Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконовите ездачи от Перн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragonflight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 34 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОЛЕТЪТ НА ДРАКОНА. 1994. Изд. Абагар Холдинг, София; Изд. Орфия, София. Биб. Приказна фантастика. Роман. Превод: от англ. Григор ГАЧЕВ [Dragonriders of Pern: Dragonflight, Anne McCAFFREY (1968)]. Формат: 130×200 мм. Страници: 304. Цена: 89.00 лв (2.00 лв.). ISBN: 954-584-144-1 (грешен); 954-584-114-1 (поправен).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне на маркери за подзаглавия (Мандор)
  3. — Добавяне

От Уейра и Чашата се вдигнете,

Бронзови, кафяви, сини и зелени,

На криле, драконови ездачи на Перн,

Във въздуха, видими, и в миг — невидени.

Ларад, Господарят на Телгар, изучаваше с поглед монолитните височини на Бенденския Уейр. Набраздените камъни изглеждаха като замръзнал водопад по време на залез. И почти толкова гостоприемни. Отдавна забравената почит се превъртя някъде дълбоко в ума му заради светотатството, което той и армията, която водеше, се готвеха да извършат. Той здраво подтисна тази мисъл.

Уейрът вече беше изживял ползата си. Това беше очевидно. Вече нямаше каквато и да било нужда жителите на Хранилищата да дават плода на своя труд и пот на мързеливите му жители. Хранилищата проявиха търпение. Те бяха поддържали Уейра до голяма степен от благодарност за миналите му заслуги. Но драконовите ездачи бяха преминали границите на благодарната щедрост.

Първо, тази архаична глупост — Търсенето. Било снесено яйце на кралица. Защо драконовите ездачи трябва да крадат най-красивата жена от всички Хранилища, когато и в самия Уейр има достатъчно жени? Нямаше нужда да се спомня сестра си Килара, страстно очакваща много по-различно обвързване с Брант от Иген предишната вечер, и изчезнала поради това налудничаво Търсене на следващата. И нито вест за нея оттогава.

И да убият Факс! Въпреки че той беше опасно амбициозен, той беше от род на Господари. И Уейрът не беше поканен от никого да се меси в работите на Високите Владения.

И на всичкото отгоре това непрекъснато крадене. Това вече препълваше чашата. Е, Хранилището би могло да си затвори очите за няколко животни от време на време. Но когато дракон се появява отникъде (едно умение, което дълбоко смущаваше Ларад) и грабваше най-добрите и тлъсти животни от старателно пазено и хранено стадо, това вече беше твърде много!

Уейрът вече трябваше да разбере подчинената си позиция в Перн. Той трябваше да си потърси други начини, за да изхранва хората си, тъй като никой вече нямаше да му праща никакви десятъци. Бенден, Битра и Лемос също щяха скоро да пристигнат. Те сигурно щяха да бъдат зарадвани от слагането на края на това подозрително доминиране на Уейра.

И въпреки всичко, колкото по-близо идваха до гигантската планина, толкова повече съмнения изпитваше Ларад по въпроса как, всъщност, те биха могли да навлязат в този гигантски масив. Той повика Мерон, така нареченият Господар на Набол (той не вярваше особено много на този остролик бивш Надзирател без нито капка кръв от род на Господари).

Мерон пришпори ездитното си животно, за да настигне Ларад.

— Няма ли друг път към Уейра, освен през Тунела?

Мерон поклати глава.

— Дори местните жители го потвърждават.

Това не плашеше Мерон, но той улови израза на съмнение на Ларад.

— Изпратил съм група напред, към южния ръб на Върха — показа той посоката. — Там, където се смъква извивката, може да има полегат и удобен за изкачване склон.

— Изпратил си група, без да се посъветваш с нас? Аз бях избран за водач…

— Точно така — съгласи се Мерон с приятелска усмивка, пълна със зъби. — Просто мое хрумване.

— Има известна слаба вероятност, съгласен съм, но все пак щеше да е по-добре… — Ларад погледна нагоре към върха.

— Те са ни видели, можеш изобщо да не се съмняваш в това, Ларад — увери го Мерон, разглеждайки с презрение притихналия Уейр. — Това ще бъде достатъчно. Представи им нашия ултиматум, и те ще се предадат пред сила като нашата. Многократно са доказвали, че са страхливци. На два пъти обидих бронзовия ездач, когото те наричат Ф’лар, и той се направи, че не го забелязва. Кой мъж би го направил?

Внезапен свистящ рев и ураган от най-студения въздух на света прекъсна съвещанието им. Докато се мъчеше да овладее скачащото животно, Ларад видя объркан изглед от дракони, всякакви цветове, размери и навсякъде. Въздухът се изпълни с паническите писъци на мятащите се животни и виковете на стреснатите и ужасени хора.

Ларад с голямо усилие успя да обърне животното си, за да посрещне драконовите ездачи лице в лице.

В името на Нищото, което ни е породило, мислеше си той, докато се бореше със собствения си страх, забравил съм, че драконите са толкова големи.

Най-отпред в страховития облак летеше триъгълна формация от четири големи бронзови животни. Крилете им се прекръстосваха, докато те се рееха току над земята. Една драконова дължина назад и нагоре летеше втора линия, по-дълга и по-широка, от кафяви животни. Зад тях и нагоре летяха сини, зелени и още кафяви животни, запращащи с криле студени повеи към ужасената тълпа, която допреди момент беше армия.

Откъде ли идваше този смразяващ студ, чудеше се Ларад. Той дръпна рязко надолу устата на животното си, когато то отново се опита да заподскача.

Драконовите ездачи просто седяха на шиите на животните си, гледаха и чакаха.

— Свали ги от животните им и ги накарай да ги отпратят, така че да можем да говорим — извика Мерон към Ларад, докато животното му се мяташе и цвилеше от ужас.

Ларад повика пешите войници напред, но бяха необходими по четирима души на животно, за да ги задържат така, че Господарите да могат да слязат от тях.

Недомислие номер две, помисли Ларад с мрачен хумор. Забравихме ефекта на драконите върху животните от Перн. Включително хората. Поправяйки меча си и дръпвайки ръкавиците си, той кимна към останалите Господари и те всички тръгнаха напред.

Когато видя Господарите да слизат, Ф’лар каза на Мнемет да предаде първите три реда да кацнат. Като голяма вълна драконите покорно се спуснаха към земята, фучейки с криле като огромна свиреща въздишка.

Мнемет каза на Ф’лар, че драконите са весели и радостни. Това беше много по-добро развлечение, отколкото Игрите.

Ф’лар остро предаде на Мнемет, че това изобщо не е развлечение.

— Ларад от Телгар — представи се най-предният от Господарите. Гласът му беше груб, маниерите — войнишки и сдържани за сравнително млад човек.

— Мерон от Набол.

Ф’лар мигновено разпозна смуглото лице с остри черти и неспокойни очи. Добър и провокативен боец.

Мнемет предаде на Ф’лар необичайно съобщение от Уейра. Ф’лар кимна незабележимо и продължи да приема представянията.

— Избран съм за говорител — започна Ларад от Телгар. — Господарите на Хранилищата единодушно се съгласяват, че Уейрът вече е изживял функциите си. Съответно исканията на Уейра няма да бъдат изпълнявани повече. В нашите Хранилища няма да се провеждат повече Търсения. Нито ще се допуска крадене от стадата и хамбарите на Хранилищата от драконовите ездачи.

Ф’лар го слушаше с любезно внимание. Ларад говореше ясно и кратко. Ф’лар кимна. След това внимателно огледа всеки от Господарите пред него внимателно, преценявайки ги. Напрегнатите им лица изразяваха тяхната убеденост и справедлив гняв.

— Като Водач на Уейра аз, Ф’лар, ездачът на Мнемет, ви отговарям. Оплакването ви е чуто. Сега слушайте какво ще заповяда Водачът на Уейра. — Вежливата му поза беше изчезнала. Мнемет изръмжа като зловещ контрапункт към гласа на ездача си, докато той отекваше остро като метален звън пред платото. Думите бяха произнесени ясно, така че дори тълпата да ги чуе.

— Вие ще си вървите обратно в своите Хранилища. След това ще отидете в хамбарите и сред стадата си. Ще изпратите достатъчен и достоен десятък. Това ще стане до три дни от връщането ви във вашите Хранилища.

— Водачът на Уейра заповядва на Господарите да дават десятък? — Смехът на Мерон от Набол отекна над полето.

Ф’лар даде знак, и още две ята драконови ездачи прелетяха в бръснещ полет над контингента от Набол.

— Водачът на Уейра заповядва на Господарите да дават десятък — потвърди той. — И докато Господарите не изпратят техните данъци, се боя, че дамите от Набол, Телгар, Форт, Иген, Керун ще живеят с нас. Също така дамите от Балан, Гар…

Той спря, тъй като Господарите започнаха гневно и оживено да си шушукат, когато чуха този списък от заложници. Ф’лар предаде на Мнемет бързо съобщение за останалите.

— Този блъф няма да подействува! — изсъска Мерон, излизайки напред с ръка върху дръжката на меча си. Краденето от стадата можеше да бъде подминато; беше ставало и преди. Но Хранилищата бяха свещени! Те не биха посмели…

Ф’лар помоли Мнемет да предаде сигнала, и ятото на Т’сум се появи. Всеки ездач държеше по една от Господарките на шията на дракона си. Т’сум държеше групата си високо във въздуха, но все пак достатъчно близо, за да могат Господарите да разпознаят всяка изплашена или истерична жена.

Лицето на Мерон се изкриви от шока и новата омраза.

Ларад пристъпи напред, откъсвайки очи от собствената си дама. Бяха се оженили наскоро и той много я обичаше. Не беше особено голямо утешение това, че тя нито плачеше, нито трепереше, смела малка душа.

— Имате превъзходство — потвърди Ларад унило. — Ще се върнем и ще ви изпратим данъка. Той вече беше готов да се обърне, когато Мерон излезе напред с побесняло лице.

— Да им се подчиняваме като слуги? Кой е един драконов ездач, че да ни нарежда?

— Млъквай — нареди Ларад, хващайки наболеца за ръката.

Ф’лар вдигна ръка в царствен сигнал. Появи се ято сини дракони, носещи Мероновите кандидат-катерачи, някои от тях с белези от схватката си с южния склон на връх Бенден.

— Драконовите ездачи могат да заповядват. И нищо не се изплъзва от вниманието им — проехтя студено гласът на Ф’лар.

— Ще се върнете в своите Хранилища. Ще изпратите пълния десятък, защото ние ще разберем, ако сте ни излъгали. След това, под заплаха от изгаряне с огнен камък, ще почистите около жилищата си от зеленината, както около Хранилищата, така и около работилниците. Добри ми Телгар, погледни към това твое южно, открито Хранилище. Излагането го е направило уязвимо. Почисти всички ями по хребетовата защита. Оставил си ги да се пълнят с гнилоч. Мините трябва да бъдат отворени отново, и огненият камък събран на купчини.

— Данъците да, но останалото… — прекъсна го Ларад.

Ръката на Ф’лар посочи небето.

— Погледни нагоре, Господарю. Гледай добре. Червената Звезда пулсира денем, както и нощем. Планините оттатък Иста димят и плюят разтопена скала. Моретата се надигат във високи приливни вълни и заливат брега. Забравили ли сте всички Сагите и Баладите? Както сте забравили способностите на драконите? Можете ли да омаловажите тези знамения, които винаги предшествуват идването на Нишките?

Мерон никога нямаше да повярва, докато не видеше сребристите Нишки да падат от небето. Но Ларад и много от останалите сега вече вярваха, и Ф’лар го знаеше.

— И кралицата — продължи той — излетя на брачен полет през втората си година. Излетя на брачен полет и летя високо и дълго.

Главите на всички пред него подскочиха нагоре. Очите им бяха разширени. Мерон също изглеждаше изненадан. Ф’лар чу Р’гул да възкликва зад него, но не посмя да погледне сам, да не би това да се окаже трик.

Внезапно той улови с крайчеца на окото си златен отблясък в небето.

Мнемет, изсъска той, и Мнемет леко изръмжа щастливо. Кралицата се появи в полезрението му едва тогава. Смела и бляскава гледка, призна Ф’лар неохотно.

Облечена в бяла роба, Лесса ясно се различаваше на извитата златна шия. Рамот разпери криле в спокоен полет. Размахът им беше по-голям дори от този на Мнемет. От начина, по който тя извиваше шия, можеше да се разбере, че е в добро и игриво настроение. Но Ф’лар беше бесен.

Гледката на летящата кралица имаше силен ефект върху всички зрители. Ф’лар забеляза влиянието й върху себе си и го видя отразено на лицата на невярващите на очите си жители на Хранилищата, разбираше го от начина, по който напяваха драконите, чуваше го от Мнемет.

— И, разбира се, нашите най-велики Стопанки на Уейра — Морета, Торени, да спомена някои от тях — всички са дошли от Руатското Хранилище, откъдето идва и Лесса от Перн.

— Руата… — Мерон буквално изплю името. Мускулите на лицето му изпъкнаха, кожата побледня.

— Идват ли Нишките? — запита Ларад.

Ф’лар кимна бавно.

— Вашите менестрели могат да ви инструктират отново за белезите. Добри ми Господари, десятъкът е необходим. Вашите жени ще бъдат върнати. Хранилищата трябва да бъдат приведени в ред. Уейрът подготвя Перн, тъй като Уейрът ще трябва да защищава Перн. Вашето сътрудничество е необходимо — той изчака така, че да се усети — и ще бъде наложено със сила.

С тези думи той яхна шията на Мнемет, без да изпуска кралицата от очи. Видя как забиха златните й криле, докато тя се обърна и полетя на юг.

Беше направо вбесяващо от страна на Лесса да се намеси точно в този момент, когато цялата му енергия и внимание трябваше да бъдат насочени към успокояването на желанието на Хранилищата да демонстрират неподчинение. Защо тя трябваше да натрапва независимостта си по такъв начин, пред очите на целия Уейр и на всички Господари? Искаше му се веднага да се спусне след нея, но не можеше. Не и преди да е видял армията наистина да поема назад, и не докато не подадеше сигнал за финалната демонстрация на мощта на Уейра, за да разясни положението на жителите на Хранилищата.

Скърцайки със зъби, той предаде на Мнемет да се вдигнат във въздуха. Всички ята излетяха след него с мощен рев и профучаване напред-назад, така че във въздуха сякаш имаше хиляди дракони вместо едва двестата, обитаващи Бенденския Уейр.

Уверен, че тази част от стратегията му върви както трябва, той нареди на Мнемет да лети след Стопанката, която се плъзгаше и рееше високо над Уейра.

Само да пипне това момиче, ще й изясни той някои неща…

Мнемет ядовито го информира, че изясняването на някои неща може да се окаже доста добра идея. Много по-добра, отколкото например да лети с такъв бяс след двойка, която тепърва изпробва крилете си. Драконът напомни на гневния си ездач, че в края на краищата златната е летяла вчера високо и дълго, че е изпила кръвта на четири животни, но не се е хранила оттогава. Тя нито ще е способна, нито ще й достави удоволствие да лети дълго, преди да се наяде както трябва. Ако обаче Ф’лар настоява на това недообмислено и абсолютно излишно преследване, той може да принуди Рамот да се прехвърли между, за да го избегне.

Самата мисъл за възможността тази необучена двойка да отиде между мигновено охлади яда на Ф’лар. Опитвайки се да се контролира, той разбра, че в момента преценката на Мнемет е много по-надеждна от неговата. Той беше оставил гнева и тревогата да повлияят на решенията му, но…

Мнемет направи широк кръг и се приземи до Звездния камък. Темето на връх Бенден беше чудесно място за наблюдение, откъдето се виждаха както оттеглящата се армия, така и момичето. В очите на дракона сякаш се образуваха завихряния, докато той пригаждаше зрението си за най-далечен обхват.

Той съобщи на Ф’лар, че ездачът на Пиант смята, че наблюдението на драконите над отстъпващите войски причинява истерия сред хората и животните. В образувалите се задръствания имало ранени.

Ф’лар незабавно нареди на К’нет да премине към по-далечно наблюдение, докато армията организира бивак за през нощта. Близкото наблюдение върху контингента от Набол обаче трябваше да продължи.

Още в момента, докато нареждаше на Мнемет да предаде тези заповеди, Ф’лар осъзна, че умът му не се съсредоточава върху нещата. Цялото му внимание беше погълнато от онази летяща високо двойка.

По-добре я научи да пътува между, отбеляза Мнемет. Едното от големите му очи блестеше над рамото на Ф’лар. Тя е достатъчно умна, за да се научи сама, и тогава къде оставаме ние?

Ф’лар преглътна острия отговор, докато наблюдаваше, без да може да си поеме дъх. Рамот внезапно сви криле и прониза небето като златна искра. Без усилие ги разтвори отново в критичната точка и се издигна пак нагоре.

Мнемет внимателно повика спомена за собствения им пръв бесен и акробатичен полет. Нежна усмивка докосна устните на Ф’лар, и той внезапно разбра колко много се е искало на Лесса да лети, колко тежко й е било да гледа как младите се упражняват, докато на нея й е забранено.

Е, добре, той не беше разкъсаният от нерешителност и съмнения Р’гул.

И тя не е Йора, напомни му язвително Мнемет. След което добави: Ще ги повикам обратно. Рамот вече е станала мътнооранжева.

Ф’лар наблюдаваше как те покорно започнаха да се спускат надолу. Крилете на кралицата се извиваха и огъваха, докато тя забавяше страховитата си скорост. Гладна или не, тя можеше да лети!

Той яхна Мнемет, махвайки им надолу, към площадката за хранене. Прелитайки, той мярна за миг лицето на Лесса, оживено от възхищение и непокорство.

Рамот се приземи, и Лесса скочи на земята, отпращайки я да се нахрани.

След това момичето се обърна, наблюдавайки как той се спуска и приклеква, за да може Ф’лар да слезе. Тя изпъчи рамене и вдигна войнствено глава, подготвяйки се да посрещне неодобрението му. Поведението й беше като на кой да е от младите възпитаници на Уейра, предвиждайки наказание и готова да го понесе, без да издаде нито звук. Тя не съжаляваше нито за миг!

Уважението към тази неукротима душа измести и последните следи от гнева на Ф’лар. Той се усмихна, докато вървеше към нея.

Изненадана от напълно неочакваното му поведение, тя отстъпи половин крачка назад и измърмори:

— Кралиците също могат да летят!

Усмивката му се разширяваше, докато буквално разполови лицето му, и той сложи длани на раменете й и я разтърси страстно.

— Разбира се, че могат да летят! — увери я той. Гласът му беше пълен с гордост и уважение. — Нали затова имат криле!