Джоузеф Кембъл
Героят с хиляди лица (2)

Предговор към изданието от 1949 година

Истините, съдържащи се в религиозните учения, са толкова изопачени и така систематично се маскират — пише Зигмунд Фройд, — че хората като цяло не могат да ги признаят за истина. Това е също както при детето, когато му казваме, че го е донесъл щъркелът. И тогава ние казваме истината, скрита под символи, защото знаем какво означава тази голяма птица. Но детето не знае това; неговото ухо долавя изопаченото, то се мисли за измамено и ние знаем колко често неговото недоверие към възрастните, неговата упоритост са свързани именно с това впечатление. Стигнахме до убеждението, че е по-добре да престанем да говорим подобна символически завоалирана правда и приспособявайки се към интелектуалното равнище на детето, да не го лишаваме от възможността да му покажем реалното положение на нещата.^[1]

Целта на настоящата книга е да разкрие някои от истините, прикрити от нас чрез образите на религията и митологията, като събере на едно място множество не особено сложни примери и позволи на древното значение да стане видно само по себе си. Някогашните учители са знаели какво говорят. Веднъж припомнили си как да четем техния символен език, нужен е единствено талант на антрополог, за да може ученията им отново да бъдат чути. Но първо трябва да усвоим граматиката на символите и като ключ към това тайнство аз не познавам по-добро съвременно средство от психоанализата. Без да твърдим, че това е последната дума по въпроса, ще приемем тя да ни послужи като подход. Втората стъпка ще бъде да съберем множество митове и приказки от всички краища на света и да оставим символите да говорят сами за себе си. Паралелите моментално ще излязат наяве и ще построят една внушителна и удивително трайна формула на основните истини, с които човекът е живял на тази планета в продължение на хилядолетия.

Някой може да възрази, че като изтъквам приликите, пренебрегвам различията между отделните източни и западни, модерни, древни и първобитни традиции. Подобно възражение обаче може да бъде отправено и към всеки учебник или схема по анатомия, в които физиологичните различия между расите са пренебрегнати за сметка на основното цялостно опознаване на човешкия организъм. Разбира се, разлики между многобройните митологии и религии на човечеството има, но тази книга е посветена на приликите. И след като веднъж те бъдат разбрани, разликите ще се окажат далеч не толкова големи, колкото обществеността и политиците смятат. Моята надежда е, че подобно сравнително осветляване ще подпомогне недотам безнадеждната кауза на тези сили, които работят за обединение в днешния свят не в името на някаква духовна или политическа империя, а в смисъла на взаимното човешко разбирателство. Както ни казват Ведите: „Истината е една, мъдреците я наричат с много имена“^[2].

За помощта в продължителното усилие да придам четивен вид на моите материали бих желал да благодаря на г-н Хенри Мортън Робинсън, чиито съвети много ми помогнаха в началния и финалния етап на работата, на г-жа Питър Гайгър, г-жа Маргарет Уинг и г-жа Хелън Макмастър, които преглеждаха ръкописа много пъти и даваха безценни предложения, и на съпругата ми, която работи заедно с мен от начало до край, слушаше, четеше и проверяваше.