Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (8)

Седма глава

Ирен Бел нямаше нищо общо с образа, който Одра си беше измислила. Жената, която тръгна към нея по скъпия персийски килим, беше висока, грациозна и изключително красива. Беше добре подстригана — модерно късо, а лъскавата й червено — кестенява коса бе оформена с бретон над очертани с молив вежди и топли кафяви очи. Кожата на високите скули и тънкия аристократичен нос бе покрита с лунички. Устата й бе широка, плътно покрита с алено червило.

С впечатляващия си стил Ирен Бел изглеждаше изумително.

Тя се движеше бързо из изискано подредената всекидневна, пълна със старинни предмети, където Одра я очакваше. В маниерите и в походката й имаше нещо, което напомняше на палаво момиче. Всъщност Бел имаше вид малко на мъжкарана и във всеки случай изглеждаше доста по-млада от четирийсет. Червената рокля от вълнено трико, с която беше облечена, подчертаваше младежкия й вид и съвършените й крака.

Наблюдателна както винаги, Одра незабавно позна роклята. Беше я видяла на снимка предишната седмица в старо лятно издание на „Харпърс Базар“. Беше модел на нашумяла млада френска модистка и беше шлагерът на модата.

— Здравейте! — възкликна мисис Бел, като спря и подаде ръка на посетителката си. — Много се радвам да се запозная с вас, мис Кентън.

Одра прие протегнатата й ръка, приятно изненадана от силното ръкостискане на домакинята.

— Добър ден, мисис Бел. И аз се радвам да се запознаем.

С топла приятелска усмивка, като продължаваше да държи ръката й, Ирен Бел привлече Одра към двата дивана, разположени един срещу друг пред камината.

— Благодаря ви, че в това ужасно време изминахте целия този път, мис Кентън. Наистина много мило от ваша страна. Седнете тук. Да, до огъня. Стоплете се след пътуването. Готвачката приготвя горещ шоколад и Кора след малко ще го донесе. Надявам се, че обичате горещ шоколад. Или предпочитате чай? Или кафе?

— Бих пила шоколад, благодаря — каза Одра, сядайки предпазливо на края на синия кадифен диван. Очите й напрегнато се взираха в жената срещу нея.

Сега, след като я разгледа, Одра установи, че в края на краищата не беше сгрешила относно възрастта на Ирен Бел. Определено беше четирийсет и няколко годишна, но много запазена и изключително гледана. Въпреки че около очите и устата й имаше леки издайнически бръчици, те почти не се забелязваха, фигурата й беше завършена, а в огнената й естествена, а не боядисана, коса не се забелязваха бели косми. Впечатлението за младост обаче идеше най-вече от енергичните й движения и оживения начин, по който говореше — насечено и поривисто.

Интуитивно Одра разбра, че ще хареса тази жена, макар и да я наблюдаваше само от няколко минути. У мисис Бел имаше нещо открито и достъпно, честно и земно, и Одра откри, че това я привлича. Веднага се отпусна и се почувства удобно в „Калфър Хаус“. Тя, която обикновено беше толкова свита, толкова сдържана с непознати, се почувства естествена и свободна в компанията на тази жена.

Ирен Бел кръстоса дългите си крака и насочи тъмните си интелигентни очи към Одра, като очевидно я преценяваше, но без външно да го показва.

С лек и весел тон домакинята обяви:

— В някои отношения се чувствам доста глупаво, мис Кентън. Накарах ви да дойдете за разговора, въпреки че старшата Ленъкс ви даде чудесна препоръка. Всъщност имах намерение да ви ангажирам още по телефона, без да се срещнем лично.

После като че ли се засмя на себе си, а кадифените й очи заблестяха весело, когато добави:

— Но си помислих, че би било нечестно заради вас, мис Кентън. Все пак е важно и вие да ни харесате, вие да поискате да живеете и работите в „Калфър Хаус“. Реших да ви дам възможност да дойдете и да се запознаем.

Ирен Бел отново се засмя, облегна се назад, отпусна единия си лакът върху копринена възглавница и дискретно продължи да разглежда Одра. Направи й впечатление, че младата жена, която седеше пред нея, се държи с благородство и достойнство. Маргарет Ленъкс й беше нарисувала очарователен словесен портрет и явно не беше преувеличила. Одра Кентън беше по-дребна, отколкото очакваше, но външният й вид не интересуваше толкова Ирен Бел. Силен характер, изтънченост, морал и приятна външност бяха главните й изисквания, когато избираше бавачка. Момичето срещу нея явно притежаваше всички тези качества плюс още други, според Маргарет. А тя вярваше на преценката й.

— Мисис Бел, сестра Ленъкс ми каза, че според нея вие и аз ще си допаднем. Сигурна е, че с лекота ще се справя с работата. — Одра насочи пронизващия поглед на сините си очи към другата жена и събра сили да каже: — Но тя ми обясни всичко много общо. Бих ли могла да получа от вас по-подробна информация?

— Боже мой, разбира се! Сега да видим. Както знаете от старшата, вие ще се занимавате главно с най-малкото ни дете. С нашия единствен син. Трите ни дъщери са по-големи. Най-голямата — мис Пандора, живее вкъщи. Двете по-малки — Фелисити и Антония, са в интернат. Бих искала да ви обясня нещо, мис Кентън. Всеки ден аз се занимавам с бизнес. Поела съм управлението на тъкачницата, която наследих от баща си. Освен това имам луксозен магазин за дамски рокли в Лийдс. Парижка мода. Сигурна съм, че го знаете.

Одра поклати глава.

— Съжалявам, мисис Бел. Страхувам се, че не го зная. Единственият магазин в Лийдс, който познавам, е „Харт’с Емпориъм“. Веднъж влязохме в него с приятелката ми Гуен.

— Моят магазин не е толкова голям, колкото този на Ема Харт. Вносните ми френски рокли обаче започват да съперничат на онези, които тя продава в модния си салон. Но да продължа. Тъй като съм извън къщи през по-голямата част от деня, нуждая се от някой, който да гледа малкото ми дете. Някой като вас. Има една голяма и удобна стая с изглед към парка, в която можете да се настаните. Тя е на етажа на децата и притежава отделна баня. Ще имате по един свободен ден през седмицата и всяка втора неделя от месеца. Една седмица почивка — годишно. За лятото ще ви се дадат три памучни униформи, леко палто и шапка. За през зимата също ще получите облекло. Що се отнася до заплащането…

Мисис Бел спря, щом чу, че се чука на вратата. В стаята влезе пълничка млада прислужница, която се движеше твърде бързо, бутайки количка с подредени неща за чай върху нея.

— А, Кора, ето те и теб най-после! — възкликна Бел. — Моля те, внимателно. Докарай количката тук, до огъня. Кора, това е мис Кентън. Искрено се надявам, че ще дойде да живее при нас, в „Калфър Хаус“. Тя ще е новата гувернантка.

Кора и количката внезапно спряха и се чу застрашително дрънчене. Жената се загледа в Одра. После сякаш реши, че я харесва, усмихна се широко и направи лек реверанс.

— Радвам се, мис — каза тя и отново тръгна по персийския килим, бутайки количката опасно бързо.

Одра грациозно наклони глава и отвърна на усмивката на прислужницата.

— Здравей, Кора — отвърна и настръхна, наблюдавайки как Кора се движи към тях. Надяваше се, че нищо няма да падне на пода и да се счупи.

Ирен Бел освободи Кора, вдигна сребърния чайник и внимателно напълни двете големи чаши, отбелязвайки:

— Имаме прекрасна готвачка — мисис Аджитър. Мисля, че когато пристигнахте, видяхте Доди — другата прислужница. Не ви ли отвори вратата тя?

— Да, тя беше, мисис Бел. — Одра се изправи и отиде до количката да вземе чашата с горещ шоколад.

— Непременно опитайте топлите сладки на нашата готвачка, мис Кентън. Много са вкусни. Те са един от специалитетите й.

— Благодаря. — Одра постави чашата с вдигащ пара горещ шоколад върху старинната махагонова масичка до дивана, сложи една от баничките с месо върху чиния и се върна на мястото си.

След като отпи от шоколада, домакинята продължи:

— Както бях започнала да ви казвам, преди Кора да влезе, заплатата ви ще бъде шейсет лири годишно. Това е с десет лири повече от онова, което плащах на предишната бавачка. Сестра Ленъкс ме уведоми, че няма да е честно от моя страна да ви предложа по-малко от шейсет лири, като се има предвид квалификацията ви на медицинска сестра. — Ирен Бел се наведе напред напрегнато. — Е, мис Кентън, бихте ли заели мястото, какво мислите? — Идеално очертаната й с молив вежда се повдигна въпросително.

Одра беше едновременно изненадана и зарадвана от сумата, която предлагаха да й плащат.

— Мястото ме интересува, мисис Бел, и то много. Обаче бих искала да видя момченцето ви, преди да се съглася. — Одра я погледна право в лицето и й се усмихна искрено. — Сигурна съм, че ще го харесам, но бих искала да се уверя, че и то ще ме одобри.

— Какво прекрасно отношение, мис Кентън! Наистина се радвам, че се приобщавате към малкото ми семейство. — Изразителното лице на Ирен Бел сега показваше смесица от облекчение и удоволствие. Щастливият й смях се чу в стаята. — Сигурна съм, че той ще ви хареса. Как иначе? В момента спи, но по-късно ще го видите. А преди да си тръгнете, ще ви разведа из „Калфър Хаус“ и ще ви запозная с всички.

 

 

Леката кола спря пред Централната поща на „Сити скуеър“. Само след миг униформен шофьор отвори задната врата и помогна на Одра да слезе.

— Много ти благодаря, Робъртсън — каза тя и му се усмихна леко.

— За мен е удоволствие, мис. Добър ден, мис. — Човекът докосна козирката на фуражката си и забърза към мястото си.

Одра се обърна и направи крачка към Гуен, стояща до стъпалата на пощата, където бяха се уговорили да се срещнат.

Очите на Гуен щяха да изскочат от орбитите. Тя се втурна към Одра, хвана я за ръцете и извика развълнувано:

— Вече сме лукс! Движим се в страхотна кола! Представи си!

Одра искрено се разсмя от реакцията на Гуен. После обясни:

— Мисис Бел ме задържа в „Калфър Хаус“ повече, отколкото очаквах. Най-накрая започнах да се нервирам. Не исках да закъснявам и да те оставя да стоиш вън, на студа. Казах й го и тя ми предостави колата.

— Много хубаво от нейна страна! — извика Гуен. Явно бе впечатлена не само от колата, но и от отношението на мисис Бел. Погледна Одра в лицето и запита: — Значи си приела работата?

— Да, Гуен.

— Скъпа, колко се радвам!

Двете приятелки силно се прегърнаха и разсмяха.

Радостта им бе прекъсната от мъжки глас, който изрече:

— Следващото е да изпратят линейка, за да ви откарат, както и двете се държите като луди, и то насред градския площад.

— Привет, Чарли — каза Гуен и вдигна очи към брат си, който се извисяваше над тях с ръце в джобовете и ги гледаше развеселено. — Виждам, че си дошъл съвсем навреме.

— Както винаги. — Чарлс Торнтън се засмя на сестра си, а после се усмихна срамежливо на Одра. — Здравей, Одра — каза, загледан с обожание в лицето й, и се ръкува с нея.

Сърцето на Одра се сви при вида на Чарли, тъй като не очакваше да бъде с тях вечерта, което без никакво съмнение той се канеше да стори. Искаше й се да бъдат сами с Гуен. Не се бяха виждали от няколко седмици и имаше много неща да си кажат.

— Здравей — отвърна Одра, пое ръката му и се зарадва, че е с ръкавици. Ръцете на Чарли бяха винаги влажни, даже и в студено време. Всъщност той много се потеше и на Одра този негов физически недостатък й беше неприятен. Харесваше Чарли като човек, но нямаше никакво желание да й става интимен приятел. Такава обаче беше надеждата на Гуен и тя непрекъснато й го изтъкваше. На Одра много й се искаше тя да престане да го прави, защото Чарли Торнтън въобще не бе неин тип. Не че не беше привлекателен. Беше висок, добре сложен, с широки рамене и наистина имаше много мъжествен вид, макар Одра да подозираше, че след години ще стане отпуснат. Имаше руса коса, светла кожа и приятни сиви очи. Но лицето, както и личността му, бяха безцветни. На Одра й се струваше, че може би в някои отношения е глуповат, а повечето време й беше безумно скучен. Тя бе сигурна, че той си има своите качества, но инстинктивно долавяше, че е мекушав и някак си невзрачен.

Гуен се обади:

— По-късно Чарли ще ни заведе на кино, Одра. Ще гледаме новия филм на Мери Пикфорд. Не е ли кавалерско от негова страна?

Одра бързо се съгласи и принудено се усмихна.

Като пое нещата в свои ръце, както винаги, Гуен веднага отсече:

— Хайде, стига сме стояли тук като три патета, зяпнали едно към друго. Имаме един час, преди да отидем на кино, така че хайде да гостуваме на Бети и да пием по чаша чай.

Одра и Чарли с готовност се съгласиха.

Стана още по-студено и снегът, който през целия ден заплашваше да завали, сега започна да пада на малки снежинки и да покрива земята. Светлината изчезна от снишилото се небе и настана сумрак. Чарли хвана двете момичета и всички забързаха към кафенето. Когато завиха по улицата, тримата внезапно спряха, вторачени във витрините на универсалния магазин „Харт“. Витрините бяха аранжирани за Коледа и блестяха в мрака. Безброй мигащи светлинки бяха подредени в сцени от различни приказки. На една витрина беше Снежанка, показана как пристига на бала с блестящата стъклена карета. На друга — Хензел и Гретел бяха застанали пред къщичката си от сладкиши, а на трета беше Снежната кралица с цялата й ледена красота.

— Колко са прекрасни! — промълви Одра, мислейки си за „Хай Клъф“ и за незабравимите Коледи от детството й.

— Да, чудесни са — каза Гуен, като я дръпна. — Хайде, скъпа, снегът започна истински да вали. Ще се намокрим, преди да разберем.

Гуен хвана Одра под ръка, като непрекъснато бърбореше. Така стигнаха до „Къмършъл стрийт“. Чарли се влачеше от другата страна на Одра, добавяше по нещо, но момичето мълчеше замислено.

Неочаквано си даде сметка, че е твърде студена и строга към Чарли. А той наистина беше безвреден и нямаше лоши намерения. Всички от семейство Торнтън й желаеха доброто и се отнасяха сърдечно към нея. Майката на Гуен и Чарли винаги й казваше, че е добре дошла по всяко време в нейния дом и даже преустрои една малка стаичка в ъгъла на втората площадка в спалня за нея. Мисис Торнтън настояваше Одра да държи там свои дрехи. Когато през ноември посети Гуен, тя бе оставила някои тоалетни принадлежности и нощница, които би могла да използва тази вечер.

Следващата седмица отново щеше да ходи в Хорсфорт, за да прекара Коледа с Гуен, и много добре знаеше, че всички Торнтън щяха да я накарат да се почувства като член от тяхното семейство, като една от тях. Толкова щедри и добри бяха. „А аз съм толкова неблагодарна!“, гълчеше се Одра. Знаеше колко ще се радва Гуен, ако тя се отнася добре с Чарли. Затова реши в себе си, че ще бъде добра към брат й, но без да го подвежда и да го оставя с погрешно убеждение. Би било убийствено. След празниците Одра щеше да обясни на Гуен, но много внимателно и деликатно, че още не си търси съпруг.