Виктор Суворов
Спецназ (23) (Тайната армия на Съветския съюз)

Приложение F
Разузнавателен пункт на спецназ (РП-СН)

Представете си, че сте завършили 3-ти факултет (оперативно разузнаване) на Военно-дипломатическата академия на Генералния щаб. Ако успешно завършите курса на обучение, ще бъдете изпратени в една от двадесетте разузнавателни управления (РУ), които са в щабовете на военни окръзи, групи от сили и флоти.

Още в първия ден, прекаран във Военно-дипломатическата академия, научих, че дипломацията е шпионаж и че военната дипломация е военен шпионаж. Успешното завършване на 3-ти факултет на Военно-дипломатическата академия означава служене в някое от разузнавателните управления или в подчинени на тях подразделения, пряко свързани с набирането и управлението на чуждестранни агенти.

Представете си, че сте изпратени в Разузнавателното Управление на военен окръг Киев. Киев без съмнение е един от най-красивите градове на Съветския съюз и неведнъж съм чувал от западни журналисти, посетили Киев, че е един от най-красивите градове в света.

И така, сега сте в огромната сграда, заета от щаба на военния окръг Киев. В друго време в тази великолепна сграда са работили всички изключителни военни ръководители на Съветския съюз: Жуков, Баграмян, Ватутин, Кошевой, Чуйков, Якубовски и много други. Кабинетът на командира на окръга е на втория етаж. Вдясно от него има масивни врати към Оперативното Управление. Вляво са не по-малко масивните врати на Разузнавателното Управление. Тази подредба е символична: Първо управление (бойно планиране) е дясната ръка на командира, докато второ управление (разузнаването) е лявата. В щаба има още много управление и отдели, но всички те са разположени на други етажи.

Посещението ви е в Разузнавателното Управление на щаба на окръга, разбира се, в компанията на един от офицерите. В противен случай няма да ви пуснат.

Преди да влезете в Управлението, трябва да позвъните на „пропуски“ и да покажете пълномощията си. Дават ви телефонен номер и идва офицер, който ви придружава. В „Пропуски“ внимателно проверяват вашите документи и ви предоставят временен пропуск. Тогава офицерът ще ви ескортира през безкрайни коридори и множество стълби. Трябва да сте готов на всеки завой да представите своя пропуск и лична карта. Вашите документи се проверяват много пъти, преди да стигнете до окръжния началник на разузнаването.

Сега сте в огромния кабинет на генерал. Пред вас е генерал-майор, началник на разузнаването на военен окръг Киев. Представяте се: „Другарю генерал, капитан еди-кой си е пристигнал за по-нататъшна служба“.

Генералът ви задава няколко въпроса и докато ви говори за дреболии, той решава съдбата ви. Има много опции. Може да е решил да не ви взима и затова да не ви приема изобщо. Ще бъдете изпратени в отдела за управление на човешките ресурси на окръга и никога повече няма да ви бъдете позволено да извършвате разузнавателна работа. Или ви харесва, но не много. В този случай той ще ви изпрати на разузнавателна работа от по-ниско ниво — да служите в дивизия или полк. Ще работите в разузнаването, но не и в разузнавателната мрежа.

Ако той наистина ви харесва, пред вас ще се отворят няколко пътя. Военното окръжно разузнаване е гигантска организация с огромен обем работа.

Първо, може да ви изпрати в щаба на една от трите армии, за да работите в отдела за разузнаване на щаба, където ще бъдете изпратени в разузнавателен пункт (РП), за да вербувате секретни агенти информатори, които да работят за тази армия.

Второ, може да ви остави в Разузнавателното Управление, за да работите във 2-ро (агентурна мрежа) или трето (Спецназ) отделение.

Трето, може да ви изпрати до едно от местата, където се набират чужденци за работа към военен окръг Киев. Има две такива места: Разузнавателен Център и Разузнавателен пункт на Спецназ (РП спецназ).

Генералът може да ви попита за вашето собствено мнение. Отговорът ви трябва да е кратък: например, не ме интересува къде ще работя, стига да не е щабът, за предпочитане е в полк. Генералът очаква подобен отговор от вас. Разузнаването не се нуждае от офицер, който не се втурва във вербуване на агенти. Ако някой дойде на разузнавателната работа, но не желае да вербува чужденци, това означава, че е направил грешка при избора си на професия. Това също означава, че онези хора, които са го препоръчали за разузнавателна работа и са загубили години в обучението му във Военно-дипломатическата академия, също са сбъркали.

Генералът задава последния си въпрос: какви агенти искате да вербувате — за събиране на информация или за сътрудничество със Спецназ? Всеки разузнавач офицер от фронтово и флотско ниво трябва да знае как да набира агенти от двата вида. Казвате, че е все едно за вас.

„Добре — казва генералът. — Назначавам ви за офицер на разузнавателен пункт на спецназ на 3-то отделение на Второ Управление на щаба на военен окръг Киев. Заповедта ще бъде подписана утре. Пожелавам ви всичко най-добро.“

Благодариш на генерала за доверието, което ти се поверява, поздравяваш, щракваш с обувки и напускаш кабинета. На изхода ви очаква офицер за придружител. Оттук без никакви преходи преминавате в малък двор, където винаги чака малък затворнически фургон. Вратата се затръшва зад теб и се озоваваш в капан. Пред вас е малък непрозрачен прозорец с мощна решетка върху него. Няма смисъл да се опитвате да надникнете. Фургонът обръща и излиза на улиците на града, често спира и променя посоката, но разбирате, че спира на светлините на светофарите. Накрая микробусът минава през някаква огромна порта и спира. Вратата се отваря и слизате в двора на наказателния батальон на военен окръг Киев. Това е военен затвор. Добре дошли на новото ви място на работа.

Древният град Киев е виждал много завоеватели от цял свят, минаващи по неговите улици. Някои от тях са го сривали напълно, други са го укрепвали, а след това други са го унищожавали отново. Укрепленията около опустошения и обгорен Киев са издигнати за последен път през 1943 г. по заповед на Хитлер. Пристигайки в Киев, можете да минете през укрепления от всички векове: от бетонни бункери от ХХ век до разрушени стени, които са построени петстотин години преди появата на Бату хан.

Мястото, където сте докарани, е крепост построена по времето на Екатерина Велика. Построена е на югозапад от града на върха на стръмни хълмове, покрити с гора от древни дъбове. В близост са други фортове, огромен древен манастир и древна крепост, в която сега се намира военна болница.

От векове върху най-опасните подходи към града са изграждани военни структури от различен тип — складове, казарми, щабове и независимо от основния замисъл, те служат и за укрепления. Крепостта, до която пристигнахме, също служи за две цели: като казарма за 500–700 войници и като крепост. С кръгъл контур, във външните му стени има само тесни прорези и широки амбразури за оръжия. Сега всички са затворени и само останали прозорци гледат към двора. Крепостта има само един вход — добре охраняван тунел през мощни стени. Около крепостта е добавена кирпичена стена. Така отвън крепостта изглежда като висока кирпичена стена с тясна основа, с друга по висока кирпичена стена зад нея.

Както вътрешните, така и външните дворове на крепостта са разделени на множество сектори и малки дворове, разделени от малки стени и истинска джунгла от бодлива тел. Секторите имат своите странни табели: много от тях са разпределени, така че никой не е в състояние да разбере каквато и да е логика в това. Липсата на каквато и да е система допринася за секретността около тази институция.

Тук в наказателния батальон има три роти, излежаващи присъди и една рота охрана. Хората от охранителната рота имат крайно слаба представа за онези, които са в батальона и защо. Те имат само инструкции, които трябва да спазват: хората, които излежават присъди, трябва да бъдат само в двора в определени сектори; офицерите, на които в пропуска има триъгълен печат могат да влизат в определени сектори; офицерите с малка звездичка, отпечатана на пропуските им, могат да влизат в другите сектори и т.н.

В допълнение към офицерите от наказателния батальон, чести посетители на крепостта са служители на военната прокуратура, градската военна комендатура и офицери от командното управление: следователи, адвокати. Тук в страничните коридори има сектор за вас. Разузнавателният пункт на Спецназ няма връзка с всичко останало в наказателния батальон. Но ако тя е разположена отделно в сграда, тогава рано или късно други ще обърнат внимание на подозрителното поведение на хората, обитаващи тази сграда. Тук, в наказателния батальон, вие сте скрити от любопитни очи.

Разузнавателният пункт на Спецназ е малко военно подразделение, оглавявано от подполковник, който има в подчинение няколко офицери, завършили Военно-дипломатическата академия и няколко сержанти и офицери от щаба, които изпълняват служебни функции нямайки представа (или правилна представа) за това, което правят офицерите. Офицерите на наказателния батальон или тези, които посещават този батальон, дори няма да се замислят да питат какво се случва във вашия сектор. Преди много години един от вашите предшественици си е позволил лукса на „неразумен разговор“, в резултат на което, срещу него е подаден групов донос директно на командващия окръга командир, последвано от разследване на случаи на корупция сред старшите офицери. Това е достатъчно, за да е сигурно, че ще се отнасят с вас с уважение и няма да ви задават повече въпроси.

Има много предимства в разполагането на спецназовски пункт в наказателния батальон: зад такива огромни стени командването може да бъде уверено, че документите ви няма да бъдат изгорени или загубени поради случайност; той е под строга охрана с дузина кучета пазачи и картечници, монтирани на кулите, за да пазят спокойствието ви; никакъв страничен интерес относно това, което се случва вътре зад тези стени, никога няма да получи директен отговор; отделна организация привлича вниманието на високопоставени съветски военни ръководители, които не знаят за ГРУ и спецназ; и дори ако някой отвън ви подозира за нещо, той не може да различи офицерите на Спецназ от другите офицери, посещаващи тази стара крепост.

Спецназ имат на свое разположение няколко затворнически фургона, абсолютно същите като тези на наказателния батальон и с подобни номера. Те са много удобни за превоз на всякакви интересуващи ни хора по всяко време във и извън крепостта. Хубавото на затворническите фургони е, че нито посетителят, нито външният наблюдател могат да определят къде се намира пункта на Спецназ. Посетителят може да бъде поканен на всяко добре охранявано място, където обикновено има много хора (щаб, офис на командира, полицейски участък) и след това тайно да бъде доставен в закрит фургон до старата крепост, след което се връща по същия начин, така че да се изгуби сред тълпата. За щастие в областта има няколко такива крепости.

Наказателният батальон е просто военен затвор и е любимо място за укриване от ГРУ на неговите подразделения. Има и други видове маскировки — конструкторски бюра, ракетни бази, комуникационни центрове, но те винаги имат една характерна особеност — малка секретна организация се приютява в голямо, внимателно охранявано военно учреждение.

В допълнение към тези основни помещения, които съдържат сейфове, пълни с тайни документи, разузнавателният пункт на Спецназ има няколко конспиративни квартири и малки къщи в покрайнините на града.

Оказвайки се на мястото, което описах, ви посреща един смръщен подполковник, който вероятно е прекарал целия си трудов стаж на тази работа. Той ви дава кратка заповед:

— Носите униформи само в тази крепост или ако сте повикани в централния щаб. През останалото време носите цивилни дрехи.

— Разбрах, другарю подполковник.

— Но тук, в крепостта, няма какво да правите, още повече в щаба. Това е моето място, а не вашето. Нямам нужда от бюрократи. Имам нужда от ловци. Отидете си и се върнете след месец с материал за добър чуждестранен улов.

— Да.

— Знаете ли териториите, в които нашият окръг ще провежда бойни действия в случай на война?

— Тъй вярно.

— Е добре, имам нужда от друг агент там, който може да се срещне с група от Спецназ при всякакви обстоятелства. Давам ви месец срок, тъй като едва започвате службата си, но този срок след това ще бъде по-кратък. Може да си вървите и помнете, че имате много съперници в Киев: приятелите ви, които вече работят в разузнавателния пункт, вероятно вече активно действат в града, КГБ прави същото и кой знае още кой се занимава с вербуване тук. И помнете: в нашата работа можете да направите грешка само веднъж. Никога няма да се пропусне грешка, особено от страна на Спецназ. Във военно време ще ви застрелят. В мирно време за грешка ще бъдете изпратени в затвора. Знаеш ли в какъв?

Това беше Киев преди аварията в Чернобил. От векове варвари от много страни от Азия и Европа са се опитвали да унищожат моя велик град, но никой не му е причинил толкова вреда, колкото комунистите. Историята на ядрената енергия в Съветския съюз е много дълга, тя е с престъпна история. Бащата-основател на създаването на ядрената енергия беше Лаврентий Берия, всемогъщият началник на тайната полиция и както стана ясно по-късно, един от най-големите престъпници на ХХ век. Повечето съветски министри, разработчици и инженери, свързани със създаването на ядрената енергетика, са били в затвора и не само по времето на Сталин. Всички ядрени съоръжения са построени от труда на затворници. Лично аз видях хиляди затворници, работещи в урановите мини в района на Кировград (виж Суворов, Аквариум). Осъдените нямаха абсолютно никакъв шанс да се върнат към добра квалифицирана работа.

Рано или късно това трябваше да приключи с бедствие. Вестник „Литературна Украйна“ (27 март 1986 г.) съобщава за престъпно отношение в работата по проектирането, използването на дефектни материали и остаряла технология в Чернобил. Изданието предупреди, че няколко поколения хора ще плащат за безотговорното отношение на участващите в строителството. Но никой не обърна внимание на тази статия или други като нея; месец по-късно се стигна до бедствие.