Джон Гришам
Пазителите (9)

9

Кари Холанд била на деветнайсет, когато заявила на процеса на Куинси, че е видяла чернокож мъж да тича по тъмна улица по времето, когато било извършено убийството. Имал същия ръст и телосложение като Куинси и носел нещо като пръчка. Тъкмо паркирала колата си пред жилищен блок, когато чула две силни изтрещявания откъм адвокатската кантора на Русо през три преки и видяла тичащ мъж. Тайлър Таунзенд я атакувал по време на кръстосания разпит.

Тя не живеела във въпросния жилищен блок, а отивала на гости на приятелка. Как се казвала приятелката? Когато Кари се поколебала, Тайлър реагирал с учудване и й се присмял. Но след неговите думи: „Кажете ми името на приятелката ви и ще я призова като свидетел“, прокурорът възразил и съдията приел възражението. От протокола излиза, че Кари не успяла да си спомни конкретно име.

Тайлър се съсредоточил върху тъмната улица. С помощта на карта той уточнил сградите и разстоянието от колата й до кантората на Русо и поставил под въпрос способността й да види онова, което твърдяла, че е забелязала. Спорил с нея, докато съдията не се намесил и не го накарал да спре.

Кари имала обвинение за наркотици от предишната година и Тайлър я нападнал и в тази връзка. Попитал я дали дава показания под влиянието на наркотици и намекнал, че тя продължава да се бори със своята зависимост. Настоял да узнае вярно ли е, че има връзка с ченге от окръжното шерифство в Руис. Кари отрекла. Кръстосаният разпит се проточил и съдията подканил Тайлър да побърза. В отговор на възражението му, че прокурорът изобщо не е бързал, съдията го заплашил с обвинение в неуважение към съда, при това не за пръв път. Когато приключил с Кари Холанд, Тайлър бил успял да постави под съмнение показанията й, но я подложил на такава словесна атака, че предизвикал съчувствие към нея от страна на журито.

Скоро след процеса Кари напуснала Северна Флорида. Известно време живяла близо до Кълъмбъс, в Джорджия, омъжила се там, родила две деца, развела се и после изчезнала. На Вики й отне цяла година да я открие чрез своите компютърни разследвания на затънтено място в Западен Тенеси. Вече се казва Кари Пруит и работи в мебелна фабрика край Кингспорт. Живее в каравана заедно с мъж на име Бък.

Чест й прави, че не се забърква в неприятности. В досието й фигурира само наркообвинението от Сийбрук, което така и не е заличено. Допускаме, че Кари не се друса и не пие, а в нашата работа това винаги е предимство.

Преди месец Франки отиде на място и проведе обичайното си проучване. Има снимки на караваната й, а също на фабриката, където тя работи. Съвместно с частен детектив от Кингспорт той научи, че Кари има син в армията и друг, който живее в Ноксвил. Бък е шофьор на камион и няма криминално досие. По странно стечение на обстоятелствата се оказва, че баща му навремето е бил свещеник в малка провинциална църква на трийсетина километра от мястото, където двамата с Кари живеят в момента. Може би има някаква стабилност в семейството.

Твърде вероятно е нито Бък, нито някой друг в радиус от сто километра да знае за миналото й. Което усложнява нещата. Кари едва ли ще иска да се върне към кратката си среща с Куинси Милър отпреди две десетилетия и да внесе смут в настоящия си живот.

Срещам се с Франки в едно кафене в Кингспорт, поръчваме си гофрети и обсъждаме снимките. Караваната се намира на отдалечено място и има ограждение за кучета, където Бък държи няколко хрътки. Той кара пикап, разбира се. Кари има хонда. Вики провери регистрационните номера и потвърди кои са собствениците на автомобилите. И двамата не са регистрирани гласоподаватели. Под навес до караваната има хубава моторна лодка. Явно Бък си пада по лова и риболова.

— Това място не ми харесва — казва Франки, разглеждайки снимките.

— Виждал съм и по-лоши — уверявам го и е истина. Чукал съм на много врати, зад които съм очаквал да се натъкна на доберман или на пушка. — Да допуснем обаче, че Бък не знае нищо за миналото й и не е чувал за Куинси. Ако е така, можем да допуснем също, че той ще предпочете историята да не се разчува.

— Съгласен. Значи не доближаваме къщата.

— Тя кога тръгва за работа?

— Не знам, но започва в осем и приключва в пет, без да излиза за обяд. Взема около девет долара на час. Работи на поточна линия, не в офис, така че не можеш да й позвъниш там.

— И да можех, нямаше да иска да говори пред колегите си. Каква е прогнозата за събота?

— Ясно и слънчево. Идеален ден за риболов.

— Да се надяваме.

Рано сутринта в събота Франки зарежда колата си на най-близката до караваната бензиностанция. Имаме късмет или поне така си въобразяваме в момента. Бък и негов приятел минали покрай него с пикапа и риболовната лодка, качена на колесар, на път за някое езеро или река. Франки ми се обажда и аз незабавно позвънявам на стационарния телефон, който сме намерили в указателя.

Вдига сънена жена. Казвам дружелюбно:

— Госпожо Пруит, името ми е Кълън Поуст и съм адвокат от Савана, Джорджия. Имате ли минутка?

— Кой? Какво искате?

Сънливостта й мигом изчезва.

— Казвам се Кълън Поуст. Бих желал да поговоря с вас за процеса, в който сте участвали преди доста време.

— Сбъркали сте номера.

— Тогава сте се казвали Кари Холанд и сте живеели в Сийбрук, Флорида. Разполагам с всички данни, Кари, и не съм дошъл да ви създавам неприятности.

— Сбъркали сте номера, господине.

— Представлявам Куинси Милър. Той е в затвора вече двайсет и две години заради вас, Кари. Можете да ми отделите поне трийсет минути.

Връзката прекъсва. Десет минути по-късно паркирам пред караваната. Франки е наблизо, в случай че стрелят по мен.

Кари най-сетне идва до вратата, отваря бавно и излиза на тясната дървена веранда. Слаба е и носи тесни джинси. Русата й коса е прибрана назад. Хубава жена дори без грим, но от дългогодишната злоупотреба с никотин около устата и очите й са се появили бръчки. Държи цигара и ме измерва с гневен поглед.

Сложил съм си свещеническата якичка, но тя не я впечатлява. Усмихвам се и казвам:

— Извинете, че се натрапвам, но се случих наблизо.

— Какво искате? — пита тя и дръпва от цигарата си.

— Искам да измъкна клиента си от затвора, Кари, и тук идва вашата роля. Не целя да ви поставям в неловко положение, нито да ви тормозя. Обзалагам се, че Бък изобщо не е чувал за Куинси Милър, нали? Не ви виня. На ваше място и аз не бих го обсъждал, но Куинси излежава присъда за убийство, извършено от някой друг. Той не е убил никого. Не сте видели никакъв чернокож да бяга от местопрестъплението. Свидетелствали сте, защото ченгетата са ви притиснали, нали? Излизали сте със заместник-шериф, затова са ви познавали. Трябвал им е свидетел, а вие сте имали дребен проблем с наркотиците, нали, Кари?

— Как ме намерихте?

— Не се криете.

— Разкарайте се, преди да викна полицията.

Вдигам ръце, уж се предавам.

— Няма проблем. Жилището е ваше. Тръгвам си. — Подхвърлям визитката си на тревата и казвам: — Ето ви номера ми. Работата не ми позволява да ви забравя, затова ще се върна. И ви обещавам да не развалям прикритието ви. Искам само да поговорим, Кари. Постъпили сте ужасно преди двайсет и две години, но вече е време да поправите стореното.

Тя не помръдва, докато ме наблюдава как се отдалечавам.

Писмото от Куинси е написано на ръка с четливи печатни букви. Сигурно му е отнело часове.

Драги Поуст,

Благодаря отново, че се заемаш с моя случай. Не би могъл да знаеш какво е да си затворен и никой да не ти вярва. Напоследък станах друг човек благодарение на теб. Запретни ръкави и ме измъкни от тук.

Попита ме дали чудесният ми млад адвокат Тайлър Таунзенд е имал теория кой е истинският убиец. Имаше. Многократно ми повтаряше, че в този край на Флорида се знае как Кийт Русо и съпругата му са се забъркали с разни типове. Били адвокати на наркопласьори. Започнали да печелят солидно и това се забелязало. В Сийбрук никой не печелеше.

Хората станали подозрителни. Шериф Фицнър също бил мошеник и според Тайлър участвал в търговията с наркотици. А вероятно и в убийството.

Знам със сигурност, Поуст, че някой е подхвърлил проклетото фенерче в багажника на колата ми, трябва да е бил Фицнър. Просто здравата са ме натопили. Знаели са, че в Сийбрук по-лесно ще осъдят чернокож, отколкото бял, и са имали право.

Един приятел ме посъветва да наема Русо за развода си. Много лош съвет. Русо ме натовари с прекалено голяма издръжка и не свърши никаква работа. Още по средата на делото усетих, че не желае да бъде мой адвокат. Когато съдията ми определи огромната сума, казах на Русо: „Човече, не съм в състояние да плащам толкова“. И знаеш ли какво отговори той? „Имаш късмет, че не е повече.“ Съдията беше много религиозен и не харесваше женкарите, а бившата ми жена заяви, че „преследвам фусти“. Русо се държеше, все едно съм си получил заслуженото.

Самият той беше голям женкар. Както и да е, достатъчно, него вече го няма.

Тайлър не знаеше защо са убили Русо, но след като си е имал работа с наркобанда, е основателно да се допусне, че я е измамил. Може би е задържал твърде много пари за себе си. Може би жена му не е искала да изгубят всичко, което имат. Виждал съм я няколко пъти, когато съм ходил в кантората, и не я харесах. Неприятна жена.

След моя процес заплашваха Тайлър и той наистина се стресна. Накрая го прогониха от града. Каза, че там имало гадни типове, затова ще се махне. Години по-късно, след като обжалванията приключиха и той вече не ми беше адвокат, ми съобщи, че в Сийбрук бил убит заместник-шериф. Според него било свързано с убийството на Русо и с наркобандите. Но бяха само предположения.

Ето това е, Поуст. Такава е теорията на Тайлър кой е убил Русо. Той подозираше, че и съпругата му е замесена. Но вече е твърде късно да се доказват тези работи.

Благодаря отново, Поуст. Дано да съм ти бил от полза. И се надявам да се видим скоро. Залавяй се за работа.

Твой клиент и приятел,

Куинси Милър