Стивън Кинг
Извисяване (13)

13

Първите му костюмирани посетители се появиха около 16:00, а последните — малко след залез-слънце. Имаше призраци и гоблини, супергерои и войници. Едно дете се беше маскирало много смешно като пощенска кутия в синьо и бяло и очите му надничаха през процепа. Скот даваше на повечето деца по две минишоколадчета, но пощенската кутия получи три, защото беше най-добрият. По-малките деца бяха в компанията на някой родител. Тези, които дойдоха по-късно, малко по-големи, бяха в повечето случаи сами.

Последната двойка, момче и момиче, маскирани — може би — като Хензел и Гретел, се появиха малко след 18:30. Скот им даде по две лакомства, за да не му изнасят сценка (около девет-десетгодишни, те не изглеждаха особено ентусиазирани да се изявяват), и ги попита дали са видели други като тях в околността.

— Не — отговори момчето, — мисля, че ние сме последните. — Сръга с лакът момичето. — Тя трябваше да си направи прическата.

— Какво получихте от съседите? — попита Скот, като посочи към къщата на Маккъм и Доналдсън. — Нещо вкусно?

Хрумна му, че може би Миси е приготвила някакви специални лакомства за Хелоуин, бонбони от моркови с шоколад или нещо подобно.

Очите на момичето се разшириха:

— Майките ни са ни предупредили да не ходим там, защото тези госпожи не са добри.

— Те са лесбийки — подчерта момчето. — Татко така каза.

— Аха — измърмори Скот. — Лесбѝйки. Ясно. Добре, деца, прибирайте се вкъщи. И ходете само по тротоара.

Тръгнаха си, като помъкнаха торбичките си с лакомства. Скот затвори вратата и погледна купичката с бонбони. Все още бе наполовина пълна. Доколкото можеше да прецени, бяха минали шестнайсет или осемнайсет деца. Питаше се колко са посетили Маккъм и Доналдсън. Дали изобщо някой беше отишъл там.

Скот влезе в хола, пусна новините, изгледа празничния репортаж за децата, изпълняващи сценки и номера в Портланд, после пак изгаси телевизора.

„Тези госпожи не са добри — помисли си. — Лесбѝйка. Татко така каза.“

Тогава му хрумна идея, както понякога става с най-яките идеи: почти напълно оформени, нуждаещи се само от леко доизкусуряване. Яките идеи невинаги са добри, разбира се, но той възнамеряваше да осъществи тази и да провери.

— Почерпи се — каза си и се засмя. — Поглези се, преди да отлетиш. Защо не? Просто защо не, по дяволите?