Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (57)

55.

След една незабравима закуска от яйца с бекон, предшествана от анализ на поведението ми, отидох в офиса, за да се сблъскам с второто си предизвикателство за сутринта. Мат Смит.

Мат е нашият местен технически виртуоз — привлекателен британец, който ти допада от пръв поглед и с когото се работи лесно. Изглежда обаче притеснително добре, което доста затруднява работата ми с него.

Преди няколко месеца го хванах да демонстрира прекалено внимание към Черил и бях сигурен, че я сваля. Но грешах. Мат беше много по-привлечен от Кайли. Никога не показваше чувствата си, защото знаеше, че е омъжена. Ала в моя безкраен стремеж да си намирам поводи да се побърквам, се питах какво ли би сторил, ако разбереше, че Кайли възнамерява да стане неомъжена.

Тя беше в кабинета на Мат, когато влязох.

— Зак, Мат работи цяла нощ над компютъра на Трип и е открил нещо.

— Не е така — възрази той със самодоволна усмивка. — Трудих се само половин нощ. И открих не едно, а две неща.

Потупа мишката и на един от двата 30-инчови монитора на бюрото му се появи имейл.

Mwen te kite flash la nan chanm ou. Иske ou te jwenn li?

Tripp

— Това е на хаитянски креолски от Трип до Питър Шевалие — обясни Мат. — Означава: „Оставих флашката в стаята ти. Разбра ли?“. Ето и отговора на Питър:

Te resevwa li. Pa enkyete. Mwen pral kenbe l, fumen.

Pyu.

В превод: „Взех я. Не се тревожи. Ще я пазя. Питър“. В доклада за уликите нямаше нищо, което да показва, че са открили флашка при тялото на Питър. Намерихте ли я в стаята му?

— Не, а и вече предадохме личните му вещи на брат му — казах. — Нито една от тях не беше улика от местопрестъплението, но ще вземем обратно компютъра, ако го искаш.

— Абсолютно. Междувременно трябва да поговориш с тази жена. — Той извади една снимка на втория монитор.

— Айрин Герити, 85-годишна. Според файла, който открих в компютъра на Трип, тя е първият служител, нает някога от „Олдън Инвестмънтс“. Била е лична секретарка на Хъч, преди Младши да се присъедини към семейния бизнес. После му е придадена, защото вероятно в началото е знаела повече от младия си шеф. Работила е за него до пенсионирането си преди седем години. Миналия ноември Трип е правил интервю с нея.

— Той готви филм за седемдесетия рожден ден на Хъч — обясних аз.

— На мен ли разправяш. Намерих папка с двайсет и три интервюта с различни хора, всяко по-скучно от предишното.

— И защо се прицели в Айрин?

— Тя е единствената, снимана от Питър Шевалие, докато говори.

— Пусни го — поиска Кайли.

— Повярвайте ми — каза Мат, — ако трябва да изгледате всичките 47 минути, ще ви се изпържат мозъците. Подбрах няколко акцента. Ето първия.

Айрин беше в подредена всекидневна, седнала на софа, издокарана в синя рокля, с дискретен грим и грижливо фризирана сребриста коса. Трип Олдън нагласяше микрофона й.

— Изглеждаш страхотно, Айрин — поласка я той.

— Глупости. Изглеждам като след корабокрушение.

— Не, наистина изглеждаш прекрасно — настоя Трип и отстъпи зад камерата.

— Въобще не си се променил, нали, Хънтър? Все пускаш дим в очите.

— Това е Трип, Айрин — прозвуча глас извън кадъра.

— Разбира се, че е Трип. Аз какво казах?

— Нарече ме Хънтър — обади се момчето.

— Така ли? Питър, така ли казах?

— Не се притеснявайте, госпожице Айрин — чу се предишният глас. Беше леко носов, с подчертано френска интонация. — И за протокола, изглеждате прекрасно.

Мат спря видеото.

— Тя нарече хлапето Хънтър още пет пъти. Той накрая се отказа да я поправя. Но като се изключат леките признаци на деменция, Айрин е доста напорист бабишкер.

— Зак не ги харесва напористите — подхвърли Кайли.

Мат се засмя, но се усети да не задълбава в темата.

— Следващият клип — каза.

Айрин вече седеше на пиано и пееше последните няколко ноти от „Честит рожден ден“. Иззад камерата се чуха аплодисменти и тя отговори с класически поклон на изпълнител в пиано бар.

— Благодаря ви, благодаря…

— Благодарим на теб — каза Трип. — Не само беше страхотна, но и тази стая ще бъде най-добре изглеждащата във видеото. Къщата ти е невероятна.

— Не бих могла да си го позволя без теб, Хънтър — отговори Айрин.

— Можеш да благодариш на Хъч за това — каза Трип. — Той винаги е плащал добре на хората си.

Тя възрази с махване.

— Хъч няма нищо общо. Аз говоря за… — Айрин се наведе напред и прошепна към камерата. — Проектът „Гутенберг“. Само ти и аз, Хънтър. И двамата ударихме джакпота с него.

Тя зачака за отговор. Ала явно Трип нямаше какво да каже. Тя сложи ръце на устата си.

— О, мамка му. Птичката излетя. Хънтър, моля те, не се сърди.

Трип влезе в кадъра и седна до нея на пейката пред пианото.

— Всичко е наред, Айрин. Каквото и да става, никога не бих могъл да ти се разсърдя.

— Запазих всичките ти тайни. Особено „Гутенберг“. Ала имах малка лична тайна. Винаги се чувствах зле, че я крия от теб.

— Не се чувствай зле — успокои я Трип. — Добре съм. Не ми пука каква е.

— Майната му. Отворих си голямата уста. Време беше да изплюя камъчето.

Мат пак спря записа.

— Ей — възрази Кайли, — не го спирай сега. Тъкмо става интересно.

— О, бихте ли искали да видите останалото? — Мат бутна мишката.

Екранът се изпълни с бял шум.

— Какво е това, по дяволите… — учуди се Кайли.

— Редактиран е. Цензуриран. Заличен изцяло. Каквото и да е изповядала тя, Трип не е искал да го чуе друг, затова е изтрил записа.

— Но не веднага — казах аз.

— Какво намекваш? — изгледа ме Кайли.

— Искам да кажа, Айрин си мисли, че Трип е Хънтър и му хвърля бомба — отвърнах. — Как едно 18-годишно хлапе ще се справи с нещо подобно? Ще унищожи ли бързичко доказателството? Или е по-вероятно да сподели заснетото с единствения човек, на когото се доверява?

— Кучият му син — досети се Кайли, — преди да го изтрие, Трип го е показал на Райън Медисън, всеотдайния учител, който дава на младите режисьори насоки за mise en scéne.

Все още нямахме представа къде е Медисън или какво планира, ала след три дни най-накрая бяхме разгадали един от козовете, които държеше.