Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (6)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 28 гласа)

Информация

Корекция
kuyvliev (03.08.2006)
Сканиране
Дарко

Издание:

Христо Калчев КЪРВАВИЯТ ПЪТ НА КОПРИНАТА

ВУЛГАРЕН РОМАН

София, 1999

Българска, първо издание

редактор Петър Величков

коректор Маргарита Спасова

предпечатна подготовка „КАМЕЯ“ ООД

Изд. Десита 97, София. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 128. Цена: 3.00 лв. ISBN 954-9761-06-2

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

Козела изчака хората на Аркан в мотел „Катерини“. Появиха се полу-грохнал старец с очила като лупи и един от „тигрите“. Стрелецът измъкна един пентакон от оръфаната си чанта, направи снимки на Габи и него, поиска тъмно помещение — намериха му. Половин час по-късно извади дамски сешоар и след още половин те се бяха снабдили с австрийски паспорти, шофьорски книжки и травел чекове — по-истински от истинските. Аркан беше удържал на думата си. Козела покани гостите си на обяд, даде 300 долара на стареца и 100 на „тигъра“ и в два следобед се разделиха.

— Сега сме семейство — весело каза Габи. — господин и госпожа Ханс и Габриела Окс.

— Да, бе — промърмори Козела. — Същински Бони и Клайд… Имам още една работа, Габи. Шибана работа, но трябва да я свърша. Ако не се върна до шест часа довечера, палиш колата и поемаш за България. Някъде по пътя изхвърли автомата. В никакъв случай не бива да бъде в колата, когато стигнеш границата.

Габи зяпна ужасена.

— Какво значи, ако не се върна до шест часа? Къде ще бъдеш?

— При синовете си — Козела се засмя весело. — Не бой се, момиче. Свикнал съм да си пазя задника. За всеки случай в атешекейса има около четиристотин хиляди долара. Ще ти стигнат на първо време.

* * *

Маскарадите на Левски? Полковник Хакел нямаше представа кой е Дякона, а още по-малко беше чувал за прийомите му. „С неговата свещена кама ще ви заколя!“ мислеше Козела, докато скиташе из солунската чаршия. Купи черни обувки и черни панталони втора употреба и потърси магазин за църковни одежди. Имаше такъв в противоположния край на града. Нае такси и купи калимавка и расо… Беше три без десет. Все още имаше време. Голям проблем се оказа брадата, но в замяна на това имаше всякакви перуки и като дължина, и като цвят. Избра къса черна перука, купи ножица и лепило, нае хотел, предплати го за нощта и отиде да се дегизира. Оряза перуката, залепи я, нахлупи калимавката, облече черните одежди и се огледа. Беше заприличал на един от стотиците православни свещеници, които можеха да се видят на тълпи из гръцките улици. Отново спря такси и поиска да го закарат на интезапен пазар. Трябваше му магаре, младо и пъргаво… останалото беше в ръцете на Бога. Нямаше никакъв проблем да купи и сто магарета, ако му трябваха, но той избра едно сиво, на вид младо, яхна го още на пазара и тръгна за Аспровалта.

Беше три и двадесет, когато видя селото, долу на брега на морето. Извади зигзауера, нави заглушителя, вкара патрон в цевта и продължи. На стотина метра по-надолу видя първата засада. Някакъв самодеец имитираше, че копае в пясъка с бел, лопата, която се ползваше само за почва. Козела го застреля в сърцето, скочи от магарето, пребърка го и намери автоматичен стечкин, замъкна трупа в храстите и на бегом яхна магарето и продължи. Не беше изминал и петдесет метра, когато сцената се повтори от другата страна на шосето. Прикрит зад една дюна, другият килър разглеждаше порнографско списание. Беше рано. По думите на полковника жертвата им трябваше да се появи след около час. Козела го застреля в главата, пребърка го, отново откри стечкин, замъкна го зад дюната и продължи към „Акилина“, прословутия бардак на Нерон вълка.

Хакел обядваше с една ръка, с другата държеше вестник. Усети го едва когато стовари картечните пистолети на масата.

— Нося ти подаръци, Хакел! — злобно каза Козела, сядайки срещу него.

— Виждам…

— Не — Козела измъкна зигзауера изпод расото. — Стани бавно с ръце на врата… Така стой! Едно рязко движение и ще ти е за последно. — Препипа го, измъкна колт 44, пъхна го в джоба си и отлепи брадата. — Какво ядеш, полковник. Нямам нищо против да споделя менюто на твоя сметка.

Козела свали расото, уви двата стечника в него, сложи ги на един от празните столове и запали цигара.

— Защо увеличаваш жертвите ми, Хакел. Или си въобразяваше, че малко нещастници ми тежат на християнската съвест?

Хакел остави храната, допи бирата си и запали цигара.

— Върни ми пистолета! Веднага!

Козела се развесели искрено.

— Няма да ти го върна! Никога! Отдавна мечтая за машинка като твоята.

— Пистолетът ми се води по досие, Козел. Или ще посмееш да разоръжиш полковник от ЦРУ?

— Току-що го направих! — Козела помаха на келнера. какво има в менюто, Хакел. И по-бързо мисли, ако обичаш.

— Каварма.

— Каварма и водка — заповяда на гарсона и се взря в почервенелия от бяс Хакел. — Нали ти казах да дойдеш сам!

— Офицер от моя ранг е длъжен да ползва охрана!

— Не ме лъжи, Хакел. Тия не бяха американци.

— Прав си. Ти уби двама албанци от АОК. Близки сътрудници на Хашим Тачи. Ако Змията разбере кой ги е пратил при Аллаха, ще ти се види тесен Балканският полуостров.

Козела се изсмя в очите му.

— Да не си се обрязал, полковник?

— Все още не, но ти ще минеш през сюнетчията със сигурност.

— Кой знае, колега. През краткия си бурен живот съм объркал доста прогнози. Защо поиска тази среща?

Келнерът му донесе водката и с жестикулации му обясни, че ще трябва да чака за кавармата.

— Не се ли сещаш?

— Не. — Козела отпи дълга глътка и я затисна с минерална вода.

— Дължиш четиристотин и двадесет хиляди долара на американските данъкоплатци!

— Аз не дължа нито цент. Дължат синовете ми, но са мъртви, както знаеш. Един наемник на същите тези американски данъкоплатци ги уби.

Хакел се намести на стола и видимо възвърнал вътрешното си равновесие, каза:

— Козел, не се прави на луд. Парите са у теб. Върни ми колта и дай да поговорим като мъже… Като офицери, Козел, тогава може би ще забравя кой уби албанците пред Аспровалта.

Козела се надвеси над масата.

— Парите не са у мен. Не ги намерих. Момчетата не успяха да ми кажат къде са ги скрили. Колта няма да ти го върна, а колкото до албанците — нека тежат на твоята съвест. Дреме ми точно на кура какво ще кажеш на оня наркотрафикант Хашим Тачи — Змията!

Хакел мълча дълго.

— Не остана здравословно място за тебе, Козел… Където и да се завреш, рано или късно ще те намеря.

Келнерът донесе кавармата и Козела се нахвърли лакомо на изключително вкусната гозба. Не проговори, докато не омете чинията, макар че не откъсваше поглед от бившия германец, който работеше като наемно куче за американските си господари.

— Вкусно… Браво, Хакел, имаш вкус… А колкото до това къде ще се скрия… Интересен въпрос? Къде се скриха нацистките военнопрестъпници след войната?

Хакел почервеня отново.

— Ще те убия, Козел! — тихо, но злобно каза той.

— Може би ще ме удушиш с голи ръце? Не ставай смешен, германецо. Ти не знам защо поиска тази среща, но аз знам защо дойдох. Искаш ли да чуеш?

— Целият съм слух.

— Дойдох да ти тегля една майна и да те пратя по дяволите. Веднъж завинаги! Не ме търси повече под никакъв претекст, слуга Аллахов. Можеш да кажеш на своите генерали, че като водят война на страната на АОК, създават по-страшна мафия от социалистическата..

Козела стана и взе пистолетите.

— Сбогом, Хакел. Благодаря за обяда! — и тръгна към шосето.

— Козел! — стигна го гласът на ЦРУполковника. — Ще се срещнем по Пътя на коприната.

Замръзна на място. Тефик беше най-банален неблагодарник и предател.

— Възможно е, Хакел. Обаче само ако Тефик бей доведе своя истински господар Осама бин Ладен. Това е донос, полковник, а сега сбогом наистина.

Козела спря такси. В Солун го смени и в шест часа беше в Катерини. Завари Габи да пие уиски в ресторанта.

Стори му се изключително възбуждаща. С боди и мини пола, вдигнала босите си крака на другия стол, тя представляваше булевардния образ на изкушението. Две минути по-късно я ебеше диво, яростно, като за последно.

— Този път ме желаеше искрено, нали? — попита тя вече под душа.

— Да — изръмжа Козела, наведе я, накара я да се хване за батерията на душа и й го заби анално.

В осем часа тръгнаха за Турция. Беше сигурен, че Хакел е блокирал българо-гръцката граница.