Джон Гришам
Пазителите (15)

15

Налага се още повече да си изцапаме ръцете. Франки е наел детектив от Бърмингам, който да следи Марк Картър — мъжа, изнасилил и убил Емили Брун. Той живее в градчето Бейлис, на петнайсетина километра от Верона, където е бил осъден Дюк Ръсел. Картър продава трактори за търговец във Верона и завършва повечето си работни дни в един бар, където се среща с приятели за бира и билярд.

Той седи на маса и пие „Бъдуайзър Лайт“, когато някакъв мъж залита и се стоварва върху групичката. Разлитат се бутилки, от които се разлива бира. Мъжът се изправя, залива компанията с извинения и за кратко във въздуха витае напрежение. Виновникът събира полупразните бутилки, купува на всички бира и не спира да се извинява. Оставя новите бутилки върху масата и пуска шега. Картър и приятелчетата му най-сетне се засмиват. Всичко е наред, когато мъжът, наетият от нас детектив, се оттегля в ъгъла и вади мобилния си. В единия джоб на сакото му е бирената бутилка на Картър.

На следващия ден Франки отива в лаборатория в Дърам и предава бутилката и един пубисен косъм, който сме отмъкнали от полицейското хранилище за улики. „Пазители на справедливостта“ плаща по 6000 долара за експресно изследване. Резултатите са чудесни. Вече разполагаме с ДНК, която свързва Картър с изнасилването и убийството.

На процеса на Дюк прокуратурата в Алабама включила във веществените доказателства седем пубисни косъма, намерени върху тялото на Емили на местопрестъплението. Дюк предоставил за сравнение свои косми. Вещо лице на обвинението заявило, че с голяма степен на сигурност космите са същите като намерените върху трупа — убедително доказателство, че Дюк е изнасилил Емили и после я е удушил. Според показанията на друго вещо лице Дюк също така е ухапал Емили няколко пъти по време на нападението.

Нито във, нито около тялото й е намерена семенна течност. Без ни най-малко да се смути от този факт, прокурорът Чад Фолрайт просто заявил пред съдебните заседатели, че Дюк „най-вероятно е използвал презерватив“. Нямало доказателство в подкрепа на тази теза, не бил намерен презерватив, но съдебните заседатели приели твърдението за логично. За да издейства смъртна присъда, Фолрайт трябвало да докаже убийство и изнасилване. Жертвата била гола и вероятно била сексуално насилена, но доказателствата били неубедителни. Пубисните косми се превърнали в основната улика.

В някакъв рядък момент, в който бил трезвен, адвокатът на Дюк поискал от съда средства да наеме собствено вещо лице за анализ на космите. Отказали му. Адвокатът или не знаел нищо за ДНК тестовете, или не му се занимавало с тях. Може би просто допуснал, че съдът пак ще го отреже. Ето защо седемте пубисни косъма изобщо не били изследвани.

Но със сигурност били анализирани. Показанията на вещото лице изпратили Дюк зад решетките със смъртна присъда, а преди три месеца от нейното изпълнение го деляха по-малко два часа.

Вече разполагаме с истината.

Верона се намира в средата на щата, в слабонаселена равнина, обрасла с борови гори. За нейните 5000 жители хубава работа е да си шофьор на камион, превозващ дървесина, а лоша — да продаваш хранителни продукти. Един на всеки пет души изобщо няма работа. Мястото е потискащо, но аз често посещавам градчета, които са забравени от времето.

Кабинетът на Чад Фолрайт се намира в сградата на съда, малко по-надолу по прашния коридор от залата, където Дюк е осъден осем години по-рано. Вече съм ходил там веднъж и в бъдеще бих предпочел да го избягвам. Срещата няма да бъде приятна, но съм свикнал. Повечето прокурори ме презират и чувството е взаимно.

Съгласно уговорката ни пристигам в 13:58 ч. и се усмихвам любезно на секретарката на Чад. Очевидно е, че тя също не ме харесва. Естествено, Чад е зает и жената ме кани да седна под неприятния портрет на начумерен съдия, вече покойник, надявам се. Минават десет минути, през които тя трака на компютъра си. От кабинета не се чува нито звук. Петнайсет минути. След двайсетата минута скачам и питам грубо:

— Вижте, имам уговорка за два часа. Идвам отдалече, така че ми обяснете какво става, по дяволите!

Жената поглежда към стар телефонен апарат върху бюрото си и отговаря:

— Той все още разговаря с един съдия.

— Знае ли, че съм тук? — питам достатъчно силно, за да ме чуе шефът й.

— Да. А сега седнете, ако обичате.

Подчинявам се, изчаквам още десет минути, после се приближавам до вратата и чукам силно. Преди тя да успее да реагира, нахлувам вътре и заварвам Фолрайт не на телефона, а пред прозореца, сякаш запленен от гледката към града.

— Уговорихме се за среща в два часа, Чад. Какво става, по дяволите?

— Извинявай, Поуст. Говорих по телефона с един съдия. Заповядай, влез.

— Ами няма да възразя. Пет часа пътувах. Малко вежливост не е излишна.

— Съжалявам — подмята той саркастично и се отпуска в големия си кожен стол.

Приблизително на моята възраст е и през последните петнайсет години съди престъпници, предимно производители и търговци на метамфетамин. Делото за убийството на Емили несъмнено е най-вълнуващото в кариерата му. Три месеца по-рано, преди датата на екзекуцията на Дюк, Фолрайт разказваше на всеки телевизионен репортер, до когото успееше да се докопа, колко тежка е работата му.

— Няма проблем — отговарям и сядам.

— Какво те води насам? — пита той и поглежда часовника си.

— Направихме ДНК анализ — осведомявам го и съумявам да запазя начумереното си изражение. Всъщност ми се иска хубаво да го зашлевя. — Знаем кой е истинският убиец. Не е Дюк Ръсел.

Чад приема новината спокойно.

— Слушам те.

— Ще говоря с удоволствие. Сдобихме се с проба от убиеца и я сравнихме с пубисните косми, предоставени от обвинението. Лоши новини, Чад. Осъдили сте не когото трябва.

— Посегнал си на нашите улики?

— Страхотно! Интересуваш се повече от моите грехове, отколкото от своите. Заради теб за малко да екзекутират невинен човек, Чад. Не се тревожи за мен. Аз просто научих истината.

— Как докопа пубисния косъм?

— Много лесно. Ти ми предостави материалите по делото, забрави ли? Преди година, малко по-надолу по коридора. Цели два дни се потих в тясната стаичка, докато преглеждах всички улики. Един пубисен косъм ми се залепи за пръста. Мина цяла година и никой тук дори не е забелязал.

— Откраднал си косъма. Невероятно!

— Не съм го откраднал, Чад. Само го взех назаем. Ти си отказал ДНК теста, затова се наложи някой друг да го направи. Обвини ме, ако искаш, изобщо не ми пука. В момента големият ти проблем е друг.

Той въздиша и раменете му се отпускат. Изнизват се няколко минути, докато си събере мислите. Накрая казва:

— Добре де, кой я е убил?

— Последният човек, когото са видели с нея преди убийството. Марк Картър. Историята им е още от гимназията. От полицията трябвало да го погнат, но по някаква причина не са го направили.

— Откъде знаеш, че е бил той?

— Имам проба.

— Как?

— От бирена бутилка. Обича да пие бира и оставя след себе си много празни бутилки. Направихме изследванията и ти нося копие от резултатите.

— Откраднал си и бирена бутилка, така ли?

— Обвини ме и за това, Чад, и продължавай да играеш игрички. Погледни се в огледалото, човече, и се откажи. Скалъпеното ти обвинение се провали, чака те унижение.

Той се ухилва глупашки и ми пробутва любимата прокурорска реплика:

— Няма начин, Поуст, убеден съм в обвинението си.

— Значи си пълен кретен, Чад. Факт, който отдавна ни е известен.

Подхвърлям копие от резултатите върху бюрото му и се запътвам към вратата.

— Чакай малко, Поуст — обажда се той. — Да си довършим разговора. Да допуснем, че казваш истината. Какво следва от това?

Сядам спокойно и пукам кокалчетата на пръстите си. Дюк ще излезе от затвора по-бързо, ако убедя Чад да съдейства. Ако ми се противопоставя, както обикновено постъпват прокурорите, оправдаването няма да отнеме седмици, а месеци.

— Ето как е най-добре да постъпим, Чад, но няма да обсъждам сега стратегията. Този път държа всички козове. Има още шест пубисни косъма. Хайде да изследваме и тях, за да научим много повече. Ако и седемте изключват Дюк, той излиза на свобода. Ако и седемте уличават Картър, имаш ново дело. Ако се съгласиш на допълнителни изследвания, всичко ще мине гладко. Ако ги спъваш, ще заведа дело в щатския съд, вероятно ще изгубя, после ще отида във федерален съд. Знаеш, че рано или късно ще издействам изследването на космите.

Чад осъзнава реалността и се ядосва. Избутва стола си назад и се приближава към прозореца. Диша тежко, завърта глава и вратът му изпуква, глади брадичката си. Резултатът от цялата демонстрация би следвало да ме изненада, но не. Вече не.

— Знаеш ли, Поуст, виждам ги и двамата с Емили. Редуват се.

— Не забелязваш нещо, ясно като бял ден, защото не искаш, Чад.

Изправям се и се запътвам към вратата.

— Вярвам в обвинението си, Поуст.

— Ето какъв е планът, Чад. Разполагаш с две седмици. Ако и след тях си заблуден, ще подам молба за провеждането на тестовете и ще седна да поговоря с Джим Биско от „Бърмингам Нюз“. Както знаеш, той е отразявал случая, добри познати сме. Когато му разкажа за ДНК тестовете, ще се озовеш на първа страница, но не под мечтаните от теб заглавия. Двамата с Биско ще успеем да те изтипосаме като пълен глупак. Няма да ни е никак трудно.

Отварям вратата и излизам. Запечатвам последния образ на Чад — стои до прозореца, блещи се срещу мен и диша тежко, напълно сразен. Да можех само да го снимам!

Бързо напускам Верона и поемам на дълъг път към отделението на смъртниците. Дюк не знае за ДНК анализа. Искам лично да му съобщя новината. Чудесна среща ни очаква.