Джоузеф Кембъл
Героят с хиляди лица (50)

Списък на илюстрациите

Фигура 1. Медуза (мрамор, римска епоха, Италия, неустановена датировка). От двореца Ронданини, Рим. Колекция на Глиптотека, Мюнхен. Снимка от H. Brunn and F. Bruckmann, Denkmalergriechischer und romischer Sculptur, Verlagsanstalt für Kunst und Wissenschaft, Munich, 1888–1932.

 

Фигура 2. Вишну сънува Вселената (дялан камък, Индия, ок. IV-VII 6.). Храмът Дасаватара (Храмът на десетте аватари). Деогар, Централна Индия. Археологическа инспекция на Индия, с любезното съдействие на г-жа А. К. Кумарасвами.

 

Фигура 3. Силени и менади (чернофигурна амфора, елински период, Сицилия, ок. 500–450 г. пр.н.е.). Открита в гроб в Джела, Сицилия. Monumenti Antichi, pubblicati per cura della Reale Accademia dei Lincei, vol. XVII, Milan, 1907, plate XXXVII.

 

Фигура 4. Минотавромахия (червенофигурен кратер, Гърция, ок. 470 г. пр.н.е.). Тук Тезей убива Минотавъра с къс меч. Това е обичайната версия във вазовата живопис. В писмените варианти на историята героят си служи с голи ръце. Collection des vasesgrecs de M. Le Comte de Bamberg, expliquee et publiee par Alexandre de la Borde, Paris, 1813, plate XXX.

 

Фигура 5. Шинтоистки ритуал с огън (снимка на Джоузеф Кембъл, Япония, 1956 г.). [На 21 май 1956 г. Джоузеф Кембъл присъства на ритуал в Киото, Япония, извършен от група ямабуши (планински магьосници). За повече информация относно тази случка вж. Joseph Campbell. Sake and Saton: Asian Journals-Japan. Novato, CA: New World Library, 2002, pp. 119–126. — Б.ам.ред.] © Фондация „Джоузеф Кембъл“ (www.jcf.org).

 

Фигура 6. Укротителят на зверовете (инкрустирана раковина и лапис лазули, Шумер, Ирак, ок. 2650–2400 пр.н.е.). Централната фигура вероятно е Гилгамеш. [Това е най-горният регистър от плочка върху резонаторната кутия на богато украсена лира, открита в така наречените Царски гробници в Ур от сър Леонард Уули. — Б.ам.ред.] С любезното съдействие на Музея по археология и антропология на Университета в Пенсилвания, Филаделфия.

 

Фигура 7. Буда Шакямуни под дървото Бодхи (дялан шистов камък, Индия, ок. края на IX — началото на X в.). Колекция от азиатско изкуство на г-н и г-жа Джон Д. Рокфелер III. © The Asia Society.

 

Фигура 8. Игдрасил, Световното дърво (гравюра, Скандинавия, началото на XIX в.). Richard Folkard, Plant Lore, Legends and Lyrics (с. 1844), по Finnur Magnusson, „The World Tree of the Edda“, Eddalaeren og dens Oprindelse, book /7/(1825).

 

Фигура 9. Омфал (златна фиала, тракийска, България, IV-III в. пр.н.е.). Част от Панагюрското съкровище. Археологически музей, Пловдив, България. © Ерих Лесинг/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 10. Психея влиза в градината на Купидон (маслено платно, Англия, 1903 г.). Джон Уилям Уотърхаус (1849–1917). © Музей и художествена галерия „Харис“, Престън, Ланкашър, Великобритания. The Bridgeman Art Library.

 

Фигура 11. Апис, приел формата на бик, отнася починалия като Озирис в подземния свят (дърворезба, Египет, ок. 700–650 г. пр.н.е.). От египетски саркофаг, съхраняван в Британския музей. [В първото издание на книгата Кембъл следва Бъдж (Сър Ърнест Алфред Томпсън Уолис Бъдж (1857–1934) — виден английски египтолог, дългогодишен куратор в Британския музей. — Б.пр.), погрешно определяйки бика като Озирис. Апис е син на Хатор и покровителствал наскоро починалите по пътя им към отвъдното. Според Даяна Браун от Единбургския университет: „Изображенията в горната част символизират обединението на Двете земи — лотоса на Горен Египет и папируса на Долен Египет. Вълнообразните линии в долната част, върху които стои бикът, представляват вода. В Древния Египет смятали, че небето (Нут) е водна шир. Следователно бикът Апис отнася фигурата Озирис на небето. Бикът се отъждествява със съзидателните, възраждащи сили, чрез които починалият се преобразява в Озирис, свръхестествено създание“. — Б.ам.ред.] E. A. Wallis Budge. Osiris and the Egyptian Resurrection. London: Philip Lee Warner; New York: G. P. Putnam’s Sons, 1911, vol. I, p. 13.

 

Фигура 12. Изида, приела формата на ястреб, се присъединява към Озирис в подземния свят (дялан камък, династия на Птолемеите, Египет, ок. I в.). Това е моментът на зачеването на Хор, който ще играе важна роля във възкресяването на баща си. (Срв. с фигура 47.) От поредица барелефи върху стените на храма на Озирис в Дендера, изобразяващи мистериите, които били извършвани всяка година в този град в чест на бога. E. A. Wallis Budge. Osins and the Egyptian Resurrection. London: Philip Lee Warner; New York: G. P. Putnam’s Sons, 1911, vol. II, p. 28.

 

Фигура 13. Аполон и Дафна (слонова кост, коптски период, Египет, V в.). Национален музей, Равена, Италия. © Скала/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 14. Скалите, които премазват, тръстиките, които прерязват (пясъчна картина, навахо, Северна Америка, 1943 г.). [Обърнете внимание на вълшебното перо вляво; малкият черен правоъгълник представлява близнаците, пренесени благополучно през опасностите. — Б.ам.ред.] Репродукция на оригиналната пясъчна картина на Джеф Кинг. От Maude Oakes and Joseph Campbell. Where the Two Came to the Father: A Navaho War Ceremonial. — Bollingen Series, Pantheon Books, 1943, plate III.

 

Фигура 15. Вергилий води Данте (мастило върху пергамент, Италия, XIV 6.). Данте и Вергилий влизат в крепост, над която има сови, от „Ад“ на Данте Алигиери (1265–1321). © Музеят „Конде“, Шантийи, Франция. Жиродон/The Bridgeman Art Library.

 

Фигура 16. Одисей и сирените (детайл, полихромна живопис върху бял лекит, Гърция, V в. пр.н.е.). Днес в Централен музей, Атина. Eugenie Sellers. Three Attic Lekythoi from Eretria. — Journal of Hellenic Studies, vol. XIII, 1892, plate I.

 

Фигура 17. Баал с копие от мълния (варовикова стела, Асирия, XV-XIII 6. пр.н.е.). Открита в акропола в Рас Шамра (древния град Угарит). © Музей „Лувър“. The Bridgeman Art Library.

 

Фигура 18. Сатурн поглъща децата си (детайл, маслени бои, хоросан върху платно, Испания, 1819 г.). Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (1746–1828). От цикъла „Черни картини“ Музей „Прадо“, Мадрид, Испания. © Ерих Лесинг/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 19. Пазители на прага, държащи мълнии (оцветена дърворезба, Япония, 1203 г.), Ункей (ум. 1223 г.). Конго-рикиши (санскрит, ваджрапани, „Държащ мълния“), огромни пазители на прага от двете страни на входа на Голямата южна порта преди Тодайджи, Храма на Великия слънчев Буда, Махавайрокана (японски, Дайничи-ньорай). Нара, Япония.

 

Фигура 20. Завръщането на Язон (червенофигурен каликс, етруски, Италия, ок. 470 пр.н.е.). От ваза, открита в Черветери, която се приписва на Дурис. Днес е част от Етруската колекция на Ватикана, Рим. По снимка на Д. Андерсън. Това е една гледна точка за приключението на Язон, която не е представена в литературната традиция. „По някакъв странен натрапчив начин вазописецът, изглежда, си е спомнил, че убиецът на дракона е от драконовото семе. Той се ражда отново от неговите челюсти“ (Jane Harrison. Themis: A Study of the Social Origins of Greek Religion. 2nd rev. ed. Cambridge: Cambridge University Press, 1927, p. 435). Златното руно виси на дървото. Атина, покровителка на героите, присъства със своята сова. Обърнете внимание на горгоната върху егидата й (срв. с фигура 1).

 

Фигура 21. Изкушението на св. Антоний (гравюра върху медна плоча, Германия, ок. 1470 г.). Мартин Шонгауер (1448–1491). © Настоятелството на Британския музей.

 

Фигура 22. Психея и Харон (маслено платно, Англия, около 1873 г.). Джон Родъм Спенсър Станхоуп (1829–1908). Частна колекция, Изящно изкуство на Рой Майлс. © The Bridgeman Art Library.

 

Фигура 23. Майката на боговете (дърворезба, егба-йоруба, Нигерия, неустановена датировка). Одудуа с невръстния Огун, бог на войната и желязото, на коленете си. Кучето е свещено за Огун. Слуга с човешки ръст бие барабан. Музей „Хорниман“, Лондон. Снимка от Michael E. Sadler. Arts of West Africa. — International Institute of African Languages and Cultures. Oxford Press, London: Humphrey Milford, 1935.

 

Фигура 24. Диана и Актеон (мраморен метоп, елински период, Сицилия, ок. 460 г. пр.н.е.). Актеон бива погълнат от кучетата си, докато Диана гледа. Метоп от Храм Е в Селинунт, Сицилия. Археологически музей, Палермо, Сицилия, Италия. © Скала/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 25. Поглъщащата Кали (дърворезба, Непал, XVIII-XIX в.). Лондон: „Виктория и Албърт“, Музей „Индия“.

 

Фигура 26. Vierge Ouvrante (Отваряща се Богородица) (полихромна дърворезба, Франция, XV в.). © Национален музей на Средновековието „Клюни“, Париж. Жиродон/The Bridgeman Art Library.

 

Фигура 27. Сътворение (детайл; фреска, Италия, 1508–1512 г.). Микеланджело Буонароти (1475–1564), Рим, Сикстинска капела: Сътворението на слънцето и луната (след реставрация). Ватикански музеи и галерии, Ватикана, Италия. © Ерих Лесинг/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 28. Шива, Господар на комическия танц (бронзова отливка, Индия, ок. X-XII в.). Мадраски музей, Мадрас (днес градът носи името Ченай — Б.пр.), Индия. Снимка от Auguste Rodin, Ananda Coomaraswamy, E. B. Havell, Victor Goloubev. Sculptures Giiutites de Vlnde. — Ars Asiatica III. Brussels and Paris: G. van Oest et Cie., 1921.

 

Фигура 29. Падането на Фаетон (мастило върху пергамент, Италия, 1533 г.). Микеланджело Буонароти. [Юпитер, горе, седи на своя орел и запраща мълния срещу Фаетон, сина на Аполон, който е поискал да направлява колесницата на слънцето. За да спаси земята, Юпитер унищожава Фаетон. Долу неговите сестри хелиадите, оплаквайки го, се превръщат в тополи. Речният бог Еридан (река По), в чиито води Фаетон пада, лежи отдолу. Из Метаморфози на Овидий. — Б.ам.ред.] © Британски музей.

 

Фигура 30. Магьосникът (скална гравюра, оцветена с черна боя, палеолит, Франция, ок. 10 000 г. пр.н.е.). Най-ранният известен портрет на лечител, ок. 10000 г. пр.н.е., в Оринякско-мадленската пещера, известна като „Тримата братя“, Ариеж, Франция. Рисунка: Джордж Армстронг. От Joseph Campbell. The Flight of the Wild Gander. Novato, CA: New World Library, 2002, Fig. 5.

 

Фигура 31. Вселенският баща, Виракоча, ридаещ (бронз, преди цивилизацията на инките, Аржентина, ок. 650–750 г.) Плоча, открита в Андалгала, Катамарка, Северозападна Аржентина. Изображението е определяно като Виракоча, божество от епохата преди инките, с известни колебания. Главата е увенчана със слънчев диск с лъчи, ръцете държат мълнии, сълзи падат от очите. Съществата на раменете вероятно са Имаймана и Такапу, синове и вестители на Виракоча, в животински форми. Снимка от The Proceedings of the International Congress of Americanists, vol. XII, Paris, 1902.

 

Фигура 32. Бодхисатва (храмов флаг, Тибет, XIX в.). Бодхисатвата, наречена Ушнишаситатапатра, заобиколена от буди и бодхисатви и имаща сто и седемнадесет глави, символизиращи нейното влияние в различните сфери на съществуване. Лявата ръка държи Световния чадър (axis mundi), а дясната Колелото на закона (дхармачакра). Под многобройните благословени нозе на бодхисатвата се намират хората от света, които са се молили за просветление, докато под трите „гневни“ сили в долната част на картината лежат тези, които все още са измъчвани от похот, негодувание и заблуда. Слънцето и луната в горните ъгли символизират чудото на брака (или тъждествеността) на вечността и времето, нирвана и света (вж. с. 158 и нататък). Ламите горе в центъра представляват ортодоксалната последователност на тибетските учители на доктрината, изобразена върху тази религиозна флагова картина. С любезното съдействие на Американския природонаучен музей, Ню Йорк.

 

Фигура 33. Гуан Ин, бодхисатвата Авалокитешвара (оцветена дърворезба, Китай, XI-XIII В.). С любезното съдействие на Музея на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк.

 

Фигура 34. Андрогинен прародител (дърворезба, Мали, XII в.). Дървена статуетка от района на Бандиагара, Френски Судан [днес Мали — Б.ам.ред.]. Колекция на Лора Хардън, Ню Йорк. Снимка: Уокър Евънс, с любезното съдействие на Музея за модерно изкуство, Ню Йорк.

 

Фигура 35. Бодхидхарма (боя върху коприна, Япония, XVI в.). Бодхидхарма (ум. ок. 532 г.), в Япония известен като Дарума, е индийският основател на чан (дзен)будизма, който пренася в Китай. За него се вярва, че прекарал девет години в медитация, седнал в пещера, изгубвайки контрола върху ръцете и краката си. Дзенбудизмът става влиятелен в Япония през XIII век. От този момент нататък японските дзен монаси започват да рисуват портрети на Дарума с четка и мастило, за да им помогне в постигането на просветление (сатори). © Британски музей.

 

Фигура 36. Чаена церемония: Дом на празнината (фотография на Джоузеф Кембъл, Япония, 1958 г.). [Гейша и прислужници сервират чай, Токио, Япония. Кембъл присъства на тази церемония, докато участва в Международния конгрес по история на религиите. — Б.ам.ред.] © Фондация „Джоузеф Кембъл“.

 

Фигура 37. Лингам-йони (дялан камък, Виетнам, ок. IX в.). Открит в светилището Кат Тиен в провинция Лам Донг, Виетнам.

 

Фигура 38. Кали яхнала Шива (гваш върху хартия, Индия, неустановена датировка). От частна колекция.

 

Фигура 39. Изида дава хляб и вода на душата (Египет, неустановена датировка). E. A. Wallis Budge. Osiris and the Egyptian Resurrection. London: Philip Lee Warner; New York: G. P. Putnams Sons, 1911, vol. II, p. 134.

 

Фигура 40. Брахма, Вишну и Шива със съпругите си (миниатюра, Индия, началото на XIX в.). Индуистката троица на Брахма, Вишну и Шива с техните съпруги Сарасвати, Лакшми и Парвати. Художествена школа от времето на Британската източноиндийска компания (така наречената Company School — буквално „компанийна школа“ — Б.пр.), Южна Индия (провинция Мадрас, началото на XIX в., но преди 1828 г.). Музей „Виктория и Албърт“, Лондон, Великобритания. © Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 41. Победа над чудовището: Давид и Голиат • Мъченията в ада • Самсон и лъвът (гравюра, Германия, 1471 г.). Страница от Biblia paurerum (от лат. — „библия на бедняците“ — библии през Късното средновековие, в които историите били разказани в картини, а текстът заемал второстепенно място — Б.пр.), немско издание, 1471 г., показваща старозаветните предзнаменования за историята на Иисус. Срв. с фигура 50. Издание на Weimar Gesellschaft der Bibliophilen, 1906.

 

Фигура 42. Клонката на безсмъртния живот (стенен панел от алабастър, Асирия, ок. 885–860 г. пр.н.е.). Стенен панел от Двореца на Ашурназирпал II, цар на Асирия, в Калху (днешен Нимруд). С любезното съдействие на Музея на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк.

 

Фигура 43. Бодхисатва (дялан камък, Камбоджа, XII в.). Фрагмент от руините в Ангкор. Фигурата Буда върху главата е отличителна черта на бодхисатвата (срв. с фигура 32 и фигура 33; при първата Буда седи върху пирамидата от глави). Музей „Гиме“, Париж. Снимка от Angkor, editions „Tel“, Paris, 1935.

 

Фигура 44. Завръщането на блудния син (маслено платно, Холандия, 1662 г.). Рембранд ван Рейн (1606–1669). Ермитаж, Санкт Петербург. The Yorck Project: 10.000 Meisterwerke der Malerei. DVD-ROM, 2002.

 

Фигура 45a. Една от горгоните преследва Персей, който бяга с главата на Медуза (червенофигурна амфора, Гърция, V в. пр.н.е.). Персей, въоръжен с ятаган, подарен му от Хермес, доближил трите горгони, докато спели, отрязал главата на Медуза, сложил я в торбата си и побягнал с вълшебните си крилати сандали. В литературните версии героят си заминава неразкрит благодарение на шапка-невидимка. Тук обаче виждаме как една от оцелелите сестри горгони го преследва. От колекцията на Мюнхенската резиденция. Adolf Furtwangler, Friedrich Hauser and Karl Reichhold. Griechische Vasenmalerei. Munich: F. Bruckmann, 1904–1932, plate 134.

 

Фигура 45б. Персей бяга с главата на Медуза в торбата си (червенофигурна амфора, Гърция, V в. пр.н.е.). Тази фигура и предходната са изобразени от двете страни на една амфора. Ефектът от композицията е забавен и живописен (вж. Furtwangler, Hauser and Reichhold, op. cit., Serie III, Text, p. 77, Fig. 39).

 

Фигура 46. Каридуен, преобразена като хрътка, гони Гуион Бах, преобразен като заек (литография, Великобритания, 1877 г.). Lady Charlotte Guest. „Taliesin“. The Mabinogion. 2nd ed., 1877, vol. Ill, p. 493.

 

Фигура 47. Възкресяването на Озирис (дялан камък, династия на Птолемеите, Египет, ок. 282–145 г. пр.н.е,). Богът се издига от яйцето; Изида (ястребът на фигура 12) го предпазва с крилото си. Хор (синът, заченат в свещения брак на фигура 12) държи анкх, или знака на живота, пред лицето на баща си. От барелеф във Филе. E. A. Wallis Budge. Osins and the Egyptian Resurrection. London: Philip Lee Warner; New York: G. P. Putnams Sons, 1911, vol. II, p. 58.

 

Фигура 48. Аматерасу излиза от пещерата (гравюра върху дърво, Япония, 1860 г.). Утагава Кунисада (1785–1864). Музей „Виктория и Албърт“, Лондон. Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 49. Възкръсването на богинята (дялан мрамор, Италия/Гърция, ок. 460 г. пр.н.е.). [Този мраморен релеф представлява задният панел на пейка, открита през 1887 г. на терен, който преди това е бил част от Вила Лудовизи; поради тази причина е известна като Трона на Лудовизи. Вероятно е изработена в ранната класическа епоха. — Б.ам.ред.] Национален римски музей, Рим. Снимка: Antike Denkmaler, herausgegeben vom Kaiserlich Deutschen Archaeologischen Institut. Berlin: Georg Reimer, vol. II, 1908.

 

Фигура 50. Връщането на героя: Самсон с вратите на храма „Възкръсналият Христос“ Йон (гравюра, Германия, 1471 г.). Страница от Biblia pauperum, немско издание, 1471 г., показваща старозаветните предзнаменования за историята на Иисус. Срв. с фигура 41. Издание на Weimar Gesellschaft der Bibliophilen, 1906.

 

Фигура 51. Кришна води Арджуна на бойното поле (гваш върху картон, Индия, XVIII в.). Снимка: Айрис Пападопулос. Музей на азиатското изкуство, Държавен музей, Берлин, Германия. Bildarchiv Preussischer Kulturbesitz/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 52. Космическата богиня лъв, държаща слънцето (еднолистов ръкопис, Индия, XVIII в.). С любезното съдействие на Библиотеката „Пиърпонт Морган“, Ню Йорк.

 

Фигура 53. Космическата жена на джайните (гваш върху плат, Индия, XVIII в.), Раджастан. Джайнистко изображение на света под формата на велика богиня.

 

Фигура 54. Изворът на живота (боя върху дърво, Фландрия, ок. 1520 г.). Централен панел на триптих от Жан Белгамб (от Дуе). Помагащата женска фигура отдясно с малкия галеон върху главата е Надеждата, съответната фигура отляво е Любовта. С любезното съдействие на Двореца на изящните изкуства, Лил.

 

Фигура 55. Слънчевият камък на ацтеките (дялан камък, ацтекски, Мексико, 1479 г.), Теночтитлан, Мексико. Национален музей по антропология и история, Мексико Сити, Мексико. The Bridgeman Art Library.

 

Фигура 56. Космическата жена на джайните — детайл от космическото колело (гваш върху плат, Индия, XVIII в.). Това е детайл от центъра на изображението на фигура 53. За него Кембъл казва следното: „На нивото на кръста на великото космическо същество (…) ходът на времето се отбелязва от вечно възвръщащия се цикъл с вече разгледаните дванадесет етапа, преражданията, през които всички ние сме преминали много пъти и все още преминаваме.“ Джоузеф Кембъл. Източна митология. Маските на бога, т. II. Превод от английски Ани Василева. София: Рива, 2004, с. 238. [Кембъл разглежда подробно джайнистката космология в Oriental Mythology, pp. 218–234. — Б.ам.ред.] (В българското издание на Източна митология — с. 230–246.)

 

Фигура 57. Макропрозопос (гравюра, Германия, 1684 г.). Christian Knorr Von Rosenroth. Kabbala Denudata. Frankfurt-am-Main, 1684.

 

Фигура 58. Тангароа, създаващ боговете и хората (дърворезба, остров Руруту, началото на XVIII в.). Полинезийска. От Тубуаи (Австралска островна група) в Южния Тихи океан. С любезното съдействие на Британския музей.

 

Фигура 59. Схема на сътворението от Туамоту. Долу: Космическото яйце. Горе: Появяват се хората и оформят Вселената (Туамоту, XIX 6.). Kenneth P. Emory. The Tuamotuan Creation Charts by Paiore. — Journal of the Polynesian Society, vol. 48, no. 1 (March 1939), p. 3.

 

Фигура 60. Разделянето на Небето и Земята (Египет, неустановена датировка). Често срещано изображение на египетските саркофази и папируси. Богът на въздуха Шу Хека разделя Нут и Геб по заповед на Ра, който искал близнаците, извършили кръвосмешение, да останат разделени. Това е моментът на създаването на света. F. Max Muller. Egyptian Mythology. — The Mythology of All Races, vol. XII. Boston: Marshall Jones Company, 1918, p. 44.

 

Фигура 61. Убийството на Имир (литография, Дания, 1845 г.). Лоренц Фрьолих (1820–1908).

 

Фигура 62. Чудовище на хаоса и Бог на слънцето (дялан алабастър, Асирия, 885–860 г. пр.н.е.). Стенен панел от Двореца на Ашурназирпал II (885–860 г. пр.н.е.), цар на Асирия, в Калху (днешен Нимруд). Богът вероятно е националното божество Ашур в ролята, която по-рано изпълнява Мардук от Вавилон, а още по-рано Енлил, шумерски бог на бурите. Снимка от гравюра в Austen Henry Layard. Monuments of Nineveh. Second Series. London: J. Murray, 1853. Оригиналната плоча, която днес се намира в Британския музей, е толкова увредена, че очертанията почти не се виждат на снимка. Стилът е същият като на панела на фигура 42.

 

Фигура 63. Хнум оформя сина на фараона на грънчарско колело, докато Тот отбелязва продължителността на живота (папирус, династия на Птолемеите, Египет, ок. III-I в. пр.н.е.). E. A. Wallis Budge. The Gods of the Egyptians. London: Methuen and Co., 1904, vol. 11, p. 5().

 

Фигура 64. Едшу Трикстерът (дърворезба, раковини и кожа; йоруба; Нигерия; XIX — началото на XX в.). Частна колекция, Пол Фрийман. The Bridgeman Art Library.

 

Фигура 65. Тласолтеотъл ражда (дялан аплит с инклузии от гранат, ацтекски, Мексико, краят на XV — началото на XVI в.). Снимка, по Хейми, с любезното съдействие на Американския природонаучен музей, Ню Йорк.

 

Фигура 66. Нут (Небето) ражда слънцето; неговите лъчи падат върху Хатор на хоризонта (любов и живот) (дялан камък, династия на Птолемеите, Египет, ок. I в. пр.н.е.). Сферата пред устата на богинята представлява слънцето привечер, което скоро ще бъде погълнато и родено отново. [От така наречения Параклис на новата година в Храма на Хатор, Дендера, Египет. Построен ок. I в. пр.н.е. — Б.ам.ред.] E. A. Wallis Budge. The Gods of the Egyptians. London: Methuen and Co., 1904, vol. I, p. 101.

 

Фигура 67. Лунният крал и неговият народ (скална рисунка, праисторическа, Зимбабве, ок. 1500 г. пр.н.е.). Праисторическа скална рисунка във фермата Diana’s Vow, окръг Рузапи, Южна Родезия [днешно Зимбабве — Б.ам.ред.], вероятно свързана с легендата за Мветси, Лунния мъж. Вдигнатата дясна ръка на голямата полегнала фигура държи рог. Без да е категоричен, откривателят на рисунката Лео Фробениус я датира около 1500 г. пр.н.е. С любезното съдействие на Института „Фробениус“, Франкфурт на Майн.

 

Фигура 68. Коатликуе с полата, изтъкана от змии, Земната майка (дялан камък, ацтекски, Мексико, краят на XV в.). Главата й е оформена от главите на две гърмящи змии, обърнати една към друга. Около врата й има огърлица от сърца, ръце и череп. Една от двете огромни статуи, които са били разположени в двора на Големия храм в Теночтитлан. Разкопани през 1824 г. на главния площад в Мексико Сити. Национален музей по антропология и история, Мексико Сити, Мексико. Вернер Форман/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 69. Колесницата на Луната (дялан камък, Камбоджа, ок. 1113–1150 г.). Барелеф в Ангкор Ват. Снимка от Angkor, editions „Tel“, Paris, 1935.

 

Фигура 70. Дъщерята на фараона намира Мойсей (детайл; маслено платно, Англия, 1886 г.). Едуин Лонг, 1886. Градска галерия, Бристол. The Yorck Project: 10.000 Meisterwerke der Malerei. DVD-ROM, 2002.

 

Фигура 71. Кришна крепи планината Говардхана (боя върху хартия, Индия, ок. 1790 г.). Приписва се на Мола Рам (1760–1833). [Обърнете внимание, че в горния ляв ъгъл се вижда Индра върху слона си. — Б.ам.ред.] Азиатска колекция на Смитсъновия институт.

 

Фигура 72. Палеолитен петроглиф (скално изображение, Алжир, неустановена датировка). От праисторически разкопки в околностите на Тиут. Подобното на котка животно между ловеца и щрауса вероятно е някакъв вид дресирана ловна пантера, а рогатото добиче, което остава отзад заедно с майката на ловеца, е пасящо домашно животно. Leo Frobemus and Hugo Obermaier. Hadschra Máktuba. Munich: K. Wolff, 1925, vol. II, plate 78.

 

Фигура 73. Фараон Нармер убива победен враг (дялан шистов камък, Старо царство, Египет, ок. 3100 г. пр.н.е.). Палетата на Нармер (обратна страна), късна преддинастична шистова церемониална палета, фараон Нармер е изобразен с Червената корона, покоряващ Долен Египет. Правоъгълният картуш на Нармер стои най-горе на палетата. От Хиераконполис, Ком ал Ахмар. Египетски музей, Кайро, Египет. Ерих Лесинг/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 74. Млад бог на царевицата (дялан камък, цивилизация на маите, Хондурас, ок. 680–750 г.). Фрагмент от варовик от древния град на маите Копан. С любезното съдействие на Американския природонаучен музей, Ню Йорк.

 

Фигура 75. Едип избожда очите си (детайл; дялан камък, римски, Италия, ок. II-III в.). Детайл от релеф върху римски мавзолей от Neumagen Rheinisches Landesmuseum, Трир, Германия. Ерих Лесинг/ Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 76. Смъртта на Буда (дялан камък, Индия, краят на V в.). Пещерите Аджанта, пещера №26 (зала Чайтя), Махаращра, Индия. Ванни/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 77. Есен (Маска на смъртта) (боядисано дърво, инуитска, Северна Америка, неустановена датировка). От района на река Кускокуим в Югозападна Аляска. С любезното съдействие на Американо-индианската фондация „Хей“, Ню Йорк.

 

Фигура 78. Озирис, съдник на мъртвите (папирус, Египет, ок. 1275 г. пр.н.е.). Зад бога стоят богините Изида и Нефтида. Пред него има лотос или лилия, която подкрепя неговите внуци, четиримата сина на Хор. Под него (или край него) се намира езеро от свещена вода, божественият извор на Нил на земята (чийто истински първоизточник е в небесата). Богът държи в лявата си ръка млатилото или камшика, а в дясната — жезъла. Корнизът отгоре е украсен с редица от двадесет и осем свещени уреи (в ед. ч. „урей“ или „уреус“ — изображение на изправена кобра, символ на божествената власт в Древен Египет — Б.пр.), всеки от които крепи по един диск. [От Папирус на Хунефер, Гива, Египет, Деветнадесетата династия, ок. 1275 г. пр.н.е. Б.ам.ред.] E. A. Wallis Budge. Osins and the Egyptian Resurrection. London: Philip Lee Warner; New York: G. P. Putnam’s Sons 1911, vol. I, p. 20.

 

Фигура 79. Змията Кхети в подземния свят унищожава с огън враг на Озирис (дялан алабастър, Ново царство, Египет, 1278 г. пр.н.е.). Ръцете на жертвата са вързани зад гърба му. Седем божества надзирават процеса. Това е детайл от сцена, изобразяваща район от подземния свят, който Слънчевата лодка прекосява в осмия час на нощта. От т.нар. Книга на портите. [Това изображение е взето от саркофага на Сети I. — Б.ам.ред.] E. A. Wallis Budge. The Gods of the Egyptians. London: Methuen and Co., 1904, vol. I, p. 193.

 

Фигура 80. Двойници на Ани и неговата съпруга пият вода в отвъдния свят (папирус, династия на Птолемеите, Египет, ок. 240 г. пр.н.е.). От Папирус на Ани. E. A. Wallis Budge. Osiris and the Egyptian Resurrection. London: Philip Lee Warner; New York: G. P. Putnam’s Sons, 1911, vol. II, p. 130.

 

Фигура 81. Краят на света: Дъждовна змия и Богиня с тигрови нокти (мастило върху хартия от дървесна кора, цивилизация на маите, Централна Америка, ок. 1200–1250 г.). От факсимиле (1898 г.), Американски природонаучен музей, Ню Йорк.

 

Фигура 82. Рагнарьок: вълкът Фенрир поглъща Один (дялан камък, викингски, Британия, ок. 1000 г.). Камъкът на Адреас с релеф, изобразяващ сцена от легендарната нордическа поема Рагнарьок, „Страшният съд на боговете“, в която бог Один бива изяден от вълка Фенрир. На рамото на Один е кацнал гарван. Викингски, от Англия (остров Ман), Манкски музей, остров Ман, Великобритания. Вернер Форман/Art Resource, Ню Йорк.

 

Фигура 83. Борба с Протей (мрамор, Франция, 1723 г.). Аристей се бори с променящия се морски бог Протей. Себастиан Слодц (1655–1726). Дворец Версай, Франция.

 

Фигура 84. Земен изгрев (фотография, лунна орбита, 1968 г.). Заснета от Бил Андерс, член на екипажа на „Аполо 8“, на 24 декември 1968 г.; фотографията показва как Земята сякаш изгрява над лунната повърхност. Обърнете внимание, че този феномен може да бъде видян само от орбита около Луната. Поради синхронното въртене на Луната около Земята (т.е. към Земята винаги е обърната една и съща страна на Луната), от повърхността на Луната не може да бъде видян земен изгрев. [Тази фотография има огромно въздействие върху мнозина, сред тях е и Джоузеф Кембъл. Размислите на Кембъл за митичния смисъл на този образ може да откриете в Thou Art That: Transforming Religious Metaphor. Novato, CA: New World Library, 2002, pp. 105 IT. — Б.ам.ред.]