Каролине Бернард
Музата на Виена (50)

Петдесета глава

разговорът интересен от мухата слон готов пътуване за тоблах

Алма изхлипа от облекчение, когато прочете телеграмата, която Густав й бе изпратил малко преди да си замине от Лайден. Значи срещата с Фройд е преминала добре, слава богу! Най-после непоносимото напрежение и безпокойство от последните дни бе приключило! Младата жена чу сцепване на плат и погледна в ръцете си. Пак беше скъсала една от нежните дантелени кърпички, които мачкаше нервно през последните дни. Ана я изгледа с вдигнати вежди, после издърпа от ръцете й фино избродираната кърпичка и я сложи при другите, които чакаха да бъдат закърпени. След заминаването на Густав Алма бе налегната от съмнения, защото междувременно се бе осведомила по-подробно за начина, по който Зигмунд Фройд третирал своите пациенти. В продължение на доста време, понякога на месеци и дори години, той разговарял редовно с тях, за да открие причината за нещастието или душевното им смущение, като често предполагал, че тя се крие в ранното им детство. Алма не знаеше много за детството на Густав в Чехия, защото той не обичаше да говори за онова време. Баща му бил брутален, майка му страдала безмълвно, той бил вторият от тринайсет братя и сестри, шест от които починали рано. На единайсет-дванайсет години напуснал семейството, за да живее при някакъв роднина и да ходи на училище. На петнайсет дошъл във Виена и по-късно постъпил в Консерваторията.

„Колко ли е успял да разкаже на Фройд за един-единствен следобед? — запита се Алма. — Ами неприятните неща, които човек не споделя просто така с непознати? Че бащата биел майката? За смъртта на малките братя и сестри? Как са засегнали всички теми за толкова кратко време?“ Ала тя усети оптимизма в съобщението на Густав и се изпълни с надежда.

Младата жена още умуваше над съдържанието на телеграмата, когато пристигна втора, която мъжът й бе написал във влака за Кьолн и бе изпратил от някоя гара. Беше стихотворение, чиято последна строфа гласеше:

Как искам да проспя блажено живота си и да мечтая!

Обичай ме — ти бурята във мен спечели!

Приветствай ме — на този свят умрях

и в Пристана съм вече.

„В Пристана“! Густав я наричаше свой пристан. Никога не й го беше казвал. Алма повтаряше шепнешком думите. В пристана човек се чувства добре, като у дома си, защитен срещу бурята. Стихчето й вдъхна кураж. Изглежда, мъжът й беше стабилизиран. Тя благодари безмълвно на доктор Фройд, задето щеше да им облекчи живота. Усмихна се оптимистично. После извади от скрина нова кърпичка и избърса сълзите от лицето си.

Алма чу Густав да тича по стълбището; после той връхлетя в стаята и я притисна бурно в обятията си.

— Алмши, моята Алмши… — шепнеше безспир. — Само ако знаех всичко това. Прости ми, моля те. — Той покри лицето й с целувки, привлече я към себе си, после отново я отдалечи и пак я запрегръща.

Алма притисна лице в рамото му и усети влагата по палтото му, защото навън валеше дъжд. Облегна се за момент на него и се отпусна в прегръдките му. Ала после усети безпокойство. Какво е трябвало да знае той? И защо трябва да му прощава тя?

— Знаеш ли какво каза Фройд, така де, Зиги? — Густав я отдалечи на една ръка разстояние, за да я погледне в очите.

— Зиги ли?

— Да, ние си говорим на „ти“ и на малко име. Станахме си симпатични.

— Какво е казал? И какво е трябвало да знаеш?

— Каза, че ако не си ми изневерила наистина, е трябвало да си измислиш изневярата.

— Това не го разбирам. — Тя поклати глава. Какво беше сторил с мъжа й този Фройд?

— Ами защото тази история ми отвори очите. За да проумея какво се случва с теб!

— С мен ли? — Сега вече Алма здравата се разтревожи. Та нали ставаше въпрос за Густав. Той имаше нужда от помощ, не тя! Или беше изтълкувала погрешно съобщенията му? Може би през цялото време той бе говорил само за нея, а не за себе си? Какво е разказал на този Фройд?

— С нас. Че нещо трябва да се промени! — Той коленичи пред нея и положи буза върху корема й. — Нещо ще се промени между нас, обещавам.

В последвалия разговор Алма научи какво се бе случило онзи следобед между Густав и Зигмунд Фройд и тревогата й се уталожи. Отначало се срещнали в хотела, където живеел лекарят, а после повече от четири часа се разхождали из града покрай каналите и Фройд задавал въпроси. По отговорите на Густав заключил, че майка му вероятно се е казвала Мари и че той страдал от ярко изразен Едипов комплекс. В лицето на Алма търсел един вид заместител на майката и пренебрегвал факта, че тя е млада жена и напълно неподходяща за целта.

— Беше истинско откровение. Колко много неща прочете този човек от малкото ми думи! Тъкмо бяхме стигнали до един канал и аз бях сигурен, че вече сме го прекосявали. Познах моста, по средата на който имаше канделабър. Беше ми топло, вървях с едри крачки. На няколко пъти Фройд ме помоли да вървя по-бавно. Насреща ни се зададе група подпийнали мъже, та се наложи да се дръпнем — заобиколихме шумната компания единият отдясно, другият отляво, след което отново завървяхме в равен ритъм. И точно в този момент той ми каза: „Майка ви се е казвала Мари, нали?“. И попита защо не съм си взел жена, която също да се казва Мари. Понеже съм търсел майка си в своята съпруга, в теб, Алма! Заковах се на място, толкова смаян бях. Откъде знаеше Фройд всичко това? Той също се спря и дръпна силно от тънката си пура. „Каква беше майка ви? — попита. — Предполагам, много грижовна, вечно тревожеща се за любимите си хора, без да мисли за себе си. Един ангел, който се раздава.“ А после се понаведе, за да наблюдава ефекта от думите си.

— И как реагира ти? — попита Алма.

— Стъписах се, а после избухнах в смях. Понеже се сетих, че второто ти име е Мария.

— В началото на брака ни дори ме наричаше така, обаче на мен не ми харесваше.

Густав сведе очи.

— Майка ми винаги беше изтерзана и болнава, точно такава съпруга желаех. А ти, естествено, не можеше да изпълняваш тази роля, защото беше млада и незряла. Това бе несправедливо от моя страна. Фройд ме попита как изобщо съм могъл да се оженя за теб. Споделих опасенията си, че съм твърде стар за теб, обаче той ме успокои.

— Какво ти каза?

— Че ти, от своя страна, си търсила в мое лице образа на бащата, защото така и не си съумяла да преодолееш ранната смърт на своя татко.

Алма кимна. И този Фройд бе разкрил всичко това в един-единствен разговор? Налагаше се да го обмисли, ала отсега имаше чувството, че лекарят е прав: Климт и Буркхард също бяха доста по-стари от нея. Как обаче се вместваше в картинката Валтер Гропиус?

— Има още нещо — предпазливо изрече Густав.

— Какво?

— Фройд ме попита дали спим заедно…

Младата жена избягна погледа му.

— Човек не спи с майка си, макар че е възможно да е таил подобно желание — поясни съпругът й, а Алма се запита дали тези думи са негови, или на Фройд.

— И това ще се промени — заяви той. — Още по време на пътуването започнах да се радвам, че скоро ще те видя отново. Нямам предвид радостта, която изпитвам винаги, когато пътувам към теб… — Той я погледна неуверено и Алма разбра какво искаше да й каже. — Отсега нататък животът ни ще звучи като един-единствен акорд. Ще отделям повече време за теб, обещавам. Хайде заедно да прочетем книгите на Фройд. Този човек е гений! А, сетих се, че не поиска хонорар. Е, сигурно и това ще стане.

Той разказва още дълго за срещата си с лекаря. Алма запомни само какво беше казал за брака им: че отсега всичко щяло да се промени.

Когато тази вечер Густав почука на вратата на спалнята й, тя беше будна. Чакаше го — след всичко, което й беше споделил през следобеда. Ала не можеше да пропъди мисълта за Валтер. В стаята й беше задушно, летният дъжд бе донесъл кратко разхлаждане. Августовската жега притискаше Тоблах. Тя носеше само лека нощница без ръкави и стоеше до прозореца с надеждата за хладен полъх. Густав застана зад нея и замилва гърдите й. Първата й мисъл беше просто да го отпрати. Толкова дълго тялото й не го бе привличало, а сега съществуваше Валтер Гропиус, който не понасяше тя да споделя леглото със съпруга си. Обърна се към Густав, понечи да каже нещо, но той я целуна и се притисна към тялото й. Това й напомни за началото на брака им и в нея се надигна желание. Колко дълго бе принудена да се лишава от това! Тя беше млада жена с физически потребности и Валтер бе разпалил чувствеността й.

Без да се замисля, Алма отвърна на докосванията на мъжа си. Как да му обясни, че не го желае? А след това нямаше връщане назад.

На следващата сутрин остана дълго в леглото. Густав отдавна се беше прибрал в стаята си. Чуваше го да снове напред-назад. Алма въздъхна и се обърна на другата страна. Беше объркана. Какво се бе случило през изминалата нощ? Всъщност нещо съвсем нормално — един съпруг бе дошъл в леглото на своята съпруга. Беше хубаво, по-хубаво, отколкото го помнеше. Чувстваше се млада и жива.

Густав бе прошепнал в ухото й, че я обича. Трябваше ли да изпитва угризения към Валтер заради това? Тя се усмихна на себе си. Той нямаше да го узнае.

Густав й беше обещал, че нещата между тях ще се променят, и удържа на думата си. Срещата с Фройд наистина бе задвижила нещо в него. Няколко дни след завръщането му от Лайден те седяха един срещу друг на голямата работна маса. Пред тях лежаха разпръснати нотите на Осмата симфония, която в близко време трябваше да отиде за печат. Густав вземаше отделни нотни листове, за да нанесе последни корекции и бележки в полето. Листовете бяха осеяни с припрения му почерк, някой аматьор би си помислил, че ято пойни птици е минало през мастилена локва и после е подскачало по хартията, оставяйки отпечатъците на крехките си крачета. Полетата на партитурите бяха почти изцяло запълнени с бележки, откъслечни мисли и обяснения в любов към Алма.

Нейна задача беше да препише на чисто тези драсканици, по възможност, без да допуска грешки, като пропусне бележките, които не засягаха никого, така че партитурата да стане четивна за музикантите и музикалните издатели.

Тя придърпа следващия лист от купчината, която вече бе обработила. Очите й следяха нотите, разгадаваха мелодията. Младата жена остави молива и прочете повторно нотните редове. Ръцете й разсякоха с лекота въздуха, сякаш дирижираше оркестър. Мелодията я плени, тя докосна най-съкровените й струни. Голите й ръце се вдигаха и спускаха, пръстите шаваха лекичко, сякаш помахваха с копринен шал.

По внезапната тишина тя усети, че Густав е прекъснал работа и наблюдава като омагьосан движенията й. Свалил очилата си без рамки, той се взираше в нея, следейки с очи плавните вдигания и спускания на ръцете й. Тя бе затворила очи и наклонила глава в такт, вслушана в сподавените, мистични, стократни гласове на певците от заключителния хор. Горната част на тялото й започна да се полюшва, сякаш беше танцьорка, прекланяща се пред музиката. Презрамката на лятната й рокля падна и разкри закръгленото й рамо. Изпод миглите й бликнаха сълзи и се стекоха по страните й. Густав издаде дрезгав звук, а когато отвори очи, тя видя, че бе закрил с длани лицето си.

Алма потърси погледа му.

— Това е най-хубавото нещо, което си композирал някога — каза му тя.

— То е за теб, Алмши — отвърна той. — Само за теб. — Взе писалката и с големи букви написа на първата страница: НА МОЯТА МИЛА ЖЕНА / АЛМА МАРИЯ. — Веднага ще кажа на печатницата да прибавят към партитурата за пиано отделен лист с това посвещение. Искам да я посветя на теб.