Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (14)

12.

— Голям сладур се оказа този — вметна Кайли, докато ускоряваше по „Сентръл Парк Уест“ към центъра.

Кайли е трън в задника от световна класа — знаех, че ще си отмъщава за моята закачка за напористите жени, които си присвояват цялата слава. Това беше първият й опит.

— Нищо особено — казах.

— Нищо особено ли? Зак, той беше готин. Бих излязла с него.

— Не знам — поколебах се. — Стори ми се малко младичък за теб. Мисля, че двамата с Джефри трябва да изчакате поне докато кожата му се изчисти и махне скобите.

— Знаеш, че говоря за Медисън — изсумтя тя. — Бих се записала в курса му само за да гледам тези прекрасни сини очи.

— О, имаш предвид учителя ли? Наистина беше невероятно чаровен — казах. — Определено вторият най-готин тип на покрива.

Тя се засмя и ми се стори, че може би съм спечелил този рунд. Ала за всеки случай се извъртях и се отдръпнах към вратата, за да не може да ме сръчка отново.

Прекосихме Сентръл Парк по Шейсет и пета улица към Ийст Сайд и заковахме пред Деветнадесети участък на Източна шейсет и седма пет минути преди крайния срок.

Тъкмо тръгвахме нагоре по стъпалата към участъка, когато входната врата се отвори и навън изхвърча Черил.

— О, Зак — едва не простена тя.

— Хей… Мислех, че ще вземеш влака до болницата тази сутрин.

— Направих грешката да вляза, за да довърша някои неща, и бях бомбардирана с обаждания от хора, прекарали празниците в кроежи на големи планове за новата година, и желаеха незабавно да им обърна внимание.

— Не беше ли ти психологът, който ме научи, че думичката „не“ е цяло изречение?

— Казах „не“ на повечето от тях — увери ме Черил, — само че капитан Кейтс се нуждаеше от мен за нещо, което не можеше да чака. Обадих се на Фред и го попитах как е Милдред, а той каза, че може би й остават само няколко дни. Кейтс се нуждаеше от мен за няколко часа, затова останах. Ала ето че най-накрая успях да се измъкна.

— Съжалявам, чух за бившата ти свекърва — обади се Кайли.

— Благодаря — кимна Черил. — Даже не мога да мисля за нея като за бивша. Тя е майка на бившия ми съпруг и непременно трябва да я видя, преди да умре. Най-хубавото нещо в брака ми с Фред бяха приятните часове, прекарани с Милдред.

Тя ме прегърна набързо.

— Ще хвана късен влак на връщане.

— А аз ще изкарам дълга смяна, така че какво ще кажеш за една късна вечеря? — попитах. — Можем да поръчаме храна, да отворим бутилка вино…

Мобилният й телефон иззвъня и тя го вдигна.

— Фред, на път съм. Ще бъда във влака от 1:47. Вземи ме от гарата „Маунт Киско“.

Виждах, че се готви да затвори, но Фред явно продължаваше да говори. Черил го изслушваше търпеливо, вметвайки в монолога му по някое „ммм, хм“, както правят психолозите, когато са чували нещо много пъти.

Накрая го сряза.

— Фред, ако продължиш да говориш, ще изпусна влака. Довиждане.

— За довечера — казах веднага щом затвори. — По кое време мислиш, че ще…

— Зак! Как можеш да очакваш от мен да планирам вечеря? Фред е напълно съсипан. Звъни ми вече сто пъти.

— Може би следващия път, когато се обади, ще му напомниш, че вече не е женен за тебе — изръмжах аз.

И веднага съжалих за думите си. На секундата у спокойния, състрадателен терапевт изригна горещият, избухлив латино нрав.

— Ти чуваш ли се? — отрони през стиснати зъби, за да не премине гневът й в крясък. — Майка му умира. Колко безчувствен можеш да бъдеш?

— Не исках да прозвучи толкова безсърдечно — дадох бързо заден ход. — Но нали Фред е сгоден? Защо се обажда на теб, а не на годеницата си?

— Не че е твоя работа, но годеницата му го е зарязала.

Не го очаквах.

— Аз… мислех, че е бременна.

— Тя е — каза Черил. — Но Фред е разбрал, че бащата не е той, затова се обажда на мен, а не на нея.

— Съжалявам. Не знаех.

— Да не знаеш, е приемливо. Да не мислиш, не е.

Тя се втурна надолу по стъпалата точно когато черният „Ескалейд“ спираше отпред. Шофьорът изскочи, отвори задната врата и Мюриъл Сайкс, новият кмет на града, излезе от колата.

С Кайли имаме история със Сайкс. Евелин Паркър-Стийл, убитата съпруга на хотелския магнат, който ни настани с Черил в приказния апартамент, беше мениджър на кампанията на Мюриъл Сайкс. В началото преплетохме шпаги със Сайкс, но след като разкрихме престъплението, станахме нейните любими ченгета.

— Детективи — извика тя веднага щом ни забеляза. — Ужасен начин да започна втория си ден на поста, но съм щастлива да видя, че точно вие сте поели случая.

Забелязвах как в далечината Черил се опитва да хване такси на Лексингтън Авеню. Едно спря и тя се качи.

Е, добре — помислих си. — Не искам да изпусне влака, който ще я върне обратно при Фред. Въображението ми се разпали, умът ми се изпълни с картини от сълзливата им нова среща. Черил си беше грижовна по природа и знаех, че ще бъде до Фред в часовете на неговата скръб, ще го утешава и успокоява, ще му подложи рамо, на което да си поплаче…

— Зак!

Викът ме изтръгна от мазохистичното ми състояние. Беше Кайли.

— Какво?

— Може ли да се върнем към работата? Кметът се качва нагоре.

— Съжалявам, бях се замислил…

— Не, Зак. Черил е права. Ти не мислеше. Единственото нещо в главата ти е твоето наранено мъжко его. Искаш ли един съвет от мен?

— Нямам търпение да го чуя, доктор Филис.

— Недей да затъваш в сапунената опера, която сам си съчиняваш. Така или иначе вече оплеска нещата с Черил.

— Да, май наистина се гръмнах в крака.

— О, прав си… — Тя се ухили. — Само че грешиш за частта от тялото, Казанова. Определено не беше в крака.