Херодот
Исторически новели (20)

Жестокото изпитание

Междувременно Амасис умира и Камбис заварва на египетския престол неговия син Псаменит (Псамтик III), срещу когото постига пълна победа в битка при Нилската делта, а по-късно, при обсадата на Мемфис в 525 г. пр.н.е., го пленява.

На десетия ден от превземането на крепостта в Мемфис Камбис решил да изпита духа на Псаменит, египетския цар, който царувал само шест месеца. За да се погаври с него, отвел го с още някои египтяни на едно място в околностите на града. Тогава накарал дъщерята на Псаменит да си облече дрехи на робиня, подбрал също щерките на египетските първенци и ги изпратил с нея — облечени и те като царската дъщеря. Занизали се девойките с плач и ридание покрай мястото, гдето седели бащите им. А те, като гледали чедата си поругани, заридали и заплакали всички. Само Псаменит навел глава към земята, когато забелязал и познал дъщеря си. Носачките на вода отминали. Втори се задали Псаменитовият син с още две хиляди египтяни на негова възраст, навързани с въже за шиите и с юзда в устата на всеки. Водели ги на смърт като наказание за гибелта на митилинците^[1] и техния кораб при Мемфис, защото присъдата на персийските царски съдии била такава — животът на всеки митилинец да се заплати с живота на десет знатни египтяни. Псаменит гледал как преминава върволицата и макар да виждал, че водят на смърт и неговия син, държал се както при минаването на дъщеря му, докато египтяните, които стояли наоколо му, плачели и жестоко се измъчвали. Но след като отминали и тия, случило се тъй, че край мястото, гдето седели Псаменит, синът на Амасис, и египтяните, минал един от неговите сътрапезници, човек вече на възраст, който бил изпаднал от предишното си положение, станал бил просяк и молел за милостиня от войниците. Щом го зърнал, Псаменит заплакал, назовал своя другар по име и се заудрял в главата. Но ето че там имало хора, подставени да следят и да докладват на Камбис за всичко, което правел Псаменит при преминаването на шествията. Учуден от поведението му, Камбис изпратил човек да го запита, като каже следното: „Твоят господар Камбис, Псамените, иска да разбере как тъй, когато видя дъщеря си поругана и че синът ти крачи към смъртта, ти нито зарида, нито заплака, а удостои сетне един просяк, който, както се оказва, не ти е даже и родственик.“ Това попитал единият, а другият отговорил с думите: „Сине на Кир, моите лични нещастия бяха твърде големи за плач, но сълзите бяха достойни за мъката по моя изпаднал от охолство и честитост другар, който е стигнал до просия на прага на старостта.“ Когато му донесли този отговор, Камбис му отдал право. Тогава, както разказват египтяните, Крез, който дошъл в Египет, съпровождайки Камбис, също заплакал, заплакали и другите перси, които били там. И у самия Камбис се явило съжаление — той заповядал да извадят Псаменитовия син от числото на осъдените на смърт, а Псаменит да доведат при него в града.

Ала изпратените за това хора не заварили сина жив, понеже пръв бил съсечен. Псаменит те отвели обратно в града при Камбис, където заживял оттогава, без да види лошо. И да се беше научил да седи мирен, той щеше да си възвърне Египет, като му стане управител, понеже е привично за персите да удостояват царските синове и дори когато царете се разбунтуват, пак връщат владенията на синовете им. Но тъй като имал зли помисли, Псаменит си получил наградата — хванали го, че бунтува египтяните, и го разобличили пред Камбис, подир което го накарали да пие от кръвта на бик и тя веднага го умъртвила. Такъв бил краят на Псаменит.