Хърби Бренан
Окултният Тибет (14) (Тайни магически практики от Хималаите)

12
Йога на сънуването

Според тибетската езотерика, случайни сънища няма. Механизмът на самото сънуване, предопределящ и неговото съдържание, е свързан с циркулирането на фината енергия лун (или прана) в тялото.

Тибетците смятат, че тялото и енергийната система работят в тандем. Праната често се описва като „сляп кон“, който няма проблеми с придвижването си, но затова пък не знае къде отива. Съзнанието, от друга страна, се оприличава на „куц ездач“, който вижда къде трябва да отиде, но среща сериозни проблеми, ако трябва да се придвижи сам или — което е по-важното — да остане там, където вече е отишъл. Те обаче съставят едно цяло, функциониращо доста по-ефикасно и от двамата поотделно, но само ако ездачът се е научил да контролира коня. Когато неумел ездач се събере с необучен кон, най-често двамата се понасят в бесен кариер, без да са наясно къде отиват, а на всичкото отгоре не могат и да спрат.

Ако в процеса на заспиването изгубите връзка между съзнанието си и физическия свят, слепият кон на лун ще ви понесе към някоя от чакрите. За непросветлените тази „дестинация“ е абсолютно предопределена от кармичните следи, функциониращи като „коловози“ за самата енергия. Смята се, че чакрите са и „проходи“ към някой от Шестте свята, на които се спряхме в Глава VIII, а това чисто и просто означава, че всяка чакра е свързана с точно определено ниво на съзнание.

Ролята на спусков механизъм, който освобождава съзнанието, за да бъде „засмукано“ от дадена чакра, най-често изиграва нещо, което ви се е случило през деня. Примерно, разменили сте остри думи с жена си или някой друг или сте преживели любовно разочарование. В този случай инцидентът насочва фината енергия по оставената вече кармична следа („коловоз“), водеща към сърдечната чакра. Ето защо, когато заспите, съзнанието ви ще бъде привлечено като от магнит от същата чакра и ще възпроизведе същото преживяване, но вече под формата на сън.

Всъщност всеки сън ви дава възможност да опознаете някой аспект на кармата, която сте натрупали до този момент. И тъй като тибетците възприемат будното състояние и сънуването просто като два полюса на човешкото съзнание, всяка ваша реакция по време на сън може да разсее част от негативната карма, но и да положи нова кармична следа — същият ефект се получава и когато сте будни. За съжаление, повечето хора остават в неведение за благоприятните възможности, предлагани им от съня, и не успяват да се възползват от тях, дори и когато им се открият. Именно по тази причина в Тибет са създали и т.нар. йога на сънуването. Сред целите й е и концентрирането на съзнанието и лун в средния канал (бу-ма). Ако това се постигне, сънуването става (относително) неподвластно на личните кармични влияния (но не и на колективната карма, както ще видим по-нататък), което на свой ред благоприятства появата на сънища от нов тип. Тибетците ги наричат сънища на яснотата и сънища на чистата светлина.

Погледнати по същество, тези от първия тип са „познавателните“ (или „вещи“) сънища. Щом усъвършенствате уменията си в тази йога, сънищата ви стават „по-ясни“, по-реалистични и с по-богати детайли. Те не са непременно и осъзнати, но ще си ги спомняте много по-лесно, което пък показва, че нивото на „осъзнатост“ във вашите сънища се повишава. Вече ще знаете и защо в нормалните си сънища „скачате“ така хаотично от една сцена в друга и редувате различни преживявания без видима връзка или причина. В тези сънища всичко е някак смътно, флуидно, променливо, и не откривате що-годе смислено послание. „Ясните“ сънища са по-стабилни, а и вие самите се чувствате „по-стабилно“ в тях. Това се дължи на факта, че слепият кон и куцият ездач вече не се оставят да бъдат носени от кармичния вятър, а са успели да се измъкнат от „капаните“ на чакрите, за да намерят по-сигурно убежище в централния канал.

В „ясните“ сънища вие все още се натъквате на различни образи и преживявания, но съдържащата се в тях информация вече не е резултат от личната ви карма. Тя се извлича от селенията на трансперсоналното. Такива сънища могат да ви предложат наставленията на божествени същества или на „сънни“ проявления на вашия гуру и по този начин се превръщат в надежден водач по пътя на духовната еволюция. Те обаче не въплъщават в себе си абсолютното преживяване на просветлението, тъй като колективната карма, пораждана най-вече от вашата културна среда, продължава да действа и да поддържа илюзията за дуалност.

По принцип всеки може да бъде осенен от „ясен“ сън, но ако човек не владее йогата на сънуването, това му се случва изключително рядко. Тибетските адепти предупреждават, че не всички сънища, съдържащи духовни наставления, попадат задължително в тази категория. Ако проявявате интерес към езотериката (и имате известен практически опит), е напълно естествено да сънувате неща, свързани с темата. Но сънищата от този род, които ви осеняват преди стабилизирането на съзнанието и лун-енергията, са почти винаги плод на кармата и поученията, които съдържат, се променят с активацията на всяка нова кармична следа.

Вероятно сте срещали хора, станали жертва на подобни сънища. Те вече са неспособни да вземат и най-простото решение без някакъв „знак свише“. През цялото време са погълнати от мисълта, че трябва да изпълнят „заповедите“, получени при подобни „духовни контакти“. Стават пленници на собствената си лична драма и навсякъде виждат „поличби“ и „знамения“. В такива случаи единствената им надежда е, че с течение на времето ще станат и по-взискателни и ще започнат да различават истинската духовна мъдрост от онова, което е плод на собствените им фантазии.

За да ви осенят сънищата на чистата светлина, е необходима поне десетилетна йогистка практика, тъй като те се дължат на кристално бистрата лун енергия в централния канал, върху която кармата още не е оставила следи. Те биват два типа. Първите трудно могат да бъдат наречени „сънища“, тъй като за тях е характерно онова недуално състояние, наричано в будизма „пустота“, в което отсъстват каквито и да било образи и мисли. Вторите още по-трудно се поддават на описание, тъй като психичните дейности от типа на сътворяването на онирични образи продължават, но индивидът вече не ги възприема дуалистично. На този етап егото изчезва, затова мислите и образите не са „някъде там“ и индивидът не се изявява като наблюдател — преживяваното и преживяващият вече изграждат неразривно цяло.

Ако сте запознати с източната философия, несъмнено са ви направили впечатление приликите между втората категория сънища и мистичното просветление, а дори и нирвана. Тези прилики определено не са случайни. Тибетците наричат това преживяване ригпа — в него човек осъзнава изначалната недуалност на проявената вселена, т.е. че няма граници между него и всичко останало, защото всяко нещо е и всичко. Има само едно хармонично единство, а единствената абсолютна реалност е „пустотата“ на Чистата светлина — пуста дотолкова, доколкото е лишена от всякакви качества, предполагащи и своята противоположност^[1]. За да бъде запалена искрата на това осъзнаване, са били създадени най-различни йогистки системи, с чиято помощ практикуващите ги изпадат във все по-продължителни периоди на ригпа. Но тъй като и сънуването, и будността са просто аспекти на съзнанието, съзирането на „чистата светлина“ (ригпа) през деня неминуемо се редува с аналогични сънища през нощта. На свой ред практикуването на ониричната йога, чийто резултат са „просветлените“ сънища, улеснява съзирането на ригпа през деня.

В основата на йогата на сънуването е заложена идеята, че кармичните „коловози“ ни обричат на невежество. За да се измъкнем от тази „клетка“, ние не бива нито за миг да забравяме, че непрекъснато оставяме по пътя си кармични следи. Осъзнаването на този факт ще ни позволи да скъсаме с порочните навици от последните си инкарнации и да не се привързваме към мимолетното, т.е. да култивираме в себе си т.нар. асанга, която е и една от най-важните предпоставки за съзирането на Чистата светлина. Естествено, колкото повече усилия влагате в това начинание, толкова по-бързо ще се появят и резултатите. Тибетците, които са прагматично устроени хора, отдавна са стигнали до извода, че щом прекарваме близо една трета от живота си в сън, то в такъв случай ще е най-добре да създадем и някаква йога „за през нощта“. Така ще имаме повече време за духовните си пориви, без това да пречи на по-прозаичните ни дейности през деня. (Независимо че крайната цел си остана нирвана, в която всички противоположности се преодоляват и обединяват, ние нямаме друг избор, освен да живеем в този дуалистичен свят, докато не я постигнем. Така че изкарването на прехраната си остава нещо важно, дори и за мистика.)

Но за да практикуваш духовни дисциплини, докато спиш, трябва и да съзнаваш сегашното си състояние, иначе рискуваш да загубиш контрол върху това, което правиш. Най-напредналите успяват да запазят пълно съзнание през цялото време, докато спят — нещо немислимо според западната наука. Останалите се „ограничават“ само със сънищата си (имам предвид осъзнатите сънища).

Тибетската система за постигане (и трансцендиране!) на ОС се различава от онези западни методи, които разгледахме. Тя съчетава основните дисциплини на тибетския окултизъм: работа със звука, визуализация, контрол върху съзнанието и манипулиране на фината енергия. За да разчита на успех, сънуващият йогин трябва да запази пълно самообладание, иначе ще бъде отнесен от приливната вълна на кармичните следи, най-често надигаща се в сънищата. Самата работа започва не с някакви онирични експерименти, а с усвояването на една специфична медитация, целяща стабилизирането на съзнанието. Наричат я „пребиваване в спокойна обител“ (на тибетски — джине) и тя в много отношения съвпада с онова, което на Запад наричат „съзерцание“. В началото съзнанието се концентрира върху конкретен обект, но с течение на времето тази необходимост отпада. Трите етапа на самата практика са известни като (само)наложено джине, естествено джине и абсолютно джине.

Като средство за концентриране може да използвате всеки обект, но ако става дума за онирична йога, тибетските наставници препоръчват тяхната буква А, която изглежда така:

За целта ще ви е необходима специална карта. Тя може да е с квадратна форма, но задължително трябва да съдържа пет концентрични кръга. Най-вътрешният (с диаметър около един инч) трябва да е лилав, следващият — син, по-следващият — зелен, след което идват червен, жълт и бял. В централния трябва да изпишете тибетското А с бяла боя, за да изпъкне на лилавия фон. После закрепете картата на пръчка, достатъчно дълга, за да се изравни изображението с нивото на очите ви, когато седнете пред него.

За начало се разположете удобно с кръстосани нозе и поставете ръце в скута си, обърнати с дланите нагоре и поставени една върху друга. Изпънете гръбнака си (но не така, сякаш сте глътнали бастун) и притиснете брадичката към гръдната кост. Картата с кръговете трябва да е на около 18 инча от очите ви и точно срещу тях, за да не се налага да свеждате или повдигате очи. Не напрягайте очи — те не бива да са нито широко отворени, нито затворени. Дишайте нормално и фиксирайте погледа си в картата. Постарайте се да бъдете неподвижни и съсредоточете вниманието си най-вече върху бялото тибетско А.

В началото това изискване ще ви създава доста проблеми, особено ако нямате опит с медитирането. Вниманието ви непрекъснато ще се отклонява или ще си мислите за други неща. Ще ви разсейва всеки звук или движение около вас. Усетите ли, че се отплесвате нанякъде, насочвайте отново вниманието си върху картата. След известно време ще разберете защо този етап се нарича „самоналожено“ или „принудително джине“. Тази практика е възможна само ако непрекъснато си налагате да не откъсвате поглед от обекта на съзерцанието си. В началото ще е добре да си давате по-често почивки, но дори и тогава не бива да забравяте, че става дума само за кратък отдих по трудния духовен път.

Всъщност онова, към което се стремите, е точното психично съответствие на тренираната мускулатура. Ако искате резултат, трябва да постоянствате. Старайте се да надминете себе си и с времето психичната ви „мускулатура“ ще става все по-еластична и здрава.

Докато се взирате в обекта на съзерцанието си, старайте се да не мислите за него. Ако установите, че сте започнали някакъв вътрешен диалог от типа: „Хм, това ли било тибетското А… Не можаха ли да измислят нещо по-просто“ и т.н., значи, се отклонявате от вашата цел. В този миг трябва просто да възприемате буквата — без да я оценявате, но и без да пропускате нищо от нейната форма. Успокойте дишането си така, че повече да не го усещате. Отпуснете се и оставете съзнанието си да потъне в състоянието на „безметежен покой и умиротвореност“, но внимавайте да не заспите или да не изпаднете в някакъв транс.

На този етап, а и на следващите, е възможно да изпитате и по-необичайни физически усещания. Те са една напълно естествена реакция на онова, което се опитвате да направите. Просто съзнанието ви се съпротивлява на „дресурата“ и ще се опита да ви разсее с всички средства, но вие спокойно можете да го игнорирате.

С повече практика нещата ще стават все по-лесни. Периодите, през които съзнанието ви няма да блуждае, както обикновено, ще стават все по-дълги и в един момент — най-неочаквано и за самите вас — ще можете да съзерцавате символа върху картата, без изобщо да се насилвате. Това означава, че сте навлезли в етапа на „естественото джине“.

Тук ви очаква още едно интересно преживяване. Опитайте се да постигнете същата психична нагласа, без да съзерцавате символа. Приберете някъде картата и вижте дали ще успеете да съсредоточите вниманието си в празното пространство. Вероятно най-подходящо в случая е ведрото безоблачно небе, но всъщност и всяко друго „пространство“ ще ви свърши работа. Запомнете едно: вие се концентрирате не върху дадена точка в рамките на това пространство, а върху самото пространство. Бъдете спокойни и отпуснати и оставете съзнанието си да се слее с цялото пространство, което съзерцавате. Тибетците го наричат „разтваряне на съзнанието“, което чудесно подхожда на този тип преживявания.

Ако успеете да „разтворите“ съзнанието си, ще навлезете и в третия етап, този на абсолютното джине. Само че може и да не разберете, че сте го постигнали. (Е, ако бяхте ученик в Тибет, вашият гуру на бърза ръка щеше да ви вразуми…). Няма да ви се случи нищо драматично, просто ще изпитате усещането за невероятно спокойствие и лекота. Ще откриете, че мислите ви се появяват и разсейват от само себе си, без никакво усилие. Ако се взрете по-внимателно — това е другото, на което би трябвало да ви е научил вашият гуру — ще видите, че има разлика между функционирането на вашето съзнание (под формата на мисли или образи) и самото му присъствие — стабилно и неизменно.

Ако го изпълнявате както следва, редовното практикуване на джине ще ви помогне да извървите една доста голяма част от духовния Път, но за повечето адепти то е само въведение към някои много по-изумителни преживявания. Началният етап в йогата на сънуването се изразява в опита ви да намалите обичайния хаос, царящ в сънищата ви, и да внесете някои промени в кармичните „коловози“. Използваният за целта метод напомня западните техники за влизане в ОС, но има и съществени разлики.

На запад бъдещият „осъзнат сънувач“ изпълнява сложна програма (в будно състояние), която включва и паузи, в които проверява дали действително е буден. Теорията гласи, че когато „тестването на реалността“ се превърне в навик, „сънувачът“ започва инстинктивно да го прави и по време на сън. Постигне ли това, вече ще му е лесно да определи дали наистина сънува и дали самият сън е от категорията на „осъзнатите“.

Тези, които се занимават с тази практика на Запад, са единодушни, че има съществена разлика между будното и сънното състояние. Ако си буден, значи, „функционираш“ в реалния свят, но не и когато сънуваш. Според тибетците, това разграничение съвсем не е така отчетливо. Ето защо при тях „тестовете на реалността“, чрез които ние разграничаваме будното състояние от съня, се заменят с „тестове на нереалността“, които трябва да ни напомнят, че всичко, което възприемаме — независимо дали насън или наяве — е илюзия. Според тибетските наставници, когато сме будни, трябва непрестанно да си напомняме, че всъщност живеем в един сън. Колата, която караш, е илюзорна. Илюзорна е и сградата, в която работиш. Същото важи и за парите, които заработваш. Всички те са привидности, сътворени от собственото ти съзнание.

Но не е достатъчно да си повтаряте: „Всичко това е само един сън“. Трябва да го усещате с цялото си същество, с всяка фибра на тялото си, за да осъзнаете тази дълбока истина, която се опитвате да изразите. За целта можете да използвате въображението си, но и всичко друго, което би свършило работа. По един парадоксален начин тази практика не само че не превръща „реалния“ свят в измамен мираж, а го прави още по-жив и реален. Ще усетите по-осезателно собственото си присъствие в него и ще разберете, че вие наистина сте се заели с духовна практика, а не сте станали просто роби на рутината.

Основното ударение в тази практика трябва да пада в еднаква степен върху вас и върху околната среда. В крайна сметка, ако всичко е само един сън, значи, вие сте тези, които го сънуват. Но това означава също, че вие сънувате собственото си тяло с всичките му вкусови усещания и болки в ставите, че вие сънувате яда, който изпитвате срещу шефа си, както и разочарованията, създавани ви от вашите деца. Вие сънувате похотта, която понякога ви завладява напълно. Вие сънувате радостта от контактите с приятели, както и онова щастие, което ви обзема, когато пред вас се разсъмва новият ден. Всички тези неща, за които сте си въобразявали, че придават вкус на живота ви, не са нищо повече от ваши умотворения, т.е. продукт на собственото ни съзнание.

Заемете ли се по-сериозно с тази практика, ще се промени и цялото ви светоусещане. Ще започнете да осъзнавате, че всичко случващо се е преходно и свързано с проекциите на собственото ви съзнание. Това неизбежно ще промени и начина, по който реагирате на събитията (и който досега е бил най-вече несъзнателен). Животът ще упражнява по-малка власт над вас, тъй като и вие няма да се опитвате да му налагате своята. Така ще вникнете и в същността на тибетския възглед, според който кармичните следи се дължат не толкова на нашите преживявания и действия, колкото на реакциите ни. И когато промените своите реакции (след като осъзнаете илюзорното естество на живота), вие ще оставяте и по-малко кармични следи. Тази промяна в кармичен план води и до промяна в съдържанието на сънищата.

(Макар и да не е изрично подчертано в теоретичните постановки на ониричната йога, едва ли трябва да ви убеждавам в това, че въпросът за „реалността“, която възприемате в будно състояние, рано или късно ще доведе и до въпроса за естеството на вашите сънища. Въпросът е съвсем уместен и самото му задаване предполага влизане в ОС.)

Едно от последствията на тази „проверка на нереалността“ — разглеждана от тибетците като отделен етап от цялата практика — е отслабването на вашите симпатии и антипатии. Тази „апатия“ е ефикасна противоотрова срещу депресията, гнева, завистта и останалите емоции, които ви правят нещастни.

Следващият етап включва и прилагането на един похват, който би трябвало да е добре познат на повечето западни окултисти: вечерният „преглед“ на събитията от деня. Става дума за съвсем проста процедура. Преди да заспите, си припомняте всичко случило се през деня, без обаче да давате каквито и да било оценки. В тибетската версия трябва да гледате на тези спомени като на спомени от сънища. За да схванете основната идея, не са нужни кой знае какви интелектуални усилия — в края на краищата всеки спомен крие много общи черти със сънуването. Постарайте се да схванете механизма на тези проекции. Хубаво е да си отбелязвате и разликите, които се появяват, когато възприемате някое преживяване като „сън“ и когато го възприемате като нещо „реално“ случило се.

Щом свършите с прегледа, направете си и нещо като план на това, което ще се случи с вас през нощта т.е. на сънищата, които ще сънувате. Тибетските наставници го наричат „да изпратиш желание“ и изразът е много сполучлив, формулирайте „плана“ си като молитва към вашите вътрешни наставници (или божества), като обещаете пред тях, че ще направите всичко по силите си, за да осъзнаете истинското естество на сънищата си, но не пропускайте да поясните, че за целта ви е нужна и „тяхната“ помощ.

На сутринта трябва да си спомните всичко, което сте сънували през изтеклата нощ. Това обаче не е толкова просто. На първо време няма как да минете без бележник или диктофон (вж. Глава XI), оставени в непосредствена близост до леглото ви. Но си ги припомняйте с пълното съзнание, че това са само илюзии. Със същата мисъл трябва да посрещате и онова, което ви очаква през новия ден. Всички тези методи трябва да се редуват в рамките на 24-часовия цикъл на духовната практика, а същинската им цел е да осъзнаете, че и вътрешният, и външният свят са просто проявления на майа.