Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Hero with a Thousand Faces, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
NomaD (2024)

Издание:

Автор: Джоузеф Кембъл

Заглавие: Героят с хиляди лица

Преводач: Милена В. Иванова

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство „ЕЛЕМЕНТИ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: научнопопулярен текст

Националност: американска (не е указана)

Отговорен редактор: Методий Петриков

Редактор: доц. д-р Огнян Ковачев

Художник: Цветан Четъшки

Коректор: Нели Германова

ISBN: 978-954-9414-33-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18827

История

  1. — Добавяне

4. Фолклорни истории за родени от девица

Буда слязъл от небесата в утробата на майка си под формата на млечнобял слон. При ацтекската богиня Коатликуе, „тази с полата, изтъкана от змии“, дошъл бог във вид на топка от пера. Метаморфози на Овидий е пълна с нимфи, преследвани от богове, маскирани по какъв ли не начин: Юпитер като бик, лебед, златен дъжд. Всяко листо, погълнато по случайност, всеки орех или дори полъхът на бриза може да е достатъчен да оплоди утробата, която е готова. Силата на размножаването е навсякъде. И според капризите или провидението на конкретния момент може да бъде заченат или герой спасител, или демон, унищожител на света — човек никога не знае.

Образи на родени от девица изобилстват както в популярните истории, така и в митовете. Един пример е достатъчен: чудата фолклорна приказка от Тонга[1], част от малък цикъл разкази за „красавеца“ Синилау. Тази приказка е особено интересна не заради крайната си абсурдност, а защото ясно демонстрира под формата на несъзнателна бурлеска всеки един от главните мотиви от типичния живот на героя: раждане от девица, търсене на бащата, изпитание, помирение с бащата, успение и коронация на майката девица и накрая небесен триумф за истинските синове, докато претендентите биват опечени.

Имало някога един мъж със съпруга, която била бременна. Когато дошло време да роди детето, тя извикала мъжа си да дойде да я повдигне, за да може да роди. Но жената родила мида и мъжът й разгневен я изхвърлил. Тя обаче му казала да вземе мидата и да я постави във вира, където се къпел Синилау. Синилау дошъл да се изкъпе и метнал във водата черупката от кокосов орех, която бил използвал, за да се измие. Мидата се хлъзнала, всмукала кокосовата черупка и забременяла. Един ден жената, майката на мидата, видяла мидата да се търкаля към нея. Тя гневно я попитала защо е дошла, а мекотелото отговорило, че моментът не е подходящ за гневни изблици, и я помолило да прегради със завеса място, където да може да роди. Поставили преграда и мидата родила здраво едро момченце. След това се затъркаляла обратно в своя вир, а жената се погрижила за детето, което кръстили Фатаи — Отиващ-под-сандаловото-дърво. Минало време и не щеш ли, мидата пак забременяла и отново се дотъркаляла до къщата, за да роди там своето дете. Повторили процедурата и мидата отново родила здраво момченце, което кръстили Мирта — Близнак-случаен-с-Фатаи. То също останало на грижите на жената и нейния съпруг.

Когато двете момчета възмъжали, жената чула, че Синилау организирал празненство, и решила, че нейните двама внуци трябва да присъстват. Затова ги извикала и им казала да се приготвят, като добавила, че мъжът, на чието празненство отиват, е баща им. Когато стигнали на мястото, където се провеждало празненството, всички хора вторачили погледи в тях. Жените до една не откъсвали очи от момчетата. Докато вървели, група жени ги повикали да отидат при тях, но младежите отказали и продължили, докато не стигнали там, където се пиела кава[2]. Там те започнали да сервират кава.

Но Синилау, ядосан, че момчетата развалят празненството му, заповядал да донесат две купи. След това наредил на хората си да хванат единия от младежите и да го разпорят. Наточили един бамбуков нож за тази цел, но когато острието допряло тялото му, то просто се хлъзнало по кожата му и той извикал:

Ножът е поставен и се хлъзва,

а ти седиш и гледаш в нас

дали сме като теб, или не сме.

Синилау попитал какво бил казал младежът, и хората му повторили думите.

Тогава заповядал да му доведат двете момчета и ги попитал кой е баща им. Те му отговорили, че той самият е техен баща. След като Синилау целунал новооткритите си синове, той им казал да отидат да доведат майка си. Така че те отишли при вира, извадили мидата и я завели при баба си, която я разчупила и отвътре излязла прекрасна жена на име Хина — У-дома-в-реката.

След това поели обратно към Синилау. Всяко от момчетата носело одежда, украсена с ресни, наречена тауфохуа, а майка им била облечена в една от най-красивите одежди, наречени туоуа. Синовете вървели напред, а Хина ги следвала. Когато стигнали при Синилау, заварили го седнал с жените си. Момчетата седнали на двете бедра на Синилау, а Хина седнала отстрани до него. Синилау заповядал на хората си да приготвят пещ и да я напалят, след това хванали жените и техните деца, убили ги и ги опекли, а Синилау се оженил за Хина — У-дома-в-реката.[3]

fig_68.jpgФигура 68. Коатликуе с полата, изтъкана от змии, Земната майка (дялан камък, ацтекски, Мексико, краят на XV в.)
Бележки

[1] Островна държава в Полинезия. — Б.пр.

[2] Или кава-кава — традиционна напитка в Полинезийския регион. — Б.пр.

[3] E. E. V. Collocott. Tales and Poems of Tonga. Bemice P. Bishop Museum Bulletin, No. 46, Honolulu, 1928, pp. 32–33.