Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконовите ездачи от Перн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragonflight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 34 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОЛЕТЪТ НА ДРАКОНА. 1994. Изд. Абагар Холдинг, София; Изд. Орфия, София. Биб. Приказна фантастика. Роман. Превод: от англ. Григор ГАЧЕВ [Dragonriders of Pern: Dragonflight, Anne McCAFFREY (1968)]. Формат: 130×200 мм. Страници: 304. Цена: 89.00 лв (2.00 лв.). ISBN: 954-584-144-1 (грешен); 954-584-114-1 (поправен).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне на маркери за подзаглавия (Мандор)
  3. — Добавяне

От Уейра и Чашата се вдигнете,

Бронзови, кафяви, сини и зелени,

На криле, драконови ездачи на Перн,

Във въздуха, видими, и в миг — невидени.

Подредени над връх Бенден, малко по-малко от три часа след разсъмване, двеста и шестнадесет дракона изчакваха, докато Ф’лар, покачен на шията на бронзовия Мнемет, проверяваше редиците им.

Под тях, в Чашата, бяха събрани всички жители на Уейра и някои от ранените в първата битка. Всички, освен Лесса и Рамот. Те бяха отишли във Форт Уейр, където се събираше ятото на кралиците. Ф’лар все още не можеше да подтисне напълно искрицата загриженост за това, че Лесса и Рамот също ще участвуват в боя. Остатък, даваше си сметка той, от дните, когато Перн беше имал само една кралица. Ако Лесса можеше да прескочи четиристотин Оборота назад между времената и да доведе обратно със себе си пет Уейра, то тя щеше да може да се погрижи за себе си и за своята кралица срещу Нишките.

Той се увери, че всеки ездач е добре натоварен с торби огнен камък, че всеки дракон има добър цвят, особено тези от Южния Уейр. Разбира се, драконите бяха добре, но лицата на ездачите все още носеха белези от темпоралното обвързване, което бяха понесли. Той се бавеше, а Нишките щяха да започнат да падат от небето над Телгар.

Най-сетне той издаде заповед за преминаване между. Те се появиха над южната част на самото Телгарско Хранилище, и не бяха първите пристигнали. На запад, на север, и да, вече и на изток пристигаха нови и нови ята, докато целият хоризонт не беше изпъстрен с големите V-та на няколко хиляди драконови криле. Той слабо чу камбаната от кулата на Телгарското Хранилище, когато от земята забелязаха неочакваното количество дракони.

— Къде е тя? — запита Ф’лар Мнемет. — Ще се нуждаем от присъствието й, за да препредава заповедите…

Идва, прекъсна го Мнемет.

Точно над Телгарското Хранилище се появи ново ято. Дори от това разстояние Ф’лар можеше да забележи разликата: златните дракони блестяха на ярката сутрешна слънчева светлина.

През редиците на драконите се понесе одобрително напяване, и въпреки полетните си грижи Ф’лар се усмихна с горда снизходителност пред блестящото зрелище.

Едва тогава източните ята се устремиха в небето, когато драконите инстинктивно усетиха присъствието на древния си враг.

Мнемет вдигна глава и се присъедини към тръбния грохот на бойния вик. След това обърна назад глава, когато стотици други животни се обърнаха, за да получат огнен камък от ездачите си. Стотици големи челюсти сдъвкаха камъка и го погълнаха. Стомашните им киселини превръщаха сухия камък в горящи газове, запалващи се при контакт с кислород.

Нишки! Ф’лар вече ги виждаше ясно на фона на пролетното небе. Пулсът му се учести, не от страх, а от безмилостна радост. Сърцето му биеше неравномерно. Мнемет поиска още огнен камък и започна да набира скорост с могъщи удари на крилете си във въздуха, подготвяйки се да се хвърли напред, когато бъде изкомандуван.

Водещият Уейр вече бълваше езици от оранжевочервен пламък в бледосиньото небе. Драконите изчезваха и се появяваха отново, изригваха огън и нападаха.

Големите златни кралици се впуснаха в бръснещ полет над хълмовете, за да уловят каквото е било пропуснато.

След това Ф’лар подаде команда за набиране на височина, за да бъдат посрещнати Нишките по средата на безплодното им спускане. И когато Мнемет се понесе напред, Ф’лар размаха юмрук заплашително към примигващата Червена Звезда.

— Един ден — изкрещя той — ние няма да седим тук като овце, очаквайки нападенията ти. Ние ще те нападнем, там, където се въртиш, и ще изгорим всичко върху теб, на твоя територия.

В името на Яйцето, каза си той, ако ние можем да се върнем четиристотин Оборота назад и през морета и планини за едно мигване на окото, то какво би било пътуването от един свят до друг, ако не просто една по-различна стъпка?

Валма отпред, предупреди го Мнемет.

И когато бронзовият дракон издиша огън, Ф’лар притисна крака около масивния врат. Майко на всички нас, той беше щастлив, че сега, от всички възможни времена, той, Ф’лар, ездачът на бронзовия Мнемет, беше драконов ездач на Перн!