Виктор Суворов
Спецназ (5) (Тайната армия на Съветския съюз)

1

Комунизмът трябваше да се разпространи в целия свят. Ако разпространението се забави, комунизмът се влошава, ако разпространението спре, комунизмът ще загине.

Маркс и Енгелс, апологетите на комунизма и световната революция, не се занимаваха с дреболии. Те веднага замахнаха на целия свят още през 1848 г.

При комунистите на Русия, верните ученици на Маркс и Енгелс, също имаше замах към целия свят. Още от първия момент на завземането на властта в Петроград лидерите на комунистите си поставиха за цел да завладеят не само Русия, но и целия свят. Тези чувства са ясно изразени от Александър Блок в стихотворението „Дванадесет“:

Ний на планината за всички буржоа ще разпалим Световния огън

Тези редове са написани през януари 1918 г. Все още никой не е нападнал комунистите, а те вече имаха предвид само едно — да разпалят „световния огън“.

Преди да завземат целия свят обаче, беше необходимо да завладеят собствения си народ. Завоюването на собствената страна доведе до жестока гражданска война, която ехтеше на обширните територии от Варшава до Владивосток, от Котлас и Архангелск до Севастопол и Ташкент.

Това беше маневрена война без постоянен стабилен фронт, война с огромен брой разнообразни участници, с много различни видове армии, независими дивизии, полкове, отряди и банди. Това беше партизанска война, както по дух, така и по съдържание. Малки разпръснати отряди се сливат в армия и в случай на поражение отново се разпръскват в големи и малки военни формирования, продължавайки да се бият по фронтовете, след това в тила на многобройни и всякакви врагове. В онези години действащите партизани бяха в червено, бяло, зелено и Бог знае какво още.

В момента изобщо не се интересуваме от партизанската война, а само сраженията на редовните части на Червената армия, създадени специално за операции в тила на противника. Такива части са съществували в различни дивизии, полеви армии и фронтове. В онези дни те все още не са били наричани Спецназ, но не и в същността си. По духа, по характера на изпълняваните задачи, в тактиката на действие, това са били истински Спецназ.

Фрунзе не беше единственият, който оцени важността на използването на редовни подразделения зад вражеските линии. Другарите Троцки, Сталин и Ворошилов също подкрепиха тази стратегия и широкото й използване.

2

Краят на Гражданската война във всеки случай не означаваше и края на тайната война, започната от комунистите срещу съседни държави. Напротив, борбата срещу съседите се засили, тъй като в края на Гражданската война бяха освободени необходимите ресурси. Веднага след като потисна съпротивата на народите в своята страна, Червената армия започна сражения до границите на съседните държави, а нивото на подривна активност срещу съседите се увеличава.

През цялата история на Съветския съюз тайната полиция на ЧК — ГБ и Червената (съветската) армия имаше свои собствени разузнавателни и диверсионни структури, които действаха независимо една от друга. Ефективността от това рязко се увеличава, тъй като конкуренцията е полезна навсякъде и най-вече — в терористичните дейности и шпионажа.

Във Финландия червените терористи действат до края на 1921 г. Войната с Полша официално приключва през 1920 г., но съветските „партизански отряди“, оборудвани с главорези от съветското военно разузнаване и тайната полиция, продължават да убиват хората в тази страна за световната революция още шест години. Те бяха активни до октомври 1926 г., тероризирайки населението се опитваха да разгърнат гражданска война.

Но дори тези държави, които не са имали общи граници със Съветския съюз, не са били защитени от действията на съветските диверсанти.

Ноември 1923 г. съветските другари подготвяли комунистически преврат в Германия. Сред изтъкнатите комунистически лидери, нелегално прехвърлени в Германия, е Йосиф Уншлихт, който на 28 август 1923 г. става член на Революционния военен съвет на СССР.

На Уншлихт е възложено организирането на отряди за въоръжено въстание за преврат, набирането им и снабдяването с оръжие. На него му бе възложена и отговорността да организира немската ЧК за изтребване на буржоазията и противниците на революцията след преврата.

(Бажанов Б. Воспоминания бывшего секретаря Сталина. С.67.)

В Германия работихме върху организацията на комунистическите военни формирования за бъдещата германска Червена армия. Москва реши този път да обмисли всичко до най-малкия детайл. Тя тайно изпрати най-добрите си хора в Германия — Бухарин, Макс Левайн, един от лидерите на баварската съветска диктатура, продължила четири седмици, Пятаков, унгарските и българските агенти на Коминтерна и самия Радек. Ние, командирите на Червената армия, продължихме обучението на войски в Германия. Тайните нощни маневри се извършват близо до Золинген в района на Рейн, в които понякога участват няколко хиляди работници. Подготвяйки се за революцията, германските комунисти създават т.нар. „групи Т“ — малки терористични групи за деморализиране на Райхсвера и полицията с поредица от покушения. В продължение на няколко седмици тези групи нанесоха бързи и ефективни удари в различни части на Германия, избирайки за целта полицейски служители и други противници на комунистическата кауза.

(Кривицкий В. Аз бях агент на Сталин. М: Современник, 1996. С. 50–51.)

След Гражданската война във всяка стрелкова дивизия е въведен взвод диверсанти — 39 войници и командири. За да не наричат нещата с истинските им имена, тези взводове на всички документи се водеха като сапьорно-маскировъчни. Те бяха разположени до сапьорните батальони на дивизиите и бяха като част от тези батальони. Но така изглеждаше само за непросветените. Всъщност всеки такъв взвод не се подчинява на командира на сапьорния батальон, а на началника на разузнаването на дивизията.

Основната цел на тези взводове е да атакуват щабовете и комуникационните центрове на противника, да саботират железопътните и шосейните пътища и да дезорганизират противниковия тил. Преминават границата или линията на фронта — пеша.

3

Опитите за разпространение на комунизма в цяла Европа, а след това и в целия свят продължават непрекъснато.

През 1936 г. в Испания избухва гражданска война. Съветският съюз не можеше да остане настрана. В Испания съветски военни пилоти, танкисти, артилеристи, моряци се бият на страната на комунистите. Не минава без диверсанти и при това на две различни разузнавателно-диверсионни чудовища.

Военните диверсанти (тоест СпН, по съвременному) в онези години са били подчинени на специалния отдел „А“ на Разузнавателното Управление на РККА. Началникът на отдела, тоест главният военен диверсант на Червената армия, беше майор (по-късно полковник) Хаджи-Умар Джиорович Мамсуров. В Испания той се прехвърля нелегално и там действа под псевдонима „Полковник Ксанти“. Под негово ръководство за първи път в световната история е създаден корпус от диверсанти, чиито бойци взривиха железопътни коловози, мостове, тунели и убиваха командирите на армията на противника от засада. Трябва да подчертая, че това не е диверсантки батальон, не полк, бригада или дори дивизия, а диверсионен корпус!

Корпусът се състоеше от седем бригади от 700 до 900 диверсанти във всяка бригада, в допълнение е щабът на корпуса и подразделенията за комуникация и тилово обезпечение.

В същото време не по-малко успешно действа в Испания един от патриарсите на подривните дела от Разузнавателното управление на Червената армия Илия Григориевич Старинов. Ето какво пише той за професията си:

Отдавна се смята, че диверсантът е мрачен и свиреп човек без съвест и чест. Без съмнение, изметта излизаща от разузнавателните училища на буржоазните държави са такива зверове. Но в армиите, които се борят за народното дело, подривници стават най-добрите, безкористни и човечни.

(Старинов И. Г. Мините чакат своя час. М: Воениздат, 1964. С. 81.)

Ето как този „човечен боец“ е воювал в Испания. През април 1937 г. е взето решение за превземането на манастира Вирхен де ла Кабеза. Но как? Манастирът има мощни стени и здрави порти. „Човечният боец“ Старинов измислил начин. Хванали муле, което било пуснато от манастира да пасе, и го натоварили с щайги.

В една от щайгите, натоварени на мулето, имаше взрив: двадесет килограма динамит, облицован с пирони и парчета желязо. Тази кутия беше оборудвана с взривател.

(Пак там. С. 134.)

Мулето тръгнало към портите на манастира. То било пуснато вътре. И се взривило. Ето така „човечният боец“ Старинов се бори за демокрацията в Испания. И това е само един от епизодите, за които той говори без колебание. Гордее се с това. За това му е било позволено да разкаже. Но не и за всичко, което главният диверсант имаше да разказва.

Опитът на „човечните бойци“ стана международен. От ХХ век той стигна до новото хилядолетие. Когато по улиците на мирните градове експлозивни заряди се взривяват тук-там, облицовани с болтове, гайки, пирони или парчета желязо с остри ръбове, нека си припомним нашите съветски „човечни бойци“, които не само са действали като дават пример, но и са подготвяли международни банди диверсанти, обучавали са ги, въоръжавали, финансирали и им предавали знанията и опита си.

4

Докато съветските „човечни бойци“ се сражаваха в далечна Испания, в Съветския съюз продължавали масовите тренировки на диверсанти. Колко са обучили през онези години, не се знае. Информацията по този въпрос е противоречива. Известно е, че едно от училищата се е намирало в Киев; то е съществувало под прикритието на парашутен клуб и е било под контрола на Разузнавателното управление на Червената армия.

При многобройни учения разузнавателните групи прониквали в тила на условен враг, за да търсят и унищожават командни пунктове, щабове, възли и комуникационни линии.

Известно е, че с разработването на подривна техника за диверсии се занимавал специално създаден изследователски център. Сред разработките му е специална мина за разрушаване на железопътни мостове. Осъзнавайки, че по време на войната железопътните мостове ще бъдат добре охранявани, експертите създадоха специална мина, която беше положена на траверси далеч от моста. Минаващ влак забирал тази мина, завличал я със себе си към моста, на който тя експлодира благополучно.

5

На 2 август 1930 г. по време на учения в Московския военен окръг е извършен парашутен десант наведнъж от цяла рота. Тази дата стана рожден ден на ВДВ.

През 1932 г. са създадени десантни батальони, а скоро и бригади.

През 1934 г. по време на учения на Червената армия е извършен парашутен десант от 905 войници и командири.

При известните Киевски маневри от 1935 г. са хвърлени 1188 парашутисти, които превземат летище, където точно кацали транспортни самолети, доставяйки още 1765 души с леки танкове, бронирани машини и артилерия.

През 1936 г. по време на учения в Беларус е извършен парашутен десант от 1810 бойци и командири и веднага след тях десантно кацане на 5708 души с тежко оръжие.

В московския военен окръг през същата година, в тила на условен противник, е хвърлена от въздуха 84-та стрелкова дивизия в пълен състав.

Но това е само видимата част на айсберга. Има и невидима: въздушнодесантните операции са съпроводени от десанти на малки диверсионни групи в съседни райони, които действат както в интерес на въздушния десант, така и в интерес на разузнавателните органи на Червената армия. Мощен въздушен десант на войски с военна техника със своето присъствие и действия създават благоприятна обстановка за работата на диверсанти в съседните райони.

През 1938 г. в Съветския съюз има шест въздушни бригади с обща численост от 18 хиляди войници и командири. Този брой обаче е подвеждащ, тъй като в същото време има „отделни разузнавателни отряди“, чийто брой и численост са неизвестни.

Но това не е основното. Червената армия в мирно време е създадена по такъв начин, че в точното време в състава и да влязат милиони резервисти, включително десетки и стотици хиляди десантчици.

Парашутистите се обучавали не само в Червената армия, но и в „граждански“ клубове. Съветският съюз влязъл във Втората Световна Война с 1 милион обучени парашутисти, които можело да се използват както във въздушнодесантните войски, така и в специални отряди — тоест на съвременен език казано в подразделения и части със специално назначение.

През април 1941 г. в Съветския съюз започнало формирането на пет въздушнодесантни корпуса, течала подготовка за създаването на още пет.

А диверсанти от всички нива, включително познатите Мамсуров и Старинов, по някаква причина се събирали на западните граници на страната, въпреки че страната не се готвела за отбрана, въпреки че никой не вярвал във възможността за нападение на Германия, започвайки от другаря Сталин.