биеше, бавно, но силно.

Той изпусна дълбока въздишка. Както ударът, така и падането можеха да се окажат фатални. Може би и за цял Перн.

Към облекчението се прибави отвращение. Под мръсотията беше невъзможно да се каже на колко години е това същество. Той я вдигна на ръце. Лекото й тяло не беше прекален товар дори за изстисканите му от битката сили. Знаейки, че Ф’нор ще се справи ефикасно с всяка бъркотия, Ф’лар отнесе работничката в собствената си стая.

Той остави тялото й на високото легло, след това разрови огъня и добави повече светилници на куките над леглото. Повдигаше му се само от мисълта да докосне сплъстената мръсна коса, но въпреки това той внимателно я отстрани от лицето, обръщайки главата й ту на една, ту на друга страна. Чертите й бяха дребни и правилни. Едната й ръка, свободна от парцалите, беше сравнително чиста над лакътя, но изпъстрена със синини и стари белези. Ръцете й, когато той ги взе в своите, бяха покрити с мръсотия, но по същия начин добре оформени и с деликатни кости.

Ф’лар започна да се усмихва. Да, тя беше замъглила тази ръка така умело, че той наистина се беше усъмнил какво е видял отначало. И да, под прикритието и мръсотията, тя беше млада. Достатъчно млада за Уейра. И не беше от прост произход. И, за щастие, не беше достатъчно млада, за да бъде дете на Факс. Някоя от някогашните развлечения на Господарите? Не, в нея нямаше нито следа от обикновена кръв. Тя беше от чист род, без значение кой точно, и той беше склонен да мисли, че наистина е от Руатския. Избягнала по някакъв неизвестен начин клането преди десет Оборота и изчакала времето си, за да отмъсти. Защо иначе да кара Факс да се отказва от Хранилището?

Зарадван и удивен от това неочаквано щастие, Ф’лар посегна да свали роклята от неподвижното тяло, и усети, че нещо го спира. Момичето се беше свестило. Големите й, гладни очи, гледаха към него, без страх или очакване; с внимание.

Неусетно лицето й се промени. Ф’лар наблюдаваше, усмихвайки се все по-широко, как тя променяше истинската си външност в илюзия за неприятна грозота.

— Опитваш се да объркаш драконов ездач ли, момиче? — прихна той. Не я докосна повече, и седна срещу големите дялани крака на леглото. След това скръсти ръце на гърдите си, след което внезапно промени позата си, за да облекчи болката в ранената си ръка.

— Името и длъжността ти, момиче.

Тя бавно се надигна. Чертите й не бяха вече замъглени. Тя бавно се плъзна назад към таблата откъм главата, така че да се гледат през дължината на високото легло.

— Факс?

— Мъртъв. Името ти!

Вълна на избухнал триумф заля лицето й. Тя се измъкна от леглото, изправяйки неочаквано висок ръст. — Тогава декларирам своето. Аз съм от Руатския род. Обявявам Руата за своя — произнесе тя с неочаквано звънлив глас.

Ф’лар се вгледа в нея за момент, изпитвайки удоволствие от гордата й поза. След това отметна назад глава и се разсмя.

— Това? Тази разпадаща се руина? — Той не можеше да се удържи да не забележи комизма на съчетанието на такива маниери с такова облекло. — О, не. Между другото, красива леди, ние, драконовите ездачи, чухме и потвърдихме клетвата на Факс, че се отказва от Хранилището в полза на наследника си. Трябва ли да предизвикам на дуел и бебето? Или да го удуша със собствените му пелени?

Очите й пробляснаха. Устните й се разделиха в ужасяваща усмивка.

— Няма наследник. Гема умря преди детето да се роди. Излъгах.

— Излъга? — запита ядосаният Ф’лар.

— Да — иронизира го тя с издаване на брадичка. — Излъгах. Никакво дете не се роди. Просто исках да бъда сигурна, че ще предизвикаш Факс.

Той я сграбчи за китката, засегнат от това, че на два пъти се е поддал на нейните ръчкания.

— Ти си провокирала драконов ездач да се бие? Да убива? Когато е излязъл на Търсене?

— Търсене? Какво ме интересува вашето Търсене? Отново притежавам Руата. Десет Оборота съм чакала и действувала, крояла схеми и страдала заради всичко това. Какво значение може да има вашето Търсене за мен?

На Ф’лар му се прииска да отърси този израз на нахално презрение от лицето й. Той жестоко изви ръката й така, че я изправи на крака преди да отпусне хватката си. Тя се разсмя към него, пропълзя настрани и преди той да разбере намерението й и да направи нещо скочи на крака и излетя през вратата.

Проклинайки наум, той хукна надолу по каменните коридори, знаейки, че тя ще трябва да мине през Залата, за да излезе от Хранилището. Когато обаче стигна в Залата, бягащата й фигура не се виждаше никъде сред суетящите се там.

— Идвало ли е това същество тук? — повика той Ф’нор, който за щастие стоеше до вратата на входа.

— Не. Тя ли е в края на краищата източника на силата?

— Да, тя е — отвърна Ф’лар, още по-вбесен от това, че тя се е измъкнала. Къде ли беше отишла? — И то от Руатския род!

— О-хо! Тогава ще свали ли бебето? — попита Ф’нор, посочвайки към акушерката, заела място близо до дишащото горещина огнище.

Ф’лар, който беше тръгнал да се връща, за да претърси многобройните коридори на Хранилището, спря и погледна объркано към кафявия ездач.

— Бебето ли? Какво бебе?

— Момченцето, което роди леди Гема — отговори Ф’нор, изненадан от неразбиращия поглед на Ф’лар.

— Живо ли е?

— Да. Силно бебе, казва акушерката, след като е издържало преждевременното раждане и изваждането му насила от корема на мъртвата дама.

Ф’лар отметна глава назад и прихна. Всичките й кроежи бяха провалени от Истината.

В този момент той чу не можещото да се обърка с нищо удоволствие в гласа на Мнемет, последвано от любопитното боботене на другите дракони.

— Мнемет я е хванал — изкрещя Ф’лар, ухилен ликуващо. Тръгна надолу по стъпалата, покрай тялото на бившия Господар на Високите склонове, и излезе на двора.

Той видя, че бронзовият дракон е изчезнал от мястото си на Кулата и го повика. Раздразнението привлече очите му нагоре. Той видя Мнемет да се спуска по спирала към двора. Предните му лапи държаха нещо. Мнемет информира Ф’лар, че я е видял да се катери по един от високите прозорци и просто я е вдигнал от рамката, знаейки, че драконовите ездачи я търсят. Той внимателно остави девойката на краката й и направи нещо като клетка около нея с огромните си нокти. Тя стоеше неподвижна в кръга. Лицето й беше обърнато нагоре, към клинообразната глава, която се движеше над нея.

Уер-пазачът, пищящ от ужас, гняв и омраза, се мяташе бясно на края на веригата си, опитвайки се да й се притече на помощ. Той се опита да нападне Ф’лар, когато той се приближи до двамата.

— Имаш достатъчно кураж, за да летиш, момиче — потвърди той, поставяйки благодарно ръка на един от ноктите на Мнемет. Драконът беше страшно удовлетворен от себе си и наведе глава, за да могат да бъдат почесани гънките на клепачите му.

— Знаеш ли, че не си излъгала? — запита Ф’лар, неспособен да се удържи да иронизира момичето.

Тя бавно се обърна към него. Лицето й беше неподвижно. Тя не се бои от драконите, разбра Ф’лар с удивление.

— Бебето е живо. И е момче.

Тя не успя да прикрие объркването си, и раменете й се приведоха за момент преди да се изпъчи отново.

— Руата е моя — настоя тя с напрегнат, нисък глас.

— Да, можеше да бъде, ако беше говорила с мен направо когато пристигна ятото.

Очите й се разшириха.

— Какво имаш предвид?

— Един драконов ездач може да даде предимство на тази, които са го заслужили. Когато дойдохме в Руатското Хранилище, миледи, аз вече бях напълно готов да предизвикам Факс, ако се наложи, въпреки Търсенето. — Това не беше цялата истина, но Ф’лар трябваше да научи това момиче колко безсмислено е да се опитва да контролира драконовите ездачи. — Ако беше обърнала каквото и да е внимание на песните на вашия менестрел, щеше да знаеш правата си. И — гласът на Ф’лар съдържаше отмъстителна нотка, която го изненада — леди Гема можеше сега да е жива. Тя, една смела душа, е изстрадала много повече от този тиранин, отколкото ти.

Нещо в поведението й му подсказа, че тя съжалява за смъртта на леди Гема, че тя я е впечатлила дълбоко.

— Какво добро ще видиш от Руата сега — запита той и с широк жест посочи към съсипания вътрешен двор и към Хранилището, към цялата непродуктивна долина на Руата. — Вече си постигнала целите си, агресията да не получи нищо и агресорът да умре.

— И това също — изфуча Ф’нор. — Всички тези Хранилища ще се върнат към законните си господари, и то твърде скоро. Едно Хранилище — един Господар. Всичко друго нарушава традицията. Разбира се, може да ти се наложи да се биеш с другите, които не вярват на това предсказание, и които са заразени от лудата алчност на Факс. Можеш ли да опазиш Руата от атака… сега… в това й състояние!

— Руата е моя!

— Руата? — Смехът на Ф’лар беше ироничен. — Когато можеш да станеш Стопанка на Уейра?

— Стопанка на Уейра? — повтори тя, шокирана от удивление.

— Да, малка глупачке. Както казах, излязъл съм на Търсене… време е да се заемеш с нещо повече от Руата. И обектът на търсенето ми си… ти!

Тя зяпна пръста му, насочен към нея, като че ли той носеше някаква опасност.

— В името на Първото Яйце, момиче, ти имаш сила в излишък, щом можеш да накараш нищо неподозиращ драконов ездач да изпълнява желанията ти. Да, но вече никога повече, защото сега ще се пазя от теб.

Мнемет изгъргори утвърдително. Звукът беше като меко рокотене в гърлото му. Той изви врата си така, че едното му око беше обърнато точно към девойката, блестейки в сумрака на двора.

Ф’лар забеляза с непредубедена гордост, че тя нито се наведе, нито се отдръпна от близостта на окото, по-голямо от главата й.

— Той обича да го чешат по гънките на клепачите — отбеляза Ф’лар с приятелски тон, сменяйки тактиката.

— Зная — отвърна меко тя и протегна ръка, за да го направи.

— Неморт е снесла златно яйце — продължи убеждаващо Ф’лар. — Смъртта й наближава. Този път трябва да имаме силна Стопанка на Уейра.

— Червената Звезда? — зяпна момичето. Изплашените й очи се обърнаха към Ф’лар. Това го изненада, тъй като досега тя не беше показвала какъвто и да било страх.

— Виждала си я, нали? Разбираш ли какво означава? —

Той забеляза как тя преглътна нервно.

— Там има опасност — започна тя почти с шепот, хвърляйки пълен с предусещане поглед на изток.

Ф’лар не запита по какъв начин тя усеща наближаването на опасността. Той беше твърдо решил да я вземе в Уейра, дори насила, ако е необходимо. Но нещо вътре в него много искаше тя да приеме това доброволно. Разбунтувана Стопанка на Уейра щеше да е още по-опасна, отколкото глупава. Това момиче имаше твърде много сила и имаше твърде голям опит в хитрости и стратегия. Щеше да бъде пагубно да я антагонизира с несправедливо отношение.

— Опасността е за цял Перн, не само за Руата — каза той, промъквайки в гласа си умоляваща нотка. — И ти си нужна. Не само на Руата — Движение на ръката му подсказа, че това е само малка част от цялата картина. — Ние сме обречени без силна Стопанка на Уейра. Без теб.

— Гема каза, че всички бронзови ездачи са нужни — промърмори тя с изумен шепот.

Какво имаше предвид с това изречение? Ф’лар се намръщи. Беше ли тя чула нещо, което беше казал той? Ф’лар наблегна на аргумента си, сигурен единствено че е закачил една чувствителна струна.

— Ти победи тук. Остави детето — той видя реакцията й на отхвърляне на тази идея и безсрамно се коригира — детето на Гема да бъде издигнато тук. Като Стопанка на Уейра ти ще ръководиш всички Хранилища, не само съсипаната Руата. Вече постигна смъртта на Факс. Остави омразата настрана.

Тя гледаше Ф’лар с размислящи очи, преценявайки думите му.

— Никога не съм планирала нещата след смъртта на Факс — бавно потвърди тя. — Никога не съм мислила какво ще стане след това.

Объркването й беше почти детско и силно разтърси Ф’лар. Той не беше имал време, нито желание да разгледа нейното удивително постижение. Чак сега той придоби известно впечатление за неукротимия й характер. Тя нямаше как да е била по-възрастна от десет Оборота, когато Факс беше избил семейството й. И въпреки това, толкова млада, тя си беше поставила цел и беше успяла да изтърпи бруталността и да избегне разкриването достатъчно дълго, за да постигне смъртта на узурпатора. Каква Стопанка на Уейра щеше да стане от нея! В традицията на тези от Руатския род. Светлината на бледата луна я правеше да изглежда млада, ранима и почти красива.

— Ти можеш да бъдеш Стопанка на Уейра — повтори той с вежлива настоятелност.

— Стопанка на Уейра? — изпусна тя недоверчиво и огледа вътрешния двор, окъпан от меката лунна светлина. Той реши, че тя се колебае.

— Или може би предпочиташ парцалите — каза Ф’лар с остър, ироничен глас. — Сплъстената коса, мръсните крака, напуканите длани? Да спиш в сламата и да ядеш обелки? Ти си млада… по-точно, предполагам, че си млада — гласът му беше открито скептичен. Тя го изгледа хладно със здраво стиснати устни. — Това ли е върхът и таванът на всичките ти амбиции? Какво си ти, ако този мъничък ъгъл от големия свят е всичко, което искаш? — Той спря за момент, след което с върховно презрение добави: — Кръвта на Руатския род е станала рядка, както виждам. Ти се боиш!

— Аз съм Лесса, дъщеря на Господаря на Руата — отвърна тя, уязвена от кръвната обида. Тялото й се изправи, очите проблеснаха, главата се вдигна гордо. — Не се боя от нищо!

Ф’лар се успокои с лека усмивка.

Мнемет обаче отметна назад глава и протегна извитата си шия в цялата й дължина. Гласът му отекна с пълната си сила надолу по долината. Бронзовият предаде на Ф’лар убеждението си, че Лесса е приела предизвикателството. Другите дракони му отвърнаха. Трелите им бяха по-високи от мъжкия рев на Мнемет. Уер-пазачът, който се беше свил на края на веригата си, надигна глас в тъничко, нервиращо скърцане, докато втрещените обитатели на Хранилището се изсипаха навън.

— Ф’нор — повика бронзовият ездач своя заместник. — Остави половината ято да пази Хранилището. Някой от близките Господари може да реши да подражава на примера на Факс. Прати един ездач до Високите склонове с добрата новина. Ти върви направо при тъкачите и говори с Л’то… Литол. — Ф’лар се ухили. — Мисля, че той би станал чудесен Надзирател и Господар-Регент в името на Уейра и на малкия Господар.

Лицето на кафявия ездач изрази задоволство от мисията му, когато той започна да разбира намеренията на водача си. След като Факс беше мъртъв и Руата под закрилата на драконовите ездачи, особено на този, който беше го беше убил, Хранилището щеше да бъде сигурно и да процъфтява под мъдро управление.

— Тя ли е причинила разрухата на Руата? — запита той бронзовия ездач.

— И почти и нашата, с машинациите си — отвърна Ф’лар. Но след като беше намерил вече достоен за внимание обект в Търсенето си, той можеше да си позволи да бъде великодушен. — Недей да ликуваш, братко — даде той бърз съвет, след като забеляза изражението на Ф’нор. — Новата кралица трябва също да бъде Впечатана.

— Аз ще се погрижа за нещата тук. Литол е отличен избор — каза Ф’нор, въпреки че знаеше, че Ф’лар не се нуждае от препоръката на когото и да било.

— Кой е този Литол? — натъртено запита Лесса. Тя беше отметнала масата сплъстена коса настрани от лицето си. В лунната светлина мръсотията беше по-малко забележима. Ф’лар забеляза как Ф’нор гледа към нея с твърде лесно разбираемо изражение и го подсети с безапелационен жест да изпълни дадените му заповеди без забавяне.

— Литол е ездач без дракон, — отговори Ф’лар на момичето, — неприятел на Факс. Той ще надзирава Хранилището добре, и то ще просперира. — След това добави убеждаващо със смазващ поглед, впит в нея: — Нали?

Тя го изгледа мрачно, без да отговори, докато той не се разсмя над объркаността й.

— Ще се връщаме в Уейра — каза той, протягайки й ръка, за да я поведе към Мнемет.

Бронзовият дракон беше протегнал глава към уер-пазача, който лежеше проснат на земята. Веригата му се беше натрупала на купчина.

— Ох — въздъхна Лесса и коленичи до гротескния звяр. Той бавно вдигна глава, пищейки жалостиво.

— Мнемет казва, че той е много стар и скоро ще заспи последния си сън.

Лесса прегърна отблъскващата глава с ръце, чешейки я по гънките на клепачите и зад ушите.

— Ела, Лесса от Перн — каза Ф’лар, нетърпелив да излети и да се маха оттук.

Тя се надигна бавно, но покорно.

— Той ме спаси. Той ме познаваше.

— Той знае, че е сторил добро — увери я Ф’лар безцеремонно, учуден от толкова необичайната за нея проява на сантименталност.

Той отново й подаде ръка, за да й помогне да се изправи на краката си и да я отведе при Мнемет.

За част от секундата той беше съборен на земята, премятайки се между камъните и опитвайки се да се изправи отново, за да посрещне противника си. Силата на първия удар обаче го беше зашеметила, и той се оказа по гръб, виждайки уер-пазача. Люспестото тяло летеше право към него.

В същия момент той чу изненаданото възклицание на Лесса и рева на Мнемет. Огромната глава на дракона летеше напред, за да блъсне уер-пазача настрани, по-далече от драконовия ездач. Но в мига, в който тялото на уер-пазача се изпъна в скок, Лесса извика:

— Не го убивай! Не го убивай!

Съскането на уер-пазача премина в страдалчески предупредителен вик и той се изви по невероятен начин във въздуха, за да промени траекторията си. Когато падна върху плочите на двора на краката си, Ф’лар чу глухото изпукване, с което силата на приземяването пречупи гръбнака му.

Преди той да успее да се изправи на краката си, Лесса прегръщаше ужасната глава с изкривено от мъка лице.

Мнемет наведе глава и нежно потупа тялото на умиращия уер-пазач. Информира Ф’лар, че животното беше се досетило, че Лесса напуска Руата, нещо, което човек от нейния род не бива да прави. Единственото, което беше могло да предположи в старческото си объркване, е че Лесса е в опасност. Когато беше чуло бързата команда на Лесса, то беше поправило грешката си с цената на живота си.

— Той само се опитваше да ме защити — добави Лесса. Гласът й прекъсваше и тя се изкашля. — Той беше единственият, на когото можех да вярвам. Единственият ми приятел.

Ф’лар потупа неловко момичето по рамото, потресен от това, че някой може да се унижи до това да твърди, че е приятел с уер-пазач. Той се намръщи от болката — падането беше отворило отново раната от нож в рамото.

— Наистина предан приятел — каза той, чакайки търпеливо, докато светлината в зелено-златните очи на уер-пазача помръкна и изчезна.

Всички дракони надигнаха глас във високата, ужасяваща нота, изправяща косите, почти извън обхвата на слуха, с която те изпращаха загиналите от техния род.

— Но той беше само уер-пазач — промърмори Лесса, изумена от жеста на уважение, с широко отворени очи.

— Драконите оказват чест на това, което те биха направили — отбеляза сухо Ф’лар, отричайки да е отговорен за това.

Още един дълъг момент Лесса гледаше надолу към отблъскващата глава. След това я положи на камъните и погали свитите крила. Бързите й пръсти отвориха ключалката, която държеше веригата около врата на уер-пазача, и тя я запрати яростно надалече.

Лесса се надигна с плавно движение и решително отиде до Мнемет, без да се оглежда настрани. Тя стъпи леко на вдигнатия крак на дракона и седна, както й посочи Ф’лар, на голямата шия.

Ф’лар огледа двора и тези от ятото, които оставаха тук. Жителите на Хранилището бяха предпочели закрилата на Голямата зала. Когато всички ездачи от ятото се отдръпнаха настрани, той се покатери на шията на Мнемет, зад момичето.

— Дръж се здраво за ръцете ми — нареди й той, хвана се за малка кожна гънка на шията и изкомандува дракона да полети.

Пръстите й се свиха спазматично около китките му, когато големият бронзов дракон се вдигна във въздуха. Огромните криле биеха силно, за да може да набере височина при вертикалното излитане. Мнемет предпочиташе да излита от върха на кула. Драконите обичаха да мързелуват. Ф’лар се огледа назад и видя другите драконови ездачи да се подреждат в линия за полет, разширявайки разстоянията помежду си, за да покрият празните места на останалите да пазят Руата.

Когато достигнаха достатъчна височина, той каза на Мнемет да се пренесе през между в Уейра.

Само едно зяпване сочеше изумлението на момичето, когато те се гмурнаха между. Въпреки че беше привикнал към игличките на страховития студ, той все още смяташе усещането за дразнещо. Но рядко някое прехвърляне отнемаше повече време, отколкото да се изкашля човек три пъти.

Мнемет изръмжа потвърждение на спокойната реакция на кандидатката, когато те се измъкнаха отново от ужасяващото между. Тя не се беше изплашила или изпищяла в паника, както правеха другите жени. Ф’лар усети с ръката, притисната до ребрата й сърцето й да удря силно, но това беше всичко.

И те вече бяха над Уейра и Мнемет свиваше криле в плъзгащ се полед в ярката дневна светлина, на половин свят разстояние от нощната Руата.

Дланите на Лесса стиснаха ръцете му, този път от учудване, докато те кръжаха над голямата каменна падина на Уейра. Ф’лар се вгледа в лицето на Лесса, зарадван от удоволствието, което виждаше върху него; тя не показваше нито следа от страх, когато те висяха хиляда драконови дължини над високите планински вериги на Бенден. След това, когато седемте дракона обявиха с рев пристигането си, на лицето й се появи недоверчива усмивка.

Другите драконови ездачи полетяха надолу в широка спирала, надолу, надолу, надолу, докато Мнемет предпочиташе да се спуска на мързеливи кръгове. Драконовите ездачи се разделиха ловко и се спуснаха всеки към своето място в пещерите на Уейра. Мнемет накрая завърши ленивото си доближаване до тяхното жилище, остро подсвирна сам на себе си, намалявайки скоростта с присвиване на крилете, и накрая леко кацна на скалистия ръб. Наведе се, когато Ф’лар пусна момичето на грубата скала, издраскана от хиляди ноктести приземявания.

— Този път води само към жилището — каза й той, когато влязоха в сводестия коридор, достатъчно широк за преминаването на големите бронзови дракони.

Когато достигнаха до огромната естествена пещера, която беше негова откакто Мнемет достигна зрелостта си, Ф’лар я огледа наново. Впечатленията му бяха поостарели през първото му продължително отсъствие от Уейра. Огромната кухина беше без съмнение по-голяма от повечето от залите, които бяха посетили заедно с Факс. Тези зали бяха предвидени да се събират в тях хора, а не да живеят дракони. Но внезапно той забеляза, че собственото му жилище е почти също така запуснато, както и цялата Руата. Бенден със сигурност беше един от най-старите драконови Уейрове, както и Руата беше едно от най-старите Хранилища, но това не можеше да бъде извинение за нищо. Колко дракони ли бяха лежали в тази кухина, за да докарат твърдата скала до това да съответствува на драконовите пропорции! Колко много крака бяха изтривали пътя зад драконовото леговище към стаята за спане и към банята, оттатък която естествен топъл извор даваше винаги чиста вода! Но гоблените по стените бяха избледнели и разнищени, и по прага и по пода имаше кални петна, които лесно биха могли да бъдат почистени.

Той забеляза как Лесса застана нащрек, когато той спря в спалнята.

— Трябва да нахраня Мнемет незабавно, така че можеш да се окъпеш първа — каза той, като претърси един сандък и намери чисти дрехи за нея, остатъци от предишните жители на стаята, но много по-прилични, отколкото сегашните й парцали. Внимателно постави обратно в сандъка бялата вълнена роба, която беше традиционното облекло при Впечатване. Тя щеше да я носи по-късно. Хвърли в краката й няколко одеяния и торбичка с каша от сапун и пясък, и посочи към гоблена, който прикриваше пътя към банята. След това я остави с купчината дрехи пред краката, тъй като тя не се беше опитала да подхване нищо.

Мнемет му съобщи, че Ф’нор храни Кант, и че той, Мнемет, също е гладен. Тя не вярваше на Ф’лар, но не се боеше от него самия.

— Че защо трябва да се бои от теб? — запита Ф’лар. — Ти си братовчед на уер-пазача, който й беше единственият приятел.

Мнемет информира Ф’лар, че той, един напълно пораснал бронзов дракон, няма никаква връзка с никакъв долен, пълзящ, окован и свитокрил уер-пазач.

— Тогава защо го изпратихте както се изпраща дракон? — запита Ф’лар.

Мнемет го осведоми високомерно, че е подходящо и справедливо да се тъжи за смъртта на предано и саможертвено същество. Дори един син дракон не би отрекъл факта, че Руатският уер-пазач не беше предал информацията, която му беше поверена, въпреки че е бил силно притиснат да го направи от самия Мнемет. Също така той беше успял чрез физическата си ловкост да насочи атаката си настрани от Ф’лар, въпреки че това му е костувало живота, което го възвисява до достойна за драконите смелост. Разбира се, че драконите биха отдали почит при смъртта му.

Ф’лар, изпитвайки удоволствие от това, че му се беше удало да подразни бронзовия дракон, се усмихна вътрешно. С голямо достойнство Мнемет се плъзна надолу към площадката за хранене.

Ф’лар скочи, след като Мнемет се приземи близо до Ф’нор. Тупването на земята му подсказа, че нямаше да е зле да беше накарал момичето да му превърже рамото. Той гледаше как бронзовият дракон се спуска към най-близкото тлъсто животно от стадото за храна.

— Излюпването наближава — приветствува Ф’нор брат си, и се усмихна нагоре към него, приклеквайки. Очите му блестяха от удоволствие.

Ф’лар кимна замислено.

— Ще има измежду кого да избираме за мъжките — изпусна той, знаейки, че Ф’нор шеговито крие ценните новини.

Те двамата гледаха как Ф’норовият Кант отдели от стадото една самка. Кафявият дракон ловко грабна дърпащото се животно с една лапа и се издигна, кацайки на един незает скален ръб, за да похапне.

Мнемет довърши първото животно и прелетя отново над стадото към площадката оттатък. Той отдели едра бягаща птица и я вдигна в ноктите си. Ф’лар наблюдаваше как той се издига, изпитвайки трепет на гордост от махащите с лекота криле, от слънчевите отблясъци по бронзовото туловище, блясъкът на сребристите нокти, разтворени за кацане. Той никога не се уморяваше да гледа как лети Мнемет или да се удивлява не несъзнателната му грациозност и сила.

— Литол беше претрупан от задълженията си, — отбеляза Ф’нор, — и ти изпраща безкрайната си почит и уважение. Той ще се справи добре в Руата.

— Това беше причината да бъде избран — изръмжа Ф’лар, въпреки всичко поласкан от реакцията на Литол. Господар-Регентството не беше достойна замяна за загубата на дракон, но все пак беше почетна отговорност.

— Във Високите склонове имаше много веселие — продължи Ф’нор, усмихнат широко, — и искрена тъга за смъртта на леди Гема. Ще бъде интересно да се види кой от претендентите ще докопа титлата.

— В Руата ли? — запита Ф’лар, гледайки надолу към полубрата си.

— Не. Във Високите склонове и другите Хранилища, покорени от Факс. Литол ще доведе свои собствени хора да пазят Руата и да дадат на каквато и да било армия отпор, ако случайно помислят да атакуват това Хранилище. Той познава много хора във Високите склонове, които биха предпочели да сменят Хранилището, дори при положение че Факс вече не е вече господар там. Той смята да стигне до Руата колкото се може по-бързо, така че хората ни скоро ще могат да се присъединят към нас.

Ф’лар кимна утвърдително, обръщайки се да поздрави още двама от ятото си, сини ездачи, които се спуснаха с драконите си на площадката за хранене. Мнемет прелетя пак в търсене на още птиче месо.

— Той не яде много — коментира Ф’нор. — Кант още се тъпче.

— Кафявите бавно достигат пълна зрелост — подчерта Ф’лар, забелязвайки с удовлетворение как очите на Ф’нор пробляснаха ядосано. Това ще го научи да съобщава новините.

— Р’гул и С’лел са се върнали — изрече накрая кафявият ездач.

Двата сини дракона бяха докарали стадото до лудост. То пищеше и тъпчеше всичко в страха си.

— И другите също са повикани — продължи Ф’нор. — Неморт вече е почти вкочанена. — Той вече не можеше да се сдържа повече. — С’лел е довел две. Р’гул има пет. Със силна воля, казват, и красиви.

Ф’лар не каза нищо. Беше очаквал, че тези двамата ще доведат по много кандидатки. Нека докарат стотици, ако искат. Той, Ф’лар, бронзовият ездач, имаше в лицето на единствената си кандидатка победителката.

Раздразнен, че новините предизвикаха толкова слабо впечатление, Ф’нор се надигна.

— Трябваше да се върнем обратно за онази в Кром и за хубавата…

— Хубавата? — иронизира го Ф’лар и повдигна вежда в знак на презрение. — Хубава? Йора беше хубава — изплю той цинично.

— К’нет и Т’бор са докарали съперници от запад — добави бързо и загрижено Ф’нор

Накъсаният от вятъра рев на завръщащи се дракони отекна във въздуха. И двамата мъже вдигнаха глави към небето и видяха двойните спирали на две завръщащи се ята от по двадесет души.

Мнемет вдигна високо глава с гръмко мъркане. Ф’лар го повика, доволен, че драконът не се възпротиви при зова, въпреки че не беше хапнал особено много. Бронзовият ездач, отдавайки дружелюбен салют към брат си, стъпи на протегнатия крак на Мнемет и беше издигнат обратно нагоре към жилището си.

Мнемет хълцаше разсеяно, докато двамата вървяха по късия проход към прага на вътрешната зала. Той се отпусна във вдлъбнатото си легло и се настани удобно на изсечения камък. След като драконът се протегна и отпусна удобно клинообразната си глава, Ф’лар се приближи до него. Мнемет изгледа приятеля си с по-близкото око. Многобройните му фасети пробляскваха и се местеха, вътрешните клепачи постепенно се затваряха, докато Ф’лар чешеше успокояващо гънката на клепача.

Незапознатите можеха да сметнат такова наблюдаване за нервиращо. Но от момента преди двадесет години, когато големият Мнемет беше пробил черупката си и се беше измъкнал на Площадката за Излюпване, люлеейки се на слабите си крака, пред момчето Ф’лар, драконовият ездач смяташе тези тихи моменти за най-приятните от целия ден. Нямаше по-голямо уважение, което можеше да бъде оказано на човека, отколкото доверието и приятелството на крилатите животни на Перн. Защото лоялността, която драконите спазваха към избрания от тях от човешкия род от момента на Впечатването нататък, беше непоколебима и пълна.

Вътрешното задоволство на Мнемет беше такова, че голямото око бързо се затвори. Драконът заспа, само върхът на опашката му стоеше изправен, сигурен белег, че той ще се събуди мигновено, ако се наложи.