Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (39)

37.

Патрис Шевалие беше висок, тъмнокож и вероятно красив, но бруталното убийство на брат му бе белязало лицето му със скръб, болка и гняв.

Кейтс ни представи един на друг, с Кайли изразихме своите съболезнования и четиримата седнахме в кабинета на шефа, за да говорим по тема, която трима от нас биха искали да отложат.

Кейтс ни улесни.

— Разговаряхме с д-р Шевалие и по онова, което ми обясни, съдя, че брат му е бил забележителен филантроп.

— Питър не би се изразил така — тихо възрази Шевалие. — Той просто би казал, че е само човек, който помага на малкия си брат.

— Как ви помогна? — попитах.

— Плати, за да ме изпрати в колеж във Франция, а после — четири години в Медицинското училище в Тулайн. Аз съм педиатър в един от най-бедните райони на Хаити, а след урагана Гилбърт Питър ми помогна да изградя детска клиника.

— Това, д-р Шевалие, е моето определение за филантроп — поясни Кейтс.

— Благодаря ви, капитане. А сега кажете: кога ще откриете убиеца на Питър и ще ми върнете останките му? Детската клиника „Питър Шевалие“ е жив паметник за щедростта на брат ми, а хиляди хаитяни — много от които му дължат живота си — жалеят за смъртта му и ме чакат да го върна вкъщи. — Той замълча. — Целия.

— Невъзможно е да ви кажа кога точно ще успеем, ала трябва да знаете, че детективите Джордан и Макдоналд са най-добрият екип под мое командване. И ви обещавам, че да изправим убиеца на Питър пред правосъдието, е наш най-висок приоритет.

Не това искаше да чуе човекът, но пък беше практичен.

— Как мога да помогна? — попита.

— Разговаряхте ли често с брат си? — заинтересувах се аз.

Загатване за усмивка.

— Непрекъснато. Често нямаше какво да прави, освен да седи в паркираната кола и да чака господин Олдън. Така че ми се обаждаше. Трябваше непрестанно да му напомням, че шофьорите разполагат с повече време от лекарите.

— Значи, ако Питър е имал врагове, вероятно е щял да ви сподели…

Шевалие вдигна ръка.

— Ако го познавахте, дори не бихте допуснали.

— Може би не врагове — поправих се, — но романтична афера, която…

Отново вдигна ръка.

— Питър имаше любовна връзка с една-единствена жена. Ала вие вече го знаете, детектив. Говорили сте с Хуанита. Но и аз имам въпрос към вас. Разговаряхте ли с Трип Олдън след смъртта на брат ми?

— Не, сър. Издирваме го.

— Както и аз. А Хуанита е ужасно притеснена, защото няма вести от внука си Лони.

— Ако мога да попитам — намеси се Кайли, — защо търсите Трип?

— Доста вероятно по същата причина, както и вие. Питър работеше за семейство Олдън, когато го убиха. Ако някой може да ви помогне в разследването ви, това е семейството. Ала от Хънтър Олдън човек няма как да получи каквото и да е обяснение. Така че снощи отидох да се видя с Джанел, но и тя или не можеше, или не пожела да ми каже къде да намеря Трип.

— Колко близки бяха Трип и Питър? — попита Кайли.

— Те се обожаваха един друг. Когато Трип беше на десет години, се отегчаваше през лятото в Саутхамптън и попита дали може да посети селото, където сме израснали с брат ми. Двамата с Питър отлетяха за Хаити и останаха две седмици. Следващото лято прекара там месец. И се връщаше всяка година, докато навърши петнайсет. Той не е повлиян от богатството си. Чувстваше се у дома в нашето село — и поради това говори свободно креолски. Между нас казано, струва ми се, че Питър беше за момчето повече баща, отколкото Олдън. Фактът, че Трип не ме е потърсил след смъртта на Питър, ме тревожи много.

— Тревожи и нас — каза Кейтс. — Ще го намерим и ще получим отговорите от него.

— А кога? — избухна Шевалие. — Само не ми казвайте, че го търси най-добрият екип под ваше командване, защото знам друго. Хъч Олдън е бил тук тази сутрин и е използвал безграничните си политически контакти, за да ви попречи да го правите, нали?

Кейтс мълчеше.

— Благодаря ви, че не го отричате. Моите извинения, че повиших тон.

— Мога само да си представя на какъв стрес сте били подложен през последните 48 часа — тихо изрече Кейтс. — Не е нужно да се извинявате, д-р Шевалие.

— Моля, наричайте ме Патрис… — омекна той. — Снощи, когато посетих Джанел, я попитах дали мога да прегледам личните вещи на Питър. С нейно разрешение взех компютъра и мобилния му телефон.

— Вече имаме телефона му — казах.

— Имате само служебния му. Това е личният му мобилен и тъй като полицията не го е прибрала, предположих, че не е необходим за вашето разследване. След като разгледах контактите му, успях да се свържа с нашите хора.

— Нашите хора ли? — учуди се Кейтс.

— В този град има сплотена общност от хаитяни. Много от тях работят тихо и в пълна неизвестност за малцината привилегировани, на които е предназначен да служи вашият отдел. Брат ми беше част от тази общност. Те бяха връзката на Питър с неговата хаитянска култура.

— И един от тези хора работи за Хъч Олдън — предположи Кейтс.

Шевалие кимна.

— Да. Но не би трябвало да се налага да прибягвам до тайни ходове, за да получа информацията, която ми се дължи във връзка с убийството на брат ми. В бъдеще бих искал вие и вашите детективи да бъдете много по-отзивчиви.

— Прав сте, ще бъдем — кимна Кейтс.

— И моля, обещайте ми, че няма да позволите на богатите и властните да ви попречат да откриете убиеца на Питър.

Кейтс стана от стола си и протегна ръка.

— Имате думата ми, Патрис.

Той се изправи и стисна ръката й. Усмихна се — този път широко. Очите му заблестяха и устните му се разделиха, за да разкрият идеални бели зъби. Нямаше повече място за съмнения — Патрис Шевалие беше красив мъж.

— Благодаря, капитане — каза той.

Тя му върна усмивката.

— Наричай ме Делия.

На пръв поглед можеше да изглежда, че между тях прескача искра, която можеше да доведе до вечеря, а после до кой знае какво… Ала аз бях наясно, че не е така. Делия Кейтс не позволяваше да прехвърчат искри между нея и близки на жертва на убийство. Добрият лекар я беше хванал в опит да го баламоса, така че тя включваше чара си с надежда да си възвърне донякъде доверието му. Това беше вариация на подхода лошо ченге — добро ченге, като Кейтс играеше и двете роли.

В нейния дневен ред имаше само една точка. Да намери убиеца и двамата изчезнали тийнейджъри.

Програмата на Шевалие беше същата като нейната. Само че той имаше още един приоритет — онзи, който бе споделил с нас веднага.

Да върне брат си у дома… Целия.