Ан Маккафри
Полетът на дракона (21)

Изчезнали някъде напред, те не спират,

Отекват ехота, без отговор умират,

Открит, прашен, празен е Уейрът така.

Къде ли изчезнаха всички сега?

 

Къде отлетяха всичките дракони?

Оставиха Уейра на дъжда и вятъра.

Животните вече сами търсят паша.

Къде се стопихте, пазители наши?

 

В друг Уейр сега ли сте вий, гордост наша,

Де Нишки жестоки днес други заплашват?

В друг свят ли всички преминаха вчера?

Защо, о, защо днес празен е Уейра?

Отекна и последният печален тон.

— Разбира се, ти се досещаш, че песента е била записана за пръв път в нашите анали преди около четиристотин Оборота — каза тихо Робинтън, държейки внимателно китарата. — Червената Звезда току-що е била излязла от Преминаването си. Хората са усетили изключително болезнено внезапното изчезване на населението на пет Уейра и са били много загрижени. О, да, сигурно по това време те са имали обяснение… може би и повече от едно, но никое… нито едно… не е записано. — Робинтън наблегна на паузата.

— И аз не намерих нищо записано — отвърна Ф’лар. — В интерес на истината, имам тук всички Записи, донесени от другите Уейрове… за да мога да съставя точните времеви таблици за атаките. И тези Записи от другите Уейрове просто свършват… — Ф’лар направи отсичащ жест с ръка. — В Записите на Бенден няма никакво споменаване на болести, смърт, огън, бедствия — нито една дума обяснение за внезапното прекъсване на обичайните връзки между Уейровете. Бенденските Записи продължават безгрижно, но само за Бенден. Има някакъв запис, който се отнася за масово изчезване… започването на патрул из цял Перн, не само за непосредствените отговорности на Бенден. И това е всичко.

— Странно — замисли се Робинтън. — След като опасността от Червената Звезда вече е отминала, драконите и ездачите може да са преминали между, за да облекчат натоварването на Хранилищата. Но аз просто не мога да повярвам такова нещо. Записите на нашата Гилдия споменават, че реколтата е била лоша и че е имало няколко природни бедствия… освен Нишките. Мъжете могат да бъдат благородни, и драконовите ездачи най-много от всички, но масово самоубийство? Просто не мога да приема такова обяснение… не и за драконови ездачи.

— Моите благодарности — каза Ф’лар с лека ирония.

— Няма нужда — отвърна Робинтън с благородно кимване.

Ф’лар прихна одобрително.

— Виждам, че сме станали не само твърде закостенели, но и твърде привързани към Уейра.

Робинтън пресуши чашата си и я загледа жално, докато Ф’лар не я напълни отново.

— Е, вашата изолация си имаше някаква цел, вие си знаете каква, и ти се справи великолепно с този бунт на Господарите. Щях да се задуша от смях! — отбеляза Робинтън с широка усмивка. — Да им откраднеш жените за времето, необходимо за дракон да си поеме дъх! — Той отново се изсмя, след което внезапно стана сериозен и погледна Ф’лар право в очите.

— Достатъчно съм свикнал да усещам това, което човек не казва на глас, така че подозирам, че на този Съвет ти недоизказа много неща. Можеш да бъдеш напълно уверен в дискретността ми… и… в моята и на моята нещастна гилдия поддръжка от цяло сърце. Простичко казано, как ние, менестрелите, можем да ти помогнем? — изтръгна той от китарата бодър марш. — Да ускорим пулса на хората с балади за минала слава и успехи? — Мелодията, изтръгваща се изпод мяркащите се пръсти, внезапно се промени на горд, целенасочен ритъм. — Да подготвим техните физически и духовни сили за трудности?

— Ако всички твои менестрели можеха да развълнуват хората като теб, не бих имал никакви грижи, с които още около петстотин дракона да не могат да се справят на минутата.

— О, тогава въпреки смелите ти думи и разграфени карти, ситуацията е — дисонансно издрънчаване на китарата подчерта последните му думи — по-отчаяна, отколкото ти предвидливо не ни съобщи.

— Може би.

— Тези хвъргачки на огън, които си припомни старият Зург и които Фандарел трябва да възстанови… ще повишат ли те шансовете ни?

Ф’лар замислено изгледа проницателния менестрел и бързо взе решение.

— Дори пясъчните червеи от Иген биха ни помогнали, но с въртенето на Перн и приближаването на Червената Звезда атаките ще стават все по-чести, а ние имаме само седемдесет и два нови дракона в добавка към тези, които имахме вчера. Един вече е мъртъв, а няколко няма да могат да летят няколко седмици.

— Седемдесет и два? — прекъсна го остро Робинтън. — Рамот излюпи само четиридесет, и те все още са твърде млади, за да могат да дъвчат огнен камък.

Ф’лар разказа за експедицията на Ф’нор и Лесса, която протичаше в момента. След това разказа за новата поява и предупреждението на Ф’нор, както и за факта, че експериментът е бил частично успешен, с излюпването на тридесет и два нови дракона от първото люпило на Придит. Тук Робинтън отново го прекъсна.

— Как може Ф’нор вече да се е върнал, когато още не си разбрал от него и Лесса, че на Южния континент ще има подходящо за Уейр място?

— Драконите могат да се придвижват между различните времена така, както и между различните места. Те отиват толкова лесно когато трябва, колкото и където трябва.

Очите на Робинтън се разшириха, докато той се справяше с тази изумителна новина.

— Именно така изпреварихме атаката при Нерат вчера сутринта. Върнахме се два часа назад между времената, за да посрещнем Нишките докато те падаха.

— Наистина ли можете да се връщате назад? Колко назад?

— Не зная. Докато я обучавах да лети с Рамот, Лесса неволно се върна към Руатското Хранилище тринадесет Оборота назад, към сутринта, когато хората на Факс я нападнаха от околните височини. Когато тя се върна в настоящето, аз опитах да прескоча между времената около десет Оборота назад. За драконите е много просто да се придвижват между времена и места, но като че ли се отразява много зле на ездачите. Вчера, когато се върнахме от Нерат и трябваше да тръгваме за Керун, имах чувството, че са ме проснали по гръб в Игенската пустиня и са ме оставили да се изсуша до костите. — Ф’лар поклати глава. — Очевидно сме успели да изпратим Килара, Придит и останалите десет Оборота назад, защото Ф’нор вече ми съобщи, че е изкарал там няколко Оборота. Изтощението на хората обаче се засилва непрекъснато. Но дори и седемдесет и два възрастни дракона също ще са от полза.

— Изпрати ездач напред във времето, за да видиш дали ще бъдат достатъчни — предложи Робинтън в желанието си да помогне. — Ще ти спести грижите за известен период.

— Не зная как да стигна във време, което още не е настъпило. Знаеш, че ездачът трябва да даде на дракона си отправна точка. Как можеш да направиш справка за време, което още не е минало?

— Имаш въображение. Представи си го.

— И може би ще изгубя дракон, когато нямам нито един излишен. Не, трябва да продължа… тъй като очевидно съм успял, съдейки по връщанията на Ф’нор… както съм решил да започна. Което ми напомня, че трябва да наредя да си стягат багажа. След това ще разгледаме времевите карти заедно.

Обаче едва преди вечерята, която яде заедно с Водача на Уейра, Водачът на Менестрелите беше сигурен, че разбира свободно картите и че може да започне да ги копира.