Джон Гришам
Пазителите (47)

47

Вики и Мейзи нямат търпение да се запознаят с Куинси. Отдавна живеят с това дело и знаят много за живота му, но досега не са имали шанса да се срещнат с него. Тръгваме си от съда и отиваме в болница „Мърси“, където той все още е пациент и затворник. Сега стаята му се намира в отделението по рехабилитация, но се срещаме в кафенето на партера. Пази го полицай от Орландо, който отегчено сяда далече от нас.

След двайсет и три години в затвора Куинси не се оплаква от лошата храна в кафенето. Иска сандвич и чипс и аз отивам да му взема, докато с Вики и Мейзи си бъбрят за преживелиците в съда през изминалия ден. Франки седи до тях, готов да помага, както винаги. Лутър Ходжес също е наблизо, наслаждава се на мига и е щастлив, че участва. Куинси настоява да вечеряме с него, но ние имаме друг ангажимент по-късно.

Той все още е разчувстван от срещата си с Джун. Ненавиждал я е толкова дълго и толкова силно, че е изумен от бързината, с която е успял да й прости. Докато седял и я слушал как признава лъжите си, нещо го споходило, може би Светият дух, и омразата се изпарила. Затворил очи и помолил Бог да премахне цялата ненавист и само за миг бремето се смъкнало от плещите му. Действително усещал, че диша по-леко. Простил и на Зийк Хъфи, и на Кари Холанд и се чувствал великолепно.

Лутър Ходжес се усмихва и кима. Той обича такива послания.

Куинси гризва няколко пъти от сандвича си, взема си и малко чипс, но казва, че още няма апетит. Вчера е тежал шейсет и четири килограма. Пита какво предстои утре, но аз предпочитам да не гадая. Допускам, че съдия Кумар ще приключи със свидетелите, ще се оттегли да размишлява над делото и ще издаде присъда след няколко седмици или месеца. Той създава впечатление, че ни симпатизира, но още преди години съм се научил винаги да очаквам най-лошото. И никога да не се надявам на бързо въздаване на справедливост.

След едночасово неспирно бъбрене охраната ни подканя да приключваме. Прегръщаме Куинси и обещаваме да се видим отново на следващата сутрин.

Бил Канън има кантори в най-големите шест града на Флорида. Партньорът му, който управлява клона в Орландо, е истински звяр в делата за лекарска небрежност на име Кордел Джоли и предизвиква ужас сред некомпетентните лекари. Съсипал е финансово много от тях и изобщо не е приключил. Издействаните от него присъди и споразумения са му донесли достатъчно средства да си купи истински палат в богаташки квартал на Орландо — затворен комплекс със сенчести улици и великолепни къщи. Спираме на кръгла алея, където са паркирани бентли, порше и мерцедес. Автомобилният парк на Кордел Джоли струва повече, отколкото е годишният бюджет на „Пазители на справедливостта“. Отпред гордо се мъдри старият фолксваген бръмбар на Сюзан Ашли, която вече е пристигнала.

Обикновено ние от „Пазителите“ бихме отклонили покана за вечеря на такъв адрес, но е почти невъзможно да откажеш на Бил Канън. Освен това сме любопитни да видим къща, която иначе бихме зяпали само по списанията. Входната врата ни отваря мъж със смокинг — първата ми среща с истински иконом. През обширен вестибюл със сводест таван той ни отвежда в стая, която е по-просторна от повечето разумно големи домове, и внезапно ни става неловко от облеклото ни.

Франки е проявил здравия разум да откаже поканата. Заедно с Куинси и Лутър Ходжес ще гледат бейзбол по телевизията.

Забравяме за облеклото си, когато Кордел лично влетява от друга стая по тениска, мръсни шорти за голф и джапанки. Държи зелена бутилка с бира и мощно се здрависва с всеки от нас, докато се запознаваме. Появява се и Бил Канън, също по шорти, и ние поемаме след тях през обширното жилище към задна тераса с изглед към басейн, достатъчно голям за състезания с малки лодки. В лятната къща до басейна сигурно могат да спят поне петнайсет души. Мъж, облечен в бяло, взема поръчките ни за питиета, после ни отвеждат към сенчесто място под проскърцващи вентилатори. Сюзан Ашли пие бяло вино и ни чака.

— Бих ви запознал със съпругата си, но тя ме напусна миналия месец — съобщава Кордел на висок глас и се отпуска в един шезлонг. — Трети развод.

— Мислех, че е четвърти — сериозно заявява Канън.

— Няма да има такъв. Приключих с браковете. — Веднага се вижда, че Кордел пипа здраво, работи здраво, забавлява се и не задържа нищо в себе си. — Иска къщата, но преди сватбата подписа един кратък договор.

— Може ли да говорим за друго? — намесва се Канън. — Адвокатската ни кантора живее в постоянен ужас от поредния развод на Кордел.

И за какво се предполага да говорим в момента?

— Имахме успешен ден в съда — отбелязвам. — Благодарение на Бил.

Вики, Мейзи и Сюзан Ашли само гледат смаяно и сякаш ги е страх да се обадят.

— Винаги е от полза, когато фактите са на твоя страна.

— Адски си прав — съгласява се Кордел. — Това дело много ми харесва. Аз съм в комисията за съдебните спорове на фирмата и още щом Бил го представи, казах: „Да, мамка му“.

— Каква е тази комисия? — питам.

Кордел е на наша страна и има голяма уста, затова съществува вероятност да научим много.

— Всяко съдебно дело, което завеждаме, трябва да бъде одобрено от комисия, в чийто състав влизат управляващите партньори на шестте ни кантори. Нагледали сме се на глупости, нагледали сме се и на хубави случаи, които или не е възможно да бъдат спечелени, или са прекалено скъпи. За да поемем дело, трябва да има сериозна вероятност да приберем поне десет милиона долара. Просто е. Ако не виждаме потенциал от десет милиона, не се заемаме. Куинси го чакат много повече. Имате съучастието на щата Флорида, без таван на обезщетението. Имате четири милиона, които вече са замразени в банковите сметки на шерифа, и още в офшорки. Освен това имате и картела.

— Картелът ли? — питам.

Господинът в бяло се връща със сребърен поднос и ни поднася питиетата. Бира за мен, бяло вино за Мейзи. Бяло вино и за Вики — може би за втори път не отказва питие, откакто я познавам.

— Не е нещо необичайно, но досега не сме го правили — казва Бил. — Свързахме се с фирма в Мексико Сити, която проследява активите на наркотрафикантите. Работата е рискована, както се досещате, но постигнаха известен успех — намериха банкови сметки и наложиха възбрана върху имущество. В картела „Салтийо“ има нови лица, най-вече защото старите са убити, но някои от главатарите все още са известни. Възнамеряваме да издействаме огромна присъда тук и да я приложим навсякъде, където открием активи.

— Струва ми се, че ще е малко опасно да съдим картел — отбелязвам.

Кордел отговаря през смях:

— Не толкова опасно, колкото да съдиш тютюневи компании, производители на оръжие или големи фармацевтични фирми. Да не говорим за лекарите мошеници и техните застрахователни компании.

— Да не искате да кажете, че Куинси Милър ще получи най-малко десет милиона долара? — пита Мейзи бавно, невярващо.

— Не, не, никога не даваме гаранции — засмива се Канън. — Твърде много неща биха могли да се объркат. Това е съдебен спор, винаги е рисковано. Щатът ще поиска споразумение, но Фицнър няма. Ще се разшета и ще се помъчи да защити парите си. Има добри адвокати, но ще се бори от затвора. Според мен делото на Куинси има огромен потенциал. Ще извадим нашите хонорари, разбира се.

— Пия за това — обажда се Кордел и пресушава бутилката си.

— Колко време ще отнеме? — пита Вики.

Бил и Кордел се споглеждат и свиват рамене.

— Две, може би три години. Фирмата на Наш Кули умее да води съдебни спорове, така че ще бъде сериозна битка.

Наблюдавам Сюзан Ашли, която внимателно следи разговора. И в нейната организация с идеална цел хонорарите не могат да се мерят с тези в истинска адвокатска кантора, но тя ми е казала поверително, че Бил Канън е обещал да дари десет процента от адвокатските хонорари на проект „Невинност“ в Централна Флорида. Тя на свой ред ми е обещала половината от това, което ще получат. За секунда се размечтавам как нашите мексикански адвокати налагат запор на сметките в карибска банка, пълни с огромни суми, които се поделят по веригата, в края на която чака малката ни организация, протегнала умолително ръка за няколко хиляди долара.

Съществува пряка връзка между парите, които успяваме да наберем, и броя на невинните, чието оправдаване издействаме. Ако успеем да се сдобием със солидни средства, вероятно ще се преструктурираме и ще наемем още хора. Може дори да си купя нови гуми, дори нещо повече — да си купя хубава кола на старо.

Алкохолът помага и ние съумяваме да се отпуснем и да забравим колко сме бедни, докато ни доливат чашите и тече подготовката за вечерята. Подпийналите адвокати разказват невероятни истории и Кордел ни забавлява с една за бивш шпионин от ЦРУ, когото наел и внедрил в застрахователна компания, покриваща случаи на лекарска небрежност. На този човек дължали три присъди за невъобразимо големи суми, а освен това се пенсионирал, без да го разкрият.

Канън пък разказва как спечелил първата си присъда за един милион долара, когато бил на двайсет и осем години — все още рекорд за щата Флорида.

И отново думата взема Кордел, който си е спомнил за първата си самолетна катастрофа.

Истинско облекчение е, когато господинът в бяло ни съобщава, че вечерята е поднесена. Местим се в една от трапезариите в къщата, където е значително по-хладно.