Джъстин Кронин
Градът на огледалата (53)

Петдесет и две

— Добър ден.

Двамата офицери от Вътрешна сигурност пазеха в преддверието на затвора — единият седеше на бюро, а вторият, много по-възрастен мъж, стоеше зад бюрото. Гриър веднага позна втория страж; преди години той беше един от надзирателите му. Уинтроп? Не, Уинфийлд. Тогава беше младеж. Когато погледите им се срещнаха, Лушъс видя, че и мъжът го е познал.

— Проклет да съм! — възкликна Уинфийлд.

Той посегна към пистолета си, но движението беше бавно и непохватно и даде на Гриър достатъчно време да извади скритата под палтото си пушка и да я насочи към гърдите на мъжа. Зареди я със силно изщракване.

— Не се прави на смелчага.

Уинфийлд замръзна. По-младият му колега на бюрото ококори очи. Гриър насочи пушката към него.

— Остави оръжието си на пода. Ти също, Уинфийлд. По-чевръсто.

Двамата оставиха пистолетите си на земята.

— Кой е този? — попита по-младият.

— Много време мина, Шейсет и две — обърна се Уинфийлд към Гриър със затворническия му номер. Изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото ядосан, сякаш случайно беше срещнал стар приятел със съмнителна репутация, който напълно беше оправдал очакванията му. — Чух, че си доста зает. Как е Дънк?

— Майкъл Фишър — каза Гриър. — Тук ли е?

— О, да, тук е.

— Има ли други стражи в сградата? Ако не се съпротивлявате, ще избегнем проблемите.

— Сериозно ли говориш? Честно казано, не ми дреме. Рамзи, хвърли ми ключовете.

Уинфийлд отвори вратата, водеща към килиите. Гриър вървеше на няколко крачки зад двамата мъже с насочена към гърбовете им пушка. Майкъл се надигна на лакти от леглото, когато вратата на килията му се отвори.

— Каква изненада — каза той.

Гриър нареди на Уинфийлд и колегата му да влязат вътре, след което погледна към Майкъл.

— Да вървим.

— Приятно ми беше да се видим, Шейсет и две — провикна се след тях Уинфийлд. — Ни най-малко не си се променил, проклетнико!

Гриър затвори вратата, заключи я и прибра ключа в джоба си.

— Стига си викал — каза той през прозорчето на вратата. — Не ме карай да се връщам. — След това се обърна към Майкъл. — Какво е това на главата ти? Рана?

— Не искам да звуча като неблагодарник, но ми се струва, че щом си тук, значи новините не са добри.

— Преминаваме към резервния план.

— Не знаех, че имаме резервен план.

Гриър му подаде пистолета на Уинфийлд.

— Ще ти обясня по пътя.

Питър, Апгар и Чейс преглеждаха списъка с пътниците на Майкъл, когато чуха викове в коридора.

— Горе ръцете!

Чу се трясък: изстрел.

Питър бръкна в бюрото за пистолета, който държеше в едно чекмедже.

— Гунар, знаеш ли какво става?

— Не.

— Форд?

Форд поклати отрицателно глава.

— Скрий се зад бюрото.

Бравата на вратата издрънча. Питър и Апгар застанаха до стената от двете й страни. Дървото се разтресе: някой се опитваше да влезе с ритници.

Вратата се отвори с трясък.

Апгар нападна първия появил се мъж в гръб. Той изтърва пушката, която издрънча на пода. Апгар го повали на колене, хвана го за гърлото с една ръка и вдигна другата, готов да го удари. Изведнъж се спря.

— Гриър?

— Здравейте, генерале.

— Майкъл, какво правиш? — попита Питър и свали пистолета си.

В стаята нахлуха трима войници с пушки.

— Не стреляйте! — извика Питър.

Войниците колебливо изпълниха нареждането.

— Какъв беше този изстрел, Майкъл?

Майкъл махна небрежно с ръка.

— О, не уцелиха. Добре сме.

Питър се тресеше от гняв.

— Вие тримата, излезте навън — нареди той на войниците.

След като те излязоха, Апгар пусна Гриър. Чейс междувременно беше излязъл иззад бюрото на Питър.

Майкъл посочи към Чейс.

— Той на какво мнение е?

— В какъв смисъл?

— Искаш да кажеш, че не знае?

— Напротив — отвърна Чейс лаконично. — Знам.

Питър все още беше бесен.

— Вие двамата, какви ги вършите?

— Решихме, че при дадените обстоятелства директният подход е най-добър — отвърна Гриър. — Отвън ни чака кола. Трябва да дойдеш с нас, Питър. Трябва да тръгваме веднага.

Търпението на Питър се изчерпа.

— Никъде няма да ходя. Ако не ми обясните, лично ще ви тикна в затвора и ще изхвърля ключа.

— Опасявам се, че положението се промени.

— Значи виралите в крайна сметка няма да се върнат? Било е фалшива тревога?

— За съжаление, е точно обратното — каза Гриър. — Виралите вече са тук.