Стивън Кинг
Другият (50)

3.

Малко след полунощ (приблизително по времето, когато последният останал от семейство Питърсън се учеше как да си направи примка, използвайки любезните указания в Уикипедия) Марси Мейтланд се събуди от писъците, които долитаха от стаята на по-голямата й дъщеря. Отначало пищеше Грейси (майката винаги разпознава гласовете на децата си), после запищя и Сара и гласовете им се сляха в ужасяваща хармония. Беше първата нощ, през която двете не спяха в стаята на родителите си, но бяха настояли да са заедно и според Марси това щеше да продължи известно време. Нямаше нищо лошо в това.

Лошото бяха неистовите писъци.

Марси не си спомняше как изтича до стаята на Сара в дъното на коридора — тези мигове й се губеха. Помнеше само как стана от леглото, как се озова пред отворената врата на Сара и под светлината на пълната луна, нахлуваща през прозореца, видя дъщерите си, които седяха прегърнати в леглото.

— Какво има? — извика и се огледа, очаквайки да види човек, влязъл в стаята. Отначало й се стори, че той (беше убедена, че е мъж) стои приведен до прозореца, после си даде сметка, че гледа купчина захвърлени жилетки, тениски и маратонки.

— Тя е виновна! — извика Сара. — Грейс! Каза, че вижда някакъв човек. Много се изплаших, мамо!

Марси седна на леглото, издърпа по-малката си дъщеря от ръцете на Сара и я прегърна, без да престава да се озърта. Дали непознатият се е скрил в дрешника? Може би — вратата беше затворена. Може да се е шмугнал там, когато е чул стъпките й по коридора. Ами ако е под леглото? Отново усети познатия страх от детството, докато очакваше ръката му да се вкопчи в глезена й. Навярно в другата имаше нож…

— Грейси? Грейси? Кого видя? Къде?

Грейс, която плачеше толкова силно, че не можеше да продума, само посочи прозореца.

Марси тръгна натам, макар при всяка стъпка да се боеше, че краката ще й изневерят. Питаше се дали от полицията още наблюдават къщата. Хауи беше казал, че периодично ще я обхождат, обаче това не означаваше, че непрекъснато ще са на пост, освен това прозорецът на Сара — всъщност всичките им прозорци гледаха или към задния двор, или към страничния, между тяхната къща и къщата на семейство Гандърсън, които бяха заминали на почивка.

Прозорецът беше заключен. Дворът (под лунната светлина всяко стръкче трева сякаш хвърляше сянка) беше пуст.

Тя отново седна на леглото и помилва Грейси по сплъстената от пот коса, после попита:

— Сара, ти видя ли нещо?

— Ами… — Сара се позамисли. Още прегръщаше сестра си, която ридаеше и беше притиснала глава до рамото й. — Не. За миг ми се стори, че виждам нещо, но сигурно се бях изплашила от писъците на Грейси, която викаше: „Човекът! Човекът!“ Всъщност отвън нямаше никой. — Обърна се към сестра си и се опита да я успокои: — Никой нямаше навън, честно.

— Сънувала си кошмар, миличка — промълви Марси и наум добави: „И може би е само първият.“

— Там беше… — прошепна Грейси.

— Ако е така, сигурно е летял — възрази Сара, говорейки възхитително разумно, като се има предвид, че само преди минути се беше събудила от писъците на сестра си. — Защото стаите ни са на втория етаж, нали така?

— Не знам и не ме интересува. Видях го! Косата му беше черна, къса и щръкнала. Лицето му беше особено… като направено от пластилин. Вместо очи имаше сламки.

— Ясно, сънувала си кошмар — спокойно отбеляза Сара, като че ли с това темата се изчерпваше.

— А сега вие, госпожици, идвате с мен — каза Марси, като също се стараеше да говори спокойно. — Ще останем заедно до сутринта.

Те безмълвно се подчиниха. Тя ги накара да легнат от двете й страни и само след пет минути десетгодишната Грейси отново заспа.

— Мамо? — прошепна Сара.

— Какво, миличко?

— Страхувам се от погребението на татко.

— И аз.

— Не искам да ходя… И Грейси не иска.

— И на мен не ми се иска, скъпа, обаче ще отидем. Ще бъдем смели, както би искал баща ти.

— Татко толкова ми липсва, че не мога да мисля за друго.

Марси я целуна по слепоочието:

— Заспивай, малката ми.

След известно време Сара се унесе. Марси лежеше между дъщерите си, взираше се в тавана и си мислеше как в съня си Грейс е погледнала през прозореца… сън, който е изглеждал толкова реален, че й се е сторил като наяве.

Вместо очи имаше сламки.