Хърби Бренан
Окултният Тибет (15) (Тайни магически практики от Хималаите)

13
Да оползотвориш нощта

Тибетските мистици се отнасят много сериозно към сънуването. Според тях, пречистването на съзнанието преди лягане означава по-силно присъствие в сънищата. То отслабва кармичните влияния и, най-общо казано, гарантира много по-позитивни преживявания. Пречистеният ум е задължително условие, ако искате да се заемете с милам, или йогата на сънното състояние. Един от начините за постигането му се нарича „Деветте пречистващи дихания“.

Деветте дихания

Упражнението се базира на факта, че стресът влияе на начина, по който дишаме. Още в дълбока древност тибетците решили да проверят дали и обратното не е в сила — че начинът, по който дишаме, може да разсейва или да предизвиква стресови състояния. Оказало се, че е така и в резултат на това бил създаден и методът, на който сега ще се спрем.

За начало заемете обичайната поза, в която медитирате — с кръстосани нозе, изпънат гръбнак и ръце в скута. Визуализирайте трите основни канала на психоенергията (т.нар. ца, които разгледахме в Глава IV). В случая не е нужно да визуализирате и чакрите; съсредоточете се изцяло върху каналите, които трябва да виждате съвсем ясно. Започнете с централния. Диаметърът му трябва да бъде около 2 см и да разделя на две тялото ви, като в горната си част — от сърдечната чакра до темето — леко ще се разширява. Освен това трябва да е с яркосин цвят.

Щом централният канал се очертае пред мисления ви взор, насочете вниманието си към двата странични. Те са по-тесни от бу-ма, с дебелината на молив. Страничните канали се извиват, за да се съединят в основата на тялото, на около 10 см под пъпа. После се издигат нагоре успоредно на централния, за да се съединят отново във вътрешността на черепа, на нивото на очите, и да затворят по този начин цялата система. Според някои авторитети, те обаче имат и „отвори“, съвпадащи с ноздрите, което за пореден път показва тясната връзка между дишането и фините енергии на тялото.

Подобно на централния, страничните канали също имат отличителни цветове, в зависимост от пола ви. При мъжете десният канал е бял, а левият — червен, а при жените е обратното. Тази разлика намира отражение и в практическото приложение на метода, което също е съобразено с пола ви.

В този метод ударението пада върху трите основни канала, но в тялото има и много други психоенергийни „потоци“. Всяка поза (асана) и жест (мудра) в Йога влияе на някой от тях. Една такава мудра фигурира и в този метод — за целта трябва да притиснете палеца на дясната си ръка към основата на безименния пръст. За ваше улеснение прилагам и инструкции:

За мъже:

Направете мудрата, за която стана дума, после вдигнете дясната си ръка и затиснете с безименния й пръст дясната си ноздра. В този момент си представете, че през лявата вдишвате зелена светлина. Сега запушете лявата ноздра (отново с десния безименен пръст) и издишайте до край през дясната. Представете си, че по този начин се освобождавате от всички „мъжки“ проблеми, водещи до „задръствания“ в белия канал. Когато го правите, издишваният въздух трябва да се обагри в светлосиньо. Всяко вдишване и издишване се равняват на едно пречистване. Повторете процедурата три пъти.

Сега сменете ръцете (и ноздрата) и повторете същата процедура три пъти. Всеки път, когато издишвате, си представяйте, че изхвърляте от тялото си „женските“ проблеми и разчиствате „задръстванията“ в червения канал. Когато го правите, въздухът трябва да се обагря в бледорозово. Така пречистванията ще станат шест.

Положете ръце в скута — лявата върху дясната, с дланите нагоре. Вдишайте зелена светлина през двете си ноздри. Представете си, че тя е целебен балсам, стичащ се по страничните канали, за да достигне и мястото, където те се съединяват с централния в основата на туловището. При издишване си представете, че светлината се издига по централния канал, за да „избликне“ през темето. С нея от тялото ви ще се изпарят и всички проблеми, свързани със злонамерените духове (под формата на черен пушек). Когато изпълните три пъти и този цикъл, пречистванията ще станат общо девет на брой.

За жени:

Притиснете левия си палец към основата на левия безименен пръст. Вдигнете лявата си ръка и запушете лявата ноздра с левия безименен пръст. През дясната вдишайте зелена светлина. После запушете дясната ноздра (отново с левия безименен пръст) и издишайте през лявата. Представете си, че по този начин се освобождавате от всички „мъжки“ проблеми и „задръствания“ в левия канал. Издишаният въздух трябва да се обагри в светлосиньо. Повторете вдишването и издишването три пъти. Това ще са и първите ви три пречиствания.

Сменете ръцете и повторете същата процедура, започвайки от дясната ноздра. Този път си представете, че отпушвате червения канал. Издишаният въздух трябва да се обагри в бледорозово. С това пречистванията ще станат шест.

Поставете ръце в скута си — лявата върху дясната, с дланите нагоре. Вдишайте зелена светлина и през двете си ноздри. Представете си, че тя се превръща в целебен балсам. При издишване ще се издигне по централния канал и ще се изпари през темето ви във Всемира. Така ще се избавите от всички негативни влияния (приели отново формата на черен пушек). Изпълнете три пъти горната процедура и с това пречистванията ще станат девет.

Сега вече може да си легнете и да се заемете с упражненията, които трябва да внесат „ред“ (евентуално и „осъзнатост“) в сънищата ви. Може би най-простото от тях се състои в следното.

Поемете дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокоите и стабилизирате, после съсредоточете вниманието си във визуализацията на тибетското А в средоточието на тялото ви. Визуализацията трябва да бъде свързана и със съответния звук („АААААА“), така че може да използвате и латинско (или кирилско) А, макар и те по понятни причини да не фигурират в тибетските текстове. Много езотерични практики са възникнали именно след такива наглед „произволни“ експерименти, така че просто пробвайте и ако трябва, коригирайте. Щом този вариант върши работа, използвайте го. Пуристите естествено ще предпочетат тибетския символ, който би трябвало вече добре да познавате покрай упражненията за постигане на джине, за които стана дума в предната глава:

Между нас казано, няма никакво значение кое А ще използвате, по-важното е, че те означават един и същ звук. Постарайте се да чуете този звук в съзнанието си, сякаш самият символ го напява…

Фокусирайте вниманието си върху символа колкото се може по-дълго. Идеята е той да остане в съзнанието ви и когато заспите. Ако срещате затруднения с тази „статична“ визуализация, може да пробвате нещо друго: представете си, че същият символ изплува от сърдечната ви чакра, от него изплува друг, а от него пък трети и т.н., за да се разгънат във верига, стигаща до темето. После отново „сгънете“ веригата, за да остане само първият символ. Повтаряйте тази процедура, докато заспите. Това би трябвало да има приспивен ефект — все едно че броите овце.

Номерът обаче е да усвоите толкова добре цялата процедура, че в един момент да започнете да я изпълнявате абсолютно спонтанно. Стигнете ли до този етап, вече няма да е нужно да визуализирате „стъпка по стъпка“ символа, а по-скоро ще го „извиквате“ и това няма да ви коства никакви усилия. То ще ви позволи да се отпускате и да потъвате в сън, без да нарушавате концентрацията си (символът трябва да бъде винаги пред очите ви). Изпълнявате ли всичко според правилата, ще постигнете и ОС, независимо че според някои то ще е по-скоро второстепенен ефект. Всъщност основната ви цел е балансирането на енергията в централния канал. На сутринта, щом се събудите, трябва веднага да възстановите визуализирания символ и неговото звучене.

Има и едно по-сложно упражнение, но целта си остава абсолютно същата. Щом си легнете, трябва да заемете точно определена поза. Мъжът трябва да легне на десния си хълбок, жената — на левия, но и в двата случая главата трябва да сочи на север. Свийте леко колене, за да стабилизирате позата си, отпуснете глава върху подложената длан, а другата ръка изпънете по тялото си. Отпуснете си и успокойте дишането си (то трябва да бъде почти недоловимо).

Представете си как в областта на гръкляновата чакра се появява ален лотос с четири венчелистчета. Поставете едно сияйно тибетско А в центъра му. Отбележете си ефекта, който А-то ще окаже върху венчелистчетата. На всяко от тях трябва да се появи и по една тибетска сричка — ра, ша, ла и са — съответно върху предното, задното, лявото и дясното.

Когато заспивате, вниманието ви трябва да бъде съсредоточено в централното А. Поспете два часа (ако трябва, навийте си будилника), след което пристъпете към следващия етап на упражнението. Заемете същата поза за сън (ако междувременно сте я променили), след което поемете дъх и го задръжте в долната част на корема си. Стегнете мускулите в тази зона, все едно се опитвате да „изтласкате“ въздуха нагоре и да го „компресирате“ точно под пъпа. Задръжте дъха си още няколко секунди, след което го издишайте, като едновременно с това отпускате всички свои мускули, включително тези в областта на гръдния кош и на таза.

Докато изпълнявате това упражнение, обърнете внимание и на „третото“ си око, или челната чакра, разположена точно там, където се съединяват веждите ви. Визуализирайте на това място малка сияйна топка от бяла светлина. Постарайте се и да я „усетите“, сякаш присъства физически там.

На първо време усилията ви ще бъдат насочени главно към визуализацията, но както и в предишните случаи, с течение на времето тя ще започне да се получава спонтанно, без изобщо да се напрягате. Щом това стане, ще можете да направите и следващата крачка — да слеете съзнанието си със светлината в малката сфера, която ще засияе още по-ярко. Ще се убедите, че този етап от упражнението не само стимулира осъзнатите сънища, но ще ви помага и да задържате съзнанието си в „зоната на здрача“ между сънното и будното състояние.

Следващият етап започва след още два часа^[1]. Ще трябва още веднъж да се будите (и да сте навили будилника, ако е било необходимо), но този път ще заемете и нова поза за сън. Струпайте възглавниците една върху друга и се облегнете на тях с кръстосани крака, все едно че седите (позата леко ще напомня тази за медитация).

Насочете вниманието си към сърдечната чакра и визуализирайте на това място сричката хум, която изглежда така:

Символът трябва да е черен, но и да излъчва сияние^[2]. Сега трябва да направите двадесет и едно дълбоки вдишвания и издишвания (без да се напрягате), като оставите съзнанието си да се слее с хум. Те трябва да са слети и когато заспите…

По традиция четвъртата част на упражнението се изпълнява два часа след третата и непосредствено преди „първия лъч на зората“, но мога да ви уверя, че ще се получи и ако го направите веднага щом се събудите в обичайното за вас време. Ако и вие като мен не си падате по разни досадни физзарядки, предполагам, ще ви бъде приятно да чуете, че в случая не се изискват никакви специални пози или дихателни упражнения. Вместо това трябва просто да седнете удобно и да съсредоточите вниманието си върху базисната чакра (между гениталиите и ануса). Визуализирайте на това място черна сияйна сфера и оставете съзнанието си да се слее с нея. Щом го направите, спокойно можете отново да заспите за един финален разтоварващ сън преди началото на работния ден.

Впрочем, поне през този подготвителен период, сънищата ви ще бъдат всичко друго, но не и приятни. Четирите етапа на упражнението имат за цел да манипулират по някакъв начин психоенергията и всеки е свързан с определен тип сънища.

Целта на първия (този преди самото заспиване) е спокойният и лек сън.

Вторият (след два часа) ще бъде много по-ярък и вълнуващ, тъй като е свързан с по-високо ниво на осъзнатост и вие сами трябва да се убедите, че напредвате по избрания път.

Третият (в който централна роля играе сричката хум) трябва да развие допълнително способностите ви и по-конкретно да ви позволи да влезете в досег с онази „изначална“ мощ, криеща се във вашето същество. Този контакт ще ви вдъхне самоувереност, което ще се отрази и на сънищата ви. Вероятно ще сънувате, че заемате важна обществена позиция или сте обект на възхищение от страна на връстниците си.

Финалният етап е свързан със сънища, които може би няма да погъделичкат кой знае колко самолюбието ви, но са също толкова важни за развитието ви. Тибетците ги наричат „бурни“ или „яростни“ — в тях може да ви връхлети буря, наводнение или някое от агресивните „същества“, с които изобилства техният пантеон. На Запад тези сънища се наричат „кошмари“ и обикновено се стремим да ги забравим колкото се може по-бързо. При тибетците нещата стоят по коренно различен начин — един такъв сън ни позволява да преодолеем собствените си страхове. (Затова и го нарекох „разтоварващ“).

Това става съвсем естествено, защото сами се убеждавате, че с каквито и страхотии да се сблъска, вашият „аз“ от съня остава „като по чудо“ непокътнат. Преживяването в много отношения наподобява това от ритуала чод, в който се оставяте на „демоните“ да ви разкъсат и погълнат. Затова и тези кошмари не всяват ужас в „душата“ ви, а ви помагат да осъзнаете факта, че всъщност нищо не може да навреди на аз-а. Естествено, този извод е тясно свързан и с едно друго прозрение — че колкото и страшни да са нещата, които виждате на сън, те не са нищо повече от илюзия, породена от собственото ви съзнание. Накратко, ще ставате все по-осъзнати, включително и в сънищата си.

Всъщност осъзнатостта не е крайната цел на милам, но играе изключително важна роля и тибетските майстори на сънуването доста са се потрудили в тази насока. Не се ли осъзнаете, вие сте обречени на самозаблудите — нещо, което всеки сън се опитва да ви демонстрира. Но достигнете ли определено ниво на осъзнатост, вече може да се каже, че сте осъществили и духовен прогрес.

В един древен тантристки текст се дава следния съвет на тези, които са постигнали ОС:

Започнеш ли да осъзнаваш, че всичко е проявление на майа, ти трябва да се отърсиш напълно от страха. Ако сънуваш огън, превръщай го във вода, защото това е противодействието на огъня. Ако сънуваш нещо нищожно, направи го огромно. И обратното, ако сънуваш нещо огромно, смали го и го превърни в нещо нищожно’. Така ще осъзнаеш илюзорното естество на всички измерения. Ако сънуваш само едно нещо, превърни го в множество от неща. И обратното, ако сънуваш множества, сведи ги до едно-единствено нещо. Така ще схванеш и илюзорността на единичното и множественото.^[3]

Две са причините, поради които тибетските адепти са се стремили към подобен контрол над сънищата си: едната е животът, а другата — смъртта.

В края на XVII в. Лочен Дхарма Шри, който сам се е наричал „глуповат монах“, е казал следното по повод осъзнатото сънуване:

За отношението към сънищата

През деня бодърствай, без да се разсейваш — освен това, което се запечатва в съзнанието ти, друго нищо не съществува.

Всички привидности, отрицателни и положителни, са подобни на сънищата, макар и да ги възприемаме като външни явления.

Бодърстването се крепи на вглъбеността и постоянството.

Не пропускай нищо, но и от нищо не се разсейвай.

Така и в тази Истина ще вникнеш.^[4]

Всъщност тези думи резюмират техниките, разгледани в Глава XII, с чиято помощ трябваше да свикнем да гледаме на преживяванията си от „реалния“ живот по същия начин, както и на сънищата си. Превърне ли се това в наш навик, ще можем да го пренесем и в съня си, като резултатът ще е осъзнатото сънуване.

Но в думите на Лочен се крие още нещо. Истинската цел на милам, или йогата на сънуването, е да ви представи нагледно основната идея на будизма, тази за майа — същата, която прозира и онзи, който се е усъмнил в реалността на своя идам. Когато усвоите техниките на ОС, светът от вашите сънища ще бъде също толкова реален, плътен и богат на детайли, колкото и този около вас. (Ако не друго, поне сънищата ви ще станат много „по-реалистични“ от когато и да било.) Щом схванете тяхното естество, ще можете и да ги променяте както си поискате. Така ще можете да „превръщате огъня във вода и огромното в нищожно“, ако използваме метафората от тантристкия текст.

Щом го направите няколко пъти, ще се изпълните и с резерви към реалността на всичко онова, което възприемате в т.нар. будно състояние. Ще разберете, че идеята за неговата илюзорност не е някаква метафизична „спекулация“ или просто „реклама“ на ОС. Тази идея постепенно ще се превърне и във ваше дълбоко убеждение…

А в това всъщност се крие (макар и рядко да се казва пред „непосветени“) единствената тайна на тибетската магия. Щом реалният свят е само един сън, то това не означава ли, че той може да бъде манипулиран по същия начин, както и сънищата през нощта? И единственото, което се иска от теб, е да осъзнаеш тази съвсем проста истина…

Да, така е. С овладяването на милам човек получава възможност да манипулира по свое желание и външните обстоятелства. Щом светът е част от майа, т.е. една илюзия, породена от собственото ти съзнание, значи, манипулирането на същото това съзнание може да промени и естеството на самата илюзия. И тогава животът ти ще потече като на сън — ще правиш всичко, което си поискаш: ще вдигаш бури, ще превръщаш оловото в злато, ще ходиш по вода — с една дума, ще умееш всичко онова, което се приписва на магьосниците във всички култури и епохи. Но това ли е смисълът на милам?!…

Неслучайно всички магически системи на нашата планета се базират на два основни постулата: 1) можеш да направиш всичко, стига да вярваш, че го можеш, и 2) колкото по-ясно и по-нагледно си представяш резултата от своите действия, толкова по-сигурно ще го постигнеш. Тези два основни принципа са заложени и в основата на цялата западна езотерика, независимо от безбройните детайли, с които изобилства нейната ритуална практика и всички приказки за „астрални“ енергии и други подобни. Техниките, както и капаните по пътя, са само средствата, с които се онагледяват тези принципи. Западът обаче не си е изградил ясна теория за начина, по който те функционират, и се ограничава с уговорката, че това става само при определени хора (и обстоятелства).

Но и магията — нещо, което ще потвърди всеки, който има практически опит в тази област — не е неподвластна на заблудите; тя е по-скоро изкуство, отколкото наука. Когато липсва солидна теоретична основа, човек трудно ще разбере принципа й на действие. Всеки тибетец обаче ще отговори на този въпрос, без да се замисля. С твърда вяра в себе си и ясна представа за последствията ти ще постигнеш и резултат — в зависимост от степента, до която си осъзнал факта, че светът около теб е нереален (доколкото е продукт на собственото ти съзнание).

Още преди столетия тибетците се включили в един експеримент, който си остава уникален в историята на нашата планета. Чисто и просто тези хора решили да дадат наистина шанс… на духовните ценности. Докато другите нации правили това само на думи, тибетците го претворили в дела. Скъсали със старите си навици — войни, плячкаджийство и други подобни героични дела — и вместо това насочили вниманието си навътре, към дълбините на собствената си психика. Е, този порив към духовното не е бил лишен и от крайности — в един момент се стигнало дотам, че всеки четвърти тибетец постъпвал в манастир, а останалите три четвърти били възприемани просто като „обслужващ персонал“…

За разлика от повечето западни утопии, този експеримент не е целял изграждането на някакво идеално общество. Както посочва и проф. Питър Бишъп, Тибет е бил разяден отвътре много преди китайското нашествие^[5]. Дори Дал ай Лама признава, че неговата родина е била прекалено изолирана и е страдала от въпиещо социално неравенство. Но въпреки тези очевидни недостатъци, водещите фигури в тибетската духовна практика са стигнали до някои от най-забележителните прозрения за естеството на реалността и съзнанието, които светът познава.

Всъщност в по-голямата си част магьосниците, които Тибет е създал, са повече или по-малко „облагородени“ версии на предателя от Матрицата. Осъзнавали са илюзорното естество на света, в който са живеели, но са предпочитали да засънуват нещо друго, вместо да преодолеят заобикалящата ги ужасяваща реалност. Много от тях са мислели, че светът ще стане по-добър, ако изцеляват болните и помагат на бедните. Имало е и такива, наистина съвсем малко, които са се опитвали да го направят още по-лош, занимавайки се с онова, което ние бихме определили като черна магия — да се грижат за собственото си удобство за сметка на останалите човешки същества.

Да променяш бляновете и сънищата си — за добро или лошо — е голямо изкушение, но си е чисто губене на време. И най-могъщият чародей, независимо дали светец или грешник, все някога осъзнава безсмислието на всичко това (най-често в мига на смъртта). И това всъщност е втората причина, поради която тибетските майстори на милам са се стремяли да контролират собствените си сънища.

За тези, които подобно на Миларепа са свърнали от магическия път, за да поемат по този на мистика, йогата на сънуването е функционирала като изключително надежден „компас“, позволяващ им да се „ориентират“ в отвъдното, за да постигнат просветление и освобождение от кръговрата на раждането, смъртта и прераждането.

„Глуповатият“ Лочен описва този процес по следния начин:

Ако през нощта осъзнаеш неразделността на илюзорното тяло, съня и бардо, ти ще можеш и да се освободиш веднъж завинаги от тях. За целта си представи играта на духовното тяло, което постепенно се разпада, за да се превърне накрая в чистата светлина на смъртта.

Представи си всички самопораждащи се привидности като проявления на същото това изтъкано от илюзии тяло. Взри се в пустотата и липсата на истинско съществувание (…) и така ще научиш пътя на еманационното тяло.^[6]

Езикът му на моменти звучи енигматично, но мисля, че идеята в общи линии е ясна. Лочен Дхарма Шри съветва своите читатели да се упражняват в изкуството на умирането — един вид да отрепетират това събитие, преди то да се е случило в действителност. Милам, или йогата на сънуването, е идеалният начин да го постигнем, тъй като сънят има много общи черти с бардо — онова междинно състояние, в което пребиваваме в отвъдното.

Всъщност Лочен иска да ни каже, че когато опознаем механизма на самото сънуване, ще разберем и защо т.нар. сънно тяло, светът от сънищата и основната структура на съзнанието са едно и също нещо — тялото и неговата околна среда са само психични проекции. Тогава вече ще можем и да се възползваме от техниките на ОС, но не за да си създаваме нови илюзии, а за да преживеем предварително постепенния разпад на собственото си съзнание, в което се състои и смъртта. Ще разберем от личен опит какво означава да се плъзнем в селенията на Чистата светлина и да преодолеем онези илюзорни препятствия, очакващи ни в бардо. А след всичко това ще можем и да посрещнем и смъртта — когато й дойде времето, разбира се — без да губим присъствие на духа и ясно съзнавайки всичко, което се случва с нас…

Според тези, които имат практически опит в йогата на сънуването, от този подготвителен период всеки би могъл да извлече полза, независимо от нивото на своята духовна еволюция. Ако вече е успял да се „извиси“ и да се доближи до мига на просветлението — чудесно. Когато умре, тези познания ще му помогнат да пристъпи без страх в селенията на Чистата светлина и да остане завинаги там. Тоест ще му спестят излишните вълнения, свързани с бардо и досадната необходимост да се превъплъщава. Освобождението и нирвана, към които би трябвало да се е стремял, ще бъдат наистина на негово разположение…

Ако не сте чак дотам еволюирали, също няма защо да се притеснявате. Възможността за просветление си остава, никой не може да ви я отнеме. Дори и да не успеете да се задържите в Чистата светлина, с тези „сухи тренировки по ОС“ поне ще разберете в какво се състои въпросното блажено състояние и ще си изградите нагледна представа за илюзорните бардо. И в един момент това прозрение ще се окаже само по себе си достатъчно, за да пребивавате на воля в Чистата светлина, въпреки първоначалните неуспехи.

Най-често страхът пречи на хората да постигнат Чистата светлина, затова дори и начинаещият може да извлече полза от заниманията с този тип йога. Те ще му помогнат да разбере, че в съня, наречен смърт, няма нищо страшно, но и че няма смисъл да си сътворява каквото и да било „тихо убежище“ от проблемите на ежедневието, защото то също ще е илюзия. Според будистите, това понякога е достатъчно, за да спре кръговратът на преражданията и индивидът да успее — с малко повече воля и упоритост — да достигне селенията на Чистата светлина. Както би казал някой тибетски наставник, винаги има надежда.