Херодот
Исторически новели (31)

Превземането на Вавилон

Но когато войската на Отан потеглила по море срещу Самос, вавилонците се разбунтували след доста усилени приготовления. Те използвали суматохата през царуването на мага и при въстанието на седемте и през цялото това време се подготвяли да устоят на обсада, като успели да го направят някак скритом. Накрая, когато дошло време да се обяви бунтът, всеки мъж оставил настрана освен майка си още по една жена, която посочел от домочадието си. Всички други били отведени на едно място и удушени. Оставените живи жени били, за да приготвят ядене, докато другите били удушени, за да не подяждат запасите.

Когато вестта за това стигнала до Дарий, той свикал за война срещу тях цялата си армия, напреднал до Вавилон и започнал обсада. Но вавилонците нехаели за обсадата — покачени по кулите на крепостните стени, те танцували и се надсмивали отгоре на Дарий и на неговите войници. Един дори се провикнал и рекъл: „Какво сте се заседели тук, перси, ами не си вървите по домовете? Когато мулетата вземат да раждат, тогава чак ще завземете града ни!“ Вавилонецът го казал, като си мислел, че мулето не може никога да роди. Една година и седем месеца били изминали оттогава, когато Дарий и войниците му започнали да губят търпение от невъзможност да превземат Вавилон. А до какви ли не хитрости и тактики не прибегнал Дарий, но така и не можал да сломи обсадените. Опитал също тъй хитрината, с която Кир завладял града^[1], но вавилонците постоянно били нащрек и не се оставили да ги изненадат.

Най-сетне, на двадесетия месец, се случило чудновато нещо със Зопир, сина на Мегабикс — единия от седемте перси, убили мага. Едно негово товарно муле родило. Не повярвал Зопир, когато му казали, отишъл и видял с очите си муленцето, после наредил на слугите, които били свидетели, никому повече да не обаждат за станалото, а сам седнал да поумува. Сещайки се за думите, изречени от вавилонеца в началото на обсадата — „когато мулетата вземат да раждат, тогава чак ще превземете града ни“, Зопир решил, че при тия пророчески слова на Вавилон му предстояло вече да падне.

Защото неговото муле родило, а човекът се бил изразил така явно с божие участие.

Предусетил веднъж, че Вавилон е обречен на падане, Зопир отишъл при Дарий и го попитал толкова ли много държи на превземането на града. Когато узнава, че царят придава голямо значение на това, Зопир се заема да реши как собствено да го постигне и как той самият да стане човекът, превзел Вавилон. А особено в Персия заслугите много се ценят за възхода във величие. И тъй, другояче нямало да е по силите му да овладее града, размислил той, освен като се обезобрази сам и забегне при неприятеля. Без много повече да му мисли, той се подлага на непоправимо обезобразяване — отрязва ушите и носа си, остригва косите си, бичува се и се явява в този вид сетне пред Дарий.

Силно се ужасил Дарий, като видял своя пръв мъж обезобразен, ахнал и скокнал от трона, после попитал кой го е обезобразил и за какво провинение. Зопир отвърнал: „Че кой, ако не ти, би могъл така да ме подреди? Но аз пострадах, царю, от моята собствена ръка, не от чужда. И посегнах на себе си, понеже повече не можех да гледам как вавилонците се присмиват над персите.“ „Нещастнико — му рекъл Дарий, — ти сложи най-хубавото име на най-грозното деяние, когато каза, че си се осакатил жестоко заради успеха на обсадата. Как тъй, глупецо, твоето обезобразяване ще накара враговете да сложат по-скоро оръжие? Трябва да ти е изхвръкнал умът, щом сам си похабил себе си.“ „Ти нямаше да ме оставиш да го сторя — отвърнал другият, — ако ти бях казал. Затова действах на своя глава и сега, стига да не се получи провал от твоя страна, ще превземем най-сетне Вавилон. Тъй, както ме гледаш, ще избягам в града при неприятеля и като кажа, че съм пострадал от теб, мисля, че те ще повярват и ще ми поверят войска. А пък ти брой дните от моето влизане в крепостта и на десетия ден оттогава разположи при портите на Семирамида хиляда от ония войници, чиято гибел не би била загуба за теб. Сетне изчакай още седем дни и ми постави други две хиляди при Ниневийските порти. Нека минат още двадесет дни и тогава докарай нови четири хиляди при Халдейските врати, но и тия последните, пък и предишните, не трябва да имат друго с какво да се бранят освен мечове — те могат да им останат. А след двадесетия ден заповядай на цялата армия да нападне крепостта от вси страни. Задели за мен само две дружини перси и остави едната при вратите на Бел, другата — при Кисийските. Защото, ако не се лъжа, вавилонците, като ме видят, че удържам големи победи, ще ми поверят всичко — и ключовете за вратите дори. Оттам нататък ние с персите ще се погрижим да свършим каквото трябва.“ След тая поръка Зопир се завтекъл към стените на крепостта и като същински беглец, често се обръщал да поглежда назад. Наредените на стража по кулите войници го забелязали, спуснали се долу и като пооткрехнали малко едната врата, го попитали кой е и какво е дошъл да дири. А той им отвърнал, че името му е Зопир и търси прибежище в града. Щом чули това, пазачите на вратите го отвели пред вавилонското събрание и той, изправен пред старейшините, заоплаквал своята участ, говорейки, че бил пострадал от Дарий и че бил наказан само задето продумал да се вдигне обсадата, когато вече не се очертавал път за превземане на града. „Затова — продължил той — моето идване сега ще е от най-голяма полза за вас, вавилонци, а за Дарий и персите — от най-голяма вреда. Да, той ще ми плати за това, дето се погаври така с мен: аз зная всички ходове на неговите мисли.“ Това били думите му. Тогава вавилонците, като гледали окаяния вид на тъй високопоставения персиец — ушите и носът му отрязани, гърбът му накървавен от камшици, — напълно уверени, че говори истината и че е дошъл за съюзник, се показали готови да му предоставят каквото поиска. А той поискал войска. И щом я получил от тях, постъпил точно както се били договорили с Дарий: на десетия ден извел вавилонската войска, обкръжил хилядата перси, които бил поръчал на Дарий да прати, и ги избил до крак. Като видели, че делата му отговарят на думите, вавилонците, предоволни, били повече от склонни да поверят всичко в негови ръце. Но той почакал да минат уречените дни. Тогава за втори път излязъл с една вавилонска дружина и избил двете хиляди Дарневи войници. След този нов подвиг похвалите за Зопир не слизали от устата на вавилонците. А той, изчаквайки отново да изтече определеното време, извел войска на уреченото място, обкръжил четирите хиляди и ги избил и тях. След като удържал тая победа, Зопир вече бил всичко за вавилонците и те му поверили командването на цялата си армия, както и ключовете на крепостта.

Тъкмо тогава Дарий взел да напада от всички страни града в съгласие с плана им за действие и Зопир сполучил да изиграе хитростта си докрай. Качени по стените, вавилонците се мъчели да отблъснат Дариевата войска, която напирала, а Зопир в това време разтворил тъй наречените Кисийски и Белови врати и пуснал персите да влязат в града. Ония от вавилонците, които били свидетели на измамата, побягнали към храма на Зевс-Бел, ала другите, които не били видели, останали всеки на бойницата си, докато и те разбрали накрая, че са предадени.

Така Вавилон бил превзет за втори път. Щом овладял града, Дарий най-напред съборил стените и разрушил всички врати — нещо, което по-рано не било направено от Кир след първото падане на Вавилон. Сетне Дарий набучил на кол градските първенци — близо три хиляди мъже, но на останалите вавилонци върнал града да живеят в него. Погрижил се освен това да имат жени, та да им се ражда потомство, понеже, както стана ясно в началото, вавилонците удушили своите, за да пестят припасите. Жени били събрани във Вавилон от съседните народи, на които Дарий определил всеки колко да доведе, тъй че броят им възлязъл на петдесет хиляди. От тези жени са родени днешните вавилонци.

Що се отнася до Зопир, той, според както отсъдил Дарий, по заслуги надминал всички перси, раждани преди или след него, с изключение само на Кир, с когото досега никой персиец не е помислял да се мери. Разправят, че често чували Дарий да казва: „Предпочел бих да е невредим Зопир, отколкото да съм господар на още двадесет Вавилона.“ И удостоил Зопир с големи почести — всяка година му поднасял даровете, смятани за най-голямо отличие у персите, дал му и да управлява Вавилон до края на живота си, без да плаща данъци.