Джон Гришам
Пазителите (8)

8

„Пазители на справедливостта“ има колекция от брошури, които използваме за най-различни цели. Ако целта ни е бял мъж, използвам брошурата със собствената ми усмихната физиономия отпред в средата. Със свещеническата якичка. Ако трябва да се обърнем към бяла жена, използваме лика на Вики. Чернокожите получават брошура с Мейзи, под ръка с чернокож оправдан. Твърдим, че цветът на кожата няма значение, но невинаги е вярно. Той нерядко ни отваря врати.

Зийк Хъфи е бял, затова му изпратих моята брошура и многословно писмо, с което го осведомявах, че страданията му са привлекли вниманието на скромната ни организация и сме готови да му протегнем ръка. Две седмици по-късно получих ръкописен отговор на лист с редове — благодареше ми за проявения интерес. Отговорих с обичайното и попитах дали има нужда от нещо. Не се учудих, че в следващото си писмо молеше за пари. Изпратих му двеста долара с „Мъниграм“ и попитах дали има нещо против да го посетя. Нямаше.

Зийк е закоравял престъпник, който е лежал в три щатски затвора. Родом е някъде край Тампа, но от семейството му няма и следа. На двайсет и пет се оженил за жена, която бързо се развела с него, когато бил осъден за търговия с наркотици. Доколкото ни е известно, няма деца и допускаме, че рядко го посещава някой. Преди три години го арестували в Литъл Рок и в момента излежава петгодишна присъда в щата Арканзас, известен като Земята на възможностите.

Изявите му като доносник започнали с процеса срещу Куинси Милър. Бил на осемнайсет, когато свидетелствал, а месец след процеса наркообвиненията срещу него били смекчени и той излязъл на свобода. Сделката се осъществила чудесно, затова я повторил многократно. Във всеки затвор има по някой с обвинение за наркотици, изправен пред дълга присъда и изпълнен с желание да я избегне. Ако е добре подготвен от ченгетата и прокурорите, доносникът може да се прояви като много убедителен лъжесвидетел. Съдебните заседатели просто не могат да повярват, че един свидетел, който и да е свидетел, ще положи клетва да казва истината, а после ще им сервира невероятна измишльотина.

В момента Зийк лежи в сателитен затвор сред памуковите поля в Североизточен Арканзас. Не съм сигурен защо го наричат сателитен. Истински затвор си е, с обичайната зловеща архитектура и огради. За жалост, се управлява с цел печалба от корпорация със седалище извън щата, следователно надзирателите получават по-ниски заплати и са по-малко на брой, храната е още по-отвратителна, директорът мами затворниците за всяко нещо: от фъстъченото масло до тоалетната хартия, а медицински грижи почти няма. Допускам, че в Америка всичко, включително образованието и затворите, е взето на прицел от спекулантите.

Въвеждат ме в помещение с редица кабинки за адвокатски посещения. Един надзирател ме заключва вътре. Сядам и се вторачвам в плексигласовата преграда. Изнизват се минути, после половин час, но аз не бързам. Вратата от другата страна се отваря и Зийк Хъфи влиза. Удостоява ме с усмивка, докато надзирателят му сваля белезниците. Когато оставаме сами, той пита:

— Защо сме в залата за среща с адвокати? — И поглежда якичката ми.

— Приятно ми е да се запознаем, Зийк. Благодаря, че ми отделяш време.

— О, време имам колкото щеш. Не знаех, че си адвокат.

— Аз съм адвокат и свещеник. Как се държат с теб?

Той се засмива и пали цигара. Разбира се, помещението няма вентилация.

— В доста затвори съм бил, ама този със сигурност е най-зле — отбелязва той. — Собственост е на щата, но го стопанисва организация, която се казва „Атлантическа корпорация на затворите“. Чувал ли си за тях?

— Да. Посещавал съм няколко от изправителните им заведения. Адски кофти работа, а?

— Четири долара за руло тоалетна хартия. А трябва да е само долар. Дават ни седмично по едно руло твърда като шкурка хартия. Извадих късмет, че ми изпрати ония пари. Благодаря ти, господин Поуст, някои от приятелчетата ми не получават нито цент отвън.

По врата му са плъзнали противни затворнически татуировки. Очите и бузите му са хлътнали, изглежда като наркоман, който през по-голямата част от живота си се е друсал с евтина дрога.

— Ще ти изпратя още пари, когато мога, но бюджетът ни е доста свит.

— Кои сте вие и защо идваш всъщност? Един адвокат няма да ми бъде от помощ.

— Работя за организация, която се опитва да спасява невинни хора. Един от клиентите ни е господин Куинси Милър. Помниш ли го?

Той се подсмихва и изпуска облак дим.

— Значи си тук под фалшив предлог, а?

— Да си тръгна ли?

— Зависи какво искаш.

Зийк е изпечен престъпник и усеща, че играта току-що се е променила. Трябва ми нещо, което единствен той може да ми даде, затова вече крои план как да изкара пари. Не за пръв път играе тази игра.

— Да започнем с истината.

— Истина, честност, справедливост… — подмята той подигравателно. — Трябва да си голям глупак, ако търсиш истината на това място, господин Поуст.

— Такава ми е работата, Зийк. Само с истината ще измъкна Куинси от затвора. Двамата с теб прекрасно знаем, че си опитен доносник и си излъгал съдебните заседатели на процеса. Куинси никога нищо не е признавал пред теб. Подробностите за престъплението си научил от ченгетата и прокурора, с които си отрепетирал показанията си. Съдебните заседатели са се хванали и човекът лежи в затвора вече двайсет и две години. Крайно време е да го измъкнем.

Той се усмихва, опитва се да ме предразположи, дори да не е съгласен с мен.

— Гладен съм. Ще ми вземеш ли кока-кола и малко фъстъци?

— Разбира се.

Не е необичайно посетителите да купуват на затворниците закуски и напитки. Чукам на вратата и след малко надзирателят я отваря. Двамата с него се запътваме към редицата автомати и аз пъхам монети в един от тях. Два долара за кутийка кока-кола и по долар за двете пакетчета фъстъци. Надзирателят ме отвежда обратно в стаята и няколко минути по-късно се появява от страната на Зийк да му подаде нещата.

— Благодаря — казва той и отпива от кока-колата.

Важно е да поддържам разговора, затова питам:

— Как те убедиха ченгетата да свидетелстваш против Куинси?

— Знаеш ги как действат, господин Поуст. Винаги търсят свидетели, особено когато нямат доказателства. Не помня всички подробности, много време мина.

— Така е, особено за Куинси. Сещаш ли се понякога за него, Зийк? Знаеш колко е зле в затвора. Замислял ли си се изобщо, че си помогнал да вкарат невинен човек зад решетките до края на живота му?

— Ами, не. Зает съм с други неща, нали разбираш?

— Не разбирам. Куинси има шанс да излезе на свобода. Вероятността не е голяма, няма да е лесно, но винаги е така. Знам какво правя, Зийк, това ми е работата. Нуждаем се от твоята помощ.

— От моята помощ? Какво се очаква да направя?

— Да кажеш истината. Да подпишеш клетвена декларация, че си излъгал по време на процеса, защото ченгетата и прокурорите са ти предложили изгодна сделка.

Той схрусква шепа фъстъци и се вторачва в пода. Продължавам да го притискам.

— Знам какво си мислиш, Зийк: че Флорида е адски далече и че нямаш желание да се забъркваш в толкова стар случай. Страх те е, че ако кажеш истината, ченгетата и прокурорът ще те обвинят в лъжесвидетелство и ще ти лепнат нова присъда. Само че това няма да се случи. Давността за лъжливите ти показания отдавна е изтекла. Освен това онези вече ги няма. Шерифът се пенсионира. Прокурорът също. Съдията е мъртъв. Съдебната система изобщо не се интересува от теб. Нищо няма да изгубиш или да спечелиш, ако помогнеш на Куинси да излезе на свобода. Лесно можеш да го направиш, Зийк. Постъпи както трябва, кажи истината и животът ти ще продължи.

— Гледай сега, господин Поуст, излизам след седемнайсет месеца и не ща да се прецакам.

— В Арканзас не им пука какво си направил във Флорида преди двайсет и две години. Тук не си лъжесвидетелствал. Местните се интересуват само кого да затворят на твое място, когато излезеш. Знаеш как стават нещата, Зийк. Професионалист си в тази игра.

Толкова е глупав, че го приема като комплимент и се ухилва. Харесва му да владее положението. Отпива от кока-колата си, пали нова цигара и накрая казва:

— Не знам, господин Поуст, изглежда ми адски рисковано. Защо ми е да се забърквам?

— А защо не? Не дължиш лоялност нито на ченгетата, нито на прокурорите. На тях не им пука какво ще стане с теб, Зийк. Ти си от другата страна. Поне веднъж в живота си направи нещо добро.

Разговорът секва за дълго. Времето е без значение. Той дояжда едното пакетче фъстъци и отваря второто.

— Не познавам друг адвокат, който се занимава с това. Колко невинни си измъкнал от затвора?

— Осем през последните десет години. До един несправедливо осъдени. В момента имаме шестима клиенти и Куинси е един от тях.

— Мене можеш ли да ме измъкнеш? — пита той, което прозвучава смешно и на двама ни.

— Ако смятах, че си невинен, може би щях да се опитам.

— Сигурно ще си изгубиш времето.

— Сигурно. Ще ни помогнеш ли, Зийк?

— За кога става дума?

— В момента работим усилено, разследваме и събираме доказателства за невинността на Куинси. Само че, както можеш да си представиш, напредваме бавно. Не те притискаме да бързаш, но бих искал да поддържаме връзка.

— Ами добре, господин Поуст, а ако се видиш с малко излишни пари, прати ми ги. Фъстъците и кока-колата тук минават за изискана вечеря.

— Ще ти пратя пари, Зийк. Пък ти, ако се видиш с няколко свободни минути, помисли за Куинси. Длъжник си му.

— Ще го направя.