Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (53)

Петдесет и втора глава

— Мамо, защо не ми кажеш какво ще подарим на баба за рождения ден? Искам да знам.

Кристина погледна шестгодишната си дъщеря и каза:

— Ш-ш-т, Кайл, не викай на улицата.

— Но защо не ми кажеш, мамо? — хленчеше момиченцето.

— Защото не можеш да пазиш тайна, а подаръкът е специален. Страх ни е, че ще се изпуснеш пред баба и няма да можем да я изненадаме.

— Но, мамо — високомерно заяви Кайл, — аз не съм бебе като Клариса на леля Джейни.

Като стисна здраво ръката на детето, Кристина я поведе към „Саут Одли стрийт“. Беше ясен юнски ден на 1965-а и тази седмица Одра щеше да навърши петдесет и осем години. Кристина и Алекс даваха същата вечер малка вечеря в нейна чест, а Кайл от няколко дни ги измъчваше с въпросите си за подаръка.

— Моля те, мамо, кажи ми.

— Хайде да се споразумеем, Кайл — изрече Кристина, сдържайки раздразнението си. — Ако не ми го повториш още веднъж на улицата, когато се приберем, ще го разбереш. Съгласна ли си?

— Да.

Майката и дъщерята продължаваха да вървят мълчаливо. Кристина беше заета с мисли за бизнеса си и се чудеше дали да не се отбие за няколко минути на „Брутън стрийт“, за да поговори с Алекс и Жизел относно зимната колекция. Реши да не го прави. Родителите й, Джейни, съпругът й Саймън и семейство Седжуик щяха да дойдат около шест и половина, а вече беше четири. Май беше по-добре да се прибере на „Итън скуеър“.

Мислеше коя рокля да облече вечерта, когато го видя да слиза от една кола.

За част от секундата той намали крачка, но тя продължи да върви бавно заради Кайл.

Той обърна глава и погледна улицата в нейната посока. Моментално я забеляза. Спря като закован по средата на тротоара и тя помисли, че я изчаква.

В следващия момент тръгна полека към нея, а очите му бяха приковани върху лицето й.

„За осем години не се е променил“, помисли си Кристина. Около слепоочията косата му бе посивяла повече, но изглеждаше съвсем същият. Сега беше известен. Лейбъристката партия бе спечелила последните избори през 1964 година. Той бе станал министър и много важна фигура в британското правителство. Някои твърдяха, че ще се издигне още повече и един ден ще стане министър-председател. Кандида се беше развела с него преди шест години, за да се омъжи за обеднял французин с гръмка титла. От време навреме в клюкарските колони срещаше името му, свързано с различни жени. Но той не се бе оженил повторно.

Когато приближиха, сърцето на Кристина заби силно, а устата й пресъхна.

— Здравей, Кристина — изрече той меко, когато застанаха един срещу друг.

— Майлс… — За миг не можеше да изрече нищо друго. Беше заслепена от синьото сияние на очите му, бушуващите чувства в гърдите й я задушаваха. Най-накрая успя да каже: — Радвам се да те видя след толкова години.

— Да… осем години, Кристи, много дълго.

— Поздравления, Майлс… за всичките ти успехи и за това, че си станал министър.

— И на теб, Кристина. Където и да се обърна, виждам твоето име — парфюм, дрехи, очила за слънце, бельо, шапки… — Майлс стоеше като вцепенен. Държеше се прекалено сдържано, страхувайки се, че би могъл да я хване за ръката и да я завлече някъде. Където и да е, само да са сами, само да може да я прегърне и да й каже колко много я обича все още.

Нито един от двамата не можеше да мръдне и да откъсне очите си от другия. Времето като че бе престанало да тече.

В съзнанието й изплуваха хиляди случки и докато го гледаше, разбра, че и той си спомня.

— Мамо?

Гласът на детето прекъсна магията.

Майлс сведе очи.

— Аз съм Майлс. Ти как се казваш? — попита той с топлия си глас и й подаде ръка.

Тя я пое, усмихна му се и на бузките й се появиха трапчинки.

— Кайл.

— На колко години си, Кайл?

— На шест.

Той вдигна глава.

— О, Кристи…

Жегнаха я болката в очите му и внезапният блясък от сълзи. Върху слабото му интелигентно лице прочете дълбок копнеж и тогава разбра, че той все още я обича и че си спомни за детето им, което тя загуби. В този миг Кристина разбра, че не се е оженил повторно заради нея.

— Майлс, Майлс… — Ридание заседна на гърлото й.

— Недей. — Той сложи ръка на рамото й. — Недей, Кристи. Пази се… Довиждане, Кайл.

Той се извърна, забърза към къщата, където колата му беше паркирана, и изтича по стъпалата. Тя изчака, докато вратата се затвори след него, и тогава тръгна отново.

— Защо плачеш, мамо?

— Не плача.

— Плачеш.

— От вятъра е.

— Но няма вятър, мамо.

— Аз съм по-висока от теб и нагоре има вятър.

— А-а.

— Хайде да вземем такси — извика Кристина, избърсвайки мокрите си страни, и избута дъщеря си напред.

 

 

— Преди да се приберем, обеща да ми кажеш какъв ще е подаръкът на баба — заяви Кайл веднага, щом влязоха в апартамента на „Итън скуеър“.

Кристина я погледна и кимна.

— Спомням си, Кайл, точно така казах. Само че не уточних кога ще ти го кажа. Ще узнаеш заедно с баба си — по-късно вечерта.

— Не е честно!

В този миг бавачката Фрейзър — приятна шотландка, която се грижеше за Кайл, се появи в антрето и я отведе в детската стая.

Кристина изтича направо в спалнята си, остави чантата си на леглото и влезе в банята. Заключи вратата, пусна водата да тече в мивката, взе една хавлиена кърпа и зарови лице в нея. Облегна се на стената и рида, докато сълзите й пресъхнаха. Плака за детето, което загуби, за любовта, която загуби. Плака за Майлс и за самотата му, за трагичните обстоятелства в живота му и за всичко, което му липсваше.

Щом се успокои, тя изми лицето си и отиде в спалнята, за да се гримира отново и да се облече за вечерята в чест на рождения ден на майка й. По-рано през деня бе избрала бледоморава копринена рокля и подобни копринени обувки, както и опалите, които Майлс й беше подарил. Сега, докато ги държеше в ръце, й се стори странно, че бе решила да ги сложи именно тази вечер.

Когато се облече, Кристина излезе от стаята и бързо тръгна към салона, за да огледа всичко, преди гостите да са пристигнали. В антрето дочу пискливия глас на Кайл откъм кабинета на Алекс. Тръгна натам и се спря на прага. Тъкмо тогава Кайл казваше:

— И той като си тръгна, мама се разплака.

Алекс вдигна очи и се усмихна на Кристина, виждайки я да стои изправена в рамката на вратата.

— Здравей, моя Крис-Крис. Тази вечер си красива, много красива.

Тя протегна ръце към него и се взря с любов в лицето му. Беше щастлива, че се омъжи за този човек.

Той я целуна по бузата и се обърна към детето си.

— Хайде, малка кукличке, няма ли да отидеш да се преоблечеш? Дядо и баба ще пристигнат всеки момент.

Щом останаха сами, Алекс я прегърна и промълви над ухаещата й коса:

— Значи след толкова години най-накрая си се видяла с Майлс Съдърланд.

Тя кимна и след кратко мълчание обясни:

— Толкова ми стана болно за него, Алекс… Затова се разплаках, когато си тръгна, нямаше други причини.

— Разбирам, Кристи. Предполагам, че е самотен, независимо от цялата си слава и власт.

— Да — прошепна тя. — Наистина това бе единствената причина.

Алекс я отдалечи от себе си, усмихна се и поклати глава.

— Мислиш ли, че след седемгодишен брак не знам каква е истината?

 

 

— Майлс ли беше? — попита Джейн и я изгледа напрегнато. — Мъжът, с когото си се срещнала следобед?

Кристина кимна и се намуси.

— Значи и на теб ти е казала, малката маймунка… Май че го е съобщила и на родителите ти.

Джейн стисна ръката й.

— Не се дразни от нея, Кристи. Знаеш какви са децата, освен това никой не й обърна внимание.

Кристина се засмя тъжно.

— Искаш ли да се обзаложим? — Дръпна Джейн до прозореца и я изтика на терасата. — Преди малко дойде майка ми и ме попита с кой мъж съм се видяла следобеда. Даже има нахалството да ме попита дали съм щастлива с Алекс.

— А ти си, нали? — изведнъж Джейн се обезпокои. — Вече не копнееш за Майлс, нали?

— За бога, Джейни, как можеш тъкмо ти да ми задаваш такъв въпрос! Знаеш, че обожавам Алекс. Имам невероятен брак — най-щастливия на света. — Кристина отпи от шампанското, огледа Джейн внимателно и каза: — Сега е мой ред да ти задам един въпрос, което се каня да направя от години… Едно време какво имаше против Майлс? Винаги толкова осъдително си се отнасяла към него…

Джейн я погледна засрамено.

— Харесваше ми и се ядосвах, понеже никога не ми обръщаше внимание. А когато започна да преследва теб, се разтревожих, Кристи. Наистина предчувствах, че ще те нарани. — Джейн млъкна. — Както и стана.

— Но не непоправимо.

— Слава богу. — Джейн тръгна към края на терасата, погледна зелената градина пред къщата и се обърна. — Между Саймън и мен вече всичко е наред. Миналата седмица се разрази буря в чаша вода… Е, ти винаги си ме предупреждавала да не се омъжвам за артист.

Кристина се усмихна, хвана я за ръката и пак я дръпна към френските прозорци.

— Знаех си, че всичко ще бъде наред. Сега мисля, че е по-добре да влизаме. Знам, че Алекс ме чака да съобщя, каквото имам, на мама и да й дадем подаръка.

 

 

Алекс се прокашля дипломатично и обяви:

— Може ли малко тишина, моля? Кристи иска да каже нещо.

Разговорите спряха и Кристина излезе в центъра на стаята, хванала Кайл за ръка. Детето беше облечено с една от най-хубавите си рокли и носеше подаръка, обвит в хартия.

Кристина се усмихна на гостите и очите й се спряха върху Одра.

— Миналата година, мамо, имах една идея и я споделих с Алекс — започна тя. — На него толкова му хареса, колкото и на мен. Тя се отнасяше за подаръка ти за тазгодишния ти рожден ден… от нас тримата. Даваме ти го с цялата си любов и се надяваме да му се радваш толкова, колкото и ние, когато го купувахме за теб преди няколко месеца.

Кайл вдигна очи към майка си и Кристина й кимна.

— Да, Кайл, иди и дай подаръка на баба си.

— Заповядай, бабо — каза детето, подаде на Одра кутията и я целуна по бузата. Облегна се на баба си и изрече: — Моля те, побързай да го отвориш, бабо, защото те не ми казаха какво е… Мама твърди, че не мога да пазя тайни.

Всички се засмяха.

Със зачервено от щастие лице Одра развърза синята панделка, дръпна шумящата сребриста хартия и вдигна капака. Втренчи се в кутията и се намръщи.

— Какво е това? — попита, озадачено поглеждайки Алекс и дъщеря си, докато вадеше стария железен ключ. Стрелна с очи и Винсънт, седнал до нея. — Известно ли ти е откъде е този ключ?

Винсънт поклати глава, макар че знаеше много добре. Още от самото начало беше посветен в тайната.

Кристина се обади:

— Това е ключът от твоята нова къща, мамо… твоята и на татко. Алекс и аз купихме „Хай Клъф“ за теб. Това е подаръкът за рождения ти ден… Къщата, в която си отрасла.

Одра занемя. Погледна ключа в ръката си, после Винсънт и несигурно се изправи от дивана. Беше пребледняла силно, когато се отправи към дъщеря си и зет си. Сякаш невярваща на очите си, отново погледна ключа.

— Никога не съм смятала, че пак ще държа този ключ в ръката си… Благодаря ви, мили мои, че ми връщате тази къща. — Облегна се на рамото на Кристина и сълзите бликнаха от очите й. — Скъпа, благодаря ти много.

Тогава Одра се засмя и лицето й грееше през цялата вечер.

 

 

Кристина облегна глава върху голите гърди на Алекс, заслуша се в лекото му дишане и погали ръката му.

— Смяташ ли, че на мама й хареса вечерта? Май много се развълнува, че „Хай Клъф“ е отново неин.

— „Да“ — и на двата въпроса. Всъщност „развълнувана“ не е точната дума… Може би възхитена или изумена.

Кристина се засмя и се сгуши в него.

— Беше великолепна вечер, Алекс. Благодаря ти, че беше до мен, че ми помогна да я изпълним.

Той не каза нищо, погали косата й и притисна главата й към рамото си. Много обичаше жена си. Обикнал я беше още от първия миг, когато я бе зърнал в Ню Йорк на партито на Джейни. Още тогава си бе обещал, че ще се ожени за нея. Изведнъж му се прииска детето да не му беше докладвало за срещата следобед. Предпочиташе да не знае, че Кристина се е сблъскала с Майлс Съдърланд. Всичко това е отдавна отминало, но мразеше самата мисъл, че отново го е видяла. Този мъж й бе причинил достатъчно страдания. Кристи никога не му бе говорила много за Майлс, но по време на медения им месец в Париж Алекс се бе научил, че е имал голямо влияние върху нея и че тя го е обичала.

Самият Алекс беше обичал друга жена преди Кристи. Всеки от тях си имаше своето минало. Той не смяташе, че Кристи ще му каже нещо повече за британския политик. Но тя беше тайнствена единствено по отношение на Майлс. За всекиго и за всичко друго му доверяваше мислите и чувствата си. Те си споделяха — това бе една от причините, че имаха толкова удачен брак, това беше и причината да работят толкова добре и в бизнеса. Двамата бяха изключителен тим. Той беше купил Къщата на Кристина и я бе завъртял в международния бизнес, който носеше милиони печалба. Тя пък имаше своя талант на художник.

— Щастлив ли си с мен? — стресна го гласът й в тъмнината.

— Щастлив съм с теб, Крис-Крис.

— Съжаляваш ли, че не мога да имам повече деца? Не би ли искал друго дете, Алекс?

— Не. Кайл ми е достатъчна — отвърна и изохка шеговито от ужас. — Представи си две като нея!

— Сериозно ти говоря.

— И така е добре, скъпа. Стига ти да си щастлива, Кристи. А ти си щастлива, нали?

— Щастлива съм. Съжаляваш ли, че нямаме син? Нали знаеш, синът е и наследник…

— Имаме дъщеря и наследница, и това ми стига. — Усети усмивката й, наведе се над нея, леко мръдна главата й и наведе лице към нейното.

Откри устните й със своите, целуна я внимателно и плъзна езика си към нейния. Бавно и нежно започна да я люби, галейки гърдите й и тялото й, като по най-различни начини й показваше колко много я обича.

Деликатно и опитно я отведе до нови висоти на страстта и я направи своя. Не само за вечерта, а завинаги.