Херодот
Исторически новели (17)

Изкусният крадец

След Протей царската власт поел Рампсинит, който оставил за поколенията западното преддверие към храма на Хефест, като издигнал срещу преддверието две статуи с височина по двадесет и пет лакти, от които едната, гледащата на север, египтяните наричат Лято, а другата, дето е обърната на юг — Зима. Пред статуята на Лятото те се кланят и носят дарове, докато пред статуята на Зимата вършат точно обратното.^[1]

Този Рампсинит натрупал огромно богатство в сребро — толкова голямо, че никой от по-сетнешните царе не могъл да се сравни с него, камо ли да го надмине по богатство. И за да събере съкровищата си на сигурно място, той решава да съгради от дялан камък съкровищница, прилепена отвън към двореца. Но строителят, който хвърлил око на богатствата, измислил следното: вградил във външната стена движим камък, който лесно можели да отместят двама души, пък и сам човек даже. Когато съкровищницата била готова, царят струпал в нея богатствата си. Изминало се време и нейният строител усетил, че краят на живота му наближава. Тогава той повикал синовете си, а те били двамина, и им разправил как при строежа на царската съкровищница оставил таен вход, мислейки за тях — та да им бъде охолен животът. Сетне описал точно всичко по отместването на камъка, дал им и неговото разположение, като добавил, че стига да не се издадат, те ще бъдат ковчежниците на царските съкровища. Скоро след това бащата умрял и синовете му, без много да отлагат работата, се промъкнали до двореца през нощта и, като открили в стената камъка и се справили без мъка с него, отнесли много сребро със себе си.

И тъй като се случило отново да влезе в съкровищницата, царят изпаднал в недоумение, когато видял, че липсва сребро от делвите. Кого да обвини, обаче, не знаел — и печатите си стоели здрави, и манда на вратата — на мястото си. Понеже при второто третото му влизане среброто все повече и понамалявало от непрестанния грабеж на крадците, царят наредил да изработят капани и да ги потулят около делвите, които побирали неговото богатство. Така и направили. А когато по обичайното време грабителите дошли и единият се промушил през дупката, щом пристъпил към делвите, тозчас попаднал в един капан. Разбирайки в какво зло е изпаднал, той веднага извикал на брата си, казал му, че с него вече е свършено и го накарал незабавно да влезе през отвора и да му отреже главата, та като го открият мъртъв, да не могат да разпознаят кой е и тъй поне другият да не пострада. Добър му се сторил този съвет и той го последвал, после наместил камъка и се упътил към къщи с главата на брата си.

На сутринта царят влязъл в съкровищницата и останал смаян, когато видял, че тялото на крадеца в капана е без глава — сградата си била цяла-целеничка и никъде не се виждал ни вход, нито някакъв излаз. И той не могъл да си обясни това, заповядал да увесят на кука трупа на крадеца отвън, поставил при стената стражи и им наредил, ако видят, че някой плаче и се вайка наоколо, да го заловят и доведат при него. И наистина, майката понесла мъчително вестта за излагането на трупа, повикала живия си син и поискала от него да намери на всяка цена начин да свали и прибере тялото на брата си, заплашвайки го, че ако не се погрижи за това, сама ще отиде при царя и ще го издаде, дето е откраднал среброто.

Както и да я успокоявал, синът не успял да я раздума — майката здраво държала на своето. Затова измислил следната хитрост: напълнил мехове с вино и ги натоварил на магарета. Сетне подкарал пред себе си магаретата и като стигнал до стражите при увесения труп, пристягайки сякаш товарите, отпушил шийките на няколко мяха и виното зашуртяло. А пък той се забъхтал и затюхкал с все сили, уж не знаел към кое магаре по-напред да се обърне. Като видели, че виното шурти по много, стражите до един изтичали на пътя със съдове в ръце да използват случай и си наточат от изпуснатото вино. Тогава магаретарят ги заругал здравата, преструвайки се на ядосан, а стражите почнали да го успокояват и той скоро омекнал, като си дал вид, че ядът му е минал. Подир това отбил магаретата от пътя, за да им оправи товарите. И от дума на дума се заприказвал със стражите. Един от тях пуснал шега, която го разсмяла, и той им подарил мях вино. Тогава те, както си били, тутакси пожелали да седнат на пиене, като взели и него да канят да поостане и пийне заедно с тях. Човекът склонил и останал. Дружелюбието им с пиенето лека-полека се засилило и той им донесъл още един мях. Стражите се почерпили богато с виното, изпонапили се и, надвити от съня, заспали на място. Когато нощта напреднала, крадецът свалил тялото на брат си и подигравайки се със стражите, им остригал на всички брадите от дясната страна. После натоварил трупа на магаретата и подкарал към къщи, като изпълнил по тоя начин поръката на майка си.

Страшно се разгневил царят, когато му съобщили, че трупът на крадеца е отнесен. И пожелал непременно да открие кой е съумял да извърши това. Разправят, но аз не го вярвам, че той прибягнал до следното — изпратил в бордей собствената си дъщеря, като й поръчал да приема всички без разлика, но да иска, преди да легне с някой мъж, той да й разкаже кое точно е най-изкусното и кое — най-отвратителното нещо, което е извършил през живота си. Който й разкажел историята с крадеца, него трябвало да хване и да не го пуска навън. Царската дъщеря изпълнила волята на баща си, ала крадецът се досетил за какво било всичко това и решил ловко да надхитри царя. Затова отсякъл до рамото едната ръка на току-що умрял човек, пъхнал я под дрехата си и влязъл така при дъщерята на царя. Тя и него попитала, както правела с другите, а той й разказал, че извършил най-отвратителното нещо, когато в царската съкровищница отсякъл главата на брат си, който се уловил в капан, а най-изкусното, когато напил стражите и прибрал трупа на брата си. Щом чула това, царската дъщеря посегнала да го хване, но в тъмното крадецът й протегнал ръката на мъртвеца и тя я уловила, като мислела, че държи неговата ръка, Той й я оставил и побягнал през вратите.

Когато му известили за новия успех на крадеца, царят се изумил от неговата находчивост и смелост, разпратил по всички градове хора и разгласил, че му дава прошка и му обещава голяма награда, ако се яви лично пред него. Крадецът повярвал и отишъл при царя. Тогава Рампсинит, възхитен от превъзходните знания на този човек, му дал дъщеря си за жена. „Египтяните — казал той — надминават всички народи със знанията си, но ти надмина всички египтяни.“